РЕШЕНИЕ
гр. София, 28 Май 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на единадесети
май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 4081 описа за 2017 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск за
присъждане на обезщетение за вреди по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.432 (1) КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищцата Д.С.Н. твърди, че на 11/09/2016 год.,
при ПТП, реализирано в землището на с.Християново, община Стара Загора, починал
синът й С.Г.С., след като бил ударен от лек автомобил Мерцедес с рег. № *******,
управляван от А.Р.А.. Произшествието се твърди да е причинено виновно от водача
на лекия автомобил, който не съобразил поведението си с наличие на движещ се
отстрани на пътното платно С.С.. Водачът на лекия автомобил Мерцедес – А.А.
имал сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност с ответното
дружество, поради което ищцата счита, че ответникът следва да обезщети
настъпилите за нея вреди от смъртта на сина й. Тези вреди ищцата определя като
голяма и непреодолима мъка от загубата на сина си; влошаване на здравословното
и емоционалното й състояние. След смъртта на сина си, ищцата загубила моралната
и физическата подкрепа, която той й оказвал, загубила е смисъла на живота си.
Починалият бил опора на семейството и между него и майка му съществували
отношения на близост, обич и взаимна привързаност. Ищцата предявила претенция
за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди към ответника,
но това й било отказано с писмо с изх.№
НЩ-6406/25.11.2016 год.. Ето защо тя моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да й заплати сумата 180 000 лева – част от общо дължимото й
обезщетение от 200 000 лева, заедно със законна лихва от датата, на която e сезирано
ответното дружество – 4/11/2016 год.. Претендира и направените по делото
разноски, включително и тези за адвокатска защита.
Ответникът З.Б.И. моли искът да бъде
отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства
се установи, че на 11/9/2016 год. на път 66037 е настъпило ПТП, при което лек
автомобил Мерцедес Е220 с рег. № *******, управляван от А.Р.А. е ударил
пешеходеца С.Г.С.. От удара пешеходецът е загинал. Гражданската отговорност на
водача на лекия автомобил е застрахована от ответното дружество.
Ищцата е майка на починалия С.С..
Аутопсията на пострадалия показала, че причината за
смъртта му са тежки и множествени травматични увреждания, несъвместими с
живота.
На 4/11/2016 год. ищцата е завела извънсъдебна
претенция за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в
резултат от смъртта на С.С., което й е било отказано, поради липса на
доказателства за вина на водача на лекия автомобил.
Вещото лице по назначената автотехническа експертиза
дава следното заключение: ударът настъпил на хоризонтален прав участък от
пътното платно, на около 1.5 метра в ляво от десния край на платното за
движение, като пешеходецът бил с гръб към автомобила. Скоростта на движение на
лекия автомобил била поне 70 км/час. В момента, когато водачът на лекия
автомобил обективно могъл да възприеме движещия се по пътното платно пешеходец
в неговото направление, лекият автомобил се намирал на 70-70 метра от мястото
на удара. Опасната зона за спиране на лекия автомобил при конкретните пътни
условия и скоростта му на движение била 59 метра. Така, вещото лице заключава,
че водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати
удара, при своевременно предприемане на спиране. Удар не би настъпил, според
вещото лице, ако пострадалият се движел в лявата част на платното.
Свидетелят Т.П.Т.знае, че синът на ищцата е починал
при катастрофа. Заявява, че ищцата понесла тежко кончината на сина си. Когато
свидетелят й съобщил какво се е случило тя почти припаднала, започнала да плаче
и не била на себе си. До погребението тя трябвало да приема успокоителни
медикаменти. Ищцата и сина й живеели заедно. Той се грижел много за майка си и
двамата имали много добри отношения. Пострадалият бил жизнен човек, с чувство
за хумор и помагал на хората, а на майка си осигурявал средства за препитание.
След загубата му животът на ищцата се променил. Всеки път, когато се заговорело
за него, тя се разстройвала и започвала да плаче. Ищцата държала негови снимки
в дома си и всеки път като я видела се натъжавала. Всяка неделя тя ходела на
гробищата. До момента ищцата не можела да прежали сина си.
Горното се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства и заключението на автотехническата
експертиза, приети от съда.
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек
автомобил Мерцедес Е220 с рег. № ******* А.А.. В това си качество той е поел
риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би
отговарял по българското законодателство. Този риск ответникът е носел в
периода, през който е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо основание
отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно
средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са
произлезли вреди, наличие на причинна
връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия
състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, се доказват събраните
по делото доказателства.
Противоправното деяние – причиняване на
пътно-транспортно произшествие, съдът приема за доказано от представените
писмени доказателства и от заключението на автотехническата експертиза.
Изводът, който се налага при преценка на тези доказателства е, че водачът на
лекия автомобил Мерцедес е допуснал настъпване на произшествието, поради несвоевременно
предприето аварийно спиране, след като същият е имал техническа възможност да
предотврати удара на пешеходеца. С това, водачът на лекия автомобил е допуснал
нарушение на правилата за движение по пътищата, уредени в чл.5 ал.2 т.1 и чл.116 от Закона за движение
по пътищата, задължаващи го да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците. Водачът е нарушил и
задълженията си по чл.20 ал.2 изр.последно от същия закон, изискващ от да
намали и спре при възникване на опасност за движението. Наличието на пешеходец
на платното за движение, който е могъл да бъде възприет своевременно от водача
на лекия автомобил, безспорно представлява опасност за движението, с която
водачът е бил длъжен да се съобрази. Предвид доказаната възможност на водача на
МПС да възприеме своевременно намиращия се на пътното платно пешеходец и да
предотврати настъпване на произшествието, чрез аварийно спиране, съдът не
определя съучастие на пострадалия в настъпване на произшествието, въпреки, че той
се е движил в лентата за движение на попътно движещите се превозни средства и
не в най-дясната й част.
По делото не се доказват обстоятелства, които да
оборват презумпцията за вина на водача на лекия автомобил Мерцедес. Ето защо
съдът приема, че той виновно е допуснал настъпването на пътно-транспортното
произшествие.
От въпросното произшествие ищцата е претърпяла
неимуществени вреди. За настъпването им по делото са събрани гласни
доказателства. От разпита на свидетеля Тодоров, чийто показания се базират на
лични впечатления и възприятия, може да се направи обоснован извод за
настъпване на негативни последици върху психиката на ищцата от смъртта на сина
й. Свидетелят уведомил ищцата за трагедията и установява силно негативното
въздействие на новината върху нея. Състоянието на ищцата било толкова тежко, че
се налагало тя да приема успокоителни до погребението. След инцидента животът
на ищцата се променил, тъй като тя не можела да разчита на грижите и подкрепата
на сина си. Доказва се, че до момента ищцата не можела да прежали сина си От
външните прояви на нейната скръб, възприети от свидетеля, съдът приема настъпването на неимуществени вреди от твърдения
вид – голяма и непреодолима мъка, влошаване на емоционалното й състояние. Не се
доказва да е настъпила промяна в здравословното състояние на ищцата. По делото
не са ангажирани никакви доказателства, които да правят вероятно настъпването
на такива факти.
При това положение отговорността на ответника за
обезщетяване на вредите от настъпилия деликт, следва да бъде ангажирана.
По претендираното обезщетение: Обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост –
чл.52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида и характера на доказаните
вреди, доказания интензитет на страданията на ищцата и доказания начин, по
който тя е приела смъртта на детето си. Съдът съобразява също необратимите
последици на увреждането – загубата, която не може да бъде преодоляна и добрите
отношения между ищцата и сина й. Човешкият живот е висша ценност, подлежаща на
защита от правовия ред и загубата му следва да бъде компенсирана с подходящо
обезщетение. Като се вземат предвид посочените обстоятелства, съдът приема, че
обезщетение от 150 000 лева отговаря на принципа на справедливост и е от
естество да компенсира претърпените вреди. Искът до пълния частично предявен
размер от 180 000 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Върху обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде присъдена лихва за забава. Лихвата е дължима с изтичане на
15 дневен срок от датата на сезиране на застрахователя с извънсъдебна претенция
от страна на пострадалия – аргумент от чл.497 от КЗ. Законът свързва задължението
на застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича срокът за
представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на тримесечния
срок за произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи по-рано). В
случая, ищцата не е установила какви документи е приложила към извънсъдебната
претенция, както и дали е посочила банковата си сметка. При това положение
съдът приема, че лихва за забава върху обезщетението се дължи от датата на
подаване на исковата молба – аргумент от чл.497 ал.1 т.2 от КЗ. Искът за
заплащане на лихва от по-ранен момент следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По
отговорността за разноски: Ищцата е освободена частично от задължение за
заплащане на държавна такса и разноски, поради което ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на Софийски градски съд държавна такса върху
уважената част от иска в размер на 5950 лв и 250 лева разноски.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати в полза на ищцата направените по делото разходи за
държавна такса в размер на 50 лева.
Ответникът следва да заплати в полза
на пълномощника на ищцата, на основание чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение в
размер на 5436 лева (с включен ДДС), съобразно уважената част от иска.
При този изход на спора и на
основание чл.78 ал.3 от ГПК ответникът също има право да получи разноски и
възнаграждение за процесуален представител, съобразно отхвърлената част от
иска. Ответникът не е направил разноски по делото. В хода на настоящото
производство ответникът е бил представляван от адвокат, подал отговор на исковата
молба (извън срока по чл.367 от ГПК) и от юрисконсулт – в хода на съдебното
дирене. Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК ищецът има право на заплащане на разноските
по делото, в това число и за един адвокат. Няма основание съдът да приеме, е на
ответника се дължи нещо различно от това, което се дължи на ищеца, що се отнася
до разноските за процесуално представителство, тоест ответникът, също, както и
ищеца има право на разноски за един процесуален представител. Ответникът е
избрал да претендира възнаграждение за адвокат, а не юрисконсултско
възнаграждение. По делото са представени доказателства за заплатено от
ответника адвокатско. Реално извършените от адвоката процесуални действия се
изразяват едИ.твено в подаване на
отговор на исковата молба, който не е бил разгледан от съда, като подаден извън
срока. При това положение. При това положение и в съответствие с чл.64 ал.1 от ГПК съдът не следва да зачита процесуалното действие – подаване на отговор на
исковата молба. Ето защо и в полза на ответника не следва да се присъжда
възнаграждение за подаване на отговор на исковата молба, съгласно чл.9 ал.1 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Юрисконсултско
възнаграждение не следва да се присъжда, тъй като това би означавало съдът да наруши
принципа на диспозитивното начало и да се произнесе по въпрос, с какъвто не е
бил сезиран.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на Д.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, офис
10 – адв.П.К., на основание чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата
150 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди - голяма и непреодолима
мъка, влошаване на емоционалното й състояние, настъпили в резултат от смъртта
на С.Г.С., при пътно-транспортно произшествие от 11/09/2016г., ведно със
законната лихва от 31/3/2017 год. до
окончателното изплащане на главницата, а на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата
50 лева – разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в промяна на здравословното състояние до
пълния предявен размер от 180 000 лева, представляващи част от общо 200 000
лева и искът за заплащане на лихва от 4/11/2016 год. до 31/3/2017 год.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на в полза на Софийски
градски съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумата 6200
лева държавна такса и разноски.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат П.К., регистрирана
в САК, с адрес ***0, на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата сумата 5436 лева (с ДДС) адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: