Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Г.О., 01.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., трети състав, в публично съдебно заседание на първи март две хиляди
двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Цветелина Цонева
при секретаря Снежана Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1934 по описа на Районен съд – Г.О. за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Предявени от ищеца
„Топлофикация - София” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
: град София, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от изпълнителния директор Г.Б.,
чрез процесуален представител – юрисконсулт И.Г., против С.В.С., ЕГН **********, К.Й.В., ЕГН **********, и Д.К.В.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
По реда на чл. 226,ал.2 във
вр. ал.1 от ГПК и чл.219,ал.1 от ГПК в процесния случай. като „МХ Елвеко” ООД
със седалище н адрес на управление: гр. София, бул. „Братя Бъкстон” № 85 е привлечено като трето лице - помагач на
страната на ищеца .
Ищецът твърди, че П.В.С. и Г.Д.Д.
са били клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153,
ап. 1 от Закона за енергетиката, съгласно който, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по
реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Ответникът е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Посочва се, че длъжниците П.В.С.
и Г.Д.Д. са починали, поради което исковата претенция е насочена срещу
наследниците на същите. Съгласно чл. 63, ал. 1 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, при смърт на клиент - физическо лице,
наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и
издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл.
12, т. 12 (30-дневен срок), чрез подаване на заявление за промяна на партидата.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София” АД на потребители за битови нужди в
град София, одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването
им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С общите условия
се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна
енергия и дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия,
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
С приетите Общи условия с
Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на КЕВР, в сила от 12.03.2014 г. са регламентирани
и съответните задълженията на битовите клиенти, а именно в чл. 33, ал. 1 от ОУ.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. „Топлофикация София” ЕАД за отоплителен сезон
Ответниците са използвали
доставяната от дружеството топлинна енергия за абонатен № 149647, за периода от
01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., също и услугата дялово разпределение за периода
от м.
Сочи се, че в изпълнение на
нормативната уредба сградата - етажна собственост, в която се намира
топлоснабденият имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „MX Елвеко” ООД.Въз основа на чл. 139
от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите
в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение
при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно чл. 155, aл. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имат са
начислявани от „Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края
на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от
Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). За
топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки. Съгласно Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от
изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима
сума за процесния период. В случай, че резултата от изравнителната сметка е
сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените
задължения, като се започне от най-старото.
Моли се съда да осъди
наследниците на П.В.С. и наследниците на Г.Д.Д. да заплатят на „Топлофикация
София” ЕАД сума в общ размер на 3431,81 лв., от които 2914,04 лв. - главница,
представляваща обща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. и 481,98 лв. - обща стойност на законна лихва за
забава върху посочената главница, начислена от 01.09.2015 г. до 07.12.2017 г.,
както и сума за дялово разпределение на топлинна енергия в общ размер на 35,79
лв. за периода м.
Претендират се направените
съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение па основание чл. 78 от ГПК.
Правоприемствеността
относно собствеността на процесния имот се установява от удостоверение за
наследници изх. № РЛН19-УГ01-12778 от 12.07.2019 г. и удостоверение за
наследници изх. № 2322 от 27.08.2019 г. Посочва се, че П.В.С.-Д. е починала на
04.05.2008 г. и неин пряк наследник е С.В.С.. Останалите ответници притежават
идеални части от процесния имот по отношение на наследството, оставено им от Г.Д.Д.,
починал на 07.12.1998 г.
С.В.С., ЕГН
**********, К.Й.В., ЕГН **********, и Д.К.В., ЕГН **********.
В законоустановения срок за
отговор не е постъпил такъв от ответника С.В.С..
В законоустановения срок е
постъпил писмен отговор от ответниците К.Й.В. и Д.К.В. чрез адв. И.Д. от САК, с
който се оспорва изцяло предявеният иск. Счита се недопустим и неоснователен и се моли да бъде
отхвърлен.
Прави се възражение за
изтекла погасителна давност, поради изтичане на законоустановеният срок за
предявяването на иска.
Посочва се, че несъмнено
задължението за заплащане на топлинна енергия е периодично по своя характер. С
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС, ОСГК, задължително за
съдилищата, е прието, че задълженията на потребителите за предоставяните им от
топлофикационните дружества услуги са за изпълнение на повтарящи се задължения,
имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер и
като такива те се погасяват с кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в” от ЗЗД.
Сочи се, че липсват годни
доказателства, от които да се установява наличието на валидно сключен договор
за доставка на топлинна енергия и топла вода, уведомен ли е наследодателят и
кога да заплати исковите сумите, както и от кога същите са изискуеми.
Посочва се, че Г.Д. е
починал на 07.12.1998 година, поради което няма как да е бил потребител на
топлинна енергия и топла вода през периода, твърдян от ищцовото дружество.
Съпругата на същия е починала на 04.05.2008 г. и също не е могла да бъде
ползвател на услугите на ищеца. Твърди се, че в жилище не живее никой от
наследниците, тъй като те са извън страната, а другият наследник е възрастен и
болен и живее в град Г.О.. Наследодателят на ответниците К.Й.В. и Д.К.В. – Г.И.
В. ***, където е живяла до смъртта си. Същата не е ползвала жилището и не е
била абонат на „Топлофикация София” ЕАД.
Счита се, че предвидената в
чл. 111 от ЗЗД погасителна давност за предявяване на иск е изтекла.
Твърди
се, че искът е неоснователен и се оспорва същия по основание и размер.
Счита
се, че не е налице облигационна връзка между техния и
ищцовото дружество.
Сочи се, че наследодателят
им Т.И.В. е била осиновена от Г.Д., но те не са запознати с условията на
осиновяването и отношенията помежду им приживе. След смъртта на В. ответниците
не са приемали наследството, и за тях не е възникнало задължението да отговарят
за изискуемите срещу праводателя им вземания.
Счита
се за недоказано качеството на потребител/клиент на топлинна енергия на
наследодателя им. Липсва заявление или договор, по силата на който да е заявено
от Георги Димитров, съпругата му или наследодателката им Т. В., желание за
ползване на топлинна енергия или топла вода, доставяни от „Топлофикация София”
ЕАД, поради което не е възникнало задължение за заплащане на претендираните
суми на ищцовото дружество.
Заявява се, че не дължат
процесните суми, тъй като никога не са живяли в имота и не са потребявали
реално топлинна енергия; че ищецът не е уведомявал нито тях, нито техния
наследодател за начислените по неговата партида месечни вноски по прогнозни
стойности и за изравнителните сметки, не е изпращал и фактури. Липсват
доказателства, че през процесния период са ползвали доставяната от ищеца
топлинна енергия, дали реално е отчетена консумацията в имота, за какви услуги,
в какъв обем и по какви стойности са изчислени.
Оспорва се истинността и
доказателствената сила на представените от ищеца извлечения от сметки, тъй като
не е ясно колко е реално използваната топлоенергия за исковия период, както и
начина, по който са формирани сумите, нито сумите са посочени по вид на
услугата и как е направено разпределението.
Възразява се и срещу
действията по отчитане и разпределяне на топлинната енергия за процесния имот,
което води до нередовност и необоснованост на евентуално издадените от ищеца
фактури, каквито липсват по делото за дължими от абонатите суми.
По делото липсват
доказателства наследодателят на ответниците, както и наследниците му да са били
уведомявани за издаваните общи изравнителни сметки, както и да са им били
връчвани срещу подпис индивидуалните изравнителни сметки, каквото е изискването
поради което същите са били лишени от възможността да правят рекламации по
сметките или да поискат нов отчет, ако не е бил осигурен достъп.
Счита се, че липсват
доказателства и за валидно възникнала облигационна връзка между ответника и
ищцовото дружество, тъй като не се представят доказателства да е подавана молба
за прехвърляне на съществуващата партида на наследници, нито за откриване на
нова партида, каквито са изискванията на чл. 41 от Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването.
Моли се да бъде отхвърлен
предявения иск срещу тях изцяло като недопустим, неоснователен и недоказан.
Не се възразява относно
направеното искане за привличане на трето лице.
Конститураното трето лице
помагач „ МХ ЕЛВЕКО“ООД не взема становище по делото.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически
обстоятелства:
Наследодателите на ответниците са били собственици на процесния недвижим
имот , който се намира в топлофицирана етажна собственост в гр.София.
От приложените удостоверение за
наследници изх. № РЛН19-УГ01-12778 от 12.07.2019г. и удостоверение за наследници
изх. № 2322 от 27.08.2019г.се установява правоприемствеността относно
собствеността на процесния имот. П.В.С.-Д. е починала на 04.05.2008 г. и неин
пряк наследник е С.В.С.- брат. Д.К.В. притежава идеални части от процесния имот
по отношение на наследството, оставено й от Т.И. В./ починала на
31.12.2014г./ и Г.Д.Д., починал на
07.12.1998г. В удостоверение за наследници изх. № РЛН19-УГ01-12778 от
12.07.2019г. за наследника на Г.Д.Д. –Т.И. В. е отбелязано „непълно осиновен“, като възникват роднински отношения по
произход между осиновителя от една страна и осиновения и неговите низходящи от
друга.
К.Й.В. не се явява наследник на Г.Д.Д..
Въз основа на така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявените искове са
допустими и частично основателни.
Съгласно
разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост присъединени към абонатна станция, са
потребители на топлинна енергия. Върху ищеца лежи доказателствената тежест да
установи, че е налице валидно облигационно отношение.
По силата на
чл. 60, ал. 1 от ЗН наследниците, които са приели наследството отговарят за
задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават от
откриване на наследството по смисъла на чл.1 от ЗН. Съгласно чл.48 от ЗН
наследството не преминава автоматично по право към наследниците, като при
откриването му наследниците се призовават към наследяване. В случая
наследниците не са оспорили факта на приемане на наследството в преклузивния
срок по чл.133 ГПК, поради което не е в тежест на ищеца да го установява, като
в този смисъл е задължителната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК. Няма
данни да са се отказали от наследството. Поради което отговарят за задълженията
на наследодателя съобразно наследствения си дял, в случая по равно. Според чл. 63, ал. 2 от общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди на Топлофикация София ЕАД –при смърт на
клиент, наследниците са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл. 12,
т. 12 / в 30 дневен срок/ чрез подаване на заявление за промяна на партидата,
като продавачът променя партидата на името на наследника съобразно
наследствения дял от удостоверението за наследници. Теодора Иванова В. е вписана служебно като абонат, като съгласно чл. 63, ал. 2 от
общите условия за продажба на топлинна енергия“ продавачът променя партидата на
името на наследника съобразно наследствения дял от удостоверението за
наследници“. Новият собственик се задължава за всички сметки, издавани след
датата на промяна на собствеността/ чл.65 от Общите условия/.
Основанието, въз основа на
което ищецът претендира сумите е въз основа на наследствено правоприемство, а
не съгласно чл. 65 от Общите условия.
Ето защо
ответниците С.В.С. и Д.К.В., като собственици на имота са имали качеството на
потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 150 ЗЕ.
Съгласно чл.
63, ал. 1 от приложимите към договора за продажба на топлинна енергия Общи
условия /чл. 150 ЗЕ/, при смърт на купувач-физическо лице наследниците са
длъжни да уведомят писмено продавача чрез подаване на заявление за промяна на
партидата. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, в тези случаи продавачът
променя партидата на наследника или на един от тях по писмено споразумение между
тях. При липса на споразумение се открива партида на всички наследници, които
отговарят според наследствения си дял. Анализът на тези разпоредби сочи, че
когато правото на собственост се придобива по силата на наследяване,
облигационното отношение по продажба на топлинна енергия продължава или в
лицето на всички наследници, които отговарят солидарно, или в лицето на този от
тях, който е поискал откриване на партида само на негово име. В случая от
представените по делото доказателства не се установява някой от наследниците да
е изпълнил вмененото с общите условия задължение да подаде декларация за
промяна на партидата, поради което съдът намира, че на основание
чл. 61, ал. 2 от Общите условия след смъртта на наследодателите
облигационното правоотношение е продължило в лицето на двамата им наследници по
закон, които отговарят според наследствения си дял.Съответно по 1715,90 лева.
С оглед на
изложеното съдът приема, че между страните за процесния период е съществувало
облигационно отношение по продажба на топлинна енергия за процесния недвижим
имот.
В общите
условия на договорите за продажба на топлинна енергия на потребители за
битови нужди се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за
топлинна енергия в срок – този срок е 30-дневен след изтичане на периода, за
който се отнася /чл.33/ и при неизпълнение в срок заплаща
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащане на топлинна енергия – чл.33 ал.4.
Не е спорно по
делото, че не е заплатеното задължение за потребената услуга
предоставяна от ищеца в имота на
наследодателите на ответниците- С.В.С. и Д.К.В.,
последната като наследник на Т. В..
Съгласно
изготвеното заключение на СИЕ задължението към ищеца е в размер на 2943.02
лева, от които / 2914.04 лева за ТЕ/ и
/28.98 лв. за дялово разпределение/, като плащания не са извършвани.
Изчислената законна лихва върху главницата, считано от датата на изпадане в
забава до 07.12.2017г. е в общ размер
488.79 лева, от които 481.98 лева и 6.81 лева.
За установяване
обема на ползваната от ответниците топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно. С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот
на ответниците е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно.
Следва да се
даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се
дължи заплащане на цена. За отговор на този въпрос съдът отчита направеното
възражение на ответника Д.К.В. за погасяване на вземането по давност.
Възражението за
погасяване на дълга за главница по давност е частично основателно. Задълженията
за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия се погасяват с
изтичане на тригодишна давност. Предявяването на иска спира течението на
давността. Искът е предявен на 28.05.2019г. , поради което извън погасителната
давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 13.04.2016г. /чл.
114, ал. 1 ЗЗД/ – в случая това са вземанията за доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2014г. до 31.03.2016г. включително.
Доколкото
ответникът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по
фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за
определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на
ССчЕ.
Въз основа на
заключението и възражението за изтекла давност от ответника Д.К.В. се установява, че размерът на общо дължимата сума за
периода извън обхвата на погасителната давност – за времето от 01.04.2016г. до
30.04.2016г. е в размер на 57, 57 лева
като главница за ползване на неплатена топлинна енергия/ включваща и дялово
разпределение за процесния период/. С оглед наследствения си дял от ½
ид. част и възражението за давност на Д.К.В.
дължимата сума от Д.К.В. е в размер на 28,78 лева за
времето от 01.04.2016г. до 30.04.2016г. като главница за ползване на неплатена
топлинна енергия/ включваща и дялово разпределение за процесния
период/.Неоснователна е претенцията за лихва по процесната фактура -103,25
лева. Съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 от ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, както е в
случая неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата.
В случая са налице доказателства за отправена покана към наследника-
Теодора В., но не и до Д.К.В..С оглед уважаване на
главната претенция се дължи и законна лихва за забава от датата на депозиране
на исковата молба 28.05.2019г.
К.Й.В. не се явява
наследник на Г.Д.Д.
и по отношение на същия исковата претенция следва да се остави без уважение.
Основанието, въз основа на
което ищецът претендира сумите е въз основа на наследствено правоприемство, а
не съгласно чл. 65 от Общите условия.
На
основание чл. 61, ал. 2 от Общите условия след смъртта на
наследодателите облигационното правоотношение е продължило в лицето на двамата
им наследници по закон, които отговарят според наследствения си дял. Макар в случая да е налице субективно
пасивно съединение на исковете срещу ответниците не може да се приеме, че
направеното възражение за изтекла погасителна давност от Д.К.В. ползва С.В.С., тъй като ответниците не са задължителни другари в
процеса и липсва общност на правата им, която да обуславя възможност
възражението, направено от един да ползва и другите ответници. С оглед изложеното
и след като е безспорно, че неплатеното задължение от наследодателя - страна по
облигационното отношение е в претендирания размер, главната претенция е
основателна до размера на наследствения дял на ответника С.В.С. сумата
от 1457,02 лева / ½ от 2914,04 лева-главница, представляваща обща
стойност на незаплатени топлинна енергия за периода м.05.2014г.-м.04.2016г.,
както и сума в размер на 14,49
лева/ ½ от28,98 лв./ за дялово разпределение на топлинна енергия в за
периода м.05.2014г.-м.04.2016г.
По отношение сумата от 240,99 лева / ½ от 481,98
лв. –обща стойност на законната лихва за забава
върху посочената главница, начислена от 01.09.2015г.-07.12.2017г. и 13,62 лева /½ от 6,81 лв.- законна
лихва върху главницата за дялово разпределение, акцесорната
претенция за забава. Съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 от ЗЗД, когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, както е в
случая неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата.
В случая няма доказателства за отправена покана към наследника-ответник С.В.С., поради което съдът намира, че това е станало с подадената
искова молба, поради което претенцията за лихва за забава е недоказана и следва
да се отхвърли, като ответник дължи законната лихва от деня на подаването
на исковата молба-28.05.2019г. до окончателното изплащане на
сумите.
По реда на чл.
25 НПП следва да бъде определен размер за юрисконсулско възнаграждение- 100
лева.На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство
разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от иска,
т.е. в размер на общо 355, 87 лева, от които Д.К.В. дължи 6, 88 лева
и С.В.С. дължи
348,99 лева.
Неоснователно е
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на К.Й.В..
Същото е съобразено с разпоредбата на чл. 7 , ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 500 лева.
Ответникът Д.К.В. не е представила
доказателства за сторени разноски.
Ответникът С.В.С. не е
представил доказателства за сторени разноски.
Воден от
гореизложеното, Горнооряховски районен
съд
ОСЪЖДА Д.К.В. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация
София“ЕАД, ЕИК *********, адрес гр. София. ул.“Ястребец‘№23Б, представляван от К.Г.-изпълнителен
директор сумата от 28,78 лева за времето от 01.04.2016г. до 30.04.2016г. като главница
за ползване на неплатена топлинна енергия/ включваща и дялово разпределение за
процесния период/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба -28.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането, като
отхвърля за разликата от 28,78
лева до претендираните ½ от 2914,04
лева-главница, представляваща обща стойност на незаплатени топлинна енергия за
периода м.05.2014г.-м.03.2016г. като погасени по давност и ½ от28,98 лв.- за дялово разпределение на топлинна енергия в за
периода м.04.2016г.-м.04.2016г., като недоказани.
ОСЪЖДА Д.К.В. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация
София“ЕАД, ЕИК *********, адрес гр. София. ул.“Ястребец‘№23Б, представляван от К.Г.-изпълнителен
директор сумата от 6, 88 лева разноски
по делото.
ОСЪЖДА С.В.С. ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София“ЕАД, ЕИК *********, адрес
гр. София. ул.“Ястребец‘№23Б, представляван от К.Г.-изпълнителен директор
сумата от сумата от 1457,02 лева / ½ от 2914,04
лева-главница, представляваща обща стойност на незаплатени топлинна енергия за
периода м.05.2014г.-м.04.2016г., както и сума
в размер на 14,49 лева/ ½
от28,98 лв./ за дялово разпределение на
топлинна енергия в за периода м.05.2014г.-м.04.2016г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата
молба -28.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането, като отхвърля за сумата от 240,99 лева / ½ от 481,98
лв. –обща стойност на законната лихва за забава
върху посочената главница, начислена от 01.09.2015г.-07.12.2017г. и 13,62 лева /½ от 6,81 лв.- законна
лихва върху главницата за дялово разпределение, като недоказана.
ОСЪЖДА С.В.С. ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София“ЕАД, ЕИК *********, адрес
гр. София. ул.“Ястребец‘№23Б, представляван от К.Г.-изпълнителен директор
сумата от 348, 99 лева, разноски по
делото.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Топлофикация
София“ЕАД, ЕИК *********, адрес гр. София. ул.“Ястребец‘№23Б, представляван от К.Г.-изпълнителен
директор с правно основание чл. 79,ал.1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД срещу К.Й.В. с ЕГН **********, адрес ***, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Топлофикация София“ЕАД, ЕИК *********,
адрес гр. София. ул.“Ястребец‘№23Б ДА
ЗАПЛАТИ на К.Й.В. с ЕГН **********,
адрес *** сумата от 500 лева- разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е
постановено при участие в производството на третото лице помагач „МХ Елвеко“
ООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“ Братя Бъкстон“№85.
Решението
подлежи на обжалване пред
Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: