МОТИВИ:
Срещу подсъдимата С.М.И. ***, е предявено обвинение по чл. 234, ал. 1 от НК.
Предадена е на съд за това, че на 07.12.2018 година в гр. Севлиево, в
близост до тоалетните на панаирната площадка, в чувал държала акцизни стоки –
14 броя полиетиленови пликове, съдържащи тютюн за пушене, с общо тегло – 3,965
кг. – всички без български акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон –
чл. 2, т. 2 и чл. 100, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл.
28, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, на
стойност 991,25 лева, като причинената вреда на републиканския бюджет от
невнесения акциз за този тютюн е в размер на 602,68 лева, като случаят е
немаловажен.
Прокурорът
поддържа предявеното обвинение.
От обясненията на подсъдимата С.И., показанията на свидетеля М.И. и
останалите доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и по време
на съдебното следствие, се установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимата С.М.И. ***.
На 07.12.2018 година пристигнала в гр. Севлиево, за да извършва продажба на
чорапи на пазар, обособяван всеки петък на панаирната площадка в града. В
близост до местото на което осъществявала продажба на чорапи /около тоалетните,
разположени на панаирната площадка/, И. държала 14 броя полиетиленови пликове,
съдържащи тютюн за пушене, поставени в два на брой рекламни торбички.
Свидетелят М.И. - служител на РУ на МВР – Севлиево, извършил проверка на
рекламните торбички, собственост на И., при което констатирал наличието на
държаните от нея акцизни стоки – тютюн за пушене без български акцизен
бандерол. След покана от негова страна, подсъдимата И. предала с Протокол за
доброволно предаване от 07.12.2018 година 14 броя полиетиленови пликове, черни
на цвят, съдържащи тютюн с общо тегло 4,100 кг., необлепени с акцизен бандерол.
В протокола същата записала саморъчно: „Тютюна е мой, за лично ползване, не го
продавам.“.
Така предаденото количество тютюн за пушене без акцизен бандерол било
предадено на разследващ полицай. Последният описал иззетото количество тютюн в
нарочно съставения за това Протокол за оглед на веществени доказателства и
изземване на представителни проби от 07.12.2018 година. След претегляне на
всеки един от пликовете се констатирало, че всеки един от тях е с тегло, както
следва: 0,381 кг.; 0,219 кг.; 0,240 кг.; 0,264 кг.; 0,399 кг.; 0,304 кг.; 0,229
кг.; 0,406 кг.; 0,425 кг.; 0,179 кг.; 0,253 кг.; 0,263 кг.; 0,252 кг. и 0,263
кг. Последният пакет бил определен за представителна проба.
В хода на досъдебното производство била назначена съдебно химическа
експертиза, видно от заключението на която предоставената за изследване проба
представлявала жълто – кафява растителна
маса с нетно тегло 246 гр. и представлявала нарязан тютюн, който попада в
определението за „тютюн, който е готов за пушене без допълнителна обработка“ –
позиция 2403 от комбинираната номенклатура на ЕС, годен за консумация и
притежаващ характеристиките, определящи го като тютюн за пушене /за лула и
цигари/, съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за акцизите и данъчните
складове, и съответства на вида изделие за пушене – фино нарязан тютюн,
предназначен за ръчно свиване на цигари.
Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното производство
оценъчна експертиза иззетият тютюн бил с общо тегло 3,965 кг. /след приспадане
теглото на пликовете, в които се е съхранявал/ и на обща стойност 991,25 лева.
Дължимият акциз за него бил в размер на 602,68 лева.
Подсъдимата С.И. дава обяснения по повдигнатото ѝ обвинение. Тя не
отрече описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически
обстоятелства и обясни, че е събрала тютюна от сметището в селото, където се
изхвърлял от близката фабрика за цигари. И. призна пред съда и факта, че е
имала намерение да продаде предварително пакетирания от нея в найлонови пликове
тютюн като тютюн за пушене и че парите, получени от продажбата му, щяла да
използва за купуване на храна за трите си деца.
В хода на досъдебното производство е бил разпитана в качеството на свидетел
полицейският служител, констатирал деянието – свид. М.И.. Неговите показания
бяха прочетени по предвидения в НПК ред, тъй като не се яви в провелото се
съдебно заседание и страните постигнаха съгласие за прочитането им. В хода на
досъдебното производство същият е разказал подробно как и къде е било намерено
количеството процесен тютюн.
Въз основана на описаните по – горе фактически обстоятелства съдът прави
следните правни изводи: по делото безспорно се установи, че на 07.12.2018
година подсъдимата И. е държала в на панаирната
площадка в гр. Севлиево насипен тютюн, пакетиран в 14 броя полиетиленови
пликове.
Според българското законодателство тютюн за пушене /за лула и цигари/ е:
тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован на
плочки и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка. В конкретния
случай от заключението на вещото лице безспорно се установява, че държаният от
подсъдимата И. тютюн е тютюн за пушене. Такъв вид тютюн съгласно чл. 28 от
Закона за тютюна и тютюневите изделия може да се транспортира, пренася, съхранява,
предлага или продава в търговски складове и обекти само с акцизен бандерол,
залепен върху потребителската опаковка при условията на чл. 25. Според тази
разпоредба на закона тютюневите изделия се продават на вътрешния пазар с
поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който да гарантира,
че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване.
В разпоредбата на чл. 4, т. 7 от Закона за акцизите и данъчните складове е
дадена легалната дефиниция на „бандерол”, съгласно която бандерол е държавна
ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз, закупува се от
Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка,
като същият се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е
видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на
стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване. Съгласно чл. 2,
т. 2 от ЗАДС тютюневите изделия подлежат на облагане с акциз.
Съобразявайки изложените по – горе правни изводи съдът намира, че
подсъдимата С.И. е извършила престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК, което
според съда не представлява маловажен случай, доколкото в настоящия казус не са
налице основанията за приложение на чл. 93, т. 9 от НК. Липсват такива
смекчаващи вината обстоятелства или незначителност на вредните последици, които
да водят до съществено занижена степен на обществена опасност. Освен това
описаното количество и стойност на държание тютюн, както и размера на
неплатения за него акциз, характеризират деянието също като немаловажен случай.
От субективна страна подсъдимата И. е действала с пряк умисъл по смисъла на
чл. 11, ал. 2, предложение първо от НК.
Съобразявайки изложеното по – горе и липсата на доказателства, които да
оборват обвинителната теза, съдът намира за безспорно установено и доказано по
несъмнен начин, че подсъдимата С.И., след като на 07.12.2018 година в гр. Севлиево, в близост до
тоалетните на панаирната площадка, в чувал държала акцизни стоки – 14 броя
полиетиленови пликове, съдържащи тютюн за пушене, с общо тегло – 3,965 кг. –
всички без български акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл.
2, т. 2 и чл. 100, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл. 28,
ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, на стойност
991,25 лева, като причинената вреда на републиканския бюджет от невнесения
акциз за този тютюн е в размер на 602,68 лева, като случаят е немаловажен,
както от обективна, така и от субективна страна е осъществила състава на
престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието на подс. С.И. за извършеното от нея престъпление, съдът има предвид
обществената опасност на деянието и подсъдимата, подбудите, както и останалите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Извършеното
от подс. И. деяние е тежко престъпление по смисъла на НК, което се
характеризира с висока степен на обществена опасност предвид динамиката на
извършване на такъв вид престъпления. Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът цени направените самопризнания, съдействието на подсъдимата за разкриване
на обективната истина в пълнота, добросъвестното й процесуално поведение и не
на последно място чистото ѝ съдебно минало.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взема предвид високата стойност на
тютюна и неплатения акциз. При съвкупната преценка на тези обстоятелства, съдът
счита, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които
обусловят приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, поради което и на
основание тази разпоредба на кодекса наложи на подсъдимата С.И. наказание ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Налице са предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като към момента на
извършване на деянието подсъдимата И. не е била осъждана, поради което съдът
отложи изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода, като
определи ТРИ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК, начиная от влизане на присъдата в сила.
С оглед поправянето на подсъдимата и след като съобрази нейното недобро
материално положение, съдът счете, че не е наложително на същата да бъде
наложено кумулативното наказание, предвидено наред с наказанието лишаване от
свобода в чл. 234, ал. 1 от НК, а именно глоба в размер на 10-кратния размер на
пазарната цена на продаваните стоки.
Съдът счита, че с така
наложеното наказание ще се постигнат целите по чл. 36 от НК.
По отношение на ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото:
14 броя полиетиленови пликове, съдържащи тютюн за пушене с общо тегло 3,965
кг., съдът постанови същите да се ОТНЕМАТ в полза на държавата на основание чл.
234, ал. 5 от НК, като след влизане на присъдата в сила да се унищожат.
Подсъдимата С.М.И. следва да заплати по сметка на ОД
на МВР гр. Габрово направените в хода на досъдебното производство разноски в
размер на 185,79лв. /сто осемдесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки/,
както и по сметка на Районен съд гр.- Севлиево направените в хода на съдебното
производство разноски в размер на 26,00лв. /двадесет и шест/ лева.
В този смисъл съдът произнесе
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: