Р Е Ш
Е Н И E
гр.Б.С., 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав,
в публично съдебно заседание на 20 април, Две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
КАТЯ ГЕРДОВА
При секретаря Таня Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 1498/2020 г. по описа на РС – Б.С., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „Ю.“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***-н Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8, представляван от Ю.Б.Ц.,
чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г.,
вписан в САК, със съдебен адрес ***, с която се иска да се установи наличието
на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде
изпълнителен лист срещу ответника И.С.П. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***,
за сумата от 101,94 лв. за
периода от 22.07.2017г. до 21.08.2017г. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна
услуга № 950708190314072016-37659095 от 14.07.2016г., сключен между И.С.П. и
„БТК“ ЕАД-С.(VIVACOM), което вземане
е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а
„С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от
01.10.2019г., за която сума е издадена фактура №
**********/22.08.2017г., както и направените съдебни разноски по двете
производства/заповедно и исково/.
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК и чл.92 от ЗЗД.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи от върнатото съобщение в цялост, че ответника И.С.П. не е
намерен на адреса в гр.Б.С., обл.Враца, ул.“Васил Левски“ № 27, вх.А, ет.3,
ап.9, тъй като по данни на съсед Пламен Димитров лицето от дълги години е в
Испания.
От приложена служебна справка от ЕСГРАОН
за постоянен и настоящ адрес на ответника в заповедното производство е видно,
че И.С.П. с ЕГН ********** е с постоянен
и настоящ адрес ***.
Видно от изискана справка за регистрирани
трудови договори на ответника, последният регистриран такъв сключен между И.С.П.
с ЕГН ********** и „ПАРАДАЙЗ 7“ ЕООД-гр.Асеновград е прекратен на 31.08.20214г.
и до настоящият момент няма регистрирани нови трудови договори на територията
на Р.България.
Съдът процедирал със залепване на
уведомление по чл.47 от ГПК на постоянния адрес и настоящият адрес, който
съвпада с адреса посочен в исковата молба, което уведомление е залепено в гр.Б.С.,
обл.Враца на ул.“Васил Левски“ № 27, вх.А, ет.3, ап.9, на 26.01.2021г. на
входната врата на посоченият адрес, като съдебните книжа, които се намирали в
канцеларията на РС-Б.С. не са потърсени от лицето И.С.П. в законоустановеният
срок.
Съдът с разпореждане от 24.02.2021г. е
допуснал правна помощ на ответника И.С.П. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, призован по
реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия
процес по гр.д.№ 1498/2020г. по описа на РС-Б.С..
С определение постановено в з.з. на 12.03.2021г.
на основание чл.26,ал.2 от ЗПрП съдът назначил адв.Н.И.И. от ВрАК за особен
представител на ответника И.С.П., призован по реда на чл.47 от ГПК, да го
представлява в исковия процес по гр.д.№ 1498/2020г. по описа на РС-Б.С. с
определено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. внесени от ищеца по
депозитната сметка на РС-Б.С..
Препис от исковата молба и
доказателствата към нея са изпратени на адв.Н.И.И. от ВрАК за сведение и писмен
отговор по чл.131 от ГПК, както и препис от
определението за назначаването й.
Същата в законоустановеният срок е
депозирала писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер по
изложените в него съображения.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 826/2020г. на РС-Б.С..
Съдът
като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 826/2020г.
на РС-Б.С. срещу длъжника И.С.П. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 450/01.09.2020г. за сумата 101,94 лв. представляваща неустойка за периода от 22.07.2017г. до
21.08.2017г. дължима по договор № 950708190314072016-37659095 от 14.07.2016г.,
сключен между длъжника и „БТК“ ЕАД-С.(VIVACOM), което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, с
договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „Ю.“
ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за която сума е издадена фактура №
**********/22.08.2017г., както и направените съдебни разноски в размер на 25,00 лв. заплатена държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар.
Заповедта е връчена на длъжника по реда
на чл.47,ал.5 от ГПК.
Впоследствие на заявителя е изпратено
съобщение, че издадената заповед по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника по
чл.47,ал.5 от ГПК, въз основа на което кредиторът „Ю.“ ЕООД *** срок иска по
чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането по процесният договор за
далекосъобщителна услуга.
Особеният представител на ответника оспорва
иска по основание и размер по изложените в него съображения.
В исковата молба ищеца навежда доводи, че
между длъжника/ответник в настоящето производство/ И.С.П., с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** и „БТК“ ЕАД -С. е сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги №
950708190314072016-37659095 от 14.07.2016г., с клиентски номер 16341391001, с
който абонатът е добавил за ползване мобилен номер ********** по избран тарифен
план VIVACOM Smart, с месечна
абонаментна такса в размер на 23,99 лв. с ДДС, като е добавил за ползване
абонаметни услуги Удвоени МВ на максимална скорост VIVACOM Smart за 1,99 лв. с ДДС и Неограничени
минути за 8,00 лв. месечно, за срок от 24 месеца.
Въз основа на
процесният договор за далекосъобщителни услуги сключен межзу П. и „БТК“ ЕАД са
издадени фактури, обективиращи вида и размера на неплатената електронна съобщителна услуга, а
именно: фактура № **********/22.03.2017г., фактура № **********/22.04.2017г., фактура
№ **********/22.05.2017г. и фактура № **********/22.06.2017г. за периода от
22.02.2017г. до 22.06.2017г.
Абонатът е
потребил, но не е заплатил мобилни услуги фактурирани за няколко последователни отчетни месеца: м.03/2017г.,
м.04/2017г., м.05/2017г. и м.06/2017г. Към всяка от фактурите има детайлизирано
приложение-извлечение за размера на сумите.
В раздел VІІІ
„Права и задължения на абоната“ от ОУ на „БТК“ЕАД, в чл.43.1. от ОУ на „БТК“ ЕАД е посочено, че
абонатът има задължението да плаща в срок дължимите суми за предоставените
услуги, а чл.44.1 от същите ОУ визира, че абонатът отговаря за забава в
плащането на дължими суми за предоставените телефонни услуги по тези Общи
условия. „БТК“ЕАД има право да получава изцяло и в срок плащане на дължимите от
Абоната суми за предоставените услуги по Договора и Общите условия(чл.45.1).
При неспазване
на кое и да е задължение визирано в т.43 от ОУ, мобилният оператор има право
незабавно да огриничи предоставянето на услугите, да прекрати едностранно
индивидуалният договор с потребителя или да откаже сключването на нов договор с
него.
В случая поради
неплащане на ползваните мобилни услуги за няколко месеца, за които са издадени
горепосочените фактури, кредитора „БТК“ЕАД е прекратил едностранно
индивидуалният договор с П. и е издал крайна фактура № **********/22.08.2017г.
с начислена обща сума за плащане. В тази фактура ищцовото дружество твърди, че
е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги, редуцирана до размер 101,94 лв., тъй като останалата
фактурирана цена е дължима за потребените мобилни услуги от предходни отчетни
периоди, които не са предмет на настоящето производство.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 25.07.2017г., като същата се генерира автоматично
по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент.
В процесният
договор № 950708190314072016-37659095 от 14.07.2016г./стр.6-7, находящ се в
заповедното производство/ е записано, че с прекратяването на споразумението се
прекратяват всички допълнителни споразумения към него, включително и за
допълнители услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичане на
уговореният срок (в случая той е за 24 месеца, от 14.06.2016г. до 14.06.2018г.)
по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на оператора неустойка в
размер на месечните абонаментни такси до изтичане срока за ползване, като за
физическите лица това е ограничено до размер на трикратния размер на месечните
абонаментни такси.
Впоследствие е сключен договор за цесия
от 16.10.2018г. между„БТК“ ЕАД и
„С.Г.Груп“ ООД.
По силата на чл.5 от договора, цесионерът
е задължен и упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за
прехвърлянето на вземането. Приложено е и изрично пълномощно в тази насока
изготвено от „БТК“ ЕАД (л.18 от делото), както и потвръждение за прехвърляне на
вземането на И.П. по чл.99,ал.3 от ЗЗД(л.20 от делото).
Видно от Договор за цесия от 01.10.2019г.
сключен между „С.Г.Груп“ ООД и „Ю.“ ЕООД се установява, че цедентът „С.Г.Груп“ ООД
е прехвърлило на цесионера „Ю.“ ЕООД следните свои вземания, а именно: вземане
в размер на 101,94 лв., придобито по силата на Договор за цесия, сключен между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД от 16.10.2018г.,
подробно индивидуализирано в Приложение № 1 към този договор.(л.17 от делото).
По делото е представено Уведомление за
цесия изходящо от„БТК” АД, чрез “С. Г.
Груп” ООД и от “Ю.” ЕООД до ответника,
за извършените цесии, като липсват доказателства за връчването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с
постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника
от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор - чл.
99, ал. 4 ЗЗД .
Уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.
235, ал. 3 ГПК. В този смисъл постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №
3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.
В съдебната практика се приема, че е
налице валидно съобщаване, както в случаите, когато това е направено лично от
цедента, така и в случаите, когато по пълномощие на цедента такова съобщаване
извърши цесионерът, както е и в настоящия случай. Дори да се приеме
хипотетично, че липсват категорични доказателства за уведомление, което да е
връчено на длъжника преди образуване на настоящото дело с получаване на препис
от исковата молба, чрез особения представител, назначен на ответника, ведно с
приложенията към нея, съдържащи процесния договор за цесия и упълномощаване на
цесионера да извърши уведомяване от името на цедента, ответникът /като длъжник/
е узнал за цедирането на вземането. Особеният представител е процесуален
представител на ответника, който при спазване предпоставките на чл. 47, ал. 5
от ГПК се назначава с оглед охрана на интересите му. Връчването на всички книжа
по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и
от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици /в
този смисъл е Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, І т.
о./ Затова особеният представител има правото да извърши всички процесуални
действия по спора от името и за сметка на представлявания ответник /с
изключение на действията по чл. 29, ал. 5 от ГПК/ в. т. ч. и получава
адресираните до страната книжа. По делото не е спорно, че уведомлението до
длъжника за цедиране на процесното вземане е връчено с препис от исковата молба
на назначения му особен представителна основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, поради
което следва да се приеме, че е изпълнено изискването по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД,
което обстоятелство е настъпило в хода на делото и следва да бъде съобразено
при решаване на спора.
Доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то
получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за
установяване съществуването на цедираното вземане, не може да бъде игнорирано и
на основание чл. 235, ал.3 от ГПК следва да бъде съобразено. Ефектът на
уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда факт,
стабилизиращ легитимацията на цесионера, като титуляр на спорното материално
право. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 123/24.06.2009г. по
т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013
г.на ВКС, I т.о.; Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г. на ВКС, II
т.о.
С оглед изложеното съдът намира, че
договорът за цесия е произвел действие по отношение на ответника, което
обосновава извод за доказаност на активната и пасивната материална легитимация
по предявения иск.
Предвид обстоятелството, че договорите и
на двете цесии и Уведомлението за цесия изходящо от„БТК” АД, чрез “С. Г. Груп” ООД и от “Ю.” ЕООД до ответника са били приложени към исковата
молба, които са получени от назначеният му особен представител на 15.03.2021г , следва да се приеме, че
той е надлежно уведомен за тях.
При така изложената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с
правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД и
чл.92 от ЗЗД е допустим- предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес да
иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на
чл.47,ал. 5 от ГПК.
Предявеният положителен установителен иск
има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната
дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК. По този иск следва с пълно
доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен
начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната
тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявеният иск е вземане,
произтичащо от договор за далекосъобщителни услуги №
950708190314072016-37659095 от 14.07.2016г., сключен между длъжника И.С.П. и
„БТК“ ЕАД-С.(VIVACOM) от който е видно, че между страните са възникнали валидни облигационни
правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната
телефонен номер, при съответна месечна такса и условия и
срок на действие на договора, срещу задължението за заплащане на
уговорената цена на услугата- абонаментни такси и цени на услуги извън
включените в съответния тарифен план. В договора се съдържа описание на
тарифният план, ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и
последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки.
Договорът откъм съдържание отговаря на законовите изисквания за договори,
сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни,
предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат
заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с
положения подпис на абоната в самият договор, който не е оспорен и по този
начин лицето е декларирало, че е запознато с тях(л.5 от договора).
В случая ищцовото дружество
претендиране вземане в размер на 101,94 лв.
представляваща неустойка за периода
от 22.07.2017г. до 21.08.2017г. за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга № 950708190314072016-37659095 от 14.07.2016г., сключен
между длъжника и „БТК“ ЕАД-С.(VIVACOM), което
вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а
„С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г.
Съгласно чл.50,т.6.,б.“в“ от ОУ, мобилният
оператор „БТК“ЕАД може едностранно за прекрати договора с 30 (тридесет) дневно писмено предизвестие при неплащане на задължението
в срок.
Претенцията
за дължимата неустойка за прекратяване на договора на основание чл. 92, ал. 1
от ЗЗД подлежи на отхвърляне. Търсената от ищеца неустойка е в размер на 101,94
лв., като не се доказа осъществяването на предпоставките, водещи до възникване
на това вземане. Неустойката е форма на договорна отговорност, която служи за
обезщетяване на вредите от неизпълнението, като предварително установява
размера на тези вреди, без да е необходимо кредиторът да ги доказва. В това се
изразява типичната за неустойката обезщетителна функция. Понастоящем между
страните е уговорена неустоечна клауза- л.6 от договора, с която е уговорено,
че при прекратяване на договора по вина на абоната или по негова инициатива преди
изтичане срока на ползване, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на
месечните абонаментни такси до изтичане срока за ползване, като за физическите
лица това е ограничено до размер на трикратния размер на месечните абонаментни
такси. Допълнително се сочи, че абоната дължи на оператора и стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства,
съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния абонамент. За да
обоснове правото си на неустойка, ищецът се позовава на клауза от ОУ /чл. 50/,
даваща му право едностранно да прекрати процесния договор за мобилни услуги.
Надлежното прекратяване на процесната договорна връзка е елемент от
правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, недоказването на
който е достатъчно за отхвърляне на претенцията по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Това
прекратяване се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и
форма. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря
длъжника, включително неплащането на възникнали задължения през предварително
определен срок в договора, е основание за развалянето му според
разписаното в чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото процесният договор е сключен в
писмена форма, изявлението за прекратяването му също следва да е в
такава форма и с нея следва да се даде подходящ срок за изпълнение.
По делото не се установява ищецът да е отправил до абоната писмено
предизвестие, с което да му е дал достатъчен срок за изпълнение на задължението
му за плащане на дължими по договора суми. Липсата на надлежно прекратяване
на договора препятства пораждането на вземането за неустойка в полза на
ищеца, поради прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги преди изтичане на
уговорения срок.
По изложените
съображения съдът приема, че ищецът не доказва възникването и размерът на
претендираното вземане за неустойка в размер на 101,94 лв.
Ответника не претендира
разноски и такива не е направил, тъй като е представляван от особен
представител, поради което не следва да му се присъждат.
С оглед изхода на
делото на ищцовото дружество не се дължат разноски на основание чл.78,ал.3 от ГПК и в двете производства/исково и заповедно/.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
„Ю.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***-н Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8,
представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********,
представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес ***, против ответника И.С.П. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, иск с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415
от ГПК и чл.92 от ЗЗД, за приемане за установено по отношение на ищеца „Ю.”
ЕООД-С., че ответникът И.С.П. му дължи сумата от 101,94 лв. за периода от 22.07.2017г. до 21.08.2017г.
представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга №
950708190314072016-37659095 от 14.07.2016г., сключен между длъжника И.П. и
„БТК“ ЕАД-С.(VIVACOM), което вземане е
прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“
ООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за която
сума е издадена фактура № **********/22.08.2017г., както и направените по
заповедното производство разноски в общ размер на 205.00 лв., от които: 25,00
лв.(Двадесет и пет лева) внесена държавна такса и 180.00 лв.(Сто и осемдесет лева) адвокатско възнаграждение,за които
суми е издадена Заповед № 450/01.09.2020г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №
826/2020 г. по описа на Районен съд гр. Б.С. и направените деловодни
разноски по исковото производство по гр.д.№
1498/2020г. по описа на РС-Б.С., в общ размер на 205.00 лв., от които: 25.00
лв.(Двадесет и пет лева) внесена държавна такса и 180.00 лв.(Сто и осемдесет лева) адвокатско възнаграждение, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по
делото, че е изготвено.
На основание
чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението,
след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. № 826/2020г.по описа на
РС-Б.С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: