№ 326
гр. Варна, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело
№ 20223001000330 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Срещу Решение № 260079/17.11.2021 г. постановено по т. д. № 33/2020
г., описа на СОС са постъпили въззивни жалби от страните по делото.
Ищецът И. А. Б., чрез процесуален представител, обжалва решението в
неговата отхвърлителна част – с която се отхвърля иска за сумата над 24 000
лв. до предявения размер от 60 000 лв. Счита същото за неправилно, поради
протИ.речие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – относно определения размер на
справедлИ.то обезщетение и необоснованост. Твърди, че съда правилно е
установил фактите по делото.
Решението е необосновано в обжалваната част, понеже съдът не е
анА.зирал фактите и финалния извод на съда да определи размер на
претърпените вреди от 30 000 лв. не е направен въз основа на тяхното
анА.зиране. Твърди също, че при определяне на размера на претърпените
неимуществени вреди, съдът не се е съобразил и с обществено-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
1
застрахователното събитие – инфлационните процеси, нарастването на
цените, минималната работна заплата, които имат отношение към
минималните размери на застрахователните суми. Счита също, че
определения размер на неимуществените вреди не е съобразен и със
съдебната практика. Счита решението за необосновано и в частта относно
приетото съпричиняване. Излага съображения, че в процеса ответникът не е
въвел надлежно възражение за съпричиняване. ПротИ.поставянето с отговора
на исковата молба на общо възражение за съпричиняване не може да се
приравни на надлежно сезиране с възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Иска
решението да бъде отменено в обжалваната част и постановено ново, с което
искът да бъде уважен в предявения размер.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба и от
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И
ЗДРАВЕ“ АД – ответник по т. д. 33/2020 г., по описа на СОС, чрез
процесуален представител, срещу частта от решението, с което исковете са
уважени.
Считат решението за неправилно – поради незаконосъобразност на
същото, нарушение на материалния и процесуалния закон, по изложени
съображения. Счита същото за неправилно, поради протИ.речие с
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – относно определения размер на справедлИ.то
обезщетение. Твърди се, че съдът не е направил правилна, пълна и
всеобхватна преценка на критериите за справедлИ.ст, изведени от съдебната
практика. Съдът е надценил претърпените от ищеца болки и страдания и е
подценил факта, че възстановителния и оздравителния процес при него е
протекъл бързо в сравнение с подобен род травми. От представените по
делото доказателства и от СМЕ се установява, че претърпените от ищеца
травми не са с голям интензитет, бързо са отшумели. Не е доказано, че
ищецът е провел адекватно лечение след настъпилия инцидент, проведена
рехабилитация и контролни прегледи при лекар-специА.ст. По доказаното
нА.чие на съпричиняване от страна на пострадА.я ищец – изразяващо се в
пътуване без обезопасителен колан, твърди, че процента на съпричиняване в
размер на 20% е занижен, като счита, че същият следва да бъде поне 50%. С
жалбата се иска решението да бъде отменено и постановено ново, с което
искът да бъде отхвърлен, като недоказан, в евентуалност – присъденото
2
обезщетение да бъде намалено.
Жалбата на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД отговаря на изискванията
на чл. 260 и чл. 262 и е допустима.
С определение № 260048/12.05.2022 г. по в. т. д. № 129/2022 г. СОС е
възстановил срока за въззивно обжалване на решение № 260079/17.11.2021 г.
постановено по т. д. № 33/2020 г., по описа на съдът, по отношение на И. А.
Б..
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата съответства на
изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
В о. с. з. страните не са се явили и не са се представлявА.. С молба с вх.
№ 5364/05.09.2022 г., по описа на ВАпС въззивникът И. А. Бехти, чрез
процесуалния си представител моли делото да бъде разгледано в негово
отсъствие. Заявил е, че поддържа подадената от него въззивната жалба,
съответно за неоснователност на подадената от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД въззивна
жалба. Настоява за отмяна на решението в обжалваната част и за
постановяване на друго такова, с което исковата претенция да бъде уважена в
цялост. Претендира разноски. ПротИ.поставил е възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
С молба с вх. № 5601/20.09.2022 г., по описа на СОС, ЗАД „ДАЛЛБОГ:
ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД процесуалния представител на дружеството. е заявил,
че поддържа подадената от него въззивна жалба, съответно, че счита
подадената от насрещната страна въззивна жалба за неоснователна. Моли да
бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен искът в цялост. В
условията на евентуалност, моли да бъде отчетено, че размерът на търсеното
обезщетение с оглед нА.чието на съпричиняване от страна пострадА.я.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното решение е вА.дно и допустимо.
Окръжен съд – Силистра се е произнесъл по предявен от И. А. Б. ЕГН
********** осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и акцесорна
3
претенция по чл. 86 ЗЗД против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ********* за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 60 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
преживени болки и страдания, вследствие на ПТП от 15.01.2019 г.
Наведените в исковата молба фактически основания са, че на 15.01.2019
г., при движение по път II-21 /гр. Русе – гр. Силистра/, км. 43+100 /в общ.
Тутракан, обл. Силистра/ между с. Нова Черна и гр. Тутракан, е настъпило
ПТП, при което водачът на л. а. марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. №
3193WG69 К. Ю. А., ЕГН ********** нарушил правилата на ЗДвП /чл. 20, ал.
2 и чл. 139, ал. 4/, управлявайки автомобила с монтирана гума на задната ос,
вляво, предназначена за употреба при летни условия, с дълбочина на
протектора 3.1 мм и със скорост 52 км/ч., която била по-висока от
максимално допустимата скорост за пътния участък при тези условия /49
км/ч./, допуснал настъпването на ПТП с движещия се в срещуположна посока
л. а. марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № Р 7262 ВВ, управляван от
Нурсехер Кяшиф Ахмед. При процесното ПТП пострадал ищецът, като
претърпял средна телесна повреда – контузия на гръдния кош, луксация в
дясна хумеро-скапуларна става, счупване на дясна ключица, които поотделно
и заедно обуславят нА.чието на трайно затруднение на движенията на горен
десен крайник. С решение № 170/12.09.2019 г. по АНД № 235/2019 г., по
описа на РС – Тутракан, водачът К. Ю. А. е признат за виновен за извършване
на горепосоченото деяние. Твърди се, че реА.зираните телесни увреждания
довели до негативни последици за ищеца. Конкретно, последният не е могъл
да се обслужва самостоятелно и трябвало да използва чужда помощ за
извършване на ежедневните си нужди, поради невъзможност да придвижва
дясната си ръка и пръстите й. Претърпял е, както физически болки и
страдания, така и негативни изживявания, свързани с престоя в болничните
заведения и неудобства от битов характер. Сочи се, че към датата на
катастрофата е бил сключен вА.ден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за л. а. марка „Опел“, модел „Корса“, с рег. №
3193 WG 69 – застрахователна полица № BG30/119000100488 със
застраховател – „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, което обусловило
предявяването на претенция срещу застрахователя за причинените
неимуществени вреди на осн. чл. 380, ал. 1 КЗ, което ищецът сторил на
4
19.12.2019 г. Счита, че справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди е сумата от 60 000 лв.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 367,
ал. 1 ГПК, с който е изразил становище за допустимост, но неоснователност
на претенцията. Оспорил е исковете по основание и размер. Счита, че
процесното ПТП не е настъпило по описания от ищеца механизъм. В
условията на евентуалност, моли съдът да намА. размера на обезщетението,
тъй като намира последното за прекомерно завишено и несъответстващо от
една страна на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния
период с оглед критериите запълващи съдържанието на понятието
„справедлИ.ст“ по см. на чл. 52 ЗЗД, а от друга страна, на характера и
степента на причинените телесни увреждания, респ. на интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания от ищеца. Релевира
възражение за съпричиняване на вредоносните последици от ПТП.
В допълнителната искова молба по чл. 372 ГПК ищецът е оспорил
доводът на ответника за принос на ищеца за настъпване на вредоносните
последици. Счита, че ответникът следва в условията на пълно и главно
доказване да установи дА. употребата на обезопасителни колани биха
предпазили пострадА.я при страничния удар на тялото в купето на
автомобила. Счита, че в наказателното дело не са събрани доказателства, от
които може да бъде изведен извод за допринасяне на вредоносния резултат от
страна на ищеца.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е депозиран допълнителен отговор на
исковата молба, с която ответникът е изразил становище за необвързващо
действие на присъдата за гражданския съд, доколкото се изследва
съпричиняването от пострадалото лице на вредоносния резултат.
Настоящият състав на съда, като взе предвид наведените от страните
оплаквания по правилността на обжалваното решение, становищата им по
съществото на спора, доказателствата по делото и приложимия закон намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предвид императивния характер на разпоредбата на чл. 300 ГПК
досежно факта на извършване деликта, неговата протИ.правност и
виновността на дееца, установено е с влязло в сила решение № 170/12.09.2019
г. постановено по АНД № 235/2019 г., по описа на РС – Тутракан, явяващо се
5
задължително за гражданския съд по горните обстоятелства /така Решение №
47/23.04.2012 г. по т. д. № 340/2011 г., I т. о. на ВКС/, че на 15.01.2019 г., по
път II-21 /гр. Русе – гр. Силистра/, км. 43+100 /общ. Тутракан, обл. Сислстра/,
при управление на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. №
3193WG69, К. Ю. А. нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20,
ал. 2 и чл. 139, ал. 4 ЗДвП, управлявайки автомобил с монтирана гума на
задната ос, вляво, предназначена за употреба при летни условия, с дълбочина
на протектора 3,1 мм и със скорост 52 км/ч., която била по – висока от
максимално допустимата критична скорост за пътния участък при тези пътни
условия – 49 км/ч., допуснал ПТП с движещия се в срещуположната посока л.
а. марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № Р 7262 ВВ, вследствие на което
причинил по непредпазлИ.ст на И. А. Б. от с. Дичево, общ. Главиница, средна
телесна повреда, изразяваща се в луксация на дясната раменна кост в
раменната става и счупване на дясната ключица – престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „б“ вр. с чл. 342, ал. 1 НК.
Присъдата, респ. решението по чл. 78а НК има задължителен характер
относно извършването на деянието, с оглед на всички негови признаци, в т. ч.
и относно причинените вреди, доколкото същите са въздигнати в елемент от
престъпния състав. Осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на
присъдата винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата
и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския
съд, в случая квА.фицарно по чл. 343, ал. 1, б. „б“ НК /така решение №
18/09.03.2018 г. по т. д. № 1512/2017 г., I т. о. на ВКС, решение №
127/29.10.2015 г. по т. д. № 1882/2014 г., II т. о. на ВКС, решение №
22/11.04.2017 г. по 50310/2016 г., IV г. о. на ВКС/. Характерът и степента на
телесните увреждания се явяват елементи от състава на посоченото по – горе
престъпление, поради което установяването им с решението по чл. 78а НК,
постановено в наказателното производство, е задължително за гражданския
съд и в тази част.
Към датата на настъпване на ПТП виновният водач е имал сключена
вА.дна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗАД
„ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД – BG/30/119000100488. С молба с вх. №
4108/19.12.2019 г. въззивникът Б. е поканил застрахователят да му заплати
застрахователно обезщетение, като последният е отказал с писмо с изх. №
6
1153/19.03.2020 г. да определи и да изплати такова обезщетение.
С оглед на горното, съдът намира, че са нА.це предпоставките по чл.
380 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение на въззивника Б. –
виновно протИ.правно поведение на застрахован водач, претърпени
неимуществени вреди от И. А. Б., изразяващи се в претърпени болки и
страдания вследствие причинените от ПТП травматични увреждания,
представляващи луксация на дясната раменна кост в раменната става и
счупване на дясната ключица.
Според задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС №
4/1968 г. и доразвити с трайната практика на ВКС по чл. 290 ГПК,
справедлИ.стта, като критерий за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя
винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства.
Подлежащите на изследване обстоятелства при причинени телесни
увреждания от непозволено увреждане включват начина на извършването му,
възрастта на увредения, дълбочината и продължителността на търпените
морални страдания, икономическата конюнктура, рефлектираща върху
общественото възприятие за справедлИ.ст, ориентир за което са и
съответните нива на застрахователно покритие. Посочените обстоятелства
следва да бъдат анА.зирани в съвкупност, с посочване на значението им за
съдържанието на увреждането. Когато релевантните за определяне на
обезщетението факти са изброени, но не е мотивиран оценъчен извод за
приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или последните са неправилно
преценени, принципът за справедлИ.ст по чл. 52 ЗЗД се явява нарушен.
От събраните по първоинстанционното дело доказателства е видно, че
И. А. Б. към датата на ПТП е бил на 35-годишна възраст.
Видно от депозираното пред ОС – Силистра заключение по
назначената СМЕ е, че срокът на възстановяване на установените в УМБАЛ
„Канев“ АД, гр. Русе контузии на раменната става и на гръдния кош е 30 дни,
като болките отзвучават в рамките на 30 до 60 дни след претърпяване на
травмите. Препоръчително е било да бъде провеждана рехабилитация,
физиопроцедури. Няма данни пострадалото лице да е провеждало такива. При
прегледа е установено добро общо здравословно състояние на въззивника –
ищец в първоинстанционното производство, макар и да се е оплакал от болки
7
в областта на дясната ключица. Не са били и установени хипотрофия на
мускулатурата на десен горен крайник, съответстваща на твърдението за
ограничение на движения персистиращо през период от година.
Съдът кредитира в условията на чл. 172 ГПК показанията на свидетеля
Фатме А. Зекерие – тъща на въззивника Б., депозирани в о. с. з. на 28.01.2021
г. на ОС – Силистра, доколкото същите се основават на личните й
впечатления от последиците на процесното ПТП. ПострадА.ят, след
изписването му от УМБАЛ „Канев“ АД, гр. Русе, е бил обгрижван от
свидетеля, тъй като е бил неподвижен и е изпитвал силни болки за период от
два месеца. Към настоящия момент продължава да изпитва болки.
Изложеното в коментираните свидетелски показания кореспондира със
заключението на в. л. по назначената СМЕ относно срока на възстановяване
от претърпените травматични увреждания установени в УМБАЛ „Канев“ АД,
гр. Русе.
При така приетите за установени неимуществени вреди и при отчитане
на релевантните конкретни обстоятелства, посочени по – горе съдът намира,
че определеният от първоинстанционния съд размер от 30 000 лева
съставлява справедлив еквивалент по см. на чл. 52 ЗЗД на претърпените от
въззивника Б. неимуществени вреди. ПострадА.ят е мъж в работоспособна
възраст, който следва да набавя средства за задоволяване, както на своите,
така и за битовите потребности на съпругата си. Въпреки преживяната
уплаха, болки и страдания, съдът счита, че същата е до голяма степен
преодоляна. Доколкото пострадА.ят продължава да търпи дискомфорт,
същият се дължи на непровеждане на препоръчаните рехабилитационни
процедури.
При определяне на горепосочения размер на обезщетението съдът
отчита и общественото възприемане на критерия за „справедлИ.ст“ на
съответния етап на развитие на обществото в държавата, израз на което е
съдебната практика по сходни казуси /определение № 271/27.04.2021 г. по т.
д. № 1557/2020 г., I т. о. на ВКС/, както и обществено-икономическата
конюнктура към момента на увреждането /в т. ч. и предвидените в КЗ
лимити/.
По възражението за съпричиняване:
Съобразно практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, основана на
8
Постановление № 17 от 18.11.1963 г. по гр. д. № 18/63 на Пленума на ВС,
решение № 91/27.07.2017 г. по т. д. № 1099/2016 г. на ІІ т. о., решение №
15/12.02.2018 г. по т. д. № 1423/2017 г. на ІІ т. о. и др., както и ТР № 1 от
23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК, съпричиняването на вредата
изисква нА.чие на пряка причинна връзка между поведението на пострадА.я и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е нА.це, когато с поведението си /чрез действие или бездействие/
пострадА.ят обективно способства за настъпване на този резултат или за
увеличаване на обема на вредоносните последици, като съпричиняването
може да се изразява и в поемане на риска от настъпването на вредоносни
последици или необоснованото му игнориране. Необходимо е приносът да е
конкретен и доказан, а не предполагаем. При определяне степента на
съпричиняване е нужно да се направи сравнение на поведението на
участниците в ПТП, като съразмерността на действията или бездействията на
пострадА.я спрямо останА.те фактори, причинили произшествието, ще
определят и приноса му за настъпването на вредите.
В процеса е безспорно установено, че ищецът по време на възникване
на ПТП е бил без поставен предпазен обезопасителен колан.
В случая от САТЕ се установява, че л. а. марка „Опел“, модел „Корса“ с
рег. № 3193WG69 е бил фабрично оборудван с триточкови предпазни колани
на предните и на задните седалки. Посочените колани са с автоматичен
механизъм за прибиране и блокиращи устройства, позволяващи свободно
движение на тялото. Смисълът от ползване на колана е да предпази тялото
напред и нагоре при челен удар – какъвто е настъпил при ПТП от 15.01.2019
г. Освен това, следва да бъде отчетено и бездействието на въззивника Б. по
отношение на предприемане на действия за лечение на претърпените
травматични увреждания, което способства за удължаване на срока за
възстановяването му.
Съдът, предвид изложените съображения, приема, че са нА.це
предпоставките предвидени в чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради което присъденото
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде редуцирано с 20%,
явяващо се обемът на съпричиняване на вредите от страна на въззивника Б..
Следващото се обезщетение на пострадА.я е в размер на 24 000 лв.
Съдът съобрази доброволно извършеното частично плащане на
9
главницата на посоченото вземане в размер на 2000 лв. /л. 241 от т. д. 33/2020
г. на СОС/.
С оглед съвпадението на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, настоящият състав на съда намира въззивните
жалби на страните за неоснователни, а обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в посочения смисъл. Предвид изхода на спора, разноски не се
присъждат.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260079/17.11.2021 г. по т.д. № 33/2021 г.
на Окръжен съд – Силистра, в частта, с която „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“
АД, ЕИК: ********* е осъдено да заплати на И. А. Б., ЕГН: **********
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на
получените от него телесни увреждания при ПТП от 15.01.2019 г. в размер на
сумата от 22 000 лева, ведно с лихвата за забава върху уважената част от иска
от 19.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в
отхвърлителната му част за сумата над 24 000 лева до претендирания размер
от 60 000 лева.
ОТМЕНЯ решението в осъдителната му част за разликата над 22 000
лева до присъдения размер от 24 000 лева и ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
в тази част.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10