Р Е
Ш Е Н
И Е
05.06.2023 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Номер 105 2 0 2 3 година град Кюстендил
Кюстендилски административен съд
на десети май 2023 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
Секретар: Ирена Симеонова и с участието на
Прокурора Марияна Сиракова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
НАХД № 83 по описа на КнАС за 2023
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Х.Р.А. ***, чрез пълномощника си адв. З., обжалва Решение на ДРС по НАХД № 1138/2022 г. по описа на същия съд за 2022 г.
Твърдят се касационни основания, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила, касационни основания по смисъла на чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Решението се обжалва изцяло.
Касаторът не се явява и не се представлява по делото. В писмена молба, чрез гл. юр. Б, оспорва касационната жалба, като претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът не се явява и не се представлява по делото.
Заключението на прокурора е, че решението на ДРС е правилно и моли същото да се остави в сила.
Касаторът е субект на правото на оспорване и е упражнил правото си надлежно,
поради което жалбата е допустима.
Административният съд, на основание чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:
Предмет на касационна проверка е Решение на ДРС по НАХД № 1138 по описа на същия съд за 2022 г. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 21-5310-000409/07.04.2021 г. на Началник група “КПДГПА” при ОД на МВР - Кюстендил, с която на А. е наложено наказание ”глоба” в размер на 800 лв. и “лишаване от право да управлява МПС ” за срок от три месеца, на осн. чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП.
Така издаденото от АНО наказателно постановление е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано с АУАН № 409/01.04.2021 г. срещу Х.Р.А. ***, за това че на 30.03.2021 г. около 17.11 ч. на път 1 клас № Е 79, км 326+400, в посока към Кулата, е управлявала лек автомобил „Ф П” с рег. № ****, собственост на Д Д и С Ча, като превишава максимално допустимата скорост от 50 км/ч. за населено място, като се движи със 113 км/ч. Скоростта е установена и показана на водача с техническо средство АТСC СПУСК САМS1 и снимка 11743С6. Приспаднат е толеранс в полза на водача и е приложен клип № 0170399.
Нарушението е установено в хода на извършена проверка на 30.03.2021 г. Актосъставителят е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. На 01.04.2021 г. е подадена декларация / обяснение / по смисъла на чл. 188 от ЗДвП, в която Д А. Д, декларира, че автомобилът му на 30.03.2021 г. около 17.11 ч. е управляван от лицето Х.Р.А., който потвърждава горното в подобна декларация от 01.04.2021 г. Актът е връчен на нарушителя на 01.04.2021 г., като в същият няма изложени възражения. Въз основа на АУАН е издадено НП № 21-5310-000409/07.04.2021 г., в което е възприета фактическата обстановка от акта и на нарушителят е наложена “глоба” в размер на 800 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП.
Първоинстанционният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон и е потвърдил НП.
Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за уважаване на касационната жалба, като не констатира нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което ще остави в сила решението на ДРС. При служебната проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 218 ал. 2 от АПК, не се констатират основания за нищожност и недопустимост на решението.
При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 52 - 58 от ЗАНН. Посочено е точното време и място на извършеното нарушение, подробно е описана фактическата обстановка. Актът е съставен при условията на чл. 40 ал. 3 от ЗАНН и връчен при спазване на чл. 43 ал. 1 от ЗАНН.
Изложените съображения от ДРС за доказаност на извършеното от жалбоподателя деяние, се явяват обосновани и правилни. Основният спор по делото е относно липсата на задължителните реквизити посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и лисата на указателни табели.
От доказателствения материал по делото се установява извършеното от Х.Р.А. нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, редовно съставения акт има доказателствена сила до доказване на противното. От снимковия материал и свидетелските показания на св. Иванов и актосъставителя Паунов, които са безпротиворечиви помежду си, се налага изводът, че г-н А. е извършил посоченото в АУАН и НП нарушение. Съгласно чл. 189 ал. 15 от ЗДвП, снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС са веществени доказателствени средства в административно - наказателния процес. В този смисъл за съдът не остава съмнение, че измерената скорост е посочената в АУАН и НП и отразена в снимковия материал, а именно 113 км/ч. с приспаднат толеранс. Съвкупният анализ на доказателствения материал сочи на безспорна установеност на административното нарушение, като съображенията в касационната жалба в обратния смисъл се приемат за необосновани и неправилни, като за противното не се представят доказателства. При това положение ДРС е постановил съдебния си акт в съответствие с принципа по чл. 14 ал. 1 от НПК, като е сторил необходимото за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Първоинстанционният съд е обсъдил както доказателствата подкрепящи тезата на наказващия орган, така и тези в подкрепа на защитната теза.
На основание чл. 188 ал. 1 от ЗДвП става ясно, че отговорен за извършеното нарушение се явява Х.Р.А., който в обяснението на собственика на автомобила Д Д е посочен, че е управлявал автомобила и съгласно горецитираната разпоредба, същият се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
НП е издадено от компетентен орган в кръга на служебната му компетентност, надлежно упълномощен, съгласно приложена по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
С оглед изхода на спора, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от тези мотиви и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 42/22.02.2023 г. на ДРС по Н.А.Х.Д. № 1138/2022 г. по описа на същия съд за 2022 г.
ОСЪЖДА Х.Р.А., с адрес: ***, да заплати на ОДМВР – Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ № 12, деловодни разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева, дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: