Р Е
Ш Е Н
И Е № 42
гр. П., 24.03.2020 г.
П.ски
Апелативен Съд – трети граждански състав в открито заседание на дванадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав
Председател: Вера
Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка Белева
при
секретаря Нели Богданова и с участието
на прокурора Ясенка Шигарминова, като разгледа докладваното от съдията Белева
в.гр.д. № 499/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва
се изцяло Решение № 914
от 11.07.2019 г.,
постановено по гр.д. № 361/2019 г. на Окръжен Съд – П.,
с което на въззивника – ищец З.А.Т., ЕГН – ********** е присъдено на основание
чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., претърпени в
резултат на воденото срещу него наказателно производство за престъпление по чл.
302 т. 1 предложение предпоследно във вр. чл. 301 ал. 1, предл. 2 и алт. 2 от НК, приключило с влязла в сила на 29.05.2018 г. оправдателна присъда по нохд №
857/2014 г. на СпНС - С., ведно със законната лихва, считано от 29.05.2018 г.
до окончателното изплащане, а за разликата до пълния предявен размер от
30 000 лв. досежно неимуществените вреди и изцяло за претендираните
имуществени вреди в общ размер от 2 500 лв. исковете като неоснователни са
отхвърлени.
Въззивникът – ищец
Т. обжалва решението в отхвърлителната му част. Поддържа че присъденото
обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с критерия на чл. 52 от ЗЗД
– присъдено в твърде занижен размер. Досежно иска за имуществени вреди счита че
последните са останали недоказани поради допуснати от окръжния съд
процесуалния нарушения – недадени
указания за установяването им, заявява искане за събиране на доказателства за
тях – намерено за основателно от настоящата инстанция и уважено. Иска се отмяна
на решението в отхвърлителната му част и уважаване на исковете изцяло.
П.
на РБългария обжалва решението в осъдителната му част. Поддържа че ищецът не е
доказал по безспорен начин възведените вреди - неимуществени и имуществени.
Алтернативно определения размер обезщетение за неимуществените не бил съобразен
с възведените от закона – чл. 52 от ЗЗД и трайно установената съдебна практика
критерии, поради което се явява прекомерно завишен спрямо евентуално
действително претърпените. Претендира отмяна на решението в осъдителната му
част и отхвърляне на иска за неимуществени вреди изцяло или намаляване на
присъденото за тях обезщетение.
Отговори
по жалбите не са депозирани.
По делото е безспорно установено че срещу
ищеца З.А.Т. е било повдигнатото обвинение за тежко умишлено престъпление,
извършено от него в качеството му на длъжностно лице – полицай, по чл. 302 т. 1
предложение предпоследно във вр. чл. 301 ал. 1, предл. 2, алт. 2 от НК, за
което е била постановена оправдателна присъда № 857/28.11.2016 г. на СпНС - С..
Тя е била протестирана от П. на РБ пред АСпНС – С. и потвърдена – Присъда №
5/11.05.2018 г., която не е протестирана пред ВКС и е влязла в сила на
29.05.2018 г.. Привличането му като обвиняем е на 08.06.2011 г. по сл.д. № … – …/…
г. на СО при СГП, на която дата му е наложена и мярка за неотклонение задържане
под стража – до 16.06.2011 г., когато същата е била изменена на парична
гаранция в размер на 3 000 лева.
Следователно
установени са твърденията на ищеца за неоснователно водено срещу него
наказателно преследване – досъдебна и съдебна / на две инстанции/ фаза, със
срок на продължителност 6 години, 11 месеца и 20 дни и наложена мярка за
неотклонение задържане под стража за срок от 9 дни, а за останалия период -
парична гаранция. Задържането под стража е било за първите три дни в ареста на
бул. „ Г.М.Д. „ – С., като на 10.06.2011 г. е бил преведен в арест в гр. П. до
16.6.2011 г..
Възведените
от ищеца неимуществени вреди вследствие наказателното производство са негативни психоемоционални изживявания
и физически и душевни болки и страдания вследствие на тях – несигурност, стрес, накърнени авторитет /
личностен и професионален/, чест и достойнство, социална изолация вследствие
злепоставяне на доброто име, с което се е ползвал в обществото, срината
професионална реализация – вследствие последвало уволнение от органите на МВР,
трудности при намиране и на друга работа. Всички те поддържа да със значителен
интензитет, още повече че задържането му и последвалото наказателно производство
са били съпроводени с широка медийна разгласа. Възвеждат се още изключително
лоши условия в помещенията на задържането му. Това в П. било с размери 2м/3 м.,
без баня, мивка и тоалетна, без осигурено му право на телефонно обаждане, лекар
и адвокат, като органите отказали да
приемат и да му предадат и медикаментите за лечение на високо кръвно, въпреки
многократните му настоявания че те са му жизнено необходими тъй като страда от
хипертония. Вследствие което търпял и допълнителни физически болки – главоболие
и други от повишаване на кръвното му налягане, както и страдания.
Имуществените
вреди се претендират в общ размер от 2 500 лв. и представляват заплатени
от ищеца възнаграждения за адвокат, осъществяващ неговата защита в наказателното производство пред СпНС
/ 1 300 лв. по договор № …/… г. / и пред АСпНС / 1 200 лв. по договор
№ …/… г./.
За
установяване така възведените неимуществени вреди са ангажирани от ищеца гласни
доказателства – свидетели.
Дъщеря
му М. З. Т. депозира показания че на 08.06.2011 г. на майка й се обадил „ на
добра воля „ колега на баща й, за да им каже че е задържан. Веднага наели
адвокат, на когото предали лекарствата на баща й за високо кръвно. Адвокатът им
ги върнал с обяснението че в ареста са отказали да ги вземат. За първи път след
задържането му на 08.6.2011 г. свидетелката видяла баща си в деня на
освобождаването му от ареста -16.06.2011 г.. Физически изглеждал много зле – видимо отслабнал и със
зачервено лице, като последното при него е признак че е повишил кръвно.
Психически също бил зле - няколко дни след освобождаването си не говорел,
отказвал да обясни какво се е случило и какво е преживял. Изпитвал силен срам,
тъй като случая получил медийна разгласа – с поименното цитиране на баща й, бил
и уволнен. Съседи, приятели, както и колеги на баща й променили отношението си
и рязко се отдръпнали от него, поради което той едновременно се самоизолирал и
бил изолиран от обичайното си обкръжение. След уволнението не успял да си
намери работа, въпреки че до ареста имал много предложения за работа за в бъдеще – предвид предстоящото
му пенсиониране. Работа не може да намери и понастоящем.
Свидетелят
Н. А. С. депозира показания че с ищеца са
колеги от сектор „ П. п. и п. по п. „. Заедно били задържани под стража
на 08.06.2011 г., когато били арестувани и почти 90% от колегите им.
Задържането било в 10 часа, след 16 ч. с конвоен автомобил били транспортирани
до С., в следствения арест на ул. „ Г.М. Д. „. В С. останали три дни, той и
ищецът били в отделни килии. След това ги върнати в П. и останалите 6 дни до
освобождаването им били в обща килия с ищеца. Това бил изолатора, представлявал
помещение с размери 2 м/3м., без прозорец, без вентилация, осветяването било с
една електрическа крушка с мижава светлина. Имало две легла и пластмасова масичка.
Нямало мивка, баня, тоалетна. Свидетелят твърди да знае че колегата му Т.
страда от високо кръвно и пие лекарства. Т. му споделил че в С. са отказали да
му предадат изпратените му от семейството такива лекарства, както и че изпитва
главоболие. В П., след настоятелни искания пред охраната му ги донесли.
Свидетелят също бил дисциплинарно уволнен, като вземането на това решение – за
него и за останалите задържани техни колеги, сред които и ищеца,
дисциплинарната комисия им обяснила с медийния шум, макар доказателства за
вината им да нямало. Всички други техни колеги от сектора – 24 на брой, рязко
променили отношението си към свидетеля и Т. и прекъснали контактите си с тях.
След приключване на наказателното преследване свидетелят безуспешно търсел работа
и от контактите си с ищеца знае че и при него положението е същото, за тях
работа няма. Заявява че отказите да ги наемат са били по причина на висящото
наказателно производство.
Относно
неимуществените вреди са представени още Решение на АдмС – П. по негово дело №
3345/2011 г.– потвърдено с Решение по адм. дело № 8585/2012 г. на ВАС, с което
заповедта за дисциплинарно уволнение на ищеца е отменена; Разпечатки от
публикации в електронните издания на в -к Т., в-к М., и в информационни
сайтове, коментиращи задържането и повдигнатото обвинение на ищеца и други
негови колеги, в част от които той е персонално посочен с име и фамилия;
Служебна характеристика от 3.12.1997 г., според която той е проявявал активност
и високо качество в работата си, за което получавал награди в периода 1984 г. –
1996 г. и Удостоверение от 07.11.2016 г.
за получавани награди в периода 1984 г. – 2007 година.
За
имуществените вреди пред окръжният съд ищецът е представил Договор № …/… г.
между него и адвокатско дружество „ Д., А. и С. „ – гр.С. и издадена от това
дружество фактура № …/… г. с фискален бон от същата дата. От договора се
установява договорено възнаграждение в размер на 1 300 лв. / без ДДС / за
правно съдействие и защита, изразяващи се в процесуално представителство по
нохд № … – …/… г. по описа на СпНС - за една инстанция. От фактурата и
фискалния бон се установява заплатени от Т. на адвокатското дружество на
07.06.2017 г. сума в размер на
1 200 лв. / с ДДС / за въззивно нохд № 242/2017 г. по описа на АСПНС съгласно договор № …. Окръжният съд е
допуснал и приел издадено от дружеството чрез управителите В. М. – Т. и П. А.
удостоверение за това че З.Т. е заплатил изцяло
възнаграждението по договор № …/… г. в размер на 1 300 лв., като
към удостоверението са приложени издадени от дружеството приходен касов ордер № …/… г. за получена
сума 1 560 лв. - с ДДС, фактура
…/… г. за сумата 1 560 лв. – с ДДС
и фискален бон към нея.
При
така установеното от фактическа страна досежно неимуществените вреди окръжният
съд е приел да са доказани изпитваните от ищеца срам, покруса и неудобство,
огорчение, обида, притеснения и несигурност в очакването на крайния резултат –
всички те в пряка причинна връзка с воденото срещу него наказателно
преследване, но не и в твърдяните изключителни степен и интензитет. Приел е за
установена отличната професионална и личностна репутация на ищеца преди
повдигането на обвинението, поради което и в пряка причинна връзка с него да са
настъпили в неимуществената му сфера и твърдените сринат авторитет –
професионален и личностен, накърнени достойнство и чест, социална изолация.
Приел е показанията на свидетелите да не установяват за ищеца нарушени права на
телефонно обаждане, на лекар, както и на получаване на необходими медикаменти,
съответно да не са налице болки и негативни негови изживявания в тази връзка.
Приел е за установен факта на медийна разгласа на наказателното преследване
спрямо ищеца с посочване на имената му, но същата да не е била в твърдяните
обем и интензивност, както и че доколкото тя не е по почин на разследващите
органи и не оповестява официални техни изявления породените от нея морални
вреди не следва да бъде съобразявани при определяне размера на обезщетението
поради липса на пряка причинна връзка с незаконното обвинение.. Приел е за
установено дисциплинарното уволнение на ищеца, но досежно възведеното в тази
връзка твърдение за срината професионална реализация е отчел факта че четири
месеца след началото на преследването Т. е придобил право на пенсия –
изискуемите се за упражняваната от него професия възраст и трудов стаж, поради
което не се установява унищожена бъдеща професионална реализация и растеж.
Наред с това е прието че не следва да се обезвъзмездяват морални вреди на ищеца
вследствие уволнението, тъй като то не е в условия на обвързана компетентност и
като така обуславя ангажиране имуществената отговорност на работодателя, но не
и тази на д. по ЗОДОВ поради липса на пряка причинна връзка.
За доказаните съобразно така изложените мотиви
неимуществени вреди като вид, степен и интензитет обезщетението е определено в
размер на 15 000 лв., като досежно този размер са изложени съображения да
е отчетено че обвинението е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93
т. 7 от НК, че е срещу длъжностно лице –
полицай в кръга на служебните му задължения, че продължителността на
наказателното производство от седем години е не малка, че ищецът не е бил
осъждан, че – макар и само за девет дни,
е търпял мярка за неотклонение задържане под стража и че социално
икономическата обстановка в страната за периода
2011 г. – 2018 г. се характеризира с икономически растеж и повишаване
стандарта на живот.
Искът за имуществени е отхвърлен
изцяло като недоказан. Този извод е
обоснован с мотиви че договор № …/… г. е за дело № … – …/… г. на СпНС, а делото
с обвиняем ищеца е № 857/2014 г. по описа на същия съд – тоест липсва връзка за
относимостта на направения от ищеца разход за адвокатска защита от 1 300
лв. към първоинстанционното наказателно производство. Същото и за разхода от 1 200 лв. по фактура
№ …/… г.
– в същата е посочено в.нохд № 242/2017г. на АСпНС / а това срещу ищеца
е № 42/2017 г. по описа на този съд/, а
договор № …/… г. не е представен по делото.
Във
въззивната жалба на ищеца се поддържа да са неправилни изводите на съда за недоказано
нарушение на правото му да получи необходимите медикаменти за лечение на
налично негово заболяване от хипертония, съответно неправилно преживените от
това нарушено негово право болки и
страдания не са обезщетени. Неправилни били изводите на съда и за това че не
следва да се обезщетяват негативните негови изживявания от медийната разгласа
на повдигнатото незаконно обвинение. Същото се поддържа и за неимуществените
вреди вследствие дисциплинарното уволнение, както и невъзможността след него и
по причина на висящото наказателно производство Т. в продължение на седем
години да намери работа – не като полицай, а друга такава. В недостатъчна
степен - според въззивника – ищец, са оценени и неимуществените вреди от
социалната изолация вследствие отдръпването на колеги и приятели. Поддържа се
че неправилно е отхвърлена претенцията за имуществени вреди, за доказването на
които и конкретно за връзката на заплатените адвокатски хонорари с процесното
наказателно преследване са допуснати и събрани от въззивната инстанция писмени
доказателства.
Във
възивната жалба на П. на РБ се поддържа ищецът да не е установил по делото
търпени от наказателното преследване срещу него неимуществени вреди,
показанията в тази насока на ангажираните от него свидетели били общи и неконкретни
и не установявали такива вреди – противно на приетото от първостепенния съд,
макар правилно съдът да е съобразил разпоредбата на чл. 172 от ГПК при преценка
на показанията на свидетеля Т. Евентуално, при извод на въззивния съд в насока
на доказани неимуществени вреди се
поддържа размера на обезщетението да не е съответен с действителното
претърпените такива. В тази връзка се поддържа да е неправилен извода на съда
че не малката продължителността на производството е критерий за завишаване
размера на обезщетението и се настоява че по голямата продължителност не е
задължително да е свързана с по големи вреди. Също така не е съобразено от съда
че наказателното производство не е
засегнало ищеца в семеен план. Относно имуществените вреди се поддържа
да е неправилен извода на съда че в производството по чл. 2 ал. 1 т. 3,
предложение първо от ЗОДОВ П. не може да
заявява възражение за прекомерност на заплатените за наказателното
производство адвокатски хонорари – предмет на обезщетението за имуществени вреди,
съответно неправилно така заявеното от нея
възражение не е разгледано.
Настоящата инстанция намира за
неоснователен довода на п. да не са доказани претърпени от ищеца неимуществени
вреди, както и причинната им връзка с повдигнатото обвинение. Показанията на
близки, роднини и съпруг са годни доказателствени средства и се ценят от съда
самостоятелно, но и във връзка с всички други данни по делото предвид
възможната тяхна заинтересованост. Показанията на дъщерята в случая са ясни,
последователни и логични, основани на лични и непосредствени нейни възприятия
от състоянието на баща й, подкрепят се
от останалите събрани по делото доказателства, като в тази връзка правилно е
отчетено и че негативните психоемоционални изживявания на срам, покруса и
неудобство, огорчение, обида, притеснения и несигурност в очакването на крайния
резултат, накърнени професионален и личен авторитет, чест, достойнство и
социална изолация са сред обичайните такива, изпитвани от лице срещу което е
повдигнато и поддържано незаконно обвинение. С оглед което правилно са били
кредитирани от окръжния съд - в посочената тяхна част, като настоящата
инстанция намира че показанията – както основателно поддържа въззивника – ищец,
следва да се кредитират и в частта досежно отказа на съответните длъжностни
лица да получат и му предадат в ареста в гр. С. необходимите му медикаменти за
лечение на високо кръвно, съответно изпитваните от него физически болки и
притесненията в тази насока също подлежат
на обезщетяване. Вярно е че свидетеля Т. не е била пряк свидетел на този факт,
но пък в тази връзка тя има лични възприятия от състоянието на баща й
непосредствено след освобождаването му от ареста, като в насока на така
твърдяното от ищеца са и показанията на свидетеля С.
За
неправилен настоящата инстанция намира и извода на окръжния съд че негативните
изживявания на въззивника - ищец във връзка с наложеното дисциплинарно
уволнение не подлежат на обезвреда. Действително – както се възразява от
ответната страна, за уволнението работодателят не е действал в условия на
обвързана компетентност по силата на закона, а е извършил самостоятелна
преценка. Но същевременно е безспорно установено от данните по делото че
възведените в уволнителната заповед дисциплинарни нарушения са идентични с
повдигнатите обвинения и тяхната медийна разгласа. Следователно
уволнението е резултат – макар и косвен, на незаконно повдигнатото и поддържано
обвинение, поради което вследствие последното е засегнат неговия личен и
професионален авторитет в по голяма
степен и интензитет и това следва да се отчете при тяхната обезвреда.
Така
изложеното е приложимо и спрямо медийната разгласа на наказателното преследване
срещу ищеца. Макар в публикациите да не се сочи те да възпроизвеждат и да се
основават на официални изявления на разследващите органи, несъмнено те са за
повдигнатото и поддържано от тях обвинение. Тази гласност е довела до
накърняване на доброто му име и авторитет в широк обществен кръг и съответно
задълбочила тези му негативни психоемоционални изживявания, както и социалната
изолация. С оглед което неимуществените вреди от безспорно установеното медийно
огласяване на наказателното преследване, с ясна конкретика спрямо ищеца,
ангажират имуществената отговорност на д. по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ –
противно на поддържаното от ответната страна, и подлежат на обезщетяване.
Основателно
е и поддържаното в жалбата на въззивника-ищец че съдът неправилно не е
съобразил и изпитваните от ищеца трудности при намиране на работа. Действително
четири месеца след повдигане на обвинението той е придобил право на пенсия и
правилно този безспорен факт е отчетен досежно поддържани вреди, касаещи бъдеща
професионална реализация. Ищецът обаче е поддържал и вреди във връзка с
невъзможност за намиране на друга работа след пенсионирането си, каквато е имал
намерение да осъществява - в която насока не само показанията на дъщеря му, а и
на свидетеля С. – без родство. Конкретика
за отказано наемане на Т. на работа няма, но напълно оправдано и житейски
логично е лица с висящи наказателни производства – сред които и ищецът от м.
юни 2011 г. до м. юни 2018 г., да получават откази от работодатели. С оглед
което обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази и с
изпитваните от ищеца трудности в тази насока.
С
оглед така приетото от настоящия съд и като споделя изводите на окръжния съд в
останалата им част и изложените за тях мотиви досежно подлежащите на репариране
неимуществени вреди и критериите в насока завишаване размера на обезвреда,
въззивната инстанция намира че справедливия размер обезщетение за тях е
20 000 лева. Този извод не се променя от факта че ищецът не е претърпял
негативни последици в семеен аспект, както и че не е увредено физическото му и психично здраве – както неоснователно
се поддържа от п. Неоснователно е и възражението че по голямата продължителност
на наказателното производство не е свързана с по големи вреди. В случая то е
продължилото почти 7 години и е довело за ищеца до по продължително очакване и
несигурност в неизвестния негов краен резултат, по продължителен период на
злепоставяне, социална изолация и
трудности при намиране на работа.
Предвид
изложеното се явява изцяло неоснователна жалбата на п. досежно определения
размер обезщетение да неимуществените вреди, съответно жалбата на ищеца в тази
й част е частично основателна.
Досежно
имуществените вреди
От
приетото от въззивния съд Удостоверение изх. № …/… г. на СпНС – С. и приетите
от окръжния съд доказателства - описани по горе, се установява че
претендираните 1 300 лв. са заплатено от ищеца възнаграждение за адвокатска защита за една
съдебна инстанция по нохд № 857/2014 г. по описа на СпНС – С.– по което дело е
признат за невиновен и оправдан за процесното обвинение. От удостоверението е
безспорно доказан факта че нохд № 857/2014 г. първоначално е било образувано
под № … – …/… г. - цитирания в договор № …/… г.. Следователно те са имуществен разход,
подлежащ на репариране. Досежно сумата 1 200 лв. – заплатена за същото
наказателно производство на втора съдебна инстанция, съдът също я намира за
доказана имуществена вреда. Вярно е че договор № … не е представен, но е налице
фактура № …/… г. и фискален бон към нея, удостоверяваща плащането и на това
адвокатско възнаграждение. Посочения в нея погрешен номер на в. нохд на АСпНС –
242/2017 г., вместо верния такъв - 42/2017 г., сам по себе си не е основание да
не се приеме този разход да е във връзка с процесното наказателно производство,
тъй като друго наказателно дело по описа на този съд – и изобщо, срещу ищеца не
се установява – не се и твърди, да е имало. Възражения за прекомерност на
заплатените за наказателното производство адвокатски възнаграждения п. не е
заявявала по делото, съответно и с този довод окръжният съд не се е произнасял
за наличие на прекомерност. С оглед което неоснователно е поддържаното от
въззиваемия - ответник че съдът не е съобразил
това му възражение с аргумент то да не може да се заявява и разглежда в
производство за обезщетяване на имуществени вреди по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
С
оглед този инстанционен резултат направените от жалбоподателя – ищец за
въззивното производство разноски – възнаграждение за един адвокат в размер на
3 000 лв., се присъждат в размер на 1 286 лева. От направените за
първоинстанционното производство разноски му се присъждат такива в размер на
още 697 лв. – заплатено възнаграждение за
един адвокат. Отменя се осъждането му да заплати ДТ 80 лв. за отхвърлената
претенция за имуществени вреди.
П. не
е направила разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И
Отменя Решение № 914 от 11.07.2019
г., постановено по гр.д. № 361/2019 г. на Окръжен Съд – П. в частта, с която е отхвърлен
предявеният от З.А.Т., ЕГН – ********** иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за осъждането на Д. чрез П.
на РБ да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на воденото срещу него наказателно производство за престъпление по чл. 302 т. 1
предложение предпоследно във вр. чл. 301 ал. 1, предл. 2, алт. 2 от НК,
приключило с влязла в сила на 29.05.2018 г. оправдателна присъда по нохд №
857/2014 г. на СпНС - С., за разликата
от 15 000 лв. до 20 000 лв. и
тази част ПОСТАНОВЯВА:
Осъжда П. на РБ да заплати на З.А.Т.,
ЕГН – ********** на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на воденото срещу Т. наказателно производство за престъпление по чл.
302 т. 1 предложение предпоследно във вр. чл. 301 ал. 1, предл. 2, алт. 2 от НК, приключило с влязла в сила на 29.05.2018 г. оправдателна присъда по нохд №
857/2014 г. на СпНС - С. в размер на още 5 000 / пет хиляди / лева /
общ размер на обезщетението за неимущестени вреди 20 000 лева /, ведно със
законната лихва, считано от 29.05.2018 г. до окончателното изплащане.
Отменя Решение № 914 от 11.07.2019
г., постановено по гр.д. № 361/2019 г. на Окръжен Съд – П. в частта, с която е отхвърлен
предявеният от З.А.Т., ЕГН – ********** иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за осъждането на Д. чрез П.
на РБ да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 500
лева, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство за
престъпление по чл. 302 т. 1 предложение предпоследно във вр. чл. 301 ал. 1,
предл. 2, алт. 2 от НК, приключило с влязла в сила на 29.05.2018 г. оправдателна
присъда по нохд № 857/2014 г. на СпНС - С., и в тази част ПОСТАНОВЯВА:
Осъжда П. на РБ да заплати на З.А.Т.,
ЕГН – ********** на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди, претърпени в
резултат на воденото срещу Т. наказателно производство за престъпление по чл.
302 т. 1 предложение предпоследно във вр. чл. 301 ал. 1, предл. 2, алт. 2 от НК, приключило с влязла в сила на 29.05.2018 г. оправдателна присъда по нохд №
857/2014 г. на СпНС - С. в размер на 2 500 / две хиляди и петстотин / лева,
ведно със законната лихва, считано от 29.05.2018 г. до окончателното изплащане.
Отменя Решение № 914
от 11.07.2019 г., постановено по гр.д. № 361/2019 г. на Окръжен Съд – П. в частта, с която З.А.Т., ЕГН –
********** е осъден да заплати ДТ в размер на 80 лева – за отхвърлената
претенция за имуществени вреди.
Потвърждава
Решение № 914 от 11.07.2019 г., постановено по гр.д. № 361/2019 г.
на Окръжен Съд – П. в останалата част.
Осъжда П. на РБ да заплати на З.А.Т., ЕГН
– ********** деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер на
още 697 / шестстотин деветдесет и седем / лева.
Осъжда П. на РБ да заплати на З.А.Т.,
ЕГН – ********** деловодни разноски за въззивното производство в размер на
1 286 / хиляда двеста осемдесет и шест / лева.
Решението може да се обжалва пред
Върховен Касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: