№ 1547
гр. Варна , 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и седми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100501986 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ОД на МВР Варна срещу
решение № 2208 от 09.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 17468 по описа за 2019 г. на
Районен съд - Варна, ХХI -ти състав, с което ОД на МВР Варна е осъдена да заплати на Д.
В. Д.:
-сумата от 1477.16 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд от 212 часа за периода от 24.10.2016г. до 30.09.2019 г.., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
– 24.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР.
-сумата от 346,47 лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски
в първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ,
сумата от 309.08 лева присъдена в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Варненски районен съд, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Излага се, че съгласно чл. 141 , ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът е държавен служител и съобразно
нормата на ал. 2 от с.р. служебното правоотношение се регламентира само от този закон.
Препращането към КТ е изрично и затова, нормите на КТ не се прилагат субсидирано извън
лимитативно изброените случаи. Според жалбоподателя, отчитането на извънредния труд
при работа на смени се отчита по специален ред, което прави недопустима аналогията с
другите държавни служители в гражданските ведомства. Счита, че Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. в сила от
01.07.2007 г. е неприложима са служебното правоотношение с този ищец. Като служител на
МВР, брутното му трудово възнаграждение следва да се формира от месечното и
допълнителните възнаграждения, а според разпоредбата на чл. 178 от ЗМВР допълнителни
възнаграждения се дължат за изпълнение на специфични служебни дейности за извънреден
труд. Според жалбоподателя правната уредба на извънредния труд се съдържа в Наредба №
1
8121 з – 776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Следва анализ за
съответствие между приложения закон и Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и СЕ от 04.11.2003
г. допълнителни възнаграждения се дължат по силата на разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР.
Изброява редица привилегии на служителите на МВР, предвидени в ЗМВР, различни от
предвидените в КТ за всички останали служители и по аргумент за противното счита, че КТ
е неприложим. С горепосочените доводи жалбоподателят мотивира възражение за
неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния
закон. Оспорва се и решението и по съображения за неправилно подвеждане на фактите към
материално правните норми, като се твърди, че извънреден труд би бил налице, ако
служителите работят извън нормативно определеното време, каквато не е настоящата
хипотеза. Жалбоподателят счита, че установената по-голяма продължителност на работното
време на държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална
продължителност на работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това
различие се дължи и е обусловено от вменените с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗМВР функции
на служителите от МВР.
Навеждат се и доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в
ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-
висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен
от ответника. Според жалбоподателя, съдът не е изследвал въпроса дали изплатеният
извънреден труд е извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Счита, че
дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се
позовава, за да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на часовете
нощен труд с коефициент 1,143.
Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с
което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В условията на евентуалност, е отправено искане за отхвърляне на иска за периода от
01.01.2018 г. – 17.07.2018 г. , поради липсата на нормативна уредба, която да урежда
преизчисляването на нощен към дневен труд, като се ползва заключението по ССчЕ прието
като доказателство в първоинстанционното производство.
Претендира присъждане на разноски в размер на 300 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
В отговор от насрещната страна, се оспорва основателността на жалбата, като се
излагат съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт с
подробни възражения, основани на твърдения за правилно приложен материален закон
според правилата определени в ЗНА. В съдебно заседание въззиваемият се представлява от
пр. представител, който поддържа отговора и претендира за присъждане разноски в размер
на 430 лева.
Съдът преди постановяване на съдебен акт по същество, констатира редовност на
жалбата според изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, допустимост на същата като
подадена от активно легитимирата страна, обосновала правен интерес от обжалване и в
срока по чл. 259, ал.1 от ГПК. Решението на първоинстанциония съд е валидно и допустимо.
От мотивите на обжалвания съдебен акт, в частта на установените релевантни факти, съдът
приема, че същите са подробни и съответстващи на събраните по делото доказателства. По
2
отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от въззивника такива се свеждат до преценката правилно ли е приложен
материалния закон.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е разгледал осъдителен иск с правно основание чл. 178,
ал.1, т. 3 вр. Чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР предявен от Д. В. Д. против Областна дирекция на
МВР - гр. Варна, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1477.16 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 256
часа за периода от 24.10.2016г. до 30.09.2019 г.., ведно със законната лихва върху сумата ,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението. Ищецът основава исковата си претенция на твърдението, че в
периода от 24.10.2016г. до 30.09.2019 г.. е полагал труд като „старши полицай“ в Първо РУ
на ОД МВР Варна , което е на структурно подчинение към Областна дирекция на МВР-
Варна и като такъв е със статут на държавен служител. Ищецът твръди, че в процесния
период е полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.
Според ищеца от разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, следва, че брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Ищецът излага, че за процесния период изпълнявайщи 12 часови ралотни
смени е положил труд през нощта и този труд не му е заплатен. Твръди, че възоснова на
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи уреждаща реда за
организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсиране на
работата извън редовното работно време, режима на дежурствата, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, нощният труд се преобразува и съответно
заплаща допълнително. Предходната наредба обаче действала до 31.03.2015г. Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. е оставила празнота относно заплащането на нощния труд, поради
което в този период следва да се приложат общите законови разпоредби на трудовото
законодателство.
В тази връзка излага правният извод, че му се дължи възнаграждение, чиито
размер следва да бъде определен по правилата на чл.9 от Наредбата за структурата и
организацията на РЗ при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни, с коефициент равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане
на работното време, т.е коефициент 1.143, според броя на отработените часове.
Ответникът, сега въззиваем в писмен отговор оспорва предявения иск иск по
основание и размер. Подпобни съображения са изложени в идентичен порядък с отговора на
въззивната жалба.
Няма спор както в вървоинстанционното, така и във въззивното производство,
че в процесния период, ищецът е заемал длъжността "командир на отделение в група "OOP"
към сектор „Охранителна полиция" към Първо РУ при ОД МВР - Варна.
От фактическа страна, първоинстнационният съд е изложил приетите за
установени факти, които въззивният съд не следва да преповтаря, след като не са спорни
между страните. Съществените от тях са – твърдяното и неотричано служебно
правоотношение в процесния период и положения труд на смени. Във въззивната жалба, не
се оспорва броя на часовете положен труд според заключението на вещото лице, прието
като доказателство в първоинстанционното производство, също и начинът на изчисления на
размера на възнаграждението.
В заключението на съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Д. П., се
3
посочва, че общия брой отработени и заплатени часове нощен труд, за периода от
24.10.2016г.-30.09.2019г., възлизат на 1472 часа, като на ищеца са заплатени 368 лева или от
по 0,25 лева на час.Преизчислен положения нощен труд в дневен коефициент със ставка
1,143 се равнява на 1684 часа, като разликата след преизчисляване с цитирания коефициент
възлиза на 212 часа – дневен извънреден труд.Посочва се, че извънреден труд, получен при
преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, за тези 212 часа не е
изплащан на ищеца за периода 24.10.2016г. – 30.09.2019г. Общата сума за посочените 212
часа извънреден труд за периода 24.10.2016г.-30.09.2019г. възлиза на 1477,16 лева, а размера
на мораторната лихва за забава възлиза на 186,79 лева.
Спорът пред въззивният съд се заключава във въпроса, основанелна ли е
претенцията, при липсата на изрична правна норма, която да задължава работодателя да
заплати нощната част от 12 часовата смяна с различна трудова ставка, от вече заплатената.
От правна страна, въззивнят съд споделя мотивите на първоинстнационния съд:
При правилно разпределение на доказателствената тежест, първоинстанционния съд е
обосновал от правна страна основателност на претенцията. Съгласно чл.176 ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в ЗМВР допълнителни
възнаграждения е и месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Според
нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В
процесния период 01.09.2016г.–31.08.2019 г. действаща е Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
на министъра на вътрешните работи. Тя урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР на Според разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредбата, при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 часа, работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична норма относно преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на такава норма обаче не следва
да се тълкува като забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен. Съдът приема, че е налице празнота в правната уредба относно реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство и на
времето за отдих и почивките на държавните служители. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), в чл.9, ал.2 от която е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. В противен случай би се поставил държавният служител в
служебно правоотношение с МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
Относно размера на претенцията: Основание за преобразуването на часовете нощен
труд в дневен с коефициент 1.143, е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407,
действала в предходен момент, а след отпадане действието й, при констатираната липса на
специална уредба за служителите в М. – субсидиарно приложимата Наредба за структурата
4
и организацията на работната заплата – чл.9, ал.2 от нея. От заключението на ССчЕ се
установява, че размера на претенцията е основателен за сумата от 1477.16 лв както и
акцесорната претенция за лихва от датата на предявяване на исковата молба.
В частта за разноските, са изложени мотиви, които напълно съответстват на
доказателствата за извършен разход, съответен на необходимостта от разноски, поради
което в тази част, въззивният съд, възоснова на разпоредбата на чл.272 от ГПК не следва да
излага самостоятелни мотиви.
С оглед изхода от спора, разгледан от въззивния съд, в тежест на въззивника следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски в настоящото производство. От
представения списък се установява, че въззиваемия е бил представляван от адвокат и
размера на платеното адвокатско възнаграждение е 480 лева.
Мотивиран от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2208 от 09.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 17468 по
описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, ХХI -ти състав.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Варна с адрес гр.Варна, ул. „Цар Калоян“
№ 2 да заплати на Д. В. Д. с ЕГН ЕГН ********** сумата 480 лева, представляваща
разноски направени във въззивното производство, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5