Р Е Ш Е Н И Е
град София, 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение – брачни
състави, II-ри въззивен брачен състав,
в
открито съдебно заседание на двадесет и седми май,
през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при
секретаря Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гражданско дело № 6326 по описа за 2020 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е въззивно - по
реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 23,
ал. 2 от Семейния кодекс (СК).
С Решение № 14836 от 17.01.2020 г., постановено по гр. дело № 47064 по описа за 2019 г., Софийският районен съд, III ГО, 117-ти
състав, е признал за установено по
отношение на Е.Н.Т., ЕГН **********, че
В. Г.Г., ЕГН **********, притежава
индивидуално право на собственост върху 70434,03/144340,25 идеални части от
апартамент № Б24, находящ се на пети жилищен етаж, със застроена площ от
84.52 кв. м., състоящ се от входно антре, дневна с кухненски бокс, две спални,
две бани с тоалетни и две тераси, намиращ се в град София, Район “Искър“, жк“*****бл.
*****ведно с прилежащите общи части, складови помещения и идеални части от
земята, върху която е построена сградата, в
резултат на трансформация на лични парични средства в размер на сумата от
70 434,03 лева. Отхвърлил е
предявения иск за разликата над 70434,03/144340,25 идеални части до пълния предявен размер от 70 853,86/144340,25 идеални части. Признал
е за установено по отношение на В. Г.Г., ЕГН **********, че Е.Н.Т., ЕГН **********, притежава индивидуално право на собственост
върху 68 000/144 340,25 идеални части от апартамент № Б24, находящ се
на пети жилищен етаж, със застроена площ от 84.52 кв. м., състоящ се от входно
антре, дневна с кухненски бокс, две спални, две бани с тоалетни и две тераси,
намиращ се в град София, Район “Искър“, жк“*****бл. *****ведно с прилежащите
общи части, складови помещения и идеални части от земята, върху която е
построена сградата, в резултат на
трансформация на лични парични средства в размер на сумата от 68 000.00
лева. Осъдил е Е.Н.Т. да заплати на В.
Г.Г. сумата от 1008.67 лева, представляваща разноски в производството. Осъдил е В. Г.Г. да заплати на Е.Н.Т.
сумата от 335.07 лева, представляваща разноски в производството.
С Определение № 189356 от
09.02.2020 г.,
постановено по гр. дело № 47064 по описа за 2019 г., Софийският районен съд, III ГО, 117-ти
състав, е изменил постановеното по
делото Решение № 14836 от 17.01.2020 г. в частта за разноските, като е
осъдил В. Г.Г. да заплати на Е.Н.Т. сумата от 2 800.00 лева – разноски (за адвокатско възнаграждение).
Ответникът по първоначалния иск Е.Н.Т.
(въззивник в настоящото производство) е останал недоволен от така
постановеното Решение и го е обжалвал с
въззивна жалба, вх. № 5022907 от 11.02.2020 г. по описа на СРС, чрез
пълномощник, в частта, с която е
признато за установено, че В. Г. притежава индивидуално право на собственост
върху 70 434,03/144 340,25 идеални
части от описания в решението имот. В жалбата са изтъкнати оплаквания, че изводите на първостепенния съд досежно
личния произход на средствата на ищцата В. Г., са необосновани. Не почивало на
доказателствения материал по делото и приетото, че именно лични средства в
размер на 70 434.03 лева са еквивалентни на стойността на придобитото
имущество. Сочи, че не била доказана връзката между наличието на твърдяните
средства по сметка на ищцата и факта на разходване на същите именно за
закупуване на процесния имот. Във връзка с възражението му, че ищцата не е
установила пълно и главно извънбрачния произход на средствата и размера им, въззивникът
се позовава на практика на Върховния касационен съд. Поддържа заявеното пред
първата инстанция оспорване на действителността на договор за дарение за сумата
от 21 000.00 лева, сключен между бащата на В. Г. и В. Г., както и дарение
между същите страни на стойност 2 200 евро. Съобразно изложените в жалбата
оплаквания моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да
отхвърли иска по чл. 23, ал. 2 СК. Претендира присъждане на разноски за
въззивната инстанция. Въззивникът поддържа въззивната жалба в хода на
производството, лично, и чрез пълномощника му.
Първоначалната ищца В. Г.Г. (въззиваема страна в настоящото производство) е подала отговор на въззивната жалба, вх. №
5047696 от 23.03.2020 г., чрез
пълномощник, с който е оспорила
жалбата, с подробни доводи за нейната неоснователност. Моли въззивния съд да я остави
без уважение, респ. - да потвърди
първоинстанционното Решение, в
обжалваната част като правилно
и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски за въззивното производство. Въззиваемата
поддържа оспорването на жалбата в хода на въззивното производство, чрез
пълномощника й
Постъпила
е и частна жалба, вх. № 25139369 от
05.10.2020 г. по описа на СРС, подадена от
В. Г.Г. срещу Определение № 189356 от 02.09.2020 г., с което е изменено Решението
от 17.01.2020 г. и са присъдени разноски в полза на Е.Н.Т. в размер на 2 800.00
лева.
В
жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като
се поддържа, че същият е немотивиран. Излагат се доводи, че искът за определяне
на по-голям дял бил неоценяем, а съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (наричана Наредба № 1 от 09.07.2004 г.) минимумът за хонорара по неоценяеми искове бил 600.00 лева. В тази връзка
частният жалбоподател сочи, че от първата инстанция необосновано бил присъден
адвокатски хонор в размер, надхвърлящ четири пъти установения минимум с Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. Поддържа, че оспорва хонорара посредством възражение за
прекомерност. Искането е да се отмени обжалвания съдебен акт и да се редуцират
присъдените в полза на ответната страна разноски.
Депозиран е отговор на тази частна жалба от Е.Н.Т., с който жалбата е оспорена
изцяло като неоснователна. Изтъква доводи, че Софийският районен съд правилно е
определил размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно
доказателствата на л. 50 от първоинстанционното дело. Поддържа, че възражението
по чл. 78, ал. 5 ГПК не е своевременно заявено пред първата инстанция, като
оспорването на възнаграждението поради прекомерност за първи път пред въззивния
съд, е преклудирано.
Решението
от 17.01.2020 г. в отхвърлителната му
част и в частта, в която е
уважен насрещният иск на Е.Н.Т. за 68 000/144 340,25 идеални части,
като необжалвано, е влязло в законна сила.
Въззивната жалба е допустима и подадена в срока по 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
за това страна в първоинстанционното производство при наличие на правен интерес
от обжалването, като е насочена срещу валиден като цяло и допустим в
обжалваната част съдебен акт.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, и съответно
на приложимия закон, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на Решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Спорният между страните въпрос, по който следва да се
произнесе въззивната инстанция е, извънсемеен (личен) ли е характерът на вложените от
въззиваемата В. Г. средства за закупуване на процесния имот и в какъв размер са
тези средства, съответно еквивалентността на средствата с извънбрачен произход
на стойността на придобитото имущество.
Основателността на иска по чл. 23 СК предполага съпругът, който твърди, че е осъществена трансформация на лично
имущество при придобиване на вещно право, заплатено със средства от негова
банкова сметка, ***, че средствата по тази банкова/и сметка/и са от негово
лично имущество по смисъла на чл. 22 СК, или че средствата по сметката/те имат
друг извънсемеен характер. По този начин презумпцията за съвместен принос е
опровергана, тъй като принципно паричните влогове/банкови сметки, набрани по
време на брака, са лични на съпрузите, но купеното с тях, до установяване на
противното, е СИО. В този смисъл и разрешението, дадено с Решение № 126 от
31.01.2020 г. по гр. дело № 352 по описа за 2019 г. на II Г.О. на ВКС.
В процесния случай първоначалната
ищца – въззиваемата В. Г. е твърдяла, че с въззивника - ответник Е.Т., са бивши
съпрузи, които сключили брак на 20.06.2015 г., който е бил прекратен с влязло в
сила Решение по гр. дело № 73347/2017 г. на Софийския районен съд, на
27.03.2018 г. (писмени доказателства на л. 8 и
сл. от първоинстанционното дело). През време на брака – на
16.12.2016 г. е придобит процесния недвижим имот - апартамент № Б24, находящ се
на пети жилищен етаж, със застроена площ от 84.52 кв. м., състоящ се от входно
антре, дневна с кухненски бокс, две спални, две бани с тоалетни и две тераси,
намиращ се в град София, Район “Искър“, жк“**********. Имотът бил придобит за
сумата от 144 340.25 лева, като посочената сума, представляваща цена на
имота, не е била спорна по делото. Ищцата Г. е твърдяла, че част от тази цена,
възлизаща на сумата от 70 853.86 лева, е заплатена с нейни лични средства,
по отношение на които е претендирала частичната трансформация по чл. 23, ал. 2 СК. Сочила е, че към момента на сключване на брака имала два спестовни влога и
една разплащателна сметка, със следните наличности по тях: по BG **********имало сума от 49 893.74 лева и по **********–
сума от 1 479.81 лева. Ищцата е твърдяла, че от цената на придобития
апартамент с лични средства е заплатила капарото в размер на 14 434.00
лева, а впоследствие и сумата от 56 000.00 лева, които е превела по
сметката на съпруга - ответник в деня, преди нотариалното изповядване на
сделката – 15.12.2016 г., като в основанието за превода изрично било посочено “захранване
за апартамент”. Сумата от 56 000.00
лева се формирала от средства с
извънсемеен характер, както следва: 21 000.00 лева са били дарени на В.
Г. от нейния баща с договор за дарение именно за закупуване на апаратмента и 35 000.00
лева са били придобити, както следва: 12 030.11 лева – били получени в
наследство от сестрата на ищцата и преведени по нейната банкова сметка; ***.89
лева – част от получено обезщетение за неимуществени вреди по гр. дело № 4033/2010
г., която сума била преведена от ЧСИ на 17.12.2013 г. – преди брака и сума от
18 481.50 лева – също част от обезщетението за неимуществени вреди по
горното гражданско дело, преведени от ЧСИ на 21.04.2012 г.
За да признае за установено по отношение на ответника Е.Н.Т., че ищцата В.
Г. притежава изключително право на собственост върху 70 434,03/144 340,25
идеални части от процесния недвижим имот, Софийският районен съд е приел за
установено въз основа на приетите по делото като писмени доказателства платежни
нареждания и извлечения от банкови сметки, че на 23.10.2015 г. ищцата Г. е
превела по сметка на “Д.И.”ЕООД капаро от 14 434.03 лева за закупуване на
апартамента, а на 15.12.2016 г. е превела по сметка на Е.Т. сумата от 56 000.00
лева за заплащане на част от цената на имота. Сметката, от която ищцата
наредила посочените суми, е лична нейна сметка, а намиращите се по нея средства
представляват лично имущество, частично трансформирано в право на собственост
върху признатите идеални части - 70 434,03 идеални части
Въззивният съд намира, че фактическите и правни изводи на първата инстанция
са правилни, макар и лаконични, и не са опорочени, както неоснователно се
поддържа във въззивната жалба.
Софийският районен съд обосновано
е приел, че на 15.12.2016 г. (ден преди оформяне на нотариалния
акт) за покупката на имота,
въззиваемата - ищца е превела от личната й
банкова сметка ***ка с титуляр Е.Н.Т., сумата от 56 000.00
лева, като основанието за превода е било “захранване за апартамент”. Ответникът
не е оспорил да е титуляр на посочената банкова сметка. ***твено намерение от
страна на ищцата към ответника. Преводът на тези 56 000.00 лева се установи от извлечение по спестовна сметка (на л. 23 от първоинстанционното дело), който документ отразява движението на средствата по
сметка **********с титуляр В. Г. Т. (с фамилно име “Г.“ след прекратяване на брака). По цитираната сметка на 12.12.2016 г. е постъпила
сумата от 21 000.00 лева, преведена от Г.П.Г.(съобразно твърденията на ищцата), че е надарена с посочената сума от своя баща с цел закупуване на жилището
в жк”*****бл.***, апартамент Б24. Договорът за дарение е приет по делото (л. 26 от първоинстанциноното
дело) и е сключен на 10.12.2016 г. По
категоричен начин в договора е отразено волеизявлението на бащата, че дарява на
ищцата 21 000.00 лева, за да я
подпомогне за закупуване на процесното жилище. Този договор не е нищожен, както
неоснователно се поддържа от въззивника. Договорът за дарение, съобразно своя
предмет – парична сума, е неформален и реален, следователно е валиден и е
породил правното му действие – арг. от чл. 225, ал. 2 ЗЗД, доколкото от
въззивника не се сочат други основания за неговата нищожност, извън тези, че не
е нотариално заверен, каквото изискване за квалифицирана писмена форма в закона
относно движимите вещи, представляващи парична сума няма. Дарената сума е била преведена по банков път
от сметката на Г.Г.по личната банкова сметка *** (видно от платежно нареждане на л. 28 от първоинстанциноното дело), с което е осъществено “предаването“ на предмета на
дарението, както го постановява чл. 225, ал. 2 ЗЗД. За пълнота и предвид заявен
довод във въззивната жалба следва да се посочи, че договорът е сключен между
страните на 10.12.2016 г. – събота и неприсъствен ден, като сумата от 21 000.00
лева е преведена по сметката на ищцата на 12.12.2016 г. – в първия работен ден,
предвид обстоятелството, че банковият превод като операция в общия случай
изисква извършването й в рамките на работното време на съответната банкова
институция, в хипотезите, когато не се касае за т.нар. online банкиране, каквато
не е настоящата хипотеза. Ето защо за сумата от 21 000.00 лева е налице
законовото изключение, визирано в чл. 22 СК и тези средства имат личен (извънсемеен) характер.
По отношение на сумата от 15 101.89 лева и нейният личен характер, от ищцата и съобразно
доказателствената тежест в процеса, са ангажирани надлежни писмени
доказателства. По делото е прието извлечение от “Централна кооперативна банка” (л. 79), видно от което по сметката с
титуляр В. Г.Г., на 16.12.2013 г. от ЧСИ М.Д.е преведена посочената сума от
15 101.89 лева по изпълнително дело № 547/2013 г. От този документ се
установи още, че на същата дата – 16.12.2013 г. ищцата е превела сумата от
15 101.89 лева по друга своя лична сметка - BG****************. От последната банкова сметка (***дно, че е имало наличност още към деня на сключване на брака), на 22.10.2015 г. В. Г. превежда по своя сметка BG 40
********сумата от 16 000.00
лева. Ден по – късно – на 23.10.2015 г. е наредена в полза на “Д.И.”ЕООД с
основание за превода “имот по дог. с Домино ап. Б 24 *****сумата от 14 434.03 лева. Същата
представлява капарото за закупуване на процесния недивижим имот и по отношение
на нея се налага законосъобразния извод, до който е достигнала и първата
инстанция, че не е резулат от съвместен принос на съпрузите. Източник на тези
средства за заплащане на капарото е обезщетението, преведено от ЧСИ Д. по
изпълнително дело № 547/2013 г.
Презумпцията за съвместен принос
е оборена и по отношение на сумата от 12 030.11
лева, съобразно твърденията в исковата молба. От извлечение от банкова
сметка *** (л. 30 от първоинстнационното дело) и платежно нареждане (л. 31 от първоинстанционното дело), е видно, че Я.Г.Г. на 20.12.2013 г. е превела на В. Г. сумата
12 030.11 лева, като основание на превода е посочено “изплащане на
наследство”. Сумата попада в хипотезата на чл. 22 СК.
Сумата от 18 481.50 лева (съгласно извлечение от сметка на
„Централна Кооперативна банка” на л. 78 от първоинстанционното дело), е част от преведена на 19.04.2012 г. (преди брака) на В. Г. от ЧСИ М.Д. сума, която
на 21.04.2012 г. ищцата прехвърля по сметка BG ************Ето защо и тази сума има
извънсемеен характер и е придобита от ищата по нейно вземане като взискател по
изпълнително дело № 34/2012 г. по описа на ЧСИ Д..
В хода на съдебното дирене пред
първата инстанция е приет и втори
договор за дарение, сключен на 27.09.2015 г., с който бащата на
въззиваемата ищца Г.П.Г.й дарява сумата от 2
200 евро, с които да си подпомогне закупуването на семейно жилище в град
София. Разписка на л. 76 от делото удостоверява получаването в брой на дарената
сума от В. Т.. Твърденията на ищцовата страна са, че с левовата равностойност
на дарената сума е захранена на следващия ден след даряването й трета банкова
сметка, *** Г. - BG *********Посоченият факт се установи
документално от “История на сметка BG *********за периода 28.09.2015 г. – 12.09.2018 г.“ (на л. 77 от първоинстанционното дело). От тази сметка на 14.12.2016 г. е преведена от ищцата сумата от 4321.86 лева по сметка BG************Съобразно подробно установената
писмена доказателствена съвкупност се налага извода, че от въззиваемата - ищца
в хода на съдебното дирене в първата инстанция е доказано фактическото и правно основание, на което са постъпвали паричните
преводи по личните й банкови сметки - и
в частност по сметката с IBAN
***, от която в полза на въззивника -
ответник на 15.12.2016 г. е преведена сумата
от 56 000.00 лева, представляваща част
от покупно – продажната цена на процесния апартамент, и по сметката BG****************, от която е платено капарото за процесния имот в размер на 14 434.03 лева. По делото е доказан извънсемейният (небрачен) произход на тези суми; оборена е успешно от ищцовата
страна по първоначалния иск презумпцията за семеен принос по чл. 21, ал. 3 СК;
установено е и влагането именно на тези
лични парични средства в размер общо на 70 434.03 лева в придобитото
по време на брака вещно право на собственост върху процесния имот, респективно
е доказана трансформацията по чл. 23,
ал. 2 СК на това лично имущество.
Предвид изложеното, като е уважил
иска за признаване за установено по отношение на ответника Е.Н.Т., че ищцата В.
Г.Г. притежава индивидуално право на собственост върху тези 70 434,03/144
340,25 идеални части от процесния недвижим имот, Софийският районен съд е постановил правилен в обжалваната част съдебен
акт, който следва да бъде потвърден.
Оплакванията за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, изложени във
въззивната жалба, са неоснователни.
Напротив – както се установи по делото, въззиваемата - ищца и съгласно
практиката на ВКС (на която въззивникът Т. се
позовава), е провела успешно доказване на
претенцията й, оборвайки пълно и главно презумпцията за съвместен принос по
отношение на уважената част от исковата сума.
По частната жалба.
Частната жалба е процесуално
допустима, като подадена в съответния срок по чл. 248, ал. 3 ГПК, от лице, легитимирано да обжалва и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Не могат да се споделят
оплакванията на частния жалбоподател, че искът, предмет на делото, е неоценяем,
а оттам, че присъденият в полза на насрещния ищец адвокатски хонорар надхвърля
четири пъти минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
Насрещният иск, който е уважен
изцяло с Решението от 17.01.2020 г., е установителен иск за право на собственост
и намира своето правно основание в чл. 23, ал. 2 СК. Следователно този иск е
оценяем.
От друга страна, за да се
позовава на оплаквания за неправилна преценка на възражението за прекомерност
по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, частният жалбоподател е следвало да наведе
такова при първоинстанционното разглеждане на делото. Няма данни оспорване,
поради прекомерност на адвокатския хонорар на насрещния ищец Е.Т., да е било
заявено от частния жалбоподател В. Г. до края на последното по делото открито
съдебно заседание, проведено на 28.11.2019 г. Ето защо възражението по чл. 78,
ал. 5 ГПК, заявено за пръв път пред въззивната инстанция, е преклудирано.
За пълнота следва да се посочи,
че претендираният и присъден с Определението от 02.09.2020 г. адвокатски
хонорар в размер на сумата от 2 800.00 лева е доказано заплатен по банков
път съгласно изискванията на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.
дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, за което са представени и надлежни банкови
документи (на л. 50 от първоинстанционното
дело).
Съобразно изложеното частната
жалба следва да се отхвърли, като неоснователна. Обжалваното Определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
По разноските за въззивното производство.
С оглед изхода на делото и
неоснователността на подадената от ответника Е.Т. въззивна жалба, на него не
следва да бъдат присъждани разноски за настоящото производство.
Въззиваемата В. Г. е заявила
искане за присъждане на разноски, като е представила договор за правна защита и
съдействие, с който е уговорено заплащането в брой на сумата от 2 600.00
лева за процесуално представителство. Договорът служи като разписка в частта, в
която е отразено, че посочената сума е платена. Предвид което въззивникът Т.
следва да бъде осъден да заплати на В. Г. разноски за адвокатско възнаграждение
за въззивното производство в размер на сумата от 2 600.00 лева.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 14836 от 17.01.2020 г., постановено
по гр. дело № 47064 по описа за 2019 г. на Софийския районен съд, III Гражданско
отделение, 117-ти състав, в
обжалваната част, в която е признато за установено по отношение на Е.Н.Т., ЕГН
**********, че В. Г.Г., ЕГН **********,
притежава индивидуално право на
собственост върху 70 434,03/144 340,25 идеални части от апартамент № Б24,
находящ се на пети жилищен етаж, със застроена площ от 84.52 кв. м., състоящ се
от входно антре, дневна с кухненски бокс, две спални, две бани с тоалетни и две
тераси, намиращ се в гр. София, Район “Искър, жк“*****бл. *****ведно с
прилежащите общи части, складови помещения и идеални части от земята, върху
която е построена сградата, в резултат
на трансформация на лични парични средства в размер на сумата от 70 434,03
лева.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
189356 от 02.09.2020 г., постановено по гр. дело № 47064 по описа за 2019 г. на
Софийския районен съд, III Гражданско отделение, 117-ти състав, с което е изменено Решението от
17.01.2020 г. в частта за разноските.
ОСЪЖДА Е.Н.Т., ЕГН **********, да заплати на В. Г.Г., ЕГН **********, сумата от 2 600.00 (две хиляди и шестстотин) лева – разноски за
въззивната инстанция.
ОСТАВЯ без уважение искането на Е.Н.Т. за присъждане
на разноски за въззивната инстанция, като неоснователно.
Да бъде
връчен незаверен препис от настоящото Решение на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с касационна жалба пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.