Р Е Ш Е Н И Е № 260236
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 21.12.2021 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в
открито заседание от 05.11.2021 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря Катя Митева, като
разгледа докладваното от съдия СПАСОВ
в.т. дело № 547 описа на ПАС за 2020 г.,
установи следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Повод за започването му са въззивни жалби изходящи от А.Д.А., ЕГН ********** и Т.Т.А.,
ЕГН ********** против постановеното по
т. дело № 122/2019 г. по описа на Сз ОС решение в частта, с която се признава
за установено, че А.Д.А., ЕГН ********** и Т.Т.А.,
ЕГН **********, двамата от ****дължат на „У.Б.“ АД, ***, ****, ЕИК ********
сумата от 133 909, 26 лв., главница по договор за
кредит № 71048647 от 17.01.2008 г. ведно
със законната лихва от 29.05.2018 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение № 170 от 30.05.2018 г. по ч. гр. дело №292/ 2018
г. по описа на Районен съд Гълъбово.
В жалба са изложени подробни
съображение за неправилност на решението поискана е отмяната му и постановяване
на друго, с което исковете да се отхвърлят.
Въззиваемата
страна е изразила становище за неоснователност на жалбата.
Съдът
след запознаване с акта предмет на обжалване и данните по делото намери за
установено следното:
На 25.04.2019
г. в Старозагорския окръжен съд е
постъпила изпратена по пощата на 24.04.2019 г. искова молба изходяща от „У.Б.“ АД, *** насочена против А.Д.А., ЕГН ********** и Т.Т.А.,
ЕГН **********, двамата от гр. Г...
В
обстоятелсвената част на същата се говори, че по заявление на „У.Б.“ АД с основание чл. 417 от ГПК, Районният съд в гр. Гълъбово образувал ч. гр.
дело № 292/ 2018 г. и издал заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист срещу А.А. и Т.А.. Те от своя страна
възползвайки си от правата предвидени в чл. 414 от ГПК подали възражения срещу
издадената заповед за изпълнение. Това съобразено с предвижданията в чл. 415 и
чл. 422 от ГПК породило в заявителя правен интерес да предявят искове пред Сз
ОС за установяване съществуване на вземанията предмет на споменатата заповед за
изпълнение.
По повод на същите се сочи, че
между Банката и А.Д.А. на 17.01.2008 г.
бил сключен договор за банков кредит № .. . С него на А. се предоставил
кредит в размер на 160 000 лв. и бил определен срок за погасяване на същия
до 25. 02. 2038 г. По този договор другата ответница Т.Т.А. се задължила
солидарно с кредитополучателя.
На 23.01.2015 г. между банката от
една страна, кредитополучателя и солидарния длъжник от друга бил сключен Анекс
№ 1 към договора за кредит. С него страните предоговорили условията по
отпуснатия кредит и била променена крайната дата на погасяването му на - 25. 10.
2032 г.
По-надолу в ИМ се споменава, че кредитополучателят
преустановил плащането на дължимите месечни вноски за главница на 25.08. 2017 г.,
а за договорни лихви на 25.09.2017 г. Прави се извод, че от тези дати той
изпаднал в забава. Тези просрочия от своя страна /една вноска за главница,
дължима на 25 08. 2017 г. и пет вноски за договорни лихви и главница, дължими в
периода от 25. 09. 2017 г. до 25. 01. 2018 г./ дали повод на банката на
основание чл. 17 от Анекс № 1 към Договора за кредит едностранно да обяви
кредитът за предсрочно изискуем считано от 24. 02. 2018 г. Прави се извод, че
от този момент ползваният кредит ведно с лихвите за просрочие станали предсрочно
и незабавно изискуеми и дължими, като се споменава, че с покани за изпълнение връчени чрез ЧСИ И.. С..
длъжниците били уведомени за обявената предсрочна изискуемост и били поканени доброволно
да погасят задължението си в пълен размер.
На база изложеното е отправено
искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено, че „У.Б.”
АД има срещу всеки от ответниците валидно и изискуемо вземане за следните суми:
- 133 909, 26 лв. дължима
главница по договора за кредит за периода от 25.08.2017 г. до 29.05.2018 г.,
- лихви в общ размер от 9 321,21 лв.
за периода от 25.09.2017 г. до 29.05.2018 г., от които договорна лихва в размер
на 3 758,84 лв. и обезщетение за забава за просрочени плащания в размер на 5
562,37 лв.,
- законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 29.05.2018 г. до окончателното й изплащане,
- разноски в заповедното
производство в размер на 2 864,61 лв. за ДТ и 3 214,15 лв. с вкл. ДДС за
адвокатско възнаграждение.
В отговора на исковата молба
двамата ответници изразяват становище за неоснователност на исковите претенции.
Във връзка със същото следва да
се има предвид, че от тяхна страна не е оспорено сключването на договора от
17.01.2008 г., получаване на сумата от 160 000 лв., фактът , че по него Т.Т.А.
се е задължила да отговаря солидарно, както и сключването на Анекс № 1 към
договора. Не се оспорва и че от септември на 2017 г. са прекратени плащанията
по договора за кредит. Причината за това спиране обаче се свързва с дадена
препоръка от Асоциацията на банковите консултанти в гр. Дармщадт, Германия с оглед на това, че имало
груби нарушения на търговското банково право изразяващи се в това, че съгласно
договора банката изисквала, а длъжниците внасяли завишени вноски по кредита
довели до надвнасяне на сумата от 80 000 лв. към 25.09.2017 г.
Това сочи, че ответниците
оспорват дължимостта на посочените в исковата молба парични суми.
В тази връзка на първо место е
оспорен размерът на дължимата по договора за кредит главница от 133 909,
26 лв. Сочи се, че към датата на прекратяване на плащанията по договора за
кредит на 25.09.2027 г. остатъчният дълг по договора за кредит бил 60 537 лв.
Изложени са и подробни аргументи
дали основание на ответниците да правят такива твърдения. Те се базират на
доводите им за незаконосъобразност и противоречие на добрите нрави на постигнатите
договорки в Анекса довели до промяна на начина на определяне на
възнаградителната лихва.
В тази връзка се говори, че неправилно
в същия е определено да участва тримесечния СОФИБОР вместо месечния такъв с оглед
погасяване на кредита на месечни вноски. Споменава се и за недопустима промяна
на първоначално определената константа, която се прибавя към този СОФИБОР. На
тази база се твърди, че тя не може да се изменя и следва да е в размер равен на
първоначално договорения през 2008 г. На тази база се излагат доводи, че дължимата
възнаградителна лихва е многократно по- ниска от начисляваната от банката.
В подкрепа на доводите за по-
нисък размер на задълженията от сочените от банката към отговора е представен
реалният според ответниците погасителен план по договора даващ основание да се
направи извод за наличие на задължение в този размер. В същия в отделни колони
са посочени размерите на действащия за отделните периоди СОФИБОР, размера на
възнаградителната лихва/софибор+надбавка/, дължимата лихва по периода в лева, дължимата
главница по периоди в лева, общия размер на погасителната вноска/лихва +
главница/ и остатъчния дълг за всеки период. Изрично е посочено, че взетия
предвид СОФИБОР е този определен от БНБ.
Към отговора е представена и
втора таблица, в която е направена съпоставка на дължимите и надвзети суми и
така е направен извод, че надвзетите са равни на 86 940 лв., т.е. че
средно на месечна вноска били надвземани по 828 лв.
С оглед на горното е оспорено
твърдението за наличие на вземане за наказателни и възнаградителни лихви и на такова
за главница с оглед на това, че с извършените от ответниците плащания до
25.09.2017 г. реално имало предплащане на задълженията по договора за години
напред.
Тези съображения на двамата
ответници им дават основание да твърдят и за липса на неизпълнение на
задълженията по договора и на предпоставки за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
Страните по делото са представили
ДИМ и отговор на същия. В тях се излагат доводи за неоснователност на доводите
на насрещната страна.
Така съдът след събиране на
поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил
решението предмет на обжалване.
В него е направен извод, че не
може да се говори за нищожност на целия договор за банков кредит с оглед
твърдените от ответниците нарушения при определяне на лихвата и невъзможност за
определяне на същата. В подкрепа на това е посочено, че от първоначалното
съдържание на договора размера на лихвата е определяем, което сочело, че има цена
на кредита.
Направен е обаче извод, че
клаузата от договора касаеща определяне на лихвения процент не е индивидуално
уговорена. Тя е приета за нищожна като неравноправна, защото предвижда
увеличение стойностите на БЛП без ясен механизъм, по който да става това и без
да се посочва всеки от изчерпателно посочените обективни фактори по какъв начин
би повлиял при формирането му.
С оглед уговорката
материализирана в т.5.8 от Анекс №1 относно това, че при просрочие на
анюитетните вноски се дължи обезщетение за забава е посочено, че в анекса няма
договорена надбавка за лихва върху просрочена главница. Това е дало основание
да се приеме, че не трябва да се изчислява лихва върху просрочената
главница,тъй като не е договорена в анекса. Наред с това са направени и изводи
за прекомерност на уговорката за плащане на неустойка /обезщетение за забава/ и
накърняване със същата на добрите нрави.
В подкрепа на този извод е посочено, че кредитът бил обезпечен с ипотека. Прието
е, че това обезпечение е достатъчно и уговорената неустойка излизала извън
пределите на законово регламентираните й функции, т.е. уговорката за
дължимостта й е нищожна.
На база така изложеното съдът е
уважил само претенцията за главница в
размер на 133 909, 26 лв., а претенциите за лихви /възнаградителна и за
забава/ са били отхвърлени. Съответно са присъдени на страните по спора и
разноски по съразмерност за заповедното и исковото производство.
Недоволни от решението в
уважителната му част са останали двамата ответници и са подали жалбите станали
причина за започване на настоящето въззивно производство.
В двете въззивни жалби се излагат
еднотипни доводи за неправилност и незаконосъобразност. На първо место в тях се
говори за нищожност на клаузите от
договора и анекса касаещи определяне размера на възнаградителната лихва, което
правило нищожен и самия договор за банков кредит. Излагат се доводи и за
наличие на други нищожни уговорки в договора за кредит свързани с противоречие
на същите с добрите нрави и неравноправност. Отправено е искане за отмяна на
решението и постановяване на друго отхвърлящо иска.
Преди даване отговор на въпроса за съществуване на вземането,
за което спорът е пренесен пред горната инстанция тя съобразно разпоредбата на
чл. 269, изр.1 от ГПК дължи отговор на въпроса за валидността и допустимостта
на обжалваното решение.
Едно решение е невалидно
(нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от
ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен
вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано, не е
постановено в предвидената от закона писмена форма или, когато решението е
постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези
предпоставки не са налице и за нищожност на същото не може да се говори.
По отношение на недопустимостта
е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал. 3 от ГПК следва
извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на
право на иск, има произнасяне по един непредявен иск или нередовна искова
молба, която въпреки дадените от въззивния съд възможности не е поправена.
Налице е недопустимост и ако спорът е разгледан от некомпетентен съд. В
обобщение може да се каже, че е налице недопустимост във всички случаи, когато
е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая решението е постановено
от компетентния съд, който е разгледал предявените пред него искове по чл. 422 ГПК. В тази връзка следва да се посочи, че основанието за предявяване на иск по
този ред е наличие на издадени заповед за изпълнение и възражение срещу същата
от страна на длъжника. В случая тези предпоставки са налице видно от
съдържанието на приложеното ч. гр. дело № 292/2018 г. по описа на РС Гълъбово и интересът от
започване на производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл 415 от ГПК е безспорен.
Това съобразено с нормата на чл. 271 от ГПК налага,
съставът на ПАС да реши пренесения пред него спор по същество, като потвърди или измени изцяло или отчасти
решението в обжалваната му част, при която преценка с оглед текста на чл.269,
изр. 2 от ГПК е ограничен от изложеното в жалбата.
В случая спорът пред ПАС е пренесен единствено за
съществуване на вземане за главница /падежирана и непадежирана/ по договора за
кредит.
Това обаче за ПАС не изключва нуждата от обсъждане на
въпроса с дължимите и извършени от ответниците плащания по договора в цялост по
простата причина, че погасяването на задълженията по същия се извършва на равни
месечни/анюитетни/ вноски, от които самият кредитор разпределя частта за
лихвата и тази за главница. Това сочи, че при изводи за неправилно определен
размер на лихвата се дължи преценка за извършените от банката разпределения по
вноските и преизчисляване на размера на дължимите лихви и главница.
В тази връзка следва да се има предвид, че с решението си
Сз ОС е отхвърлил претенциите на Банката за установяване съществуване на
вземания за възнаградителна лихва от 3 758, 84 лв. за периода 25.09.2017 г.-
29.05.2018 г. и на обезщетение за забава за просрочени плащания в размер на
5562, 37 лв. за периода 25.09.2017 г.- 29.05.2018 г.
Причината за този акт на съда досежно възнаградителната
лихва е направена от него констатация за това, че уговорката даваща възможност
за увеличението й от страна на Банката е без посочване на ясен механизъм, по
който става това и без пояснения как всеки от участващите при формираните й
обективни фактори влияе на същото.Това е дало основание да се направи извод, че
тази договорка е неравноправна и предполага отхвърляне на това основание иска
за установяване на вземане за същата.
Необжалване
на решението в тези му части /влизането му в сила/ прави ненужно обсъждане на
въпроса за това доколко изводите за неравноправност/нищожност/ на тази уговорка
са пречка да се породи в патримониума на кредитора вземане за възнаградителна
лихва за исковия период. От друга страна за ПАС със СПН на присъдено нещо е
разрешен въпроса не само за липса на това вземане, но и този за липсата на
правопораждащия същото според съда факт, т.е. за неравноправност на уговорката
даващи възможност за едностранно увеличаване на възнаградителната лихва. В
случая с оглед на факта, че същата се претендира за периода от 25.09.2017 г.- 29.05.2018 г. следва и извод, че тази
СПН касае клаузите от Анекса сключен през януари 2015 г., но не и тези по
първоначалния договор.
По отношение на претенцията за
присъждане на обезщетение за забава Сз ОС съдът е приел, че уговорката за
присъждането й накърнява добрите нрави е нищожна и по тази причина е отхвърлил
иска.
Тук досежно СПН и клаузите, за които
съдът е длъжен да се съобразява със същата важи казаното по- горе, т.е. тя е
налице по отношение договорките за неустойка налични в Анекса от Януари 2015 г.
С оглед разглеждане на спорът пред ПАС по същество следва
да се посочи, че по делото не се спори, че на 17.01.2008 г. е сключен договор
за банков кредит № …. С него ищецът предоставил на А.Д.А., ЕГН **********
жилищен кредит в
размер на 160 000 лева за доплащане цената на апартамент в гр. С.. З... С
него е уговорено кредитът да се погаси до 25.02.2038 г. на равни месечни вноски
платими на 25-то число всеки месец считано от 25.03.2018 г.
По повод на поетите с този договор от страна на А.Д.А., ЕГН ********** задължения Т.Т.А., ЕГН ********** е направила изявление за встъпване в същите като съдлъжник на основание
чл. 101 от ЗЗД. Това сочи, че за тях тя отговаря солидарно с А.Д.А..
Не се спори и за подписването от всички задължени лица и банката на дата
23.01.2015 г.на анекс, с който те предоговорили условията по отпуснатия кредит и била
променена крайната дата на погасяването му на 25. 10. 2032 г.
В случая съществуването на спорните вземания в
размерите, за които е издадена заповедта за изпълнение от страна на банката се
свързва с твърдения за неизпълнение на задълженията на погасяване на главниците
и лихвите по кредита от септември на 2017 г. и обявяване на същия по тази
причина за предсрочно изискуем.
Ответниците от своя страна, както се спомена по-горе
не оспорват спирането на плащанията, но свързват същото с това, че те са плащали
вноски много над дължимите с оглед неправилното определяне на дължимата по
договора лихва, което е довело до това, че по същия имало НАДВНЕСЕНИ, а не
НЕВНЕСЕНИ от тях задължения.
От така изложеното следва извод, че основателността на
иска е обусловена от това е или не е налице неизпълнение на поетите по договора
задължения, т.е. възникнало ли е правото банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Това от своя страна предполага и отговор на въпроса дали то е
упражнено надлежно. Тук за яснота е нужно да се спомене, че дори и при
отрицателен отговор на този въпрос и установено неизпълнение на задължението за
погасяване на главницата съдът с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК следва
да признае съществуване на вземане за падежиралата и неплатена такава към момента на даване на ход на устните
състезания пред ПАС.
Преди да се пристъпи към даване отговор на въпроса за
вида и размера на съществуващите в патримониума на ищеца вземания към ответниците
съдът следва да даде отговор на направените от тяхна страна защитни възражения пренесени
с жалбата пред ПАС, които са свързани с твърдения за нищожност на договор за
кредит и анекса, респ. на определени клаузи от същите. Те се базират на доводи
за незаконосъобразност и накърняване на добрите нрави на договорките за
определяне на възнаградителната лихва по договора. Реално преценката за
действителността на договора или части от него се дължи и служебно с оглед
факта, че нищожността е едно фактическо състояние което има за последица
непораждане действие на целия договор или съответните му части .
От друга страна необходимост
от извършване на такава следва и от факта, че кредитополучателят е потребител
по смисъла на ЗЗП. Това според чл. 7,
ал. 3 от ГПК изисква служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в
процесния договор.
В тази връзка е нужно да се
посочи, че в чл. 143, ал.1 от ЗЗП е
казано, че неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. От страна на
законодателя е направено и примерно изброяване на уговорки даващи основание да
се достигне до извод за неравноправност.
В чл. 145, ал.1 на ЗЗП, законодателят
сочи, че неравноправната клауза в договор сключен с потребител се преценява,
като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора,
всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването,
както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той
зависи.
В ал. 2 пък са посочени уговорките
/клаузите/, за които не се прави преценка за неравноправност. Те касаят тези
свързани с определяне на основния предмет на договора. Изрично е посочено, че
преценката за неравноправност не се прави ако тези клаузи на договора са ясни и
разбираеми, т.е. при липса на такава съдът е длъжен да извърши преценка и на
тази част от уговорките в сделката.
При даване отговор на въпроса дали в
процесния договор има неравноправни клаузи или не следва да се изхожда и от
факта, че предмет на същия е доставка на финансова услуга по смисъла на § 13,
т.12 от ДР на ЗЗП, т.е. при преценката по споменатия въпрос следва да се има
предвид и разпоредбата на чл. 144 от ЗЗП.
В нея се говори за неприложимост на
определени разпоредби на чл. 143 от ЗЗП по отношение на договори с предмет
доставка на финансови услуги.
Анализът на тези текстове на ЗЗП дават основание на
ПАС да направи заключение, че не може да се говори за автоматична приложимост
на същите при всеки един договор за финансова услуга. Реално това ще е възможно
само, когато съдържанието на съответната клауза дава основание да се достигне
до извод, че причината за материализираната с нея уговорка е съобразена с
посоченото в текстовете на чл. 144 от ЗЗП. Липсата на възможност да се извърши
преценка, че предвижданията за изменение в условията на сделката са следствие
на тези хипотези е основание за заключение, че чл. 144 от ЗЗП е неприложим. В
подкрепа на това си становище ПАС намира за нужно да посочи, че изискването за
яснота и разбираемост на договорите е залегнало в чл. 147 от ЗЗП, а при липса
на такава е прието, че те следва да се тълкуват в полза на потребителя.
Неравноправните клаузи според чл. 146, ал.1 от ЗЗП са
нищожни освен ако са уговорени индивидуално.
В тази връзка е нужно да се спомене, че
законодателят с текста на чл. 146, ал. 5 от ЗЗП е посочил, че тежестта за
доказване на това, че дадена уговорка е ИНДИВИДУАЛНА е в патримониума на търговеца или доставчика
твърдящ това обстоятелство, т.е. изключване на извод за нищожност поради
неравноправност на дадена клауза по договор с потребител е възможно само при
възражение от страна на търговеца, че същата е индивидуално уговорена и
ангажиране на доказателства в тази насока.
Извършването на
преценка за това дали налице пълна или частична нищожност налага да се очертаят
основните уговорки предмет на договора, и анекса от 2015 г.
В т. 11.1 от договора е посочено, че кредитополучателя
заплаща на кредитора лихви изчислявани на годишна база 365/360 дни за кредити
издължавани чрез намаляващи погасителни вноски и 360/360 дни за кредити
издължавани чрез анюитетни /равни/месечни вноски и съответно дългът по заемната
система се олихвява с годишен лихвен процент формиран от Базов лихвен процент/БЛП/
плюс надбавка определени в размери по т. 4 за съответния период на олихвяване.
В т.11.1.1. е посочено, че приложимия към съответния
период на олихвяване БЛП за различните валути и различните кредитни продукти се
определя от УС на банката или оторизиран от него орган и/или лица възоснова на
конкретно посочен индекс установен в т. 10.3 и 10.4 от Условията на банката по
кредити на физически лица неразделна част от този договор, с които
кредитополучателят бил запознат. Предвидено е, че кредиторът уведомява
кредитополучателя за определения от УС приложим БЛП към съответния период чрез
обявяването му на интернет страницата на Банката, изричното му посочване в
извлечението от кредитната сметка към съответния лихвен период и изпращане по
пощата. Уговорено е, че за получено се счита всяко уведомление регистрирано в
изходящия дневник на Банката в деня на поставяне на уведомлението в досието на
кредитополучателя по подържаната от него при банката касета за получаване на
банкова поща или с изпращането му на адреса за кореспонденция посочен в
искането за отпускане на кредит.
В т. 11.1.2 е уговорено, че съгласно установеното в
т.11.1.1. с промяната на действащия за съответния период на олихвяване БЛП
определен от УС и/или оторизиран орган/лице лихвените условия по раздел І,
т.4.1 до т. 4.5 от договора се смятат за автоматично променени в съответствие с
приетите изменения, които са задължителни за страните по него, а кредиторът
уведомява кредитополучателя за същите. Уговорено е, че за получено се счита всяко
уведомление, което е регистрирано в изходящия дневник на банката в деня на
поставяне на същото в досието на кредитополучателя и/или в поддържана от него
касета или с изпращането му на адреса за кореспонденция посочен в искането за
отпускане на кредит.
С т.11.1.3 е договорено, че при кредити плащани на
анюитетни/равни/вноски всеки месец включващи главница и лихви към падежа на
задължението за плащане на съответната вноска годишният лихвен процент по
кредита за съответния лихвен период по лихвения план се фиксира в размера по т.
4.1а и не се променя освен, когато пазарните условия водят до необходимост от
увеличаването му най-малко с 1 пункт. В тази точка е материализирано и съгласие
на кредитополучателя неговият кредитор/банката/ да променя едностранно размера
на годишния лихвен процент за даден лихвен период по лихвения план по т. 4.1а
определен съобразно предходната точка съответно размера на анюитетната вноска
без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между
страните при нарастване на БЛП с повече от 1 пункт от размера определен от
кредитора при сключване на настоящия договор или от размера определен по реда
на настоящата точка. Прието е, че в този случай кредиторът уведомява кредитополучателя
за промяната на адреса за кореспонденция посочен в искането за усвояване или по
реда установен в Условията за кредити на ФЛ.
В т.11.1.4 е посочен начина на определяне на ГЛП при кредити
погасявани чрез намаляващи вноски, но с равни такива за главницата. Казано е,
че ГЛП се определя в размера на БЛП за съответния период увеличен с надбавката
за редовен дълг установена в т. 4.1 б и валидна за съответния договорен период
по лихвения план.
Посочено е, че при промяна на БЛП считано от датата на
влизането й в сила ГЛП се счита автоматично променен в съответствие с приетите изменения
при запазване размера на договорената надбавка.
В т.11.2 от договора страните са предвидили последиците
настъпващи в патримониума на длъжника при неиздължаване по смисъла на т. 12 от
договора.
В т.11.2.1 е посочено, че при неиздължаване на
погасителна вноска, съответно на частта от главницата при анюитетна вноска за
срока на забавата от него се дължат следните лихви:
-
т.11.2.1.1. - цялата неиздължена част от кредита/редовен непадежиран дълг
по главницата/ се олихвява с лихва в размер на ГЛП установен в Раздел І,
т.4.1.а или б от договора и наказателна надбавка по т. 4.2
-
т.11.2.1.2. - неиздължената просрочена и изискуема част от кредита се
олихвява с лихва за просрочие в размер
на ГЛП по т. 4.1., буква „а“ или „б“ плюс
надбавка по т. 4.2 и т.4.3 до окончателното плащане на просрочената сума.
В т. 11.2.2. е посочено, че при неиздължаване на лихви
цялата неиздължена част от кредита с ненастъпил падеж се олихвява с лихва за
просрочие в размер на ГЛП по т. 4.1 буква „а“ или „б“ и надбавката по т. 4.2 от договора.
В т.11.2.3. е предвидено, че ако длъжникът
е в просрочие на лихва и вноска за главница кредитът се олихвява с лихва в
размера на установеното в т. 4.1 буква „а“ или „б“ плюс надбавките по т. 4.2 и 4.3 съгласно
установеното в т. 11.2.1.1. и 11.2.1.2 от договора
В т. 4 от договора към, който препращат описаните по-
горе текстове между страните е определен ГЛП и периода на олихвяване.
Първоначално в договора съответно е изписан начина на определяне на същия, т.е.
като сбор от БЛП и надбавка.
Съответно в т.4.1 от договора посочено, че в конкретния
случай този БЛП е равен на 1 м. СОФИБОР и е изписан размера на същия при подписване
на сделката- 6, 124 %. Надбавката е определян на 1, 276 %, а ГЛП на 7, 4 %.
Посочено е и че кредитът се изплаща на анюитетни /равни месечни/ вноски
В т. 4.2 е определен размера на надбавката върху лихва
за редовен дълг при просрочие на лихва или главница по т. 11.2.1. и т. 11.2.2.
Тя е определена на 5 пункта.
В т. 4.3 е определена надбавката прибавяна към ГЛП при
начисляване на лихва върху просрочена главница в случаите на т. 11.2.1 и
11.2.3. Тя е равна на 2 пункта.
От съпоставката на горните клаузи следва извод, че към
момента на подписване на процесната сделка през 2008 г. волята на страните е
била възнаградителната лихва да се определя като сбор от Базов лихвен
процент/БЛП/ плюс надбавка/т.11.1 от договора/.
Самият БЛП пък според т.11.1.1. се определя от УС на
банката или оторизиран от него орган и/или лица.
От така изложеното следва извод, че размера на БЛП
зависи изцяло от волята на едната страна по договора. От останалите уговорки свързани с определянето му описани в
т. 11 и подточките към нея на договора пък не може да се достигне до извод, че
определянето на размера му и колебанията в същия в посока увеличение по
описанията в тях начин са извън контрола на
доставчика на финансови услуги по смисъла на чл. 144, ал. 3, т.1 от ЗЗП, което
пък би било основание за прилагане на чл. 143 от ЗЗП. Това от своя страна при
липса на други конкретизиращи уговорки сочи за липса на яснота при определяне
размера на дължимото по договора за кредит възнаграждение, което пък позволява
да се прав извод и за неравноправност на уговорки във връзка със същото.
Интересното в случая е обстоятелството, че
от тези разпоредби, които с оглед съдържанието им имат общ характер относно
правилата за определяне на дължимите лихви по договора се извършва препращане
към такива с предходна номерация. Те от своя страна независимо от по- малкия им номер са конкретизиращи
такива и определят реалния размер на дължимата лихва и начина на определянето й
за процесното правоотношение.
В случая препращането е към т. 4 и
подточките към нея. В т. 4.1. съответно е постигнато съгласие, че за процесния кредит,
който се погасява на равни месечни /анюитетни/ вноски, БЛП е равен на сбора на 1 м. СОФИБОР и надбавка от 1,
276 %.
Интересното в случая е, че съгласно т. 11.1.3 от
договора при кредити плащани на анюитетни /равни/ вноски всеки месец включващи
главница и лихви към падежа на задължението за плащане на съответната вноска
годишният лихвен процент по кредита за съответния лихвен период по лихвения
план се фиксира в размера по т. 4.1а и не се променя освен, когато пазарните
условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с 1 пункт.
Така постигната договорка за ПАС създава едно
привелигировано, положение на Банката по отношение на кредитополучателите
потребители. Те реално нямат възможност да се възползват от промяната на т.н.
БЛП в посока намаляване, а следва да търпят последиците от неговото
увеличаване. Това води до логичен извод, че в случая не може да се говори за
добросъвестност в поведението на Банакта при подписване на договора и създава
условие за едно ЯВНО И ЗНАЧИТЕЛНО неравновесие между правата и задълженията на търговеца
от една страна и потребителя от друга. Това пък автоматично налага извод за
неравноправност на тази договорка и прави същата нищожна.
В подкрепа на това следва да се посочи, че подобни ограничения
видно от съдържанието на т. 11.1.2 и т.11.1 4 не касаят потребителите
погасяващи кредитите си на вноски различни от анюитетните.
Нищожността на тази договорка от своя страна води до
извод, че в отношенията между страните приложение следва да намира т. 11.1.2 от
договора предвиждаща възможност за автоматично промяна на условията по раздел
І, т.4.1 до т. 4.5 от договора при настъпване на промяна на БЛП.
Приравняването на БЛП по процесния договор на 1 м
Софибор и това, че този индекс към сключването на договора се определя по специални
обявени на сайта на БНБ Правила и
процедури за изготвяне на справочни индекси „Софибор” и „Софибид” одобрени от
БНБ, АББ и Ей Си Ай България - БДА с договор на 14 октомври 2002 г. и анекси на
22 май 2007 г. сочи, че в случая БЛП участващ при определяне на
възнаградителната лихва не зависи от едностранната воля на доставчика на
финансови услуги страна по договора за кредит. Реално страните по собствена
воля са изключили приложението на т.11.1.1 за определяне на БЛП от УС на
Банката или оторозирано от нея лице. От друга страна с оглед споменатите
правила за определянето на индекса обявени при това на сайта на БНБ не може да
се говори и за липса на яснота при определянето му и за неравноправност по
смисъла на ЗЗП.
В случая доводите на ответниците /жалбоподатели/
свързани с тази клауза от договора за кредит са базират на твърдения, че
посочения в същата размер на индекса на 1 м. Софибор при подписването му в
размер на 6, 124% не бил идентичен с официалния такъв определен съобразно приетия
в Правилата момент. Това обаче за ПАС не е основание да се направи извод, че
липсва цена на кредита по смисъла на чл. 430 от ТЗ и такъв за нищожност на
договора на това основание по причина, че реално подписалите договора страни са
изразили съгласие, че за съответния момент това е размера на индекса и той
взема участие при определянето на възнаградителната лихва до промяната му по
предвидения за това ред.
Изложеното сочи, че по процесния договор размерът на
възанградителната лихва подлежи на определяне на база сбора между 1 м Софибор и
надбавката от 1, 276 %.
На 23.01.2015 г. между страните по договора от 2008
г., както се спомена и по- горе е подписан анекс , с който са предоговорени
условията по кредита и е намален срокът му до 25.10.2032 г.
Съответно с този анекс са предоговорени общите и
конкретни правила за определяне на дължимите по договора лихви.
Така в т. 11.1 от анекса е предвидено, че за всеки
кредит /редовен и/или просрочен/, кредитополучателят за срока на действие на
договора заплаща цена /възнаградителна/ лихва изразена процентно на годишна
база като ГЛП в съответствие с Раздел ІІІ, т.9 и следващите от ОУ. Предвидено
е, че формулата за определяне на приложимия към съответния период на олихвяване
ГЛП за редовна и/или просрочена главница по кредита е дефинирана в т. 4 от
Раздел І.
В т.11.1.1. е уговорено, че годишната възнаградителна
лихва върху текущия дълг /редовен и/или просрочен/ се формира от приложимия към
датата на олихвяване според валутата на кредита
променлив пазарен лихвен индекс приложим за съответния период на
олихвяване в рамките на срока по лихвения план и фиксирана надбавка установена
по вид и начин на формиране на размера в т. 4, 4.1 и 4.2 от договора.
В т.11.1.2 е договорено, че размерът на ГЛП по т. 4,
4.1 и 4.2, съответно размерът на анюитетната вноска се променя съобразно прага на промяна на
приложимия към периода на олихвяване индивидуално договорен лихвен индекс
съгласно подробно изясненото и установено в т. 9.4 и 9.5 от ОУ при запазване на
договорената фиксирана надбавка.
В т. 11.1.3 е предвидено, че при неиздължаване на
падежа установен в договора и/или погасителния план на всяка една вноска по
кредита -анюитетна, за главнициа и/или за възнаградителна лихва, просрочената
сума се олихвява за срока на просрочието с обезщетителна лихва с правното
действие и последици на неустойката съгласно договореното между страните с
приетото в т. 5.8, която е в размер на действаща законна лихва според валутата
на кредита.
В случая от тези разпоредби е видно, че имаме
препращане към уговорки в т. 9 от ОУ и такива в т. 4 и 5.8 от самия анекс.
В т.4 от договора към, който препращат описаните по-
горе текстове между страните е определен ГЛП за редовна и/или просрочена
главница по кредита и периода на олихвяване. Първоначално в анекса е изписан
начина на определяне на същия, т.е. като сбор от пазарен индекс и надбавка.
Съответно в т.4.1 е посочено, че по кредити изплащани
в анюитетни вноски /процесния е такъв/ е посочено, че пазарния лихвен индекс е
равен на 3 м СОФИБОР към подписване на анекса и е изписан размера на същия при
подписването му- 0, 66 %. Надбавката е определян на 5, 44 процента, а ГЛП /сборът/
на 6, 1 %.
В т. 5.8 е посочено, че същата касае обезщетението за
забава/неустойката. Посочено е че
формулата за определянето му е като процент съобразно действащата според валутата
на кредита законна лихва и се начислява върху всяка просрочена сума по кредита /анюитетна
сума или вноска за главница и/или възнаградителна лихва. Предвидено е, че към
датата на договора действащата закона лихва е дефинирана в т. 19 от ОУ. Срещу материализирания
в т. 5.8 текст е изписан и размера на законната лихва -10, 01 %.
В споменатата т. 19 от ОУ пък е посочено, че годишния
размер на законната лихва при кредити в лева е ОЛП на БНБ плюс 10 пункта.
В т. 9 от ОУ е предвидено, че конкретният размер на възнаградителните
и обезщетителните лихви се договаря индивидуално и се определя и издължава
съгласно договора, актуалния погасителен план към датата на изискуемостта.
В т. 9.1 от ОУ се сочи, че усвоената и непогасена част
от кредита/редовен и/или просрочен дълг / за срока на действие на договора се
олихвява с възнаградителна лихва установена по размер за съответния период на
лихвения план като ГЛП формиран от индивидуално договорен според валутата на кредита
пазарен индекс приложим за периода на олихвяване и фиксирана /непроменлива/
надбавка за срока на действие на договора.
В т. 9.3 от ОУ са предвидени съответните приложими
индекси съобразно валутата на кредита.
За тези в лева е посочено, че това е 1 м. или 3 м.
SOFIBOR равен на индекса публикуван на страница SOFIBOR= на Reuters в 11 ч. българско време два дни
преди първия работен ден от всеки
календарен месец или календарно тримесечие и се прилага от първия работен ден
на календарния месец или календарно тримесечие до деня предхождащ следващия
такъв.
В т. 9.4 от ОУ е предвидено,
че при кредити погасяване на анюитетни вноски ГЛП се
променя/увеличава/намалява/ автоматично с размера на обявената промяна на договорения
и приложим лихвен индекс, при което се променя размера на лихвените вноски.
В т. 9.5.1 е
предвидено, че Банката уведомява кредитополучателя и задължените лица за всяка
извършена промяна в индекса съгласно установеното в т. 9.4. от ОУ с
предоставеното им извлечение на движението по кредита, в което се сочи и
размерът на променените погасителни вноски. Прието е и че уведомяването се
осъществява и с обявяване на действащия към момента на промяната индекс на
интернет страницата на Банката, както и на гишетата й. Извлечението за
движението по кредита, според заявеното искане от Кредитополучателите се
изпраща на последния известен на Банката адрес на кредитополучателите,
съответно по реда за връчване на съобщения, установен в договорите или на
предоставения за това имейл адрес, съответно по факс.
Според т. 9.6. от ОУ промяната влиза в сила
автоматично от датата на обявяването, съгласно установеното в т. 9.3 на новата
стойност на лихвения индекс според периодичността му, при запазване на
определената фиксирана (непроменлива) надбавка и без за това да е необходимо
сключване на допълнително споразумение между страните.
В т. 9.6.1. от
ОУ е посочено, че кредитополучателите могат към всеки един момент от действието
на договора за кредит да се информират за конкретния размер на приложимия
лихвен индекс обявен на страницата на Reuters на дадена дата, както е описано в т. 9.3, както и на
гишетата и интернет страницата на Банката.
Според т. 9.7. от ОУ с промяната на действащия към
съответния период на олихвяване индекс страните по договора приемат лихвените
условия по кредита за автоматично променени, като новият индекс замества
променения при запазване на договорената надбавка. Посочено е, че така
изменените лихвени условия са задължителни за страните и ги обвързват, без да е
необходимо формалното изменение на договора за кредит.
С оглед на това вече в т. 9.7.1 е предвидена
възможност при несъгласие с промените по договора и/или тези ОУ извършени на
основанията предвидени в тях, кредитополучателят да може да погаси усвоените
суми и следващите се върху тях лихви, такси, комисиони и разноски в пълен
размер и от датата на изплащането им в пълния им размер да прекрати предсрочно договора
без да дължи комисиона за предсрочно погасяване, освен ако то е през първата
година от действието на договора. В този случай е предвидено заплащане на
комисионна от 1 % върху размера на кредита.
В т. 9.8 от ОУ е посочено, че при неплащане в срок на
погасителна вноска по погасителния план за главница и/или възнаградителната
лихва при кредити с равни месечни вноски, съответно на анюитетна вноска при
анюитетни кредити, за срока на забавата просрочената вноска се олихвява с
обезщетителна лихва (неустойка), която е в размер на законната лихва.
От анализа на изложеното в случая става ясно, че вече
не се говори за БЛП , а променлив пазарен лихвен индекс. Отпаднало е и
предвиждането този лихвен индекс да се определя от УС на банката или
оторизирано от него лице, като изрично е посочено, че той е равен на 1 м. или 3
м СОФИБОР.
Този модел на определяне на възнаградителната лихва е
пренесен и в т. 4.1 от анекса определящ размера на същата за конкретния кредит
погасяване с равни месечни вноски.
Самата възнаградителна лихва пък е прието да е равна
на сбора между 3 м СОФИБОР към подписване на анекса и надбавка. В случая софибора е посочен на 0,
66 %, надбавката на 5, 44 %, сборът , т.е. ГЛП на 6, 1 %.
От така описаното важи напълно казаното за действителността
на първоначалните договорки за определяне на възнаградителната лихва. В случая обаче
съдът е обвързан от направените във влязлата в сила част от решението на Сз ОС
изводи за неравноправност/нищожност/ на същите в частта им предвиждаща
увеличение на променливия лихвен процент. Това обаче не изключва извода, че
между страните размерът на лихвата с анекса е бил определен и факта, че при
предприети действия за намаляване на същата едностранно те ще следва да се
третират като действителни с оглед на това, че не увреждат правата на двамата
кредитополучатели.
В случая от страна на ответниците се прави възражение
за нищожност на договорката довела до промяна на константната надбавка в посока
увеличение спрямо първоначалната. В случая това изменение обаче не е станало едностранно
и е съобразно с приложимата по отношение на процесния тип кредит с оглед чл. 4,
ал.1, т.2 от ЗПК в редакцията й към 2015 г. разпоредба на § 1, т.5а от ДР на
ЗПК.
Изложеното до тук налага да се извърши преценка на
извършваните от ответниците по кредита плащания и да се прецени какво е
погасено със същите.
За получаване отговор на този въпрос пред Сз ОС е била
назначена и приета основна и допълнителна ССч Е.
Съответно ПАС е преценил, че с оглед наведените по
делото възражения за нищожност на договора и
наличие на неравноправни клаузи, а и с оглед задължението по чл. 7, ал.
3 ГПК служебно да следи за такива е нужно да се поставят допълнителни задачи на
вещото лице, което да даде отговор за вида и характера на извършените от
ответниците плащания и погасените с тях суми в различни варианти обусловени от
евентуалните констатации за неравноправност.
В тази връзка от експерта първоначално е било
изготвено допълнително заключение прието от ПАС в заседанието от 29.01.2021 г.
В хода на изслушване на експерта във
връзка с приемането на това заключение се установи, че то е работило по
данните на ищеца за БЛП, като се споменава и че е налице разминаване между
същия и този обявен на страницата на БНБ с оглед на факта, че до подписване на
анекса от 2015 г. БЛП за процесния договор е равен на 1 м СОФИБОР.
Това е наложило поставяне на допълнителна задача на
вещото лице да определи какво е платено и какво не е платено от страна на
ответниците по процесния кредит при лихва равна на сбора от БЛП съобразен със
1м Софибор за дадения период определен от БНБ и договорената надбавка.
Това заключение е било изготвено от експерта и прието
от съда в заседанието на 16.04.2021 г., когато делото е било обявено за
решаване.
След това обаче ПАС установил, че в това допълнително
заключение за периода 18.03.2008 г.- 25.03.2014 г. прибавяната към 1 м Софибор
според данните на БНБ надбавка от вещото лице не била тази посочена в договора
от 17.01.2008 г., - 1, 276 %, отразената в счетоводството на банката такава от
1, 061 %.
Установил също и нужда от допълнителни пояснения при отговора
на един от поставените въпроси в заключението прието на 29.01.2021 г.,а с оглед
възможността да се достигне до извод за липса на предсрочна изискуемост и
нуждата да се определи размера на задълженията на ответниците по договора към датата
на последното съдебно заседание.
По тази причина определението, с което е бил даден ход
на устните състезания е било отменено и вещото лице е било задължено да
отговори на поставените допълнителни въпроси.
То в тази връзка на първо време е изготвило
допълнително заключение депозирано в съда на 01.06.2021 г., но същото не е било
прието поради липсата на пояснения за заключението прието на 29.01.2021 г.
Това наложило отлагане на делото на няколко пъти, като
в крайна сметка вещото лице е дало отговор във връзка с исканите от съда
пояснения, като е представило допълнително заключение от 26.10.2021 г. В него
обаче освен тези пояснения са пресъздаден и направените от вещото лице варианти
на изчисления по предходни експертизи, вкл. и неприетата такава от 01.06.2021
г. Съдът съответно е приел заключенията от 01.06.2021 г. и това от 26.10.2021
г.
От изложеното по- горе стана ясно, че за времето до
сключване на анекса възнаградителната лихвата по процесния кредит е равна на 1
м Софибор определен от БНБ и константна надбавка от 1, 276 %. За времето след
сключване на анекса същата е равна 3 м. Софибор + надбавка от 5, 44 %, като тя
съответно с оглед споменатата СПН не следва да превишава и опредения в самия
анекс ГЛП от 6, 1 %.
В описаните по-горе заключения вещото лице е
определило размера на задълженията на ответниците при споменатите лихвени
условия и след съобразяване на извършените от тях плащания към три момента.
Първият е този, от който банката твърди, че кредита е
предсрочно изискуем, вторият е този, в който ответниците са получили
уведомлението за предсрочна изискуемост и третият е момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Съответно в заключението от 01.06.2021 г. тези
изчисления са материализирани в приложения №№ 1.1, 1.2 и 1.3.
В заключението от 26.120.2021 г. тези изчисления са
материализирани в приложения 5.1, 5.2 и 5.3.
От съдържанието им е видно, че и към тези три момента
не може да се говори за неизпълнение на задълженията по договора за кредит, а
за надвнасяне на суми по същия.
Това от своя страна изключва извода за наличие на
предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Това съобразено с факта, че от тези дати досега е
изтекло време и са настъпили падежите на множество анюитетни вноски налага да
се прецени и какво е задължението на двамата ответници към датата на последното
съдебно заседание /05.11.2021 г./.
Реално отговор на този въпрос е даден в приложение 5 към
заключението от 26.10.2021 г.
Видно от същото към 05.11.2021 г. са налице все още надвнесени суми. Техният
размер е от 661, 23 лв., което сочи, че към тази дата двамата ответници нямат
изискуеми и падежирни задължения за
главница към банката ищец.
Тук за яснота е нужно да се спомене, че в случая при поставяне
на задачата на вещото лице ПАС се съобрази с факта, че от 1
юли 2018 г., БНБ е преустановило изпълнението на дейностите, свързани с
изчисляването и публикуването на справочните индекси СОФИБИЛД и СОФИБОР.
Така съдът при липса на данни и
твърдения за изготвен от ищеца план съобразно чл. 28, пар. 2 от Регламент
(ЕС) 2016/1011 на Европейския
парламент и на съвета от 8 юни 2016 г. прие, че лихвения процент следва да е
равен на действащия до 01.07.2018 г.
С оглед на всичко това следва извод, че исковете на
банката ищец по отношение на двата ответници, че й дължат солидарно сумата от 133 909, 26 лв., главница по
договор за кредит № … от 17.01.2008 г. ведно
със законната лихва от 29.05.2018 г. до изплащане на вземането са неоснователни
и следва да се отхвърлят.
Не в този
смисъл е решението на Сз ОС и то следва да се отмени и вместо това да се
постанови друго отхвърлящо исковете.
Решението на СЗ ОС следва да се отмени в частта за
присъдените на банката разноски.
Съответно на двамата ответници следва да се присъдят и
суми до пълния размер на направените от тях разноски пред Сз ОС и тези пред
ПАС.
Те за Т.Т.А. са 4512, 23 лв. разноски направени в първоинстанционното производство,
както и 7 042, 20 лв. разноски за въззивното производство.
За А.Д.А. пък са 4 212, 23 лв. разноски направени в
първоинстанционното производство, както и 7 542, 20 лв. разноски за
въззивното производство.
Водим от това съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 122/2019 г. по описа на Сз ОС решение в частта,
с която се признава за установено, че А.Д.А., ЕГН ********** и Т.Т.А.,
ЕГН **********, двамата от ****дължат на
„У.Б.“ АД, ***, ****,
ЕИК ******** сумата от 133 909, 26 лв., главница по
договор за кредит № …. от 17.01.2008 г. ведно
със законната лихва от 29.05.2018 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение № 170 от 30.05.2018 г. по ч. гр. дело №292/ 2018
г. по описа на Районен съд Гълъбово и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „У.Б.“ АД, ***, ****против „А.Д.А., ЕГН ********** и Т.Т.А., ЕГН **********, двамата
от ****пасивно субективно съединени
искове по чл. 422 от ГПК, с които се иска да се признае за установено, че те
дължат солидарно на банката сумата от 133 909, 26 лв., главница по договор за кредит № …
от 17.01.2008 г. ведно със законната
лихва от 29.05.2018 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение № 170 от 30.05.2018 г. по ч. гр. дело №292/ 2018 г. по
описа на Районен съд Гълъбово.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 122/2019 г. по описа на Сз ОС решение в частта,
с която А.Д.А., ЕГН ********** и Т.Т.А.,
ЕГН **********, двамата от ****са осъдени
да заплатят на „У.Б.“ АД, ***, ****сумата 7 504, 53 лв.
разноски по съразмерност за производството пред Сз ОС и сумата от 5 683,16
лв. разноски по съразмерност за заповедното производство.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД, ***, ****да заплати на А.Д.А., ЕГН **********,*** още
4212, 23 лв. разноски направени в първоинстанционното производство, както и
7 542, 20 лв. разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД, ***, ****да заплати на Т.Т.А., ЕГН ********** още 4512,
23 лв. разноски направени в първоинстанционното производство, както и
7 042, 20 лв. разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.