№ 1024
гр. Варна, 14.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. ПеЕ.
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20223100502508 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 4564/21.02.2023 г. от Ж. ЕЕ. – прокурор при Окръжна
прокуратура - Варна, с искане за изменение в частта за разноските на Решение №
98/01.02.2023 г., постановено по в. гр. дело № 2508/2022 г. по описа на ВОС.
В молбата се излагат доводи за прекомерност на присъденият с решението адвокатско
възнаграждение в полза на въззиваемия. Твърди се, че материалният интерес по делото е
общо в размер на 7 740 лева, поради което минималният размер, съгласно Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1074 лева.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, е постъпил отговор с вх. № 5904/07.03.2023 г. от С.
С. Ю., чрез адв. К., в който се изразява становище за недопустимост, евентуално -
неоснователност на молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима. Неоснователно е възражението на насрещната страна, тъй като по смисъла на
чл. 248 от ГПК съдът, постановил крайния акт е този, който може да го измени или допълне,
когато е сезиран със съответното искане. Произнасяне се дължи, включително и в случаите,
когато има произнасяне по въпроса за разноските в решението, когато ще е налице преценка
за неговото изменение.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна, по следните съображения:
Производството е образувано по въззивна жалба на Прокурор при ВРП против
Решение № 232 от 14.10.2022 година, постановено по гр.дело № 483/2022 година, по описа
на ПРС, в частта, с която Прокуратурата била осъдена, както следва: Да заплати в полза на
С. С. Ю., ЕГН**********, следните суми: сумата от 5000 лева, представляващи обезщетение
за причинените му неимуществени вреди, в следствие на незаконно повдигнатото и
поддържано обвинение за престъпление по чл.325, ал.2, пр.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК
по ДП № 2122/2010 г. по описа на РУП-Провадия, НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр.
Провадия, по ВНОХД № 992/2013г. по описа на ОС гр. Варна, по НОХД № 580/2013 г. по
описа на PC гр. Провадия, по ВНОХД № 203/2017 г. по описа на ОС гр. Варна, за което е
оправдан с Присъда № 23/21.03.2013г. по НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр. Провадия,
отменена с Решение № 305/28.10.2013г., постановено по ВНОХД№ 992/2013г. на ОС Варна,
1
оправдан с Присъда № 1/11.01.2016г. по НОХД № 580/2013г. на РС Провадия, потвърдена с
Решение № 113/25.05.2017г., постановено по ВНОХД №203/2017г. Варненският окръжен
съд, изразяващи се в причинени притеснения и негативни изживявания, емоционален стрес
и непрекъснато психическо напрежение, напрегнатост, потиснатост, тревожност,
безпокойство, неудобство, чувство на унизеност, отбягване на обичайната социална среда,
ведно със законната лихва върху главницата от 5000 лева, считано oт 20.05.2022г. – денят
следващ датата на предявяване на иска, както и обезщетение за забавено изпълнение върху
главницата от 5000 лева в размер на 1523.73 лева, считано от 19.05.2019г. до датата на
завеждане на исковата молба - 19.05.2022г. Сумата в размер на 2740 лева, представляващи
обезщетение за причинените му имуществени вреди, в следствие на незаконно повдигнатото
и поддържано обвинение за престъпление по чл.325, ал.2, пр.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК
по ДП № 2122/2010 г. по описа на РУП-Провадия, НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр.
Провадия, по ВНОХД № 992/2013г. по описа на ОС гр. Варна, по НОХД № 580/2013 г. по
описа на PC гр. Провадия, по ВНОХД № 203/2017 г. по описа на ОС гр. Варна, за което е
оправдан с 15 Присъда № 23/21.03.2013г. по НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр.
Провадия, отменена с Решение № 305/28.10.2013г., постановено по ВНОХД№ 992/2013г. на
ОС Варна, оправдан с Присъда № 1/11.01.2016г. по НОХД № 580/2013г. на РС Провадия,
потвърдена с Решение № 113/25.05.2017г., постановено по ВНОХД № 203/2017г.
Варненският окръжен съд, изразяващи се в заплащане на възнаграждения за адвокат по ДП
№ 2122/2010 г. по описа на РУП-Провадия, НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр.
Провадия, по ВНОХД № 992/2013г. по описа на ОС гр. Варна, по НОХД № 580/2013 г. по
описа на PC гр. Провадия, по ВНОХД № 203/2017 г. по описа на ОС гр. Варна, ведно със
законната лихва върху главницата от 2740 лева, считано oт 20.05.2022г. – денят следващ
датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане, както и обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 2740 лева в размер на 835.01 лева, считано от
19.05.2019г. до датата на завеждане на исковата молба - 19.05.2022г., държавна такса и
съдебно – деловодни разноски в полза на ищеца в размер на 694.59 лева, адвокатски
хонорар.
С решение 98/01.02.2023 г. ВОС е потвърдил Решение № 232 от 14.10.2022 година,
постановено по гр.дело № 483/2022 година, по описа на ПРС, в частта, с която
Прокуратурата била осъдена, както следва: Да заплати в полза на С. С. Ю., ЕГН **********,
следните суми: 1.Сумата от 5000 лева, представляващи обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, в следствие на незаконно повдигнатото и поддържано обвинение за
престъпление по чл.325, ал.2, пр.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК по ДП № 2122/2010 г. по
описа на РУП-Провадия, НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр. Провадия, по ВНОХД №
992/2013г. по описа на ОС гр. Варна, по НОХД № 580/2013 г. по описа на PC гр. Провадия,
по ВНОХД № 203/2017 г. по описа на ОС гр. Варна, за което е оправдан с Присъда №
23/21.03.2013г. по НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр. Провадия, отменена с Решение №
305/28.10.2013г., постановено по ВНОХД№ 992/2013г. на ОС Варна, оправдан с Присъда №
1/11.01.2016г. по НОХД № 580/2013г. на РС Провадия, потвърдена с Решение №
113/25.05.2017г., постановено по ВНОХД № 203/2017г. Варненският окръжен съд,
изразяващи се в причинени притеснения и негативни изживявания, емоционален стрес и
непрекъснато психическо напрежение, напрегнатост, потиснатост, тревожност,
безпокойство, неудобство, чувство на унизеност, отбягване на обичайната социална среда,
ведно със законната лихва върху главницата от 5000 лева, считано oт 20.05.2022г. – денят
следващ датата на предявяване на иска, както и обезщетение за забавено изпълнение върху
главницата от 5000 лева в размер на 1523.73 лева, считано от 19.05.2019г. до датата на
завеждане на исковата молба - 19.05.2022г2.Сумата в размер на 2 740 лева, представляващи
обезщетение за причинените му имуществени вреди, в следствие на незаконно повдигнатото
и поддържано обвинение за престъпление по чл.325, ал.2, пр.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК
по ДП № 2122/2010 г. по описа на РУП-Провадия, НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр.
Провадия, по ВНОХД № 992/2013г. по описа на ОС гр. Варна, по НОХД № 580/2013 г. по
описа на PC гр. Провадия, по ВНОХД № 203/2017 г. по описа на ОС гр. Варна, за което е
оправдан с 15 Присъда № 23/21.03.2013г. по НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр.
Провадия, отменена с Решение № 305/28.10.2013г., постановено по ВНОХД№ 992/2013г. на
ОС Варна, оправдан с Присъда № 1/11.01.2016г. по НОХД № 580/2013г. на РС Провадия,
потвърдена с Решение № 113/25.05.2017г., постановено по ВНОХД № 203/2017г.
Варненският окръжен съд, изразяващи се в заплащане на възнаграждения за адвокат по ДП
№ 2122/2010 г. по описа на РУП-Провадия, НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр.
Провадия, по ВНОХД № 992/2013г. по описа на ОС гр. Варна, по НОХД № 580/2013 г. по
описа на PC гр. Провадия, по ВНОХД № 203/2017 г. по описа на ОС гр. Варна, ведно със
2
законната лихва върху главницата от 2740 лева, считано oт 20.05.2022г. – денят следващ
датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане, както и обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 2740 лева в размер на 835.01 лева, считано от
19.05.2019г. до датата на завеждане на исковата молба - 19.05.2022г., държавна такса и
съдебно – деловодни разноски в полза на ищеца в размер на 694.59 лева, адвокатски
хонорар.
Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. „Витоша” № 2,
представлявана от Главния Прокурор на Р България е осъдена да заплати на С. С. Ю., сумата
от 2 226.37 лева лева, представляваща извършени съдебно – деловодни разноски –
адвокатски хонорар пред ВОС.
В мотивите на съдебното решение, съставът на ВОС е обсъдил направеното
възражение за прекомерност на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, като е
приел, че същото е неоснователно. Разноските са присъдени в размера, в който са
направени, тъй като правилно е установено, че възнаграждението е в законовия минимум.
Съдът е преценил, че претендираното адвокатско възнаграждение по всеки един от
обективно съединените искове е в рамките на установения минимум от Наредба № 1 от
09.07.2004 г.
Молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 4564/21.02.2023 г. от Ж. ЕЕ. – прокурор
при Окръжна прокуратура - Варна, с искане за изменение в частта за разноските на Решение
№ 98/01.02.2023 г., постановено по в. гр. дело № 2508/2022 г. по описа на ВОС.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен касационен съд, в
едноседмичен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3