Определение по дело №40/2025 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 70
Дата: 3 февруари 2025 г.
Съдия: Петя Иванова Петрова
Дело: 20253000500040
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 70
гр. Варна, 03.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500040 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 40/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Т. И. Г. и В. И. И., подадена
чрез адв. К.И., против решение № 250/15.11.2024 г., постановено по гр.д. №
53/2024 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което са отхвърлени
исковете им срещу Гаранционен фонд по чл. 557, ал.1,т.1 от КЗ, за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинената при ПТП
на 14.05.2018г., смърт на Росен И. И., техен брат, в размер на по 70000лв. за
всеки от ищците и те са осъдени да заплатят на Гаранционен фонд деловодни
разноски в размер на 250лв.
Възивниците са настоявали, че решението на окръжният съд е
неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и
на процесуалните правила и е необосновано, като са молили за отмяната му, за
уважаване на исковете им и за присъждане на разноски по приложен списък.
Сочили са, че съдът недооценил свидетелските показания за наличие на
особено близка житейска връзка и в нарушение на Директива 2012/29/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г., чл.52 от ЗЗД и на
ТР 1/2016 г. за фактическия състав, обуславящ право на обезщетение на
неимуществените вреди на братята и сестрите на починалия и така достигнал
до погрешен извод за липсата на предпоставките за присъждане на такова
обезщетение за вредите от смъртта на брат им. Изложили са съображения за
1
доказаност на предпоставките за присъждане на претендираните обезщетения:
смъртта на брат им при ПТП, причинено от неустановено чуждестранно МПС;
липса на виновно поведение на пострадалия и липса на доказано
съпричиняване на процесното ПТП; отговорност на ответника поради статута
му- в кръга на дейността му попадало обезщетяването на процесните вреди
съгл. чл.557, ал.1, т.1 вр.с чл.519, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането;
доказана трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност)
морални болки и страдания. Сочили са, че ответникът преценил дължимост на
обезщетения за децата и съпругата на починалия в материалите по
отпускането на обезщетение, като преписките били изискани от тях, но не
били представени, поради което са молили съдът да приложи чл.161 от ТПК.
Молили са също за уважаване на доказателственото им искане за задължаване
на ответника да представи и всички преписки в цялост, или пък съответните
решения с мотивите им по извършените към другите близки на починалия
(майка, деца и съпруга) плащания съгласно молбата им по чл. 190 от ГПК пред
първата инстанция.
Ответникът Гаранционен фонд гр.София, чрез юрисконсулт Я., е
подал писмен отговор на жалбата, с който е оспорил същата и по съображения
за правилността на обжалваното решение е молил за потвърждаването му и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 540 лв.
Въззивната жалба е подадена в срок, от лица с правен интерес от
обжалване на решението на първата инстанция като неизгодно за тях, редовна
е и допустима.
По доказателственото искане:
Искането на ищците по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да
представи всички преписки в цялост за извършените плащания на
обезщетения в полза на майката, съпругата и двете деца на пострадалия, е
било заявено от ищците с писмена молба от 01.10.2024 г. във връзка с
указанията на съда, че те не сочат доказателства за твърдяния в исковата
молба факт, че ответникът е платил обезщетения на тези лица. В съдебно
заседание, ответникът е признал факта, поради което и събиране на други
доказателства в тази връзка не е било необходимо. В случая не е налице
хипотезата на чл. 266, ал.3 ГПК, поради което искането следва да бъде
2
оставено без уважение.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивниците Т. И. Г. и В. И.
И. по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника ГФ да представи всички
преписки (в цялост) за извършените плащания на обезщетения в полза на
майката, съпругата и двете деца на пострадалия.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание,
насрочено на 19.03.2025г. от 9,15 ч., за която дата да се призоват страните.
Определението не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3