Решение по дело №766/2018 на Окръжен съд - Пловдив

                                 

                                      Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е 0 1330

                                   гр.Пловдив,05.11.2018 година

 

                                     В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Пловдивски окръжен съд ,гражданско отделение, І гр. с.,в публично заседание на  десети октомври през две хиляди и осемнадесета година ,в състав:

                                                           Съдия: Атанаска Букорещлиева

при участието на секретаря Елена Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№766 по описа за 2018г. ,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба ,подадена от Д.Т.М. ,с ЕГН ********** и адрес: ***, починал в хода на производството и заместен от наследниците му по закон- Д.Д.М., ЕГН **********, с адрес-*** , и Т.Д.М., ЕГН **********,с адрес-***, с която е предявен иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България, с адрес- гр. София ,бул. “Витоша“ №2.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищецът М. бил ***и ***на „***“ ЕООД и в качеството на такъв стопанисвал ***, находящо се в ***. На 27.09. 2012 г. в сектор „ПИП“ при ОДМВР -Пловдив бил получен сигнал, че в ***се извършвала незаконна търговия с акцизни стоки /алкохол и цигари/ без български акцизен бандерол. На същия ден *** било претърсено ,като били иззети всички бутилки алкохол от различни марки без български бандерол, въпреки обясненията на ищеца, че те не са предназначени за продажба, а имат колекционерска стойност и са донесени от пътуванията му в чужбина. Против М. било образу-вано наказателно производство и му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК. Твърди се, че ищецът е прекарал няколко дни в килия в ареста сред престъпници- рецидивисти. С присъда № 99/14.03.2013 г., поста-новена по нохд № 6710/2012 г. по описа на РС – Пловдив, Х-ти н. с., ищецът М. бил оправдан. По протест на държавното обвинение било образувано внохд № 640/2013г. по описа на ОС-Пловдив, като въззивната инстанция потвърдила първо-инстанционната присъда. Наказателното производство продължило почти три години. През този период ищецът изживявал стрес, напрежение, унижения, изпитвал чувство за липса на перспектива в живота му, усещал безсилие, отчаяние, финансовото му положение се влошило поради липсата на източник на доходи. Твърди се, че обстоя-телствата около задържането му били публично изнесени в медиите от ответника чрез органите на досъдебното производство, поради което всички близки научили за какво престъпление е обвинен, а в обществото бил очернен като голям престъпник. До този момент М. се ползвал с уважение и авторитет сред клиентите и съселяните си, имал стабилни отношения с близки и родственици, грижил се за детето си и водил живот с нормален битов режим. Ищецът счита, че ответникът незаконосъобразно е повдигнал и поддържал обвинение против него за извършено престъпление, с което е осъществил фактическия състав за реализиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ и във връзка с което е претърпял неимуществени вреди, както и че е налице нарушение на нормата на чл. 107, ал. 3 от НПК. С оглед на всичко гореизложено, се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпените от Д.М. неиму-ществени вреди, изразяващи се в изпитан срам и унижение, накърнено самочувствие и авторитет в обществото, преживян стрес, притеснение и неудобство от повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление, воденото разследване, привличането и задържането му като обвиняем в хода на наказателния процес, ведно със законната лихва от дата ***до окончателното изплащане на сумата.  

Съображения по спора са развити и в писмена защита на адвокат И. -пълномощник на ищците.

Заявено е искане за разноски ,както и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат Е.И. при условията на чл.38, ал.2 ЗА вр. с чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК, ответникът- Прокуратурата на Република България депозира отговор вх. № 12630/25.04.2018 г. ,чрез ОП – Пловдив, с който счита исковата претенция за допустима, но неоснователна и недоказана. Твърди, че ищцовата страна не ангажира доказателства за установяване на причинна връзка между търпените неимуществени вреди и действия на органи на Прокуратурата, както и за твърдението на М., че е бил задържан под стража. Сочи ,че наказателното производство в неговата досъдебна и съдебна фаза се е развило в разумни срокове в периода  27.09.2012г.-11.10.2013г., като посочва, че единствената причина М. да бъде оправдан е липсата на доказано обвинение по несъмнен начин /чл. 303, ал. 2 и чл. 304 от НПК/.Ответникът счита акцесорната претенция за лихва върху главницата от дата ***за неоснователна, тъй като това е датата на задържане на ищеца, а лихва се дължи от влизане в сила на оправдателната присъда, в случая- 11.10.2013 г. В тази връзка прави възражение за изтекла кратка 3-годишна погасителна давност по отношение на претенцията за законна лихва, тъй като исковата молба е депозирана едва на дата 29.03.2018г. Най-сетне, сочи, че претендираният размер от 50 000 лв. е прекомерно завишен и не отговаря на заложения в чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди. В случая отсъствало основание за присъждане на обезщетение в толкова висок размер, тъй като наказателното производство е приключило в разумен срок, а и обезщетението по размер не отговаря на икономическите и жизнените стандарти в страната.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства ,поотделно и в тяхната съвкупност ,намира следното:

Установява се от приложеното по делото нохд №6710/2012г. на ПРС, съдържа-що и БП №ЗМ 466/2015г. по описа на сектор „ПИП“-ОД на МВР –Пловдив, пр. пр. №9222/2012г. на Районна прокуратура-Пловдив ,че срещу Д.Т.М. е образувано бързо производство за престъпление по чл.234,ал.1 от НК ,с първото действие по разследването- претърсване и изземване ,извършено на ***в *** в ***на ***. С постановление от 28.09.2012г. М. е привлечен в качеството на обвиняем за горепосоченото престъпление и по отношение на него е взета мярка за неотклонение -парична гаранция в размер на 1500лв. С постановление за привличане на обвиняем от 03.10.2012г. обвинението по отношение на същия е прецизирано ;на 03.10.2012г. е предявено разследването, след което е изготвено заключително мнение за повдигане на обвинение и предаване на съд на обвиняемия М. .На 05.10.2012г. е внесен от РП- Пловдив в РС-Пловдив обвинителен акт срещу ищеца ,по повод на който е образувано нохд №6710/2012г. С присъда №99/14.03.2013г. подсъдимият е признат за невиновен за това ,на ***в ***, в немаловажен случай, да е държал акцизни стоки –общо 120 броя бутилки с алкохол от различни марки ,на обща стойност 3269лв., и е оправдан по така повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.234, ал.1 от НК. Против присъдата е подаден протест от РП- Пловдив и е образувано внохд №640/2013г. на ОС-Пловдив ,който с решение №262/11.10.2013г. е потвърдил същата.

За установяване вида и размера на описаните в исковата молба неимуществени вреди по делото са ангажирани гласни доказателства- изслушани са показанията на свидетелката В.С.С..Същата твърди, че се запознала с Д.М. след връщането си в страната през *** Децата им поддържали приятелски отношения и тренирали заедно ***, затова с ищеца се виждали по време на трени-ровките и се чували по телефона .При разговорите им свидетелката разбрала ,че против М. се водело наказателно производство за престъпление ,свързано с държане на стоки- алкохол без да има документи за това .От ищеца узнала, че е бил задържан, че хората в ***,където живеел, започнали да коментират случилото се и да го изолират, че в *** му идвали все по-малко клиенти. Освен това М. споделял, че има здравословни проблеми, че са му открили диабет и се наложило да премине към лечение с инсулин ,че имал високо кръвно налягане. Свидетелката заявява ,че е ходила в ***,лично не е чувала коментари на други хора във връзка с воденото наказателно производство против Д.М. ,но е чела информация за случая в онлайн сайтове. Сочи ,че не знае колко време същият е пребивавал в ареста, но твърди ,че впоследствие бизнесът му пропаднал и той затворил *** си .

 Представена е по делото разпечатка от електронен новинарски сайт ,с публикувана статия със заглавие „Незаконни пистолет ,цигари и алкохол в ***”,като в нея името на уличеното лице е посочено с инициали Д.М.

При така установеното от фактическа страна ,съдът намира предявеният иск за частично основателен ,по следните съображения:

            Според разпоредбата на чл.2 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причи-нени на граждани, от разследващите органи ,прокуратурата или съда в посочените в закона хипотези.

Отговорността на държавата има обективен характер. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ ,  обезщетение се дължи  за всички имуществени и неимуществени вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането ,независимо дали са причинени виновно  от длъжностното лице .

В случая се претендира ангажиране отговорността на Прокуратурата на Р България за обезщетяване на претърпени от първоначалния ищец вреди в резултат от незаконно обвинение в извършване на престъпление ,по което същият е оправдан -чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.

Фактическият състав на посочената разпоредба предполага доказване на следните предпоставки- незаконно обвинение в извършено престъпление ;претърпени вреди ,както и причинна връзка между повдигнатото неоснователно обвинение и вредните последици.

По делото не е спорно ,а и се установи от  приложеното нохд №6710/2012г. на ПРС ,че против Д.М. е образувано наказателно производство и му е повдигнато обвинение за престъпление по чл.234,ал.1 от НК ,за което същият е оправ-дан с влязла в сила присъда. Ето защо, с оглед оправдаването на лицето, обвинено в извършване на престъпление, следва да се приеме ,че е налице незаконно обвинение по см. на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, а това обосновава отговорност на държавата в лицето на Прокуратурата на Р България за причиненото на първоначалния ищец непозволено увреждане

На следващо място, съдът приема за доказано наличието и на останалите два правнорелевантни факта за хипотезата на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ- претърпяването от ищеца на неимуществени вреди и причинната им връзка с въведените в процеса действия и актове на Прокуратурата .

Несъстоятелно е твърдението на ответника ,че не са установяват действително претърпени вреди, като пряк и непосредствен резултат от незаконното обвинение. Макар депозираните от свидетелката В.С.показания да не са особено конкретни и да не доказват неимуществени вреди с голям интензитет ,доколкото висящото и безрезултатно наказателно производство винаги е свързано с негативни преживявания, притеснения, неудобство пред близки и познати, то безспорно първоначалният ищец е изживял такива отрицателни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди. Освен това ,по делото се доказа ,че след привличането на Д.М. като обвиняем този факт е станал достояние на широк кръг от лица ,с оглед медийното му отразяване ,което е засегнало достойнството му ,довело е до злепоставянето му пред близките и съселяните му. Същевременно следва да се отбе-лежи ,че не се установяват ,въз основа на събраните по делото доказателства, твърде-нията за финансови затруднения на ищеца ,за ограничаване на контактите му и дистанциране на хората от него ,тъй като показанията на свидетелката С.в тази насока не се основават на нейни непосредствени впечатления ,а на казаното й от М. и затова съдът не ги кредитира. Що се касае до изложеното от свидетелката досежно увреждане здравето на Д.М.- получаване на диабет и вдигане на високо кръвно налягане ,трябва да се посочи, че показанията й не са годно доказа-телство за установяване на изнесените факти, а и в исковата молба не е заявено да са претърпени вреди, изразяващи се във влошаване здравословното състояние на ищеца. Не се установиха още твърденията за настъпване на вреди в резултат на наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”, както и такива ,представляващи накърняване на доброто име и авторитета на ищеца ,който е с обременено съдебно минало.

При определяне размера на обезщетението съдът следва да се съобрази с критериите за справедливост ,визирани в чл.52 ЗЗД, и да отчете характера и вида на претърпените  вреди, тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство ,отражението на наказателното преследване върху обвиняемия.

В случая се установи ,че срещу първоначалния ищец е водено наказателно производство в продължение на около една година /***- ***/., вследствие на което за него са настъпили неимуществени вреди ,изразяващи се в притеснения ,тревоги ,неудобство пред близки и познати ,засегнати са били честта и достойнството му. Освен това се доказа, че същият е публично компрометиран сред общността ,в която живее.  При определяне размера на обезщетението, следва да се вземе предвид ,че  престъплението, за което е повдигнато и поддържано обвинение е „тежко” по см. на чл.93,т.7 от НК, но от друга страна трябва да се отбележи ,че наказателното производство е приключило в рамките на един разумен срок. Следва да се отчете още, че срещу М. е взета мярка за неотклонение- парична гаранция , като няма данни спрямо него да са действали други мерки за процесуална принуда. Съобразявайки така установените по делото обстоятелства, съдът намира, че за справедливото обезщетяване на всички реално претърпени неимуществени вреди от Д.М. следва да се присъди обезщетение в размер на 3000лв. За тази сума заявената претенция на ищеца ,съотв. неговите правоприемници ,се явява основателна и следва да се уважи, а за разликата до пълния претендиран размер от 50000 лв.-ще се отхвърли. В случая не се твърди обвинението в извършване на престъпление да е рефлектирало в отрицателна насока върху физическото здраве на М. ,липсват доказателства и за наличие на сериозни отражения върху неговата психика извън обичайните такива.

В исковата молба се претендира да се присъди и законната лихва върху обезщетението за  неимуществени вреди ,считано от ***С ТР №3 /22.04.2005г. на ВКС по т. д. №3/2004г. на ОСГК са дадени разяснения, че началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началният момент на погасителната давност възникват от влизане в сила на оправдателната присъда /т.4/.

Видно от данните по делото, оправдателната присъда по отношение на Д.М. е влязла в сила на 11.10.2013г., който е началният момент на дължимостта на лихви върху главницата. Основателно обаче се явява възражението на ответника, заявено в отговора на исковата молба, че част от претенцията за лихви е погасена по давност, тъй като съобразно разпоредбата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок. В случая исковата молба е депозирана в съда на 29.03.2018г. ,при което се налага извод, че вземането за лихви е погасено по давност за периода от ***до 29.03.2015г. Следователно, на основание чл.84 ,ал.3 във вр. с чл.86 от ЗЗД, върху обезщетението от 3000лв. следва да се присъди обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 29.03.2015г. до окончателното изплащане на сумата .В останалата част акцесорната претенция ще следва да бъде отхвърлена ,като погасена по давност.

Направено е от ищцовата страна искане за разноски по делото ,при което , поради частичното уважаване на иска и съгласно разпоредбата на чл.10,ал.3 от ЗОДОВ, ще  се присъдят такива в размер на 10 лв.-за внесена държавна такса.

Предвид изхода на правния спор и на основание чл.38,ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Е.Г.И. сумата от 440 лв.- адвокатско възнаграждение за предоставяне правна защита на ищците  безплатно- при условията на чл.38, ал.2 ЗА във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, определено съобразно чл.7, ал.1, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .

            По изложените съображения, съдът                                           

 

                                                         Р     Е     Ш     И  :

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул. ”Витоша” №2 ,да заплати  на Д.Д.М., ЕГН **********, с адрес-*** , и Т.Д.М., ЕГН **********, с адрес-***, в качеството им на наследници на Д.Т.М. ,ЕГН **********, починал на *** ,сума в размер на 3000 /три хиляди/лв. ,съотв. по 1500лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени от наследодателя им неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно производство с обвинение за престъпление по чл.234,ал.1 от НК ,по което е признат за невинен и оправдан с влязла в сила на 11.10.2013г.  присъда №99/14.03.2013г. ,постановена по нохд №6710/2012г. на ПРС ,ведно със законната лихва върху сумата ,считано от 29.03.2015г. до изплащането й; сума в размер на 10 /десет/лв.-направени по делото разноски за внесена държавна такса ,като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 3000 лв. до пълния заявен размер от 50000лв. ,както и искането за присъждане на обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от ***до 29.03.2015г. ,като неоснователни.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул. ”Витоша” №2 , да заплати  на адвокат Е.Г.И., ЕГН **********,***, сума в размер на 440/четиристотин и четиридесет/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита на ищците -Д.Д.М. и Т.Д.М. по гр.д.№766/2018г. на ОС-Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок  от връчването му на страните.

                    

                                                                                   

Съдия: