№ 15034
гр. София, 14.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110145819 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.
49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ..., ЕИК ..., моли съда да осъди ответника ..., БУЛСТАТ ..., да му заплати
сумата от 370,07 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение, по застраховка „Каско на МПС“, с включени ликвидационни разноски, по
образуваната пред него Щета № ... във връзка с ПТП от 10.05.2021 г., настъпило поради
виновно и противоправно поведение /действие или бездействие/ на длъжностно лице, чийто
Възложител е ответникът, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на
пътното платно, с включени 15 лв. ликвидационни разноски за определянето му, ведно със
законната лихва от предявяване на иска - 25.08.2022 г., до окончателното плащане на сумата,
както и сумата от 28,79 лв., представляваща мораторна лихва върху дължимата главница, за
периода на забавата от 19.11.2021 г. до 25.08.2022 г.
Ищецът ..., ЕИК ..., твърди, че между него и собственика на увредения лек автомобил
марка и модел „Опел Зафира“, рег. № ..., бил сключен договор за имуществена застраховка
„Каско на МПС”, обективиран в застрахователна полица № .../15.07.2020 г., въз основа на
който заплатил на застрахования сумата в размер на 355,07 лв.- обезщетение за
имуществени вреди, заведени по щета № ..., претърпени в резултат от ПТП, настъпило на
10.05.2021 г., на територията на ..., гр. София, при движение по ... в посока ..., в района
между „...“ и .... Вредите били причинени от попадане на застрахования автомобил в
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Поддържа, че с изплащане на
1
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на
платеното обезщетение, ведно с ликвидационните разходи за определянето му, срещу
причинителя на вредите. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за
обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно,
съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него. Поддържа, че е изпратил
регресна покана до ответника, получена на 03.11.2021 г., за заплащане на сумата 370,07 лв.,
с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., но ответникът отказал да
удовлетвори претенцията с писмо от 19.11.2021 г. Претендира разноски. Ищецът е
представил писмени доказателства, като е посочил и допълнителни доказателствени искания
за установяване механизма на ПТП, в т.ч. гласни доказателствени средства и изслушване на
заключение по САТЕ, които са допуснати от съда и събрани в хода на съдебното дирене.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ... подава отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва, че от доказателствата по
делото не се установява мястото на ПТП, наличие на дупка на пътното платно, нейните
размери, нито размерът на твърдените вреди. Поддържа, че посочените от ищеца вреди
могат да настъпят и при друг механизъм, като удар в бордюр, удар с друго МПС. Твърди, че
нямало данни за вида на настилката и пътната неравност, както и дали на съответното място
не е бил поставен знак за сигнализиране. Посочва, че по делото няма приложен протокол за
ПТП, а съставянето на такъв било задължително. Оспорва при определяне на
застрахователното обезщетение ищецът да е взел предвид обикновеното овехтяване на
автомобила към датата на ПТП. Оспорва да е настъпило процесното ПТП. В условията на
евентуалност моли да се намали размера на претендираното обезщетение. Релевира
възражение за съпричиняване, тъй като водачът на увреденото МПС не е съобразил
условията на пътното платно. Счита претенцията за ликвидационни разноски за недоказана
по размер, респективно оспрова такива да са били сторени. Оспорва да е възникнала
регресна отговорност спрямо тях. Оспорва застрахователното правоотношение по
имуществената застраховка като невалидно, поради липса на положен подпис от
застрахователя и застрахованото лице в застрахователната полица. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира присъждане на разноски.
Съдът като взе предвид изложените от страните съображения и след съвкупен
анализ на приетите по делото писмени доказателства и заключения на изслушаните
съдебни експертизи, намира за установено следното:
По иска по чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл. 49 ЗЗД:
От приложените от ищеца писмени доказателства /застрахователна полица №
.../15.07.2020 г., калкулация по щета, опис-заключение по щета, ликвидационен акт и др./ се
установява безспорно, че между ищеца по делото „ДЗИ Общо застраховане“ АД и Х. Й. Х.
като собственик на застрахован обект- л.а. марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № ..., била
сключена комбинирана полица по автомобилна застраховка „Каско+“, съгласно цитираната
полица, с период на действие от 16.07.2020 г. до 15.07.2021 г. /приложена на л.7 от делото/.
Видно от същата, като застрахован/т.е. ползващо застрахования обект лице/ е вписан ...,
2
водач на застрахования автомобил, при настъпване на процесното ПТП от 10.05.2021 г. в гр.
София. Видно от полицата, лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № ... е
застрахован за сумата от 6200 лв., с покритие по клауза „Пълно каско“, с право на доверен
сервиз и срещу заплащане на застрахователна премия от 450,00 лв., разсрочена на 4 вноски,
като към датата на ПТП, всички са били падежирали и съответно платени. На 10.05.2021 г.,
по повод претърпяно ПТП в гр. София, а именно преминаване на автомобила през
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно по ..., в участъка от ... и ..., с посока
на движение ... в гр. София, водачът на автомобила, разпитан и като свидетел в
производството Х. Й. Х. Й. е подал до ищеца уведомление за Щета, като била образувана
такава под № ... за ликвидиране на претърпените щети по автомобила. Застрахователят
изготвил опис – заключение по Щетата, видно от който увредени детайли са облицовка
предна броня, корпус ляв фар, счупени захвати; кора под двигател; дюза лява фароумивател
с капачка. Същите били отстранени от доверен сервиз ..., видно от калкулацията на
претенцията, ликвидационния акт по щетата от 12.05.2021 г. и издадената фактура №
.../01.09.2021 г. в размер на 355,07 лв., която била заплатена на сервиза на 07.10.2021 г.,
видно от приетото платежно нареждане, с посочено основание номера на щетата и рег. №
на увредения автомобил.
От посочените по-горе писмени доказателства, приети като неоспорени от ответника,
съдът приема, че ищеца установява по делото твърденията си, че между него и собственика
на увредения автомобил е била налице към датата на ПТП валидно сключена имуществена
застраховка „Каско+“ за л.а. „Опел Зафира“, рег. № ..., увредено при процесното ПТП на
10.05.2021 г. в гр. София, при движение по .... В хода на производството ищеца, по искане
на ответника е представил застрахователната полица по застраховка „Каско +“ в оригинал, а
от показанията на св. Х. се установява, че същата е подписана от него лично, но текста бил
изписан от съпругата му /българска гражданка/, тъй като той не можел добре да пише на
български.
От писмените доказателства по делото – уведомление за настъпило застрахователно
събитие от 12.05.2021 г., опис на претенция, опис заключение на щета по МПС, доклад по
щета № ..., декларация от застрахования за начина на ликвидиране на щетата и пл.
нареждане от 07.10.2021г., представени от застрахователя-ищец, както и от гласните
доказателствени средства, събрани чрез разпита на св. Х. /собственик и водач на увредения
лек автомобил в момента на ПТП/ се установяват въведените с исковата молба твърдения от
ищеца, вкл. механизма на ПТП. Видно от показанията на св. Х., дадени пред настоящия съд,
на посочената в уведомлението за щета дата /10.05.2021г./ свидетелят се прибирал към дома
си след посещение при зъболекаря си и в средата на ул. „...“ през която трябвало да премине,
за да излезе на ..., преди кръстовището с булеварда попаднал в дупка на пътното платно.
Описва я като 80 см. дълга и 30-40 см. широка. Твърди, след като попаднал в нея с лявото
колело на автомобила си и чул звука от удара, спрял в дупката и се върнал назад. Самата
настилка на пътя била разместени павета, където асфалтовата настилка се среща с паважа,
малко преди излизането на булеварда. Посочва също, че не помни да е имало ремонтни
3
дейности по това време на мястото, нито пък обозначителни знаци за препятствие на пътя.
Твърди, че не е забелязал дупката преди да попадне в нея, тъй като е наближавал
кръстовището с б... и се оглеждал наляво и надясно, а не гледал непосредствено пред
автомобила си за препятствие. Твърди, че минава от години по този маршрут, като в деня на
инцидента времето било топло, настилката суха, движението не било натоварено, а
скоростта му била между 15-30 км./час, тъй като наближавал кръстовище. Тъй като паветата
били разместени и не здраво закрепени, едното се обърнало по височината си и заседнало в
кората на автомобила отдолу, след което я раздрало при опита на свидетеля да даде назаден
ход и освободи автомобила си.
Свидетелят не твърди да е сигнализирал за произшествието на 112, нито същото да е
било посетено от екип на органите на Пътна полиция. Твърди и се установява от писмените
доказателства, че е уведомил за пътния инцидент на още на следващия ден единствено
застрахователя си по застраховка „Каско“ в съответствие с договора между тях.
Потвърждава, че е получил обезщетение за претърпените имуществени вреди от страна на
своя застраховател по застраховка „Каско“ и настоящ ищец – .... Категоричен е, че почерка и
подписа под уведомлението за щета, подадено пред застрахователя му също са негови.
Показанията на св. Х., съдът кредитира изцяло, доколкото същите възпроизвеждат
непосредствени негови възприятия, безпротиворечиви са и кореспондират с останалите
писмени доказателства по делото, както и с категоричното заключение на съдебната
автотехническа експертиза относно вида на вредите, които са настъпили и причинно-
следствената връзка с описания механизъм на ПТП. Същите еднозначно сочат участъка от
пътя, на който се е случило ПТП, условията при които е настъпило, състоянието на пътното
платно и характеристиките на препятствието /голяма по размери дупка, разположена в
средата на платното за движение, формирана от нездраво закрепени павета, които били
разместени и подвижни/.
От анализа на приетите писмени доказателства по делото /посочени по-горе/,
свидетелските показания на св. Х., както и от изслушаното заключение по САТЕ /прието без
възражения от страните/ се установява безспорно, че причината за процесното ПТП и
настъпилите щети на застрахованото МПС са „преминаване през необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, съставена от паважна настилка“, при движение
по вътрешна улица към ... с посока на движение към ..., в района между сградите на „... ...“ и
Посолството на ... като видимите щети са и отразените в уведомлението за щета до ищеца –
кора под двигател, държачи на ляв фар, предна броня, лайсна и преден ляв калник.
От заключението на САТЕ се установява още, че щетите по процесния лек автомобил
се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 10.05.2021 г.
произшествие, като стойността необходима за възстановяване на автомобила, на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е 436,42 лв., която сума надвишава изплатената такава от
ищеца на застрахования собственик (355,07 лв.), която пък сума съставлява пазарната цена
за възстановяване на щетите по автомобила. Според вещото лице, обичайните разноски,
които застрахователите извършват във връзка с ликвидацията на щетите възлизат на сумата
4
от 15 лв., като в тази сума се включват разходи по опис на щетите от експерт, изготвяне на
снимков материал, изчисляване на стойността на уврежданията и разходи по съхранение на
преписката.
В процесния случай, застрахованото лице е избрало метод за ликвидация на щетата
„ремонт в доверен сервиз“ на застрахователя. Видно от изготвените експертизи от ищеца,
дължимото и изплатено застрахователно обезщетение по фактурна стойност, съгласно
издадената от сервиза фактура, възлиза на сумата от 355,07 лв., която сума е била преведена
на сервиза от ищцовото дружество на 07.10.2021 г. и съответно щетата е била приключена.
Въведените от ответника възражения, че по делото не се установява, че щетите са
настъпили от попадане на автомобила в необезопасена дупка на пътното платно, че мястото
на ПТП не се стопанисва от ... и че водача на автомобила е съпричинил вредоносния
резултат, са неоснователни и останаха недоказани. Недоказано остана и твърдението на
ответника за друг, различен от описания в Протокола за ПТП и свидетелските показания на
св. Х., механизъм на ПТП.
Видно от заключението на САТЕ, при така представения механизъм на ПТП, описан
в уведомлението за щета и представен в показанията на разпитания като свидетел водач на
увредения автомобил, св. Х., в т.ч. описа на щетите на процесния л.а. „Опел Зафира“, рег. №
..., се налага извод че вредите, които е получил същия отговарят на механизма на настъпване
на произшествието и щетите са в пряка причинна връзка с настъпилото на 10.05.2021 г. в гр.
София, ПТП.
Съгласно неоспореното заключение по САТЕ сумата на щетите по застрахованото
МПС, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 436,42 лв., която
сума надвишава реално изплатената такава от ищеца на застрахования при него собственик
на автомобила, от 355,07 лева с ДДС, явяваща се пазарна оценка на щетите.
С доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните по
отношение на приетите за релевантни факти и обстоятелства, като е указал на ищеца В
тежест на ищеца да докаже наличие на валидно застрахователно правоотношение по
имуществено застраховане със собственика на увредения автомобил, настъпило в срока на
застраховката застрахователно събитие, което се явява покрит от застраховката „Каско“
риск, както и че същото е настъпило вследствие противоправно поведение на ответника
(бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и
ремонтирането на общински пътища); претърпените от застрахования вреди в резултат на
настъпилото застрахователно събитие; стойността на вредите и платено застрахователно
обезщетение. Съответно в тежест на ответника е възложено доказването на обстоятелства,
изключващи отговорността му, вкл. въведеното възражение за съпричиняване при условията
на пълно и главно доказване.
От съвкупния анализ на приетите и обсъдени по-горе доказателства, съдът приема за
безспорно установено, че между ищеца и собственика на л.а. „Опел Зафира“, рег. № ..., за
процесния период е съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка
“Каско” съгл. застрахователна полица № .../15.07.2020 г. В периода на покритие на
5
застраховката, на 10.05.2021 г., застрахованият автомобил претърпял ПТП, с което се
реализирал покритият по застраховката риск – „пътно транспортни произшествия по време
на движение и/или в паркирано състояние“. Видно от приложените по делото договор за
застраховка „Каско+“ и ОУ на ищеца, неоспорени от ответника, покрит риск на
застрахованите са „ щети по време на движение на МПС и/или паркирано положение“ в
която хипотеза попада и риска от попадане в необезопасено препятствие на пътното платно
/дупка/, като не са налице и предвидените в договора и ОУ „Общи изключения“.
По изложените по-горе мотиви настоящият състав на съда приема, че причина за
процесното ПТП и претърпените щети по застрахованото МПС е преминаване през
необезопасено препятствие на пътното платно /дупка в средата на платното/ при движение
по ул. „...“ преди кръстовището с ... и в района между сградите на „... ...“ и Посолството на
..., в посока към ....
Процесното МПС се е движело в дясната лента за движение, като поради липса на
обозначение, водачът на увредения автомобил и свидетел по делото – Х., не успял да
възприеме своевременно и да избегне дупката поради което преминал с цялата си лява гума
през нея и „заседнал“ въху едно изправено паве, а при опит да освободи автомобила и
маневра „заден ход“ раздрал кората на автомобила отдолу.
За претърпените щети застрахователят – ищец изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в общ размер на сумата 355,07 лева, като щетата била
ликвидирана по метода „ремонт в доверен сервиз“.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за осъществен
фактическия състав на чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ: наличие на договор за застраховка
имущество, плащане от застрахователя по имуществената застраховка на дължимото
застрахователно обезщетение и деликтната отговорност на трето лице по отношение на
увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие. Съгласно
разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ, застрахователят, заплатил застрахователно обезщетение,
има правото да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и да
претендира заплатената като обезщетение сума и направените обичайни ликвидационни
разноски.
Досежно правната квалификация на деликтната отговорност на ответника, съдът
намира, че същата следва при разглеждането й да бъде подведена под диспозицията на
нормата на чл. 49 ЗЗД. За ангажиране отговорността на ответника е необходимо
установяването по делото на следния фактически състав – виновно противоправно
поведение на служители на ответника, или на лица, на които е възложил извършването на
определена работа и причинени при или по повод изпълнението на възложената работа
вреди в правната сфера на трето лице, наличието на причинна връзка между поведението на
виновните лица и причинените вреди. За уважаването на претенцията не е необходимо
установяване на конкретните служители, виновното поведение на които е станало причина
за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при изпълнение на
възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато настъпят в
6
резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За
възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и
други правила и от характера на възложената работа – в този смисъл Постановление 9/1966г.
на ВС.
С нормата на чл. 31 от ЗП, на общините е възложено задължението за изграждането,
ремонта и поддържането на общинските пътища. Във връзка с чл. 2 от ЗОбС пътният
участък където е реализирано процесното ПТП е част от общински път, който се намира на
територията на ..., чието е и задължението за стопанисването му, респ. за поддръжката и
ремонта му. Неизпълнението на цитираното законово задължение от отговорните служители
в ..., представлява противоправно и виновно поведение, изразяващо се в бездействие, във
връзка с чл. 45, ал.2 ЗЗД, при изпълнение на възложената им работа, което предвид
събраните писмени доказателства и заключението по изслушаната САТЕ, е в причинна
връзка с настъпилите щети на МПС, поради което, съдът намира за доказан по делото
фактическия състав на нормата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по чл.
49 ЗЗД дължи поправяне на действителните щети, размерът на които според заключението
по изслушаната САТЕ е 436,42 лева и надвишава изплатеното от застрахователя
обезщетение, в т.ч. и сторените ликвидационни разноски, претендирани в минимален размер
от 15 лв. Предвид диспозитивното начало, съдът ще следва да присъди претендираното от
ищеца обезщетение до размер от 370,07 лв. с вкл. ликвидационни разноски от 15 лв.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства
последният да е погасил вземането на ищеца размер на 370,07 лева, представляващи
заплатено застрахователно обезщетение по имуществената застраховка „Каско на МПС“,
нито сторените ликвидационни разноски в размер на 15 лв., нито пък ответника проведе
успешно доказване на възложените му в тежест факти относно твърдяното от него
поведение на водача на застрахования при ищеца автомобил, с което същият е допринесъл
за настъпването на ПТП.
Ето защо претенцията на ищеца е основателна, а искът по чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ вр.
чл. 49 от ЗЗД следва да бъде изцяло уважен в предявения размер от 370,07 лв.
Относно иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД
Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се определя
съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение
длъжникът изпада в забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за
изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора. В случаите на чл. 410, ал.1 от КЗ
вземането е изискуемо от деня на заплащане на застрахователното обезщетение. Датата на
изискуемостта обаче в случая не е равнозначна на дата на забавата. Предвид липсата на
7
установен срок за изпълнение на задължението на ответника по чл. 410 ал.1 от КЗ, за да
изпадне същият в забава е било необходимо да му бъде отправена покана от страна на
ищеца по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай такава покана ищецът е изпратил на 28.10.2021 г., съответно е
била получена от ответника на 03.11.2021 г. /видно от отбелязването на л.27 от делото/.
Следователно от 19.11.2021г. /15 дни след получаването й, съгласно дадения от ищеца срок
за доброволно плащане/ ответника следва да се счита, че е изпаднал в забава. Ищецът в
настоящия случай, претендира обезщетение за забава за периода от 19.11.2021 г. до
25.08.2022 г., като размерът на обезщетението за забавено изпълнение върху паричното
задължение от 370,07лв. за посочения период, изчислено по реда на чл.162 от ГПК възлиза
на претендирана с исковата молаб сума от 28,79 лв., поради което и този иск следва да бъде
уважен изцяло в предявения му размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има само ищецът.
Ищецът претендира сторени по делото разноски в общ размер на 668,00 лева, от
които 100 лева – държавна такса, 250 лева – за експертиза, 50 лева за депозит за свидетел,
както и 168 лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно приложена фактура.
С оглед изложените мотиви и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, предвид пълното
уважаване на претенцията, на ищеца се следват изцяло и сторените от него съдебни
разноски в размер на 668,00 лева. за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ..., представлявана от ... да заплати на ..., ЕИК ..., на основание на осн.
чл.410, ал.1, т.2 от КЗ вр. с чл.49 от ЗЗД сумата в размер на общо 370,07 лева, от която
сума 355,07 лв., представлява регресно обезщетение за нанесени щети на лек автомобил
марка „Опел Зафира“, рег. № ..., настъпили в резултат на реализирано на 10.05.2021г. ПТП –
попадане в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, по ул. „...“ преди
кръстовището с ..., в района между сградите на „... ...“ и Посолството на ..., в посока към ..., в
гр. София, а сумата от 15,00 лв. съставлява ликвидационните разноски за ищеца във
връзка с определяне на изплатеното застрахователно обезщетение, ведно със законната
лихва върху главницата от 307,07 лв., считано от 25.08.2022г. до окончателното изплащане,
а на осн. чл.86, ЗЗД сумата от 28,79 лв., представляваща мораторна лихва за забава при
плащането на главницата, дължима за периода от 19.11.2021 г. до 25.08.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ..., ..., представлявана от ... да заплати на
..., ЕИК ... сумата 668,00лв., представляваща съдебни разноски, сторени в настоящото
производство пред СРС.
8
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9