Решение по дело №234/2022 на Административен съд - Перник

Номер на акта: 15
Дата: 12 януари 2023 г.
Съдия: Цветелина Борисова Гоцова
Дело: 20227160700234
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

        № 15

 

гр. Перник, 12.01.2023 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Перник, първи касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                    ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА

                                                                                  АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА                                                                                    

 

при секретаря Наталия Симеонова и с участието на прокурор Моника Любомирова от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Гоцова КАНД № 234 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).           

            Образувано е по касационна жалба на „****“ ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. **** ****, представлявано от управителя Д.Б.А. против Решение № 549/13.10.2022г., постановено по АНД № 1048/2022 година по описа на Районен съд- Перник, с което е потвърдено Наказателно постановление № 104 от 17.06.2022г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – София, с което на дружеството на основание чл. 166, т.3 вр. чл. 165, ал.2 от Закона за опазване на околната среда е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, за нарушение на  чл. 155, ал.2 вр. чл. 166, т.3 от същия закон.  

            Касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди, че административно наказателното производство е опорочено още при образуването му, тъй като при съставяне на АУАН, въз основа на който е издадено и оспореното наказателно постановление, не са спазени разпоредбите на чл.40, ал. 1 от ЗАНН. Счита, че неправилно е прието, че наказателното постановление отговаря на условията по чл.57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Навежда доводи за нарушение на чл.27, ал. 2 от ЗАНН и чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отмени изцяло Наказателно постановление № 104 от 17.06.2022 година на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - София.

            В проведеното съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован,  не се явява и не изпраща процесуален представител.

            В проведеното съдебно заседание, ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

            В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Перник като правилно и законосъобразно.

            Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.

В пределите на извършената касационна проверка по чл. 218, ал. 2 , предл. първо и второ от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

По същество съдът намира касационната жалба неоснователна по следните съображения:

            С НП № 104 от 17.06.2022г. директорът на РИОСВ - София, на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл. 166, т. 3 във вр. с чл. 165, ал. 2 от ЗООС, е наложил на "****" ЕООД, гр. Перник, в качеството му на оператор на инсталация за сушене на твърди горива /въглища/, имуществена санкция в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева) за това, че на 16.02.2022г. в гр. Перник, на площадка, находяща се в кв. ****, индустриална зона, имот с идентификатор ****по плана на гр. Перник, дружеството не е изпълнило задължителни предписания, дадени му на основание чл. 155, ал. 2 от ЗООС с Протокол № ККФОС-СГ-30/09.06.2021г., а именно: № 1. „****“ ЕООД да експлоатира аварийната лента, посредством която изсушения материал /въглища/ се изсипва на открито само при аварийни ситуации с инсталацията за сушене на въглища и невъзможност материала да постъпва в силоза за изсушен материал, със срок на изпълнение – постоянен и № 2. Експлоатацията на инсталацията за сушене на въглища да се осъществява в съответствие с чл. 70 от Наредба № 1 от 27.06.2005 г. за нормите за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии, с цел недопускане на неорганизирани емисии, със срок на изпълнение – постоянен.            Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд-Перник. Районният съд е потвърдил процесното наказателно постановление с мотиви за процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, включително касателно определеният размер на наложената имуществена санкция.

            За да постанови атакувания съдебен акт първоинстанционния съдебен състав, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и след техен анализ, съвкупен и поотделно, е приел от фактическа страна за установено по несъмнен начин отразената в съставения за процесуално нарушение акт /АУАН/ и процесното наказателно постановление /НП/ фактическа обстановка.

            Въз основа на така установеното от фактическа страна, след извършената цялостна служебна проверка за законосъобразност на производството по налагане на имуществената санкция и във връзка с доводите на жалбоподателя, в решението е прието, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изцяло императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, тъй като са изложени всички обстоятелства необходими за установяване на вмененото административно нарушение, и че е налице пълна относимост на изложените факти и дадената им правна квалификация, а това води до мотив за отхвърляне на доводите на жалбоподателя, че правото му на защита е било нарушено.

            Решението е правилно.

            Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора.

            Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК). При извършената касационна проверка по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК – въз основа на доводите в жалбата, и по реда на чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК – служебно, за правилното приложение на материалния закон, не се установи наличие на основание за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите на касатора:

По доводите в жалбата:

Без основание са доводите на касатора, че в АУАН и в НП не е посочена дата на нарушението. Описано е ясно, че при извършената проверка на 16.02.2022 г. контролните органи са констатирали неизпълнение на дадените с Констативен протокол № ККФОС-СГ-30/09.06.2021 г. задължителни две предписания от РИОСВ-София. При това положение както актосъставителя, така и АНО правилно са определили датата на извършване на нарушението, която е именно датата на извършване на последващата проверка – 16.02.2022 г. Правилно и първоинстанционния съд е отбелязал, че след като с констативния протокол от 09.06.2021 г. е даден срок на изпълнение на дадените с него предписания „постоянен“, това означава, че като дата на извършване на административно нарушение, свързано с неизпълнението им, следва да се приеме всяка дата, следваща датата на издаване на предписанията, на която се установи тяхното неизпълнение. По делото е безспорно установено, и съответно доказано, че на 16.02.2022г. в гр. Перник, на площадката в кв. ****, „****“ ЕООД не е изпълнил дадените му две задължителни предписания с Протокол № ККФОС-СГ-30/09.06.2021 г., а именно - без да са настъпили аварийни ситуации,  е експлоатирал аварийната лента на инсталацията, чрез която са се изсипвали остатъци от изсушен материал на открито, вместо в металния силоз, предвиден за съхранение на подсушените въглища. Установената липса на оросяване ръчно или посредством водоноска на незатвореното място около лентата, е довело до изпускането в атмосферния въздух на неорганизираните емисии от процеса по изсипване на изсушения материал, и представлява неизпълнени възможни мерки, които биха ограничили неорганизираните емисии от процеса по изсипване в съответствие с разпоредба на чл. 70 от Наредба № 1 от 27.06.2005 г. за нормите за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници. Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 2 от ЗООС в протоколите, съставяни по време на извършването на текущ контрол по реда на ЗООС, съответните длъжностни лица отразяват констатираните факти и обстоятелства и дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им. Санкционната норма на чл. 166 предвижда налагане на административни наказания в размери и вид, указани в чл. 165 на ЗООС, на лицата, които не изпълняват предписанията, дадени вкл. с констативните протоколи по чл. 155. Така, за да е съставомерно едно деяние по посочените за нарушени законови разпоредби, да е административно нарушение, е необходимо да е факт неизпълнено от неговия адресат предписание, дадено от РИОСВ на конкретно лице и по съответния ред. Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана законосъобразно по чл. 166, т. 3 във връзка с чл. 165, ал. 2 от ЗООС, доколкото описаното в НП административно нарушение се явява доказано.

Изводите в решението, че производството по издаване на процесното наказателно постановление е протекло при съобразяване с изискванията на ЗАНН към съдържанието на АУАН и НП, свързани с гарантиране правото на защита на лицето, срещу което производството се води са правилни. В процесното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са свързани с нарушение на императивните изисквания на разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както АУАН, така и наказателното постановление отговарят на изискванията за описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. Прецизното формулиране на административнонаказателното обвинение, каквото в случая е налице, е гаранция за реализиране на правото на защита на лицето, срещу което производството се води, както и предоставя извършването на съдебната проверка за законосъобразност на проведеното производство.

Без основание е и изложеното в жалбата твърдение за несъобразяване от районния съд на правилата за определяне на административните наказания по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Изводите на решаващия първоинстанционен състав – за определено с процесното наказателно постановление законосъобразно по вид и в съответните граници наказание и в справедлив, с оглед обстоятелствата по случая, размер, съпоставим и с целите по чл. 12 от ЗАНН, се споделят от касационния съд. С оглед естеството на осъществяваната от касатора  дейност и въздействието й върху атмосферния въздух, водата и почвата, както и предвид данните за настъпване на нежелателни последици за околната среда при неизпълнение на предписанията, правилно размерът на наказанието е определен близо до минималната граница, предвидена в закона.

            Предвид изложеното наведените касационни основания са напълно неоснователни. Настоящият касационен състав след извършената проверка по реда на чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила. 

            По разноските:

Ответната страна не претендира присъждане на съдебни разноски, поради което такива не се присъждат.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, I касационен състав на Административен съд – Перник,

 

            Р   Е   Ш   И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 549 от 13.10.2022г., постановено по АНД № 1048 по описа за 2022 година на Районен съд- Перник.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:/п/

 

                                                                                                         /п/