Решение по дело №3146/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 януари 2024 г.
Съдия: Мария Иванова Николова
Дело: 20227180703146
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№478

Пловдив, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XV Състав, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

 

Съдия:

М. НИКОЛОВА

 

При секретар ВАНЯ ПЕТКОВА и с участието на прокурора БОРИС АДРИЯНОВ МИХОВ като разгледа докладваното от съдия М. НИКОЛОВА административно дело № 3146/2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 226 от АПК и чл. 156 и сл. от ДОПК, е повторно във връзка с Решение № 11360/08.12.2022 г., постановено по адм. д. № 2188/2022г. по описа на ВАС, с което е отменено Решение № 9/05.01.2022 г., постановено по адм. д. № 818/2020 г. по описа на ПАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Образувано по жалба на К.А.Т., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001619002292-091-001/19.11.2019 г., издаден от Николай Колев - началник сектор, възложил ревизията, и Е.Ц.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Стара Загора, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 38/27.01.2020 г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив, относно допълнително начислен ДДС за периода от 29.06.2016 г. до 31.12.2018 г. в общ размер на 58 134,17 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 13 703,90 лв.; допълнително установена дължима сума за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. в размер на 1 282,70 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 331,79 лв. и за 2017 г. в размер на 1 538,65 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 242,37 лв.; данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 2 030,42 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 732,13 лв. и за 2018 г. в размер на 2 203,52 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 123,60 лв. и допълнително определени ЗОВ /авансови и за годишно изравняване/, както следва: за 2014 г. ДОО в общ размер на 250,54 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 117,21 лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 97,87 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 45,79 лв. и ЗО в общ размер на 156,59 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 73,27 лв.; за 2015 г. ДОО в общ размер на 3 374,05 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 263,24 лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 1 317,99 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 493,46 лв. и ЗО в общ размер на 2 107,78 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 790,05 лв.; за 2016 г. ДОО в общ размер на 1 609,25 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 463,69 лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 628,61 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 181,13 лв. и ЗО в общ размер на 1 005,78 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 289,85 лв.; за 2017 г. ДОО в общ размер на 2 275,23 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 414,21 лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 824,36 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 150,07 лв. и ЗО в общ размер на 1 318,97 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 240,11 лв. и за 2018 г. ДОО в общ размер на 3 719,80 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 271,09 лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 1 256,69 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 91,59 лв. и ЗО в общ размер на 2 010,70 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 146,53 лв.

В жалбата са изложени възражения единствено против определените задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и прилежащите лихви, независимо, че е заявено, че се оспорва изцяло РА. Възраженията се отнасят до анализа на информацията за извършените от Т. продажби и получените парични средства по наложени платежи, която е предоставена от куриерското дружество „Еконт експрес“ ООД на СД, без наличие на първични документи. Отново се обяснява механизма на извършваната дейност през 2015 г., 2016 г. и 2017 г. въз основа на договор за поръчка, сключен с Н.Д., резултатите от който дейност са надлежно декларирани както от Т., така и от Д.в подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Според твърденията в жалбата, необосновано представените от страните по договора за поръчка документи са приети от ревизиращите органи за прикриващи самостоятелното извършване на дейност от Т., като същите представляват частни писмени документи, ползващи се с формална доказателствена сила. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана при първоначалното разглеждане на делото писмена защита от пълномощника адв. В. и в депозирана при повторното разглеждане на делото писмена защита от пълномощниците адв. П. и адв. В.. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски, включително пред касационната инстанция, съгласно депозиран списък.  

Ответникът- Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юр. Я., моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита пред първоинстанционния съд при първоначалното и повторното разглеждане на делото и касационната инстанция и разноски за държавна такса за касационно обжалване. Подробни съображения са изложени в депозирани при първоначалното и повторното разглеждане на делото писмени защити.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата.

С решение № 11360/08.12.2022г., постановено по адм. дело № 2188 от 2022г. по описа на ВАС, Първо отделение, е отменено решение № 9/05.01.2022г., постановено по адм. дело № 818 от 2020г. по описа на Административен съд – Пловдив. Съгласно задължителните указания на касационната инстанция, на първо място следва да бъде даден отговор на спорниия по делото въпрос дали жалбоподателят Т. е осъществявал дейност, която по своите характеристики и постоянство разкрива белезите на търговска дейност /търговия на стоки – предимно дрехи и хранителни добавки, чрез куриерската фирма „Еконт експрес“ ООД/, като е получавал суми от наложен платеж за 2014г. в размер на 17 285,72 лв.; за 2015 г. в размер на 5 151,44 лв.; за 2016 г. в размер на 46 214,73 лв.; за 2017 г. в размер на 180 970,50 лв. В тази връзка, следва да бъдат обсъдени твърденията на РЛ, че е извършвал такива сделки през 2014 г. и през 2018 г. /като е декларирал доходите пред НАП/, а за периода 2015 г., 2016 г. и 2017 г. е осъществявал такава дейност по договор за поръчка с лицето Н. Д.. По отношение на 2018 г. лицето поддържа, че е реализирало приходи от посочената търговия заедно с лицето Д. С.. За всяка една от процесните години Т. е подавал декларации по чл. 50 ЗДДФЛ /на л. 382 - л. 427 от адм. дело № 818/2020 г./, като за 2014 г. е декларирал приходи в общ размер на 17 285 лв. / от продажба на стоки чрез наложен платеж/; за 2015 г. приходи в общ размер на 66 лв. /получено възнаграждение от Н. Д.по договор за поръчка от 10.01.2015 г./; за 2016 г. приходи в общ размер на 1 462 лв. / получено възнаграждение от Н. Д.по договор за поръчка/; за 2017 г. приходи в общ размер на 1 809 лв. / получено възнаграждение от Н. Д.по договор за поръчка/ и за 2018 г. приходи в общ размер на 36 710 лв. /от продажба на стоки чрез наложен платеж/, и съответстващи им разходи в общ размер на 33 372 лв., съответно печалба в размер на 3 338 лв. Според ВАС, в хода на ревизионното производство ревизиращите органи по приходите не ценят целия обем от писмени документи относно взаимоотношенията между Д.и Т. и обосновават тезата, че РЛ само е осъществявало търговска дейност и не е декларирало доходи от нея през процесните години 2015 г., 2016 г. и 2017 г. В хода на съдебното производство е установено, че Д.е декларирал ГДО по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 180 970,50 лв. за 2017 г./ сума, която съвпада с тази, посочена от куриерското дружество „Еконт експрес“ ООД/, като е декларирал и дължим данък в размер на 18 097 лв. По отношение на 2018 г. приходните органи също не ценят твърдението на Т., че приходите от продажба на стоки чрез търговия посредством куриерско дружество са реализирани съвместно с Д. С., а именно, че приходите в общ размер на 73 420 лв. са разделят поравно между двамата и от всеки от тях се дължи данък върху съответната сума. Не е спорно, че за 2018 г. РЛ е декларирало приходи в размер на 36 710 лв., която сума съответства на 1/2 от 73 420 лв.

В тази връзка ВАС указва, че следва да се извърши преценка и формиране на извод дали Т. действително е осъществявал търговска дейност постоянно, с цел реализиране на приходи, което има отношение към въпроса за законосъобразност на РА, в частта на задълженията за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2016 г. и 2017 г., съответно дали е налице достигнат облагаем оборот за регистрация по ЗДДС, както и дали РА е законосъобразен, в частта по ЗДДС за периодите от 29.06.2016 г. до 31.12.2018 г.

На второ място според ВАС, следва да бъде даден отговор  на спорния по делото въпрос относно задълженията за данък върху ГДО по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. и 2018 г., за които години е установено превишаване на разходите над приходите. В тази връзка, се дължи обсъждане на начина на формиране на паричните потоци в РД и в РА за всяка една година в обхвата на ревизирания период, наличието на начално салдо към първия ревизиран период и неговия размер, съответно как и дали е налице превишение на разходите над приходите в края на 2015 г. и на 2018 г. На следващо място, следва да бъде даден отговор на спорния по делото въпрос задълженията за ЗОВ по КСО и ЗЗО /авансови вноски и вноски за годишно изравняване/, като следва да се изложат фактически установявания как са формирани задълженията с РА и за кои периоди се отнасят.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК и от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови публични задължения за лицето, като по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който го е потвърдил. Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и подаването на жалба в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ. 

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Ревизията е предхождана от проверка за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/ относно получени суми по наложени платежи от К.Т. по информация от куриерското дружество „Еконт експрес“ ООД, документирана с протокол № П-16001617176404-073-001/16.05.2018 г. Събраните при проверката доказателства за надлежно приобщени към доказателствения материал по ревизионното производство.

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001619002292-020-001/08.04.2019 г., издадена от Николай Колев, на длъжност началник сектор, е сложено начало на ревизионно производство спрямо жалбоподателя с обхват, за определяне на задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г.; данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г.; ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за самоосигуряващи се лица за същия период. Определен е краен срок за приключването й до 3 месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед, което е сторено по електронен път на 17.04.2019 г.  Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001619002292-020-002/21.05.2019 г. е променен обхвата на ревизионното производство, като в него е включена и 2018 г. за данъчните задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО  за самоосигуряващи се лица и срокът на ревизионното производство е продължен до 17.07.2019 г. Със ЗИЗВР № Р-16001619002292-020-003/01.07.2019 г. е променен обхвата на ревизионното производство, като са включени данъчни задължения по ЗДДС за периода от 29.06.2016 г. до 31.12.2018 г. Със ЗИЗВР № Р-16001619002292-020-004/15.07.2019 г.  срокът на ревизионното производство е удължен до 17.09.2019 г.

В хода на ревизията, на основание чл. 117 от ДОПК, е съставен Ревизионен доклад № Р-16001619002292-092-001 от 01.10.2019 г. Срещу констатациите в него е депозирано възражение вх. № 22737/05.11.2019 г., без приложени към него писмени доказателства. Въз основа на констатациите в РД и след разглеждане на възражението, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, е издаден оспореният Ревизионен акт № Р-16001619002292-091-001 от 19.11.2019 г.

В хода на обжалване по административен ред, с Решение № 38 от 27.01.2020 г., директор на дирекция “ОДОП” -  гр. Пловдив е потвърдил ревизионния акт, в обжалваната му част по отношение на допълнително определени задължения по ЗДДС, ведно с прилежащите лихви; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, ведно с прилежащите лихви; данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви и ЗОВ за самоосигуряващо се лице, ведно с прилежащите лихви.

С оглед делегирането на правомощия по реда на чл. 112,  ал. 2, т. 1 от ДОПК, по делото е представена Заповед РД-09-1/03.01.2017г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив.

            Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2, във връзка чл. 118, ал. 2 и чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, органи на приходната администрация.

            От фактическа страна съдът намира за установено следното:

            На първо място, предмет на обжалване е определената основа по реда на чл. 122 от ДОПК за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, данък върху добавената стойност и вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за самоосигуряващи се лица.

            Жалбоподателят Т. няма регистрация като ЕТ, няма участие в търговски дружества и регистрация по ЗДДС. През процесния период същият се намира в трудови правоотношения с дружествата „БИОХЕРБА Р“ ООД (за периода от месец 11.2014 г. до месец 11.2016 г.) и „БИЛКИ“ ЕООД (за периода от месец 11.2016 г. до месец 08.2019 г.). След започване на проверката за установяване на факти и обстоятелства, предхождаща ревизионното производство, на 18.04.2018 г. са подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в които са декларирани реализирани доходи през годините, както следва: за 2014 г. в размер на 17 285,72 лв., за 2015 г. – 66 лв., за 2016 г. – 1 462 лв., за 2017 г. – 1 809 лв. и за 2018 г. – 36 700 лв. В хода на ПУФО и на ревизионното производство са декларирани фактите, че е извършвал търговска дейност по продажба на стоки – предимно дрехи и хранителни добавки, чрез изпращане на пратки до клиенти чрез куриерското дружество „Еконт експрес“ ООД, като за първата година е извършвал дейността самостоятелно, през периода от 2015 г. до 2017 г. в изпълнение на договор за поръчка с лицето Н.Д., а през 2018 г. съвместно с лицето Д.С..  

            По договор за поръчка, сключен на 10.01.2015 г. е получил от Д.стоки на обща стойност 12 622,12 лв. за 2015 г., 135 612,24 лв. за 2016 г. и 183 665,31 лв. за 2017 г. Получените суми от наложените платежи след продажбата на стоките са предадени на Д.с разписки, като за извършената дейност е получил възнаграждение в размер на 1% от събраните суми, съответно в размер на 66 лв., 1 462 лв. и 1 809 лв., които са надлежно декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за съответната година. В подкрепа на твърденията, са представени договор за поръчка от 10.01.2015 г., пълномощно, декларация 3бр. приемо – предавателни протоколи и 3бр. РКО за 2015 г.; 23бр. приемо – предавателни протоколи и 22бр. РКО за 2016 г. и 20бр. приемо – предавателни протоколи и 20бр. РКО за 2017 г. Въз основа на данните в представените документи, за 2015 г. Д.е предал на Т. стоки кожени чанти, слънчеви очила, хранителни добавки, дамски и мъжки блузи, дамски сутиени и бикини и дамски обувки на обща стойност 12 622,12 лв. през 2015 г.; хранителни добавки, дрехи, обувки, бижута, чанти, слънчеви очила, стоки за бита, козметика на обща стойност 135 612,24 лв. през 2016 г. и чанти, слънчеви очила, хранителни добавки, дамски и мъжки блузи, дамски сутиени и бикини и дамски обувки на обща стойност 183 665,31 лв. през 2017 г. Декларирано е, че намирането на клиентите и приемането на поръчките за продажба на стоки е извършвано от Т. чрез сайтове за електронна търговия и лични акаунти в OLX, Bazar.bg и др.

Във връзка с декларираните от РЛ факти и обстоятелства и представените документи, на лицето Н.Д. са извършени две насрещни проверки. Първоначално Д.депозира единствено писмени обяснения, съгласно съдържанието на които не познава лицето К.Т., не е извършвал продажба на стоки, включително чрез куриерски пратки от „Еконт експрес“ ООД и не разполага с каквито и да било документи за извършваната дейност. В последствие, чрез куриерската фирма „Еконт експрес“ ООД са изпратени документи, идентични с представените от К.Т., а именно: договор за поръчка от 10.01.2015 г., приемо – предавателни протоколи за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., разходни касови ордери, разписки за получено възнаграждение и писмени обяснения с различно съдържание от първоначално депозираните. Съгласно съдържанието на вторите писмени обяснения, собственик на стоките, предмет на продажба от Т. чрез куриерски пратки от „Еконт експрес“ ООД, са собственост на Д.и са закупувани без документи от търговската борса в Илиянци и пазара в Димитровград. От момента на закупуването им до момента на продажбата им стоките са съхранявани при Д.в дома му в гр. Самоков и в последствие са транспортирани с негов личен автомобил, личен автомобил на Т. или с междуградски автобусен транспорт. Причините, поради които е сключен договора за поръчка между Д., като възложител, и Т., като изпълнител, са честите пътувания на Д.и невъзможността да изпраща ежедневните поръчки и да получава сумите по наложените платежи.

С цел проверка на декларираните от РЛ факти и обстоятелства от страна на „Еконт експрес“ ООД е изискана информация, включително заверени копия на документи, за изпратени куриерски пратки от К.Т. и получени суми по наложени платежи и пощенски парични преводи. След анализ на информацията, предоставена на оптичен носител, е направена констатация, че в базата данни на куриерското дружество съществува клиентски картон на К.А.Т., като лицето се идентифицира с ЕГН и телефонен номер. За периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. Т. е получил чрез наложени платежи сумата в общ размер на 17 285,72 лв.; за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. – сумата в общ размер на 5 151,44 лв.; за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. – сумата в общ размер на 146 214,73 лв. и за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. – сумата в общ размер на 180 970,50 лв. Доходът за 2014 г. е деклариран в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, която е подадена със закъснение – на 18.04.2018 г. и по нея е изчислен и внесен данък в размер на 2 592,75 лв. В останалите ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ е деклариран доход в размер на 1% от паричните средства, получени по наложените платежи, съответно в размер на 66 лв., 1 462 лв. и 1 809 лв.

Извършена е допълнителна проверка в ИС на НАП по отношение подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ от лицето Н.Д. за реализирани доходи от продажба на стоки чрез куриерски пратки на „Еконт експрес“ ООД, за които е заплатено възнаграждение на изпълнителя К.Т. по договора за поръчка от 10.01.2015 г. При извършената проверка е направена констатация, че Д.е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ единствено за 2017 г., в която е декларирал доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ (приложение № 6 към ГДД) в размер на 180 971 лв. Изчислен е дължим данък в размер на 18 097 лв., който не е внесен.

При анализ на събраните при ПУФО и в хода на ревизията доказателства, ревизиращите органи по приходите са направили извод, че не се касае за действия на К.Т. като изпълнител по договор за поръчка с възложител Н.Д., а за извършване на самостоятелна икономическа дейност по продажба на стоки чрез куриерски пратки от „Еконт експрес“ ООД, резултатите от която не са надлежно декларирани. Като основание за този извод са данните за изпратени куриерски пратки и получени парични суми по наложени платежи чрез клиентския акаунт на К.Т., който не отрича, че също чрез свой акаунт в общодостъпни платформи за интернет търговия е предоставял оферти за продажба на стоки. Прието е, че същият е извършвал търговска дейност по чл. 1 от ТЗ, без регистрация като ЕТ, доходите от която не са надлежно декларирани през 2015 г., 2016 г. и 2017 г.

Аналогични изводи са направени и по повод декларираното обстоятелство, че през 2018 г. Т. е извършвал съвместно дейност с лицето Д.С. С., който е брат на съпругата му. В тази връзка, не са приети за достоверни декларираните резултати в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г., подадени от Т. и С., в които получената сума от наложени платежи чрез куриерски пратки на „Еконт експрес“ ООД е разделена по равно между тях – в размер от по 36 710 лв. Прието е, че целият доход за 2018 г. в размер на 74 983,81 лв. е от упражнявана единствено от Т. независима икономическа дейност по продажба на стоки, който не е деклариран изцяло в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Тъй като при ревизионното производство са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, на ревизираното лице са изготвени и връчени уведомления по чл. 17 и чл. 124 от ДОПК, както и искане за представяне на документи и писмени обяснения за декларациите по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. След анализ на представените документи и писмени обяснения е направен извод за недостоверност на твърденията за извършвана дейност като изпълнител по договор за поръчка, сключен с Н.Д. и извършвана съвместна дейност с Д.С..  

При анализ на получените доходи към м. 12.2014 г. и м. 12.2015 г. и помесечно за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. е констатирано, че към 31.05.2016 г. е достигнат оборот за задължителна регистрация по ЗДДС по смисъла на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, надвишаващ 50 000 лв. (51 677,23 лв.), който не спада до края на ревизирания период 31.12.2018 г. В тази връзка, не е изпълнено задължението за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС до 14.06.2016 г. и на основание разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС се дължи ДДС за данъчни периоди от 29.06.2016 г. до 31.12.2018 г. върху данъчна основа в общ размер на 290 670,86 лв. (размерът на укритите приходи за всеки един данъчен период е посочен в таблица на л. 79 гръб – 80 от адм. дело № 818 от 2020 г.). При прилагане правилото на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС е начислен допълнително ДДС в общ размер на 58 134,17 лв., ведно с прилежащите лихви.

            Изчислена е данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за всяка една от ревизираните години, на основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, като е съобразено, че са декларирани данни от самото РЛ за надценка не повече от 10% при продажбата на стоките. Изчислени са разходи, съответстващи на укритите приходи за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., за които е установен различен размер на доходите от този, деклариран в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. По-конкретно, за 2015 г. са изчислени неотчетени приходи в размер на 6 559,39 лв. и съответстващи разходи на неотчетените приходи в размер на 5 963,08 лв.; за 2016 г. неотчетени приходи в размер на 145 826,70 лв. и съответстващи им разходи в размер на 132 569,75 лв.; за 2017 г. неотчетени приходи в размер на 181 358,50 лв. и съответстващи им разходи в размер на 164 871,36 лв. и за 2018 г. неотчетени приходи в размер на 74 983,81 лв. и съответстващи им разходи в размер на 68 167,10 лв. Изчислени са годишни данъчни основи по реда на чл. 122 от ДОПК за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ДОПК като от изчислената данъчна печалба от дейността (неотчетени приходи – съответстващи им разходи) са приспаднати вноски за ЗОВ, включително определени по реда на чл. 124а от ДОПК. Така, за 2015 г. е изчислен положителен ФР от дейността в размер на 596,31 лв. = 6 559,39 лв. приходи – 5 963,08 лв. разходи; за 2016 г. – положителен ФР в размер на 13 256,98 лв. = 145 826,70 лв. приходи – 132 569,75 лв. разходи; за 2017 г. – положителен ФР в размер на 16 487,14 лв. = 181 358,50 лв. приходи – 164 871,36 лв. разходи и за 2018 г. – положителен ФР в размер на 6 816,71 лв. = 74 987,81 приходи – 68 167,10 лв. разходи.

            Изчислени са вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., като осигурителният доход е изчислен като сбор от доходите от дейността като ЕТ, доходите от трудови правоотношения и доходите с неустановен произход, вследствие превишение на разходите над доходите, ограничени от максималния месечен и годишен размер на вноските за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, съгласно ЗБДОО за съответната година. За 2014 г. е прието, че декларираният от РЛ доход е реализиран през м. 12.2014 г., поради което е приложен максималният месечен размер на осигурителния доход, върху който се дължат ЗОВ, от 2 400 лв., съгласно ЗБДОО за 2014 г.

Така върху осигурителен доход за м. 12.2014 г. в размер на 420 лв. са изчислени авансови вноски за ДОО в размер на 53,76 лв., за ДЗПО – УПФ в размер на 21 лв. и за ЗО в размер на 33,60 лв. Изчислени са и ЗОВ за годишно изравняване върху осигурителен доход в размер на 1 775 лв. = 2 400 лв. максимален месечен размер на осигурителния доход за м. 12.2014 г. – 420 лв. минимален месечен размер на осигурителния доход, върху който на основание чл. 124а от ДОПК са изчислени авансови вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО – 205 лв. осигурителен доход, върху който са внесени ЗОВ за доходите от трудови правоотношения. Върху посочения осигурителен доход в размер на 1 775 лв. са изчислени ДОО за годишно изравняване (14,8%) в размер на 227,20 лв., ДЗПО – УПФ за годишно изравняване (5%) в размер на 88,75 лв. и ЗО за годишно изравняване (8%) в размер на 142 лв. Тъй като е констатирано, че за годината не са внесени ЗОВ, същите са вменени като задължение, ведно с прилежащите лихви, както следва: ДОО в общ размер на 250,54 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 117,21 лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 97,87 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 45,79 лв. и ЗО в общ размер на 156,59 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 73,27 лв. В решението на горестоящия административен орган е посочено, че с РА са вменени като задължение ЗОВ в намален размер, но предвид забраната по чл. 155, ал. 8 от ДОПК РА е потвърден, в тази си част.

            При определяне годишната данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2014 г. от декларирания в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ положителен ФР в размер на 17 285 лв. е приспадната сумата в общ размер на 505 лв. ЗОВ, изчислени по реда на чл. 124а от ДОПК (ДОО в размер на 250,54 лв. + ДЗПО – УПФ в размер на 97,87 лв. + ЗО в размер на 156,59 лв.). Върху данъчната основа в размер на 16 780,72 лв. = 17 285 лв. – 505 лв. е изчислен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (15%) в размер на 2 517 лв., съответно е установен надвнесен данък в размер на 75,75 лв. За невнесения в срок данък е изчислена прилежаща лихва в размер на 994 лв. и предвид внесената лихва в размер на 1 024,35 лв. е установена надвнесена лихва в размер на 30,34 лв.

            По аналогичен начин, за 2015 г. са изчислени авансови вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, като е прието, че осигурителният доход от продажба на стоки чрез куриерски пратки на „Еконт експрес“ ООД е реализиран през цялата календарна година. Върху осигурителен доход в размер на 5 040 лв. (минимален годишен размер съгласно ЗБДОО за 2015 г.) са изчислени авансови вноски за ДОО в размер на 645,12 лв., за ДЗПО – УПФ в размер на 252 лв. и за ЗО в размер на 403 лв. Изчислени са и ЗОВ за годишно изравняване върху осигурителен доход в размер на 21 319,73 лв., като е съобразено, че през годината е установен и доход с неустановен произход в размер на 26 511,66 лв., вследствие на превишение на разходите над доходите (таблици на л. 82 от адм. дело № 818 от 2020 г.). Тъй като е констатирано, че за годината не са внесени ЗОВ, същите са вменени като задължение, ведно с прилежащите лихви, както следва: ДОО в общ размер на 3 374,05 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 263,24 лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 1 317,99 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 493,46 лв. и ЗО в общ размер на 2 107,78 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 790,05 лв.

            По аналогичен начин, за 2016 г. са изчислени авансови вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, като е прието, че осигурителният доход от продажба на стоки чрез куриерски пратки на „Еконт експрес“ ООД е реализиран през цялата календарна година. Върху осигурителен доход в размер на 5 040 лв. (минимален годишен размер съгласно ЗБДОО за 2016 г.) са изчислени авансови вноски за ДОО в размер на 645,12 лв., за ДЗПО – УПФ в размер на 252 лв. и за ЗО в размер на 403,20 лв. Изчислени са и ЗОВ за годишно изравняване върху осигурителен доход в размер на 8 215,98 лв., получен като разлика между осигурителния доход от продажба на стоки чрез куриерски пратки на „Еконт експрес“ ООД и минималния годишен размер на осигурителния доход, съгласно ЗБДОО за 2016 г., върху който са изчислени авансови ЗОВ по реда на чл. 124а от ДОПК (таблици на л. 82 гръб от адм. дело № 818 от 2020 г.). Тъй като е констатирано, че за годината не са внесени ЗОВ, същите са вменени като задължение, ведно с прилежащите лихви, както следва: ДОО в общ размер на 1 609,25 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 463,69  лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 628,61 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 181,13 лв. и ЗО в общ размер на 1 005,78 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 289,85 лв. В решението на горестоящия административен орган е посочено, че с РА са вменени като задължение ЗОВ в намален размер за м. 12.2016 г., но предвид забраната по чл. 155, ал. 8 от ДОПК РА е потвърден, в тази си част.

            По аналогичен начин, за 2017 г. са изчислени авансови вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, като е прието, че осигурителният доход от продажба на стоки чрез куриерски пратки на „Еконт експрес“ ООД е реализиран през цялата календарна година. Върху осигурителен доход в размер на 5 520 лв. (минимален годишен размер съгласно ЗБДОО за 2017 г.) са изчислени авансови вноски за ДОО в размер на 761,76 лв., за ДЗПО – УПФ в размер на 276 лв. и за ЗО в размер на 441,60 лв. Изчислени са и ЗОВ за годишно изравняване върху осигурителен доход в размер на 10 967,14 лв., получен като разлика между осигурителния доход от продажба на стоки чрез куриерски пратки на „Еконт експрес“ ООД и минималния годишен размер на осигурителния доход, съгласно ЗБДОО за 2017 г., върху който са изчислени авансови ЗОВ по реда на чл. 124а от ДОПК (таблици на л. 83 от адм. дело № 818 от 2020 г.). Тъй като е констатирано, че за годината не са внесени ЗОВ, същите са вменени като задължение, ведно с прилежащите лихви, както следва: ДОО в общ размер на 2 275,23 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 414,21 лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 824,36  лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 150,07 лв. и ЗО в общ размер на 1 318,97 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 240,11 лв.

            По аналогичен начин, за 2018 г. са изчислени авансови вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, като е прието, че осигурителният доход от продажба на стоки чрез куриерски пратки на „Еконт експрес“ ООД е реализиран през цялата календарна година. Върху осигурителен доход в размер на 6 120 лв. (минимален годишен размер съгласно ЗБДОО за 2018 г.) са изчислени авансови вноски за ДОО в размер на 905,76 лв., за ДЗПО – УПФ в размер на 306 лв. и за ЗО в размер на 489,60 лв. Изчислени са и ЗОВ за годишно изравняване върху осигурителен доход в размер на 19 013,79 лв., като е съобразено, че през годината е установен и доход с неустановен произход в размер на 22 209,34 лв., вследствие на превишение на разходите над доходите (таблици на л. 83 гръб от адм. дело № 818 от 2020 г.). Тъй като е констатирано, че за годината не са внесени ЗОВ, същите са вменени като задължение, ведно с прилежащите лихви, както следва: ДОО в общ размер на 3 719,80 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 271,09 лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 1 256,69 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 91,59 лв. и ЗО в общ размер на 2 010,70 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 146,53 лв.

            При приспадане на така изчислените ЗОВ (авансови и за годишно изравняване) за 2015 г. и 2018 г. до размера на положителния ФР, съответно в размер на 596,31 лв. и в размер на 6 816,71 лв. не се формира данъчна основа за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ (таблица на л. 75 гръб и таблица първа л. 78 от адм. дело № 818 от 2020 г.). Поради тази причина, за 2018 г. е констатиран надвнесен данък в размер на 436,26 лв. (таблица втора на л. 78 от адм. дело № 818 от 2020 г.)

За 2016 г. при приспадане на така изчислените ЗОВ (авансови и за годишно изравняване) в общ размер на 3 242,64 лв. от положителния ФР в размер на 13 256,98 лв. се изчислява данъчна основа за облагане по чл. 122 от ДОПК в размер на 10 013,34 лв., съответно дължим данък върху тази данъчна основа в размер на 1 502 лв. (таблица на л. 76 гръб от адм. дело № 818 от 2020 г.) След приспадане на внесения данък по ГДД в размер на 219,30 лв., се изчислява дължима сума за довнасяне в размер на 1 282,70 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 331,79 лв. (таблица на л. 76 гръб – 77 от адм. дело № 818 от 2020 г.).

Аналогично, за 2017 г. при приспадане на така изчислените ЗОВ (авансови и за годишно изравняване) в общ размер на 4 418,56 лв. от положителния ФР в размер на 16 487,14 лв. се изчислява данъчна основа за облагане по чл. 122 от ДОПК в размер на 12 068,58 лв., съответно дължим данък върху тази данъчна основа в размер на 1 810 лв. (таблица на л. 77 – 77 гръб от адм. дело № 818 от 2020 г.). След приспадане на внесения данък по ГДД в размер на 271,35 лв., се изчислява дължима сума за довнасяне в размер на 1 538,65 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 242,37 лв. (таблица първа на л. 77 гръб от адм. дело № 818 от 2020 г.).

При ревизията е изследвано и имущественото състояние на Т. чрез извършване на рекапитулация на доходите и разходите. За 2014 г. е приета като начално салдо декларирана сума на парични средства в брой в размер на 5 000 лв., като постъпления са приети декларираните в ГДД доходи в размер на 17 285,72 лв., а за разходи разходите за издръжка в размер на 4 443 лв. При така извършената съпоставка е констатирано превишение на доходите над разходите със сумата в размер на 18 760,93 лв., която е приета за начално салдо на парични средства към 01.01.2015 г. (таблица на л. 70 – 70 гръб от адм. дело № 818 от 2020 г.).

За 2015 г. е констатирано, че е извършен разход в значителен размер за покупка на недвижим имот на стойност 44 006,18 лв. В хода на проверката, предхождаща ревизията, и в хода на ревизията единствено е декларирано, че покупката е извършена с парични средства, предоставени му от баща му, но тъй като не са представени каквито и да било доказателства за разполагаемост на паричните средства при бащата на Т., твърдението е прието за неоснователно. При съпоставката, в приходната част на паричния поток са включени получени парични средства по банков кредит, доходи от трудови правоотношения и нетния размер на дохода от продажба на стоки чрез куриерски пратки от „Еконт експрес“ ООД, посочен по-горе в настоящото решение. В разходната част на паричния поток, освен разходите за покупка на недвижим имот, са включени разходи за издръжка и разходи под формата на вноски за погасяване на банков кредит. Установено е превишение на разходите над доходите със сумата в размер на 26 511,66 лв., която е приета за доход с неустановен произход (таблица на л. 71 – 71 гръб от адм. дело № 818 от 2020 г.).

При изчисляване на данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е съобразено, че освен доходите с неустановен произход през годината Т. е реализирал и доходи от трудови правоотношения, върху които са удържани ЗОВ внесени авансово през годината в размер на 593,76 лв. и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 394,58 лв. Тъй като при ревизията са изчислени ЗОВ по реда на чл. 124а от ДОПК (авансови и за годишно изравняване) и само част от тях са приспаднати от дохода от извършвани продажби на стоки чрез куриерски пратки на „Еконт експрес“ ООД, от дохода с неустановен произход в размер на 26 511,66 лв. е приспаднат остатъкът от допълнително установените ЗОВ в размер на 6 204,50 лв. = 6 780,81 лв. – 596,31 лв. и е изчислена данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ по реда на чл. 122 от ДОПК в размер на 20 306,62 лв. При прибавяне към тази данъчна основа на данъчната основа на доходите от трудови правоотношения в размер на 3 946,01 лв. се изчислява обща данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 24 252,63 лв. (констатации на л. 76 от адм. дело № 818 от 2020 г.). Върху тази данъчна основа е дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 2 425 лв. и след приспадане на внесения данък в размер на 394,58 лв. се изчислява дължима сума за довнасяне в размер на 2 030,42 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 732,13 лв. (таблица на л. 76 – 76 гръб от адм. дело № 818 от 2020 г.).

Извършена е съпоставка на доходите и разходите за следващите 2016 г., 2017 г. и 2018 г., като е прието начално салдо на парични средства в брой към 01.01.2016 г. 0 лв. При включване в приходната част на паричния поток за 2016 г. на доходи от стопанска дейност като ЕТ, необлагаеми доходи от хазарт и доходи от парични заеми е изчислен общ размер на приходите, възлизащ на 21 176,75 лв. При включване в разходната част на паричния поток на разходи за издръжка и други разходи е изчислен общ размер на разходите, възлизащ на 9 229,40 лв. При съобразяване на крайното салдо на парични средства по банкови сметки в размер на 14,27 лв. е изчислено превишение на доходите над разходите в размер на 12 176,75 лв., което е прието за начално салдо на парични средства към 01.01.2017 г. (таблица на л. 71 гръб – 72 от адм. дело № 818 от 2020 г.). При аналогичен начин на изчисления, за 2017 г. е установени превишение на доходите над разходите със сумата в размер на 34 363,14 лв. (таблица на л. 72 гръб – 73 от адм. дело № 818 от 2020 г.).

При анализ на движенията на парични средства по банкови сметки в „Уникредит Булбанк“ АД е констатирано, че със средства с недоказан произход са извършени плащания, насочени към Гибралтар, които за 2018 г. възлизат на 21 727,27 лв. и плащания за погасяване на задължения по кредитна карта, които за 2018 г. възлизат на 32 404,78 лв. Аналогични трансфери на парични средства са констатирани и през 2015 г. и са на стойност 809,15 лв. По банкова сметка, *** „Райфайзенбанк“ АД са констатирани трансфери на парични средства с основание quasi cash чужбина на стойност 3 186 лв. за 2016 г., 6 183,76 лв. за 2017 г. и 447,20 лв. за 2018 г. Всички посочени суми са намерили отражение в разходната част на съпоставката на доходите и разходи за съответната година, в перо „Други разходи“ (констатации на л. 60 от адм. дело № 818 от 2020 г.). По-конкретно, в разходната част на паричния поток за 2018 г., в перо „Други разходи“ е намерила отражение сумата в размер на 61 797,20 лв., с допълнително пояснение „дебитни обороти по банкови сметки“.

При ревизията е констатирано, че през всяка една от календарните години в рамките на ревизирания период на Т. са отпускани стокови и потребителски кредити (таблица на л. 60 – 60 гръб от адм. дело № 818 от 2020 г.). Сумите на отпуснатите кредити са включени в приходната част на паричния поток, а сумите на погасяване на кредитите – в разходната част на паричния поток.

При извършената рекапитулация на паричния поток за 2018 г., в приходната му част са включени доходи от трудови правоотношения и нетна стойност на доходите от дейността като ЕТ в общ размер на 11 374,64 лв. = 4 557,93 лв. + 6 816,71 лв. В разходната част са включени разходи за издръжка и други разходи под формата на дебитни обороти по банкови сметки в общ размер на 67 507,20 лв. = 5 710 лв. + 61 797,20 лв. При съобразяване на размера на паричните средства по банкови сметки в началото и края на периода, е изчислено превишение на разходите над доходите със сумата в размер на 22 209,34 лв. (таблица на л. 73 – 73 гръб от адм. дело № 818 от 2020 г.).

При изчисляване на данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е съобразено, че освен доходите с неустановен произход през годината Т. е реализирал и доходи от трудови правоотношения, върху които са удържани ЗОВ внесени авансово през годината в размер на 827,97 лв. и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 506,48 лв. Тъй като при ревизията са изчислени ЗОВ по реда на чл. 124а от ДОПК (авансови и за годишно изравняване) и само част от тях са приспаднати от дохода от извършвани продажби на стоки чрез куриерски пратки на „Еконт експрес“ ООД, от дохода с неустановен произход в размер на 22 209,34 лв. е приспаднат остатъкът от допълнително установените ЗОВ в размер на 170,48 лв. =  6 987,19 лв. – 6 816,71 лв. и е изчислена данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ по реда на чл. 122 от ДОПК в размер на 22 038,86 лв. При прибавяне към тази данъчна основа на данъчната основа на доходите от трудови правоотношения в размер на 5 064,40 лв. се изчислява обща данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 27 103 лв. (констатации на л. 78 гръб от адм. дело № 818 от 2020 г.). Върху тази данъчна основа е дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 2 710 лв. и след приспадане на внесения данък в размер на 506,48 лв. се изчислява дължима сума за довнасяне в размер на 2 203,52 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 123,60 лв. (таблица втора на л. 78 гръб от адм. дело № 818 от 2020 г.).

            За да потвърди ревизионния акт в обжалваната част по ЗДДС и ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като е посочил подробно нормативната уредба регулираща този вид финансови отношения.

При първоначалното разглеждане на делото са приети писмени доказателства за притежавани от третото неучастващо по делото лице Н.Д. недвижим имот (жилище и гараж) и лек автомобил (л. 766 – 780 и л. 800 – 802 от адм. дело № 818 от 2020 г.); доказателства за подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 г.; информация за неподадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2018 г. (л. 742 – 745 от адм. дело № 818 от 2020 г.) и извлечение от данъчно осигурителната сметка на Н.Д. към 02.07.2020 г. (л. 755 – 765 гръб от адм. дело № 818 от 2020 г.). По делото са приети като доказателства на оптичен носител данни с подател и получател на куриерски пратки и пощенски парични преводи за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. за лицето К.Т. (СД на л. 795 от адм. дело № 818 от 2020 г.). В нарочна молба на л. 810 от адм. дело № 818 от 2020 г. от пълномощника на жалбоподателя адв. В. за предоставяне в оригинал на разходните касови ордери, с които са изплащани парични средства в брой на К.Т. за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. В тази връзка, на пълномощника на жалбоподателя е предоставена възможност за представяне на молба по чл. 192 от ГПК до третото неучастващо по делото лице „Еконт експрес“ ООД за предоставяне на конкретни документи. Постъпил е отговор от третото неучастващо по делото лице „Еконт експрес“ ООД (л. 822 гръб от адм. дело № 818 от 2020 г.), в който е направено изявление, че са представени снимки на РКО и пощенски парични преводи за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. с подател и получател К.А.Т..

При първоначалното разглеждане на делото е прието заключение по съдебно – техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. Д.Д., без направени възражения от страните. В отговор на поставените задачи вещото лице е направило експертна констатация, че използваната за анализ информация от органите на НАП под форма на таблици с разширение .xls и предоставена от куриерска служба „Еконт експрес“ ООД е подписана с електронен подпис, който не позволява редакция на предоставените файлове без разрешение на подписалия. За да се гарантира на 100% съдържанието на данните, копирани на двата броя оптични диска (на л. 141 и л. 154 от адм. дело № 818 от 2020 г.), съответно автентичността им да не е в зависимост от субективен фактор, притежателят на сертификата за КЕП, както и тяхната идентичност с данните, съдържащи се на сървърите на дружеството, е било необходимо да се изчислят контролни суми за всеки един от файловете. Потребителят на данните може да сравни контролните суми на двата файла и по този начин да установи, че прехвърленият файл е идентичен с оригиналния.

При първоначалното разглеждане на делото е прието и заключение по съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Ю.Х., с направено възражение за необоснованост от пълномощника на жалбоподателя. При подробно описани на използвания от куриерско дружество „Еконт експрес“ ООД програмен продукт за предоставяне на куриерски услуги, вещото лице е посочило, че за всяко извършено плащане на суми по наложен платеж автоматично се генерира РКО, като сумата, която се заплаща, е сумарна от клиентските задължения по товарителница към дата. Товарителниците, по които се плаща, се генерират със съответния бар код върху ордера за плащане.

При анализ на данните, предоставени на 2 бр. СД от „Еконт експрес“ ООД, вещото лице е направило експертен извод за математическа точност на изчислените в РД получени от Т. парични суми по наложени платежи и чрез пощенски парични преводи по години (таблица на л. 831 от адм. дело № 818 от 2020 г.). Налице е несъществено разминаване на реализираните приходи към 31.05.2016 г., когато се надвишава прагът за задължителна регистрация по ЗДДС, със сумата в размер на 566,98 лв. Това, обаче, не оказва влияние върху началния момент на достигане оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, съответно за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, което на е направено от жалбоподателя.

При повторното разглеждане на делото, предвид задължителните указания на ВАС, от третото неучастващо по делото лице „Еконт експрес“ ООД е изискано представянето в оригинал или в заверени копия на хартиен носител на първичните документи – товарителници и документи за изплатени суми – РКО и разписки за получени пощенски преводи, които се отнасят до К.Т. и са издадени през периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. В отговор на молби по чл. 192 от ГПК е постъпил отговор вх. № 4940/02.03.2023 г. (л. 45 от адм. дело № 3146 от 2022 г.), съгласно съдържанието на който се прилагат електронни изявления по товарителници, получени наложени платежи и пощенски парични преводи от К.Т. за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. При организирано търсене на оригинали на товарителници, разходни касови ордери и разписки за изплащане на паричен превод по пратки за Т., са намерени 5 бр. оригинални документи, предадени с приемо – предавателен протокол (л. 49 – 53 от адм. дело № 3146 от 2022 г.). Представен е и 1 бр. СД, чието съдържание е прегледано в съдебно заседание на 24.03.2023 г. и е констатирано, че в него се съдържат папка „Кореспонденция и документи“, с подпапка SR 207294 и подпапка с 3бр. папки, съдържащи множество PDF файлове, снимки и електронни изявления с логото на „Еконт експрес“ ООД. При отваряне на папката, съдържаща файлове със снимки, се констатира, че произволно отворените файлове са трудно четими. Същото се отнася и до файловете в папка РКО. Във файл, наименован „Справка К.А.Т.“ се съдържа екселска таблица с 3 графи – получени преводи, изпратени пратки и получени наложени платежи.

Във връзка с представените документи, записани на СД, е направено доказателствено искане от пълномощниците на жалбоподателя за прилагане разпоредбата на чл. 184 от ГПК и изключването им от доказателствения материал по делото. Във връзка с постъпилите оригинали на РКО, е заявено оспорване на 4бр. от тях, находящи се на л. 49 – 52 от адм. дело № 3146 от 2022 г. 

Във връзка с направеното оспорване на истинността на 4бр. документи, представляващи представени в оригинал РКО, в съдебното заседание на 17.05.2023 г. е изслушана и приета, без възражения от страните, съдебно - почеркова експертиза, за изготвянето на която вещото лице К.С. е използвало материалите по делото. Обект на експертизата са подписи за получател от жалбоподателя К.Т., положени върху 4бр. РКО да изплатени суми по наложени платежи от „Еконт експрес“ ООД. След извършения сравнителен анализ, експертът е направил извод, че в нито един от документите подписът не е положен от К.Т..  

            Съдът кредитира съдебно - почерковата експертиза като компетентно и безпристрастно изготвена.

            В хода на съдебното производство е изслушана и приета без възражения от страните съдебно - счетоводна експертиза (ССчЕ), изготвена от вещото лице А.С., която съдът кредитира по отношение дадените отговори на част от поставените задачи, отнасящи се до превишаване на оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, съответно за дължими данъци по ЗДДС, чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО (авансови и за годишно изравняване). Вещото лице е направило експертна констатация, че ревизиращият екип е установил облагаем оборот за регистрация по ЗДДС и доход от стопанска дейност като ЕТ за РЛ въз основа на представена от куриерска фирма „Еконт експрес“ ООД справка за получени наложени платежи и парични преводи за профила на К.Т.. Справката е предоставена на диск във формат excel. На база тази справка за изплатените суми по дни е формират облагаем оборот за РЛ. Към справката са приложени електронни изявления от оперативния софтуер на „Еконт експрес“ ООД и РКО, които представляват снимки на документи, но са с много лошо качество. В приложение № 1 към заключението (л. 215 – 231 от адм. дело № 3146 от 2022 г.) е обобщена информация за номера на товарителници, имена на подател и получател и др. данни. На база на сортиране на получените преводи по дата на изплащане се формира облагаемият оборот на РЛ по месеци, като се констатира, че към 31.05.2016 г. се надвишава облагаемия оборот за задължителна регистрация по ЗДДС (таблица на л. 210 – 211 от адм. дело № 3146 от 2022 г.). Констатирани са и допуснати неточности в РД за данъчни периоди м. 05.2017 г. и м. 08.2018 г., като вещото лице посочва, че облагаемият оборот следва да се изчисли въз основа на справките, предоставени от „Еконт експрес“ ООД.

            В изпълнение на поставената задача е извършено преизчисление на облагаемия оборот, чрез добавяне към декларираните суми за 2014 г. на сумите от наложени платежи и пощенски парични преводи по РКО, представени в оригинал. При така направените изчисления, обобщени в таблица на л. 212 – 213 от адм. дело № 3146 от 2022 г., се установява, че не се достига облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС през нито един от ревизираните периоди. Това означава, че не се дължи ДДС, ведно с прилежащите лихви. В заключението не е извършвано преизчисление на данъчните основи за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (15%), като получените нетни стойности са намерили отражение в приходната част на паричния поток за всяка една от ревизираните години, перо „Доходи от стопанска дейност като ЕТ“.

            В хода на съдебното производство при повторното разглеждане на делото и предвид задължителните указания на ВАС, по делото са събрани писмени и гласни доказателства и е ангажирано изготвянето на ССчЕ по отношение законосъобразността на РА, отнасяща се до допълнително определените данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, вследствие превишение на разходите над доходите, съответно дължимите ЗОВ.

            В хронологичен ред, по делото са представени извлечения от банкови сметки за движението на парични средства на К.Т. (л. 111 – 115 и л. 120 – 136 от адм. дело № 3146 от 2022 г.) и на баща му А.Т. (л. 138 – 143 и л. 156 – 157 гръб от адм. дело № 3146 от 2022 г.); удостоверение от военно формирование 44 220 Пловдив за изплатени суми на военнослужещия А.Т. при прекратяване на договора за военна служба, считано от 06.12.2008 г. (л. 241 – 242 гръб от адм. дело № 3146 от 2022 г.) и справки от Регистъра на осигурените лица за осигурителен доход на А.Т. и М.Т.(родители на К.Т.) за периода от месец януари 2008 г. до месец декември 2014 г. (л. 245 – 260 от адм. дело № 3146 от 2022 г.).

            В съдебното заседание на 26.06.2023 г. е разпитан свидетеля Д.С. С. (правилното фамилно име е С.), брат на съпругата на К.Т., който заяви, че се познава с жалбоподателя Т. от 2013 г., когато са започнали „по-сериозни“ отношения между него и сестра му. Наясно е, че до 2015 г. Т. е живеел в с. Руен заедно с майка си и баща си, впоследствие, през 2015 г. Т. и сестра му се преместили да живеят в гр. Пловдив.

            По отношение на предоставяне на парични средства на К.Т. от баща му А.Т., свидетелят заявява, че през лятото на 2014 г. е придружавал А.Т. до банка, за да тегли пари. По-конкретно, сумите са изтегляни в брой от клон на ПИБ, находящ се на ул. „Скопие“ в квартал „Кючук Париж“. Сумите са предоставени от А.Т. на К.Т. на новогодишното тържество за отпразнуване на 2015 г. в с. Руен, на което е присъствал заедно със сестра си и семейство Т.. Свидетелят е присъствал при предаването на парите, които били в плик и разбрал, че с тези пари К.Т. ще си купи апартамент. Според него, дарените пари са били около 45 000 лв., тъй като на тази цена е закупен апартамент през месец януари – февруари 2015 г. Преди това, Т. и сестрата на свидетеля „си търсили апартамент“ и към момента на дарението „вече го били намерили“. К.Т. и сестрата на свидетеля се оженили през 2017 г.

            Съгласно показанията, свидетелят и Т. са осъществявали „общ бизнес“ по продажба на стоки единствено през 2018 г. Идеята за този бизнес била на Т., който „работил в нещо като интернет магазин“. Първоначално вложените суми за закупуване на стоки възлизали на по 1 000 лв. от двамата, а стоките били закупувани от складове в гр. Димитровград. Нямали регистриран онлайн магазин, а намирали клиенти чрез обяви в групи във Фейсбук и Инстаграм. Основно продаваните стоки били дрехи – тениски и дънки, от които печалбата възлизала на около 3 000 – 5 000 лв., която била разделена по равно между двамата. Основно, с дейността по продажбите се занимавал Т., тъй като имал опит от работата си в онлайн магазин. Пратките са изпращани чрез куриерски дружества, основно „Еконт експрес“ ООД и по-малко „Спиди“. Парите били предоставяни на свидетеля „на ръка“, без документи. В края на 2018 г. двамата подали ГДД, в които декларирали по половината от реализираната през годината печалба, по-точно оборот от дейността, в размер на по „около 30 и няколко хиляди лева на човек“. Дейността била прекратена в края на 2018 г., тъй като независимо от предлаганите за продажба стоки и проучване „какво къде се търси“, нямало запитвания от клиенти. Основно пратките чрез куриер с наложен платеж са изпращани от К.Т..

            При повторното разглеждане на делото е прието заключение по ССчЕ, изготвено от вещото лице А.С., без направени възражения от страните по делото. При изпълнение на поставената задача, отнасяща се до рекапитулация на доходите и разходите на Т., вещото лице е използвало методиката на ревизиращия екип, като е направило пояснения на сумите, включени в перо „Други разходи“, по-конкретно годишните дебитни обороти по банкови сметки. Така, за 2015 г. са включени като други разходи сумите в размер на 1 572,48 лв. върнат стоков кредит от „Ти Би Ай банк“ АД и в размер на 809,15 лв. вноска по банкова сметка *** Т. за погасяване на кредит към „Уникредит Булбанк“ АД. За 2016 г. са включени като други разходи сумите в размер на 1 344,40 лв. част от погасен потребителски кредит по договор с „Ти Би Ай банк“ АД и сумата в общ размер на 3 186 лв. дебитен оборот по банкова сметка, ***инал към български търговци в размер на 2 000 лв., плащания, свързани със залагания в размер на 1 170 лв. и банкови такси в размер на 16 лв. За 2017 г. са включени като други разходи сумите в общ размер на 10 721,70 лв. = 1 018,30 лв. + 3 543,46 лв. + 6 159,94 лв. погасителни вноски по 3бр. потребителски кредити, отпуснати от „Ти Би Ай банк“ АД и сумата в размер на 6 183,76 лв., представляваща годишен дебитен оборот по банкова сметка, ***инал към български и чуждестранни търговци в размер на 379,90 лв., плащания, свързани със залагания в размер на 5 778,86 лв. и банкови такси в размер на 25,30 лв. За 2018 г. са включени като други разходи сумите в размер на 7 217,95 лв. погасителни вноски по  потребителски кредит, отпуснат от „Ти Би Ай банк“ АД и сумата в размер на 447,20 лв., представляваща годишен дебитен оборот по банкова сметка, ***инал към български търговци в размер на 300 лв., плащания, свързани със залагания в размер на 120 лв. и банкови такси в размер на 27,30 лв. В същото перо са намерили отражение дебитните обороти по банкови сметки на Т. в „Уникредит Булбанк“ АД, както следва:

            -в общ размер на 32 404,78 лв., формиран като плащания, свързани със залагания в размер на 17 400 лв., плащане чрез ПОС терминал на сумата в размер на 500 лв., погасителни вноски по кредит в размер на 3 462,58 лв., платени банкови такси в размер на 42,20 лв. и изтеглени суми в брой в размер на 11 000 лв.;

            -в общ размер на 21 727,27 лв., формиран като плащания, свързани със залагания в размер на 14 416 лв., плащане през ПОС терминал в размер на 500 лв., платени банкови такси в размер на 158,72 лв. и изтеглени в брой парични суми в размер на 7 150 лв.

            Същевременно, в приходната част на паричния поток за 2018 г. са включени постъпилите по банков път парични средства в размер на 13 000 лв. по договор за банков кредит в „Уникредит Булбанк“ АД, с която сума е погасен потребителски кредит към „Ти Би Ай банк“ АД в размер на 7 436,51 лв. и остатъкът е останал наличен по банкова сметка *** Т.. В приходната част на паричния поток са включени и парични средства в общ размер на 35 772,27 лв., представляващи изплатени по банков път печалби от сайтове за залагания.

            При изчислението на паричния поток, вещото лице е намалило сумата на извършените разходи по перо „Други разходи“ с изтеглените парични средства в брой в общ размер на 18 150 лв. (11 000 лв. + 7 150 лв.). Обяснението за това е, че според методиката на ревизиращите органи по приходите, под внимание се вземат единствено начални и крайни салда по банкови сметки, като се игнорират вноските на парични средства по банкови сметки, които представляват разход за ФЛ и тегленията от банкови сметки, които представляват приход за ФЛ. Поради тази причина, неправилно в разходната част на паричния поток е включена допълнително сумата на изтеглените парични средства в общ размер на 18 150 лв., тъй като вече е намерила отражение при началното и крайно салдо на парични средства по банкови сметки. Същевременно, в приходната част на паричния поток следва да бъде включена сумата в размер на 35 772 лв., която представлява печалби от онлайн залози, които са изплатени по банков път.

            При извършените от вещото лице изчисления с включване в приходната част на паричния поток на сумата в размер на 45 000 лв. дарение от бащата на К.Т. през 2015 г. и сумата в размер на 35 772 лв. печалби от онлайн залагания за 2018 г. и изключване от разходната част на паричния поток на сумата в размер на 18 150 лв. за 2018 г., представляваща изтеглени в брой парични средства от банкови сметки, за нито една от ревизираните години не се установява превишение на разходите над доходите на ФЛ Т.. Това означава, че не се дължи данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. и 2018 г., ведно с прилежащите лихви.

            В разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението, вещото лице е направило подробни уточнения и пояснения по него (л. 233 гръб – 234 от адм. дело № 3146 от 2022 г.).

            При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

I. По отношение определената по реда на чл. 122 от ДОПК данъчна основа за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. и 2017 г., вноските за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО (авансови и за годишно изравняване) като самоосигуряващо се лице за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и дължимия ДДС за периода от 29.06.2016 г. до 31.12.2018 г., предвид достигнат облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС:

Основните възражения в жалбата се състоят в обстоятелството, че през 2015 г., 2016 г. и 2017 г. жалбоподателят не е извършвал независима икономическа дейност и търговски сделки по занятие, тъй като е действал като изпълнител по договор за поръчка с възложител Н.Д. и е получавал единствено 1% от стойността на извършените сделки, което възнаграждение е надлежно декларирано в подадени, макар и със закъснение ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Не се отрича извършването на продажби на стоки чрез куриерски пратки от „Еконт експрес“ ООД през 2014 г. и 2018 г., но за втората година е заявено, че дейността се извършва съвместно с лицето Д.С. и двамата са декларирали надлежно получените доходи в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. При съдебното обжалване е изискано представяне в оригинал на документи от третото неучастващо по делото лице „Еконт експрес“ ООД и това трето лице е представило в оригинал единствено 5бр. РКО за изплатени суми, в които е изписан ръкописен текст „К.А.Т.“, изписано е ЕГН и е положен подпис. От страна на пълномощниците на жалбоподателя, при повторното разглеждане на делото е извършено изрично оспорване на истинността на тези представени доказателства относно положен подпис от Т., а по отношение на останалите представени доказателства от третото неучастващо лице „Еконт експрес“ ООД, записани на 3бр. СД, е поискано прилагане на разпоредбата на чл. 184 от ГПК.

По направените възражения настоящият съдебен състав намира следното: по делото несъмнено са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК. По делото не е спорно между страните обстоятелството, че жалбоподателят не е подал в срок ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., които са подадени едва след започване на проверката за установяване на факти и обстоятелства. Единствено в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ са декларирани в приложение № 2 доходи от стопанска дейност като ЕТ в размер на 17 285 лв. Декларираните доходи съответстват като размер на предоставената информация от „Еконт експрес“ ООД за изпращани множество куриерски пратки до клиенти от Т. и е получавани парични суми по наложен платеж, документирани с РКО. В случая, самият жалбоподател декларира неизгоден за себе си факт, а именно извършване на икономическа дейност, резултатите от която са декларирани със значително закъснение във времето. По смисъла на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ физическите лица, извършващи дейност като еднолични търговци, независимо дали са регистрирани по Търговския закон, се третират като данъчно задължени лица, които формират данъчната основа за доходите по реда, по който тя се определя за регистрираните търговци. Това означава, че на основание разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО Т. следва да се счита за задължително осигурен за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт като лице, упражняващо трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества. Упражняването на търговска дейност, с регистрация или без регистрация като едноличен търговец е трудова дейност, която поражда задължение за осигуряване по чл.10, ал.1 ЗДДФЛ. В този смисъл е и константната съдебна практика по приложението на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО преди изменението от ДВ бр. 102/2018 г., както и мотивите на тълкувателно решение № 2/02.02.2022 г. по т.д. 8/2020 на ОСС на първа и втора колегии на ВАС. Поради тази причина, правилно ревизиращите органи по приходите са изчислили по реда на чл. 124а от ДОПК авансови вноски и вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО на Т. като самоосигуряващо се лице за м. 12.2014 г., като са приели, че именно през този месец на годината е извършвана независимата икономическа дейност.

В хода на първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд е прието заключение по ССчЕ, изготвено от вещото лице Ю.Х., с направено възражение за необоснованост от пълномощника на жалбоподателя. Независимо, че не са посочени данни за резултатите от извършваната независима икономическа дейност от Т. за 2014 г., същите на надлежно декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и заключението следва да бъде кредитирано, в частта на направения експертен извод относно факта, че „не се налага промяна в направените изчисления от ревизиращия екип за дължим данък по чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ за годините от 2014 г. до 2018 г. включително и размерът на дължимите ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за годините от 2014 г. до 2018 г.“.

При повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд е прието заключение по ССЕ, изготвено от вещото лице А.С., без направени възражения от страните по делото. В заключението не е извършено преизчисление на дължимите ЗОВ, а извършено такова единствено на облагаемия оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, съобразно поставената от пълномощниците на жалбоподателя задача. Направен е единствено извод, че „жалбоподателят не достига облагаем оборот за регистрация по ЗДДС през целия ревизиран период и не се установява данъчна основа за изчисление на задължения по ЗДДС“.

В тази връзка следва, както беше посочено по-горе в настоящото решение, за 2014 г. самият жалбоподател е декларирал реализирани доходи от дейност като ЕТ в приложение № 2, но не е подал декларации обр. 1 и обр. 6 за дължими ЗОВ. При преглед на данъчно – осигурителната сметка на РЛ е констатирано, че са удържани авансово ЗОВ върху доходите от трудови правоотношения и не са внесени дължими ЗОВ (авансови и за годишно изравняване) за доходите от дейността като ЕТ. В този смисъл, правилно вноските за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО (авансови и за годишно изравняване), изчислени по реда на чл. 124а от ДОПК, са вменени като задължение на К.Т. за м. 12.2014 г. Същите са приспаднати и от декларирания от него доход в приложение № 2 към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 г., съответно е направена констатация за надвнесен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и надвнесено акцесорно задължение за лихви. Независимо, че не се формира данъчна основа за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ (15%), предвид факта на извършвана независима икономическа дейност, се дължат ЗОВ и прилежащи лихви в размерите, посочени в РА. По изложените аргументи, обжалваният РА е правилен и законосъобразен, в частта на допълнително определените вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за 2014 г. (авансови и за годишно изравняване) и следва да бъде потвърден.

Аналогични са съображенията по отношение дължимостта на авансовите ЗОВ за декларираните от Т. доходи в приложение № 2 от ГДД по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2018 г. и РА следва да бъде потвърден, в частта на допълнително определени авансови вноски за ДОО в размер на в размер на 905,76 лв., за ДЗПО – УПФ в размер на 306 лв. и за ЗО в размер на 489,60 лв. При използване на направените изчисления от ревизиращите органи по приходите в лихвени листове (л. 42 гръб – 44 гръб) се изчисляват акцесорни задължения за лихви върху посочените главници, както следва – лихви за ДОО в общ размер на 117,31 лв.; лихви за ДЗПО – УПФ в общ размер на 39,66 лв. и лихви за ЗО в общ размер на 63,33 лв.

По отношение данъчната основа по чл. 122 от ДОПК за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и вноските за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за годишно изравняване, настоящият съдебен състав намира следното: в хода на ревизията Т. декларира, че през 2018 г. е извършвал съвместна дейност по продажба на стоки чрез куриерски пратки на „Еконт експрес“ ООД съвместно с лицето Д.С. С., който е брат на съпругата му, като получените парични суми по наложени платежи и пощенски парични преводи в общ размер на 73 420 лв. са декларирани по ½ от двамата в подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, приложение № 2. Така декларираните данни са приети от ревизиращия екип за недостоверни, предвид липсата на доказателства за закупуване на стоки и изпратени куриерски пратки и изплатени парични суми единствено на К.Т.. Извършена е и допълнителна проверка в ИС на НАП по отношение на С., при която е констатирано, че подадената от него ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ е след връчване на първата ЗВР на Т. и след като Т. е запознат с резултатите от извършената му ПУФО. Направен е извод, че по този начин се цели избягване на достигане на оборот за задължителна регистрация по ЗДДС и деклариране на задължение в намален размер.

В хода на съдебното производство при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд са депозирани показания на свидетеля Д.С. (посочен с имена Д.С.), в които той потвърждава неблагоприятния за него факт, че са упражнявали съвместна дейност по продажба на стоки заедно с К.Т., от която са реализирали печалба и самият свидетел е получил парични средства в брой.

В тази връзка следва да бъдат изложени следните аргументи: действително, от страна на Д.С. е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г. на 18.04.2019 г., след връчване на първата ЗВР на К.Т., но следва да бъдат съобразени обстоятелствата, че декларацията е подадена в законоустановения срок и че първоначалният обхват на ревизионното производство на Т. не включва 2018 г. Процесната 2018 г. е включена в обхвата на ревизионното производство с последващо издадена заповед за изменение на ЗВР № Р-16001619002292-020-002/21.05.2019 г., т.е. след като вече е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, както от Т., така и от С.. В случая, за да се приеме, че именно Т. самостоятелно е извършвал икономическата дейност като ЕТ през 2018 г., следва да бъдат ангажирани доказателства за изпращане на куриерски пратки и получаване на парични суми по наложени платежи и пощенски парични преводи единствено от него. 

В тази връзка, настоящият съдебен състав констатира, че по делото са представени доказателства в ZIP файлове със снимки на документи, в последствие, но липсва разпечатана информация от оптични носители, показващи изплащането в брой на наложен платеж. При повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд са представени в оригинал 5бр. РКО, с изписани в тях имената на К.Т. и положен подпис, който е оспорен от пълномощниците на жалбоподателя. 

При наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 ДОПК, е предоставена възможност на органите по приходите да приложат установения по съответния закон размер на данъка към определена в хода на ревизия при особен случай данъчна основа. В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на ревизираното лице - жалбоподател е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай, тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.

По реда на чл. 54, ал. 3 от ДОПК органът по приходите има право да събере като доказателства разпечатки на данни от технически носители, ако се установи, че са създадени или ползвани от субекта или от лице, което е или е било негов съконтрагент. Смята се, че данните са създадени или ползвани от субекта, съответно от съконтрагента, ако се съдържат в компютрите или други технически носители, намиращи се на местата, където тези лица упражняват дейността си, където се съхранява или води счетоводството им или върху които единствено лицето има контрол.

По делото са приети веществени доказателствени средства /оптични дискове/, съдържащи електронни документи /"екселски" таблици/. Фикцията на чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ е за спазване на писмената форма при съставянето на електронен документ. Без към данните, представляващи електронни изявления да е добавен електронен подпис (чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014) авторството на електронното изявление не е установено.

От страна на пълномощниците на жалбоподателя е поддържана последователна защитна теза, че РЛ не е идентифицирано несъмнено като изпращач на куриерските пратки, тъй като част от файловете във формат jpg представляват РКО са нечетими. Дори в посочените документи като изпращач да е посочен К.Т. и същият да е посочен в РКО за получени суми, е поддържана защитна теза, че РЛ не е осъществявало независима икономическа дейност самостоятелно, а като изпълнител по договор за поръчка с Н.Д. през 2015 г., 2016 г. и 2017 г. и съвместно с Д.Станчев през 2018 г.

По изложените твърдения, следва да бъде посочено следното: съгласно представения по делото отговор на куриерската фирма „Еконт експрес“ ООД е открита клиентска партида на К.Т., като лицето се идентифицира чрез ЕГН и посочен телефонен номер. Представени са и частни документи за приемо – предаване на стоки от Н.Д. на К.Т., РКО за изплатени възнаграждения на Т. по договора за поръчка и доказателства за притежавани от Д.недвижим имот и МПС (във връзка с депозираните от него факти в писмени обяснения, че закупуваните стоки са съхранявани в дома му до момента на предаването им на Т. и са транспортирани с лично на Д.или Т. МПС).

Настоящият съдебен състав намира така поддържаната защитна теза от жалбоподателя за извършване на услуги по договор за поръчка с възложител Н.Д. за неоснователни. Следва да бъде акцентирано на обстоятелството, че ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., в които са декларирани получени възнаграждения в неголеми размери, са подадени след възлагане на ПУФО и след постъпване на информация за изпратени от Т. куриерски пратки и получени суми по наложени платежи и пощенски парични преводи чрез куриерското дружество „Еконт експрес“ ООД. За разлика от С., който излага непротиворечиви твърдения за извършвана съвместна дейност с Т., съответно представя доказателства за това – ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г., с приложение № 2 към нея, подадена в законоустановения срок, Д.депозира противоречиви обяснения във връзка с извършваната от Т. дейност по негово възлагане, като е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ единствено през 2017 г. и в нея доходите от продажба на стоки са декларирани като други доходи, а не като доходи от дейност като ЕТ.

Предвид посочените обстоятелства, не може да се приеме за достоверна поддържаната от Т. защитна теза за продажба на стоки от чуждо име и за чужда сметка, за която той получава възнаграждение в неголеми размери, тъй като твърденията му се основават на частни документи с недостоверни дати и получаваното възнаграждение е декларирано в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, подадени след изтичане на законоустановените срокове, съответно след като по отношение на него е започнало извършването на ПУФО. Същевременно, обаче, не е налице доказване на юридическите факти от административния орган, пораждащи установените с РА задължения за данъци. Основното доказателствено средство за установяването им е изходящ от трети за административния процес лица електронен документ, по-конкретно снимки на документи в ZIP – формат, подписан с електронен подпис. По делото е изискано представянето на оригиналните екземпляри на документите, снимки на които са представени в ZIP – формат, но са представени единствено част от тях – 5бр. от третото неучастващо по делото лице „Еконт експрес“ ООД, още повече, че същите са оспорени от пълномощниците на жалбоподателя по отношение твърдения като положен подпис от К.Т.. Това внася съмнение в достоверността на предложената от органите по приходите конструкция, по отношение на куриерските пратки, за които не са представени оригиналите на товарителниците или РКО за получени суми по наложени платежи, която се основава на особеностите на осъществяването на разносна търговия чрез куриер при условията на наложен платеж.

Спецификата на услугата „наложен платеж“ се изразява в доставяне на пощенска пратка на получателя срещу определена от подателя сума, съгласно § 1, т. 12 от Закона за пощенските услуги. С изключение на една куриерска пратка, за която е представен оригинал на документ от третото неучастващо по делото лице „Еконт експрес“ ООД и по отношение на която не е извършено оспорване на подписа на Т., не се установява по несъмнен начин РЛ да е бил подател и да е получил сумите по платежи, съответно стоките, които куриерът е доставил, да са предмет на облагаеми доставки, за които не е начислен ДДС и от които да не е отчетен приход.

Същевременно, по отношение на представените 4бр. оригинални документи е извършено оспорване на истинността им относно положен подпис и при ангажирането на доказателство под формата на СГрЕ е установено, че само върху нито един от тях положеният подпис не е изпълнен от жалбоподателя. По отношение на останалите документи, представляващи разпечатка на файлове в ZIP – формат, непредставени в оригинал, е приложима разпоредбата на чл. 184 от ГПК, приложим съгласно изричните препращащи норми на § 2 от ДР на ДОПК и чл. 144 от АПК, съответно същите следва да бъдат изключени от доказателствата по делото.

От значение за установяване получаването на приходи и извършването на облагаеми сделки са документи, изходящи от доставчика и получателя по сделките, каквито документи не са нито таблиците, съдържащи се в технически носител, нито самият технически носител. Констатациите на приходните органи не почиват на каквито и да било първични документи (частично представените такива касаещи 2015 г.) .Трайна е съдебната практика, че непредставянето на самите писмени документи или други доказателства, свързани с тях, възпрепятства оспорващата страна да реализира защитата си, а в случая, при изрично сторено оспорване на факта на получаване на сумите, а и извършването на продажби от конкретното лице.

Отделно от това следва да се има в предвид, че сам по себе си фактът на изплатени суми в полза на физическото лице, при липса на товарителниците и други доказателство, също не биха могли да установят тезата на органите по приходите за неотчетени приходи от осъществена от него търговска дейност, доколкото само и единствено въз основа на РКО не може да се приеме за доказано, че се касае за плащане по осъществени именно от Т. доставки. От значение за установяване получаването на приходи и извършването на облагаеми сделки са документи, изходящи от доставчика и получателя по сделката. В резултат на процесуално бездействие на приходните органи, не са установени и посочени в РД и РА нито получателите на стоките, нито са извършени проверки на тези получатели, не е установено какво, а и от кой точно е доставено (така решение № 7121 от 28.06.2023г. по адм. дело № 1682/2023г. на ВАС).

При така изложените аргументи, следва да се приеме, че не са ангажирани доказателства да е извършвана независима икономическа дейност от К.Т. под формата на изпращане на куриерски пратки и получаване на суми по наложени платежи и пощенски парични преводи от „Еконт експрес“ ООД, извън тези, които са декларирани от него в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 г. и 2018 г. Предвид липсата на несъмнени доказателства за самостоятелно извършване на дейност като ЕТ за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., следва да бъде прието, че същият е декларирал доходи под формата на възнаграждение, получено от Н.Д..

В този смисъл, следва да бъде кредитирано заключението по ССчЕ, изготвено от вещото лице С. при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, в частта му, че не се достига облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г., с корекция, че през 2018 г. Т. е декларирал приходи от дейност като ЕТ в размер на 36 700 лв. Това, от своя страна, означава, че обжалваният РА следва да бъде отменен, в частта допълнително начисления ДДС, ведно с прилежащите лихви, допълнително определените дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2016 г. и 2017 г., ведно с прилежащите лихви и вноските за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО (авансови и за годишно изравняване) за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., ведно с прилежащите лихви.

            По отношение на вноските за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за годишно изравняване за 2018 г. следва да бъде посочено, че Т. е декларирал положителен ФР от дейността като ЕТ в размер на 3 338 лв., който е в по-малък размер от минималния годишен размер на осигурителния доход, съгласно ЗБДОО за 2018 г. и върху който са изчислени авансови ЗОВ по реда на чл. 124а от ДОПК, които са признати за дължими по-горе в настоящото решение. Предвид този факт и предвид мотивната част на тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022 г. на ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, постановено по тълкувателно дело № 8 от 2020 г., не се дължат ЗОВ и за годишно изравняване при констатирано превишение на разходите над доходите с установен произход, които не могат да се приемат за доходи от трудова дейност.

II. По отношение определената по реда на чл. 122 от ДОПК годишна данъчна основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. и 2018 г., ведно с прилежащите лихви и вноските за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за 2015 г. (авансови и за годишно изравняване) за 2015 г. и за годишно изравняване за 2018 г.:

При изготвяне на паричния поток за 2015 г. и 2018 г. ревизиращите органи по приходите не са включили в приходната част на паричния поток за 2015 г. сумата в размер на 45 000 лв., представляваща твърдяно получено дарение от бащата на жалбоподателя А.Т.. При изготвяне на паричния поток за 2018 г. в приходната част не е намерила отражение сумата в размер на 35 772,27 лв., представляващи изплатени печалби от сайтове за залагания; сумата в размер на 13 000 лв. отпуснат потребителски кредит, а в разходната част са включени изцяло дебитните обороти по банкови сметки в общ размер на 61 797,20 лв. По отношение твърдяното като получено дарение от А.Т., не са ангажирани доказателства за разполагаемост на парични средства при дарителя нито в хода на ПУФО, нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на съдебното производство при първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Такива доказателства са представени едва в хода на съдебното производство при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд и същите са удостоверение за изплатени обезщетения при прекратяване на кадрова военна служба на А.Т., доказателства за непрекъснато осигуряване на родителите на К.Т. за периода от 2008 г. до 2018 г. и изтеглени парични средства от банкови сметки от А.Т. в значителни размери през 2014 г. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира за неоснователни твърденията на пълномощниците на жалбоподателя, че след като е декларирано обстоятелството, че К.Т. е получил дарение на парични средства от баща си А.Т., то е следвало да бъде извършена насрещна проверка на А.Т. за източниците на парични средства и разполагаемостта на парични средства към момента на извършване на дарението. Именно поради факта, че единствено са декларирани данни, подкрепящи защитната теза на жалбоподателя, но тези декларирани данни не се подкрепени с доказателства, е препятствало проверяващите и ревизиращи органи по приходите да извършат проверка за имущественото състояние и доходи на А.Т. и да обосноват извод за разполагаемост или неразполагаемост на паричните средства, предмет на твърдяното дарение при дарителя, който да ги предостави на надарения.

Едва в хода на съдебното производство при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд са представени доказателства за наличие на доходи с установен произход при дарителя А.Т., съответно наличие на парични средства в значителни размери по банкови сметки, част от които са изтеглени в брой на вноски през месец юли 2014 г., посочени на стр. 13 – 14 от заключението на вещото лице С. (л. 201 – 202 от адм. дело № 3146 от 2022 г.) и възлизат общо на 46 740 лв. Доколкото не са ангажирани доказателства паричните средства да са потребени от А.Т. за извършване на покупки на значителна стойност, може да се направи извод, че част от тях в размер на 45 000 лв. са предмет на дарение към сина му К.Т.. Начинът на извършване на дарението – в брой и момента на извършване на дарението – на новогодишното тържество за 2015 г. са посочени в показанията на свидетеля С., които макар да изхождат от лице, пряко заинтересовано от изхода на делото (брат на съпругата на К.Т.), не са в противоречие с останалите събрани по делото доказателства и следва да се кредитират. Според показанията на свидетеля, жалбоподателят Т. и сестрата на свидетеля, в последствие съпруга на Т., „са търсели“ да закупят апартамент в гр. Пловдив и са намерили жилище, отговарящо на изискванията им. Жилището е закупено през месец януари 2015 г., т.е. след извършване на дарението от А.Т. и може да се направи извод, че дарените парични средства са използвани именно за тази покупка. В тази връзка, следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице по отношение направените преизчисления на паричния поток за 2015 г., с включване в приходната част на сумата в размер на 45 000 лв.

Същевременно, настоящият съдебен състав намери допуснати неточности в заключението на вещото лице за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., състоящи се в това, че в приходната част на паричния поток, в перо „Доходи от стопанска дейност като ЕТ“ са включени нетните доходи от дейността по продажба на стоки, чрез куриерски пратки на „Еконт експрес“ ООД, изчислени по реда на чл. 122 от ДОПК. Обяснението за това е, че в противен случай ще се влоши положението на жалбоподателя, но по-нататък в заключението е направен извод, че не се достига облагаем оборот за регистрация по ЗДДС и не се формират данъчни основи за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, която експертна констатация е в противоречие с включването на парични средства от този източник в приходната част на паричния поток. В тази връзка, ще бъдат извършени преизчисления на същия, без да бъдат включвани в приходната му част за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. на парични суми с посочения източник дейност като ЕТ. За 2015 г. следва да бъде включено в приходната част на паричния поток направеното дарение в размер на 45 000 лв. Независимо, че за 2016 г. и 2017 г. е изчислено превишение на доходите над разходите на Т., преизчислението ще бъде извършено с цел установяване начално салдо на парични средства при ФЛ към 01.01.2018 г.

При включване в приходната част на паричния поток за 2015 г. на сумата в размер на 45 000 лв. и изключване от него на доходите от стопанска дейност като ЕТ в размер на 596,31 лв. и при непроменен размер на останалите суми, посочени в приходната и разходната част на паричния поток се изчислява общ размер на приходите, възлизащ на 50 189,91 лв. и общ размер на разходите, възлизащ на 50 992,81 лв. При неспорен размер на началното салдо на парични средства към 01.01.2015 г., възлизащ на 18 760,93 лв., се изчислява превишение на доходите над разходите за годината със сумата в размер на 17 958,03 лв. Това означава, че не се формира данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ по реда на чл. 122 от ДОПК, съответно обжалваният РА следва да бъде отменен, в тази си част.

По отношение на ЗОВ, същите са намерени за недължими по-горе в настоящото решение, предвид липсата на доход от дейност като ЕТ и формирана по реда на чл. 122 от ДОПК данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. Вноските за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за годишно изравняване са недължими и предвид тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022 г. на ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, постановено по тълкувателно дело № 8 от 2020 г., в което е посочено, че превишението на разходите над доходите с установен източник, не може да се приравни на доход от трудова дейност, за която се дължат ЗОВ на основание разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО.

За 2016 г. началното салдо на парични средства в брой се определя в размер на 17 958,03 лв., от приходната му част се изключва сумата на доходите от стопанска дейност като ЕТ в размер на 13 256,98 лв. и при непроменен размер на останалите суми в приходната и разходната му част се изчислява превишение на доходите над разходите със сумата в размер на 22 350,97 лв.

За 2017 г. началното салдо на парични средства в брой се определя в размер на 22 350,97 лв. от приходната му част се изключва сумата на доходите от стопанска дейност като ЕТ в размер на 16 487,14 лв. и при непроменен размер на останалите суми в приходната и разходната му част се изчислява превишение на доходите над разходите със сумата в размер на 30 060,41 лв.

По отношение експертните констатации на вещото лице за включване в приходната част на паричния поток на необлагаеми доходи от хазарт и от получени парични заеми и изключване от разходната част на изтеглени парични средства в брой, следва да бъдат изложени следните аргументи: при изготвяне на паричния поток ревизиращите органи по приходите са посочили в приходната и разходната му част определени парични суми в различни пера, които представляват постъпления, съответно разходи. По-конкретно, както беше посочено по-горе в настоящото решение, в приходната част на паричния поток са включени отпуснати парични средства по банков или стоков кредит, съответно в разходната част – погасителни вноски по отпуснатите кредити; в приходната част са включени изплатени по банков път печалби от хазарт, а в разходната част, като част от перо „Други разходи“ сумата на направените залози. Действително, е налице различен подход за 2018 г., но за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. е прието, че направените залози са в размери, които „се покриват“ от реализираните през съответната година от Т. доходи с установен източник, включително доходи от стопанска дейност като ЕТ.  Така, за 2016 г. са реализирани доходи от хазарт в общ размер на 5 801,14 лв. при извършени залози в общ размер на 1 170 лв., а за 2017 г. – доходи от хазарт в общ размер на 6 990,44 лв. при извършени залози в общ размер на 5 778,86 лв. Тъй като през годините са установени доходи с установен източник, включително от дейност като ЕТ, надвишаващи направените залози, не може да се направи извод за постъпления на парични средства по банкови сметки с неустановен произход, които да бъдат предмет на облагане като разход, представляващ крайно дебитно салдо на парични средства по банкови сметки.

Този извод не се разколебава от изложените по-горе в настоящото решение аргументи за нереализирани доходи от дейност като ЕТ от Т. за 2016 г. и 2017 г. При ревизията са установени реализирани доходи с източник трудови правоотношения и доходи, декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, които са достатъчни, за да бъдат направени залозите при участието на Т. в онлайн хазартни игри. Следва да бъде съобразено също така обстоятелството, че през 2016 г. и 2017 г. изплатените печалби от хазартни игри надвишават като обща стойност извършените залози.

Не така стои въпросът с паричния поток за 2018 г., в чиято приходната част следва да бъдат включени печалби от онлайн хазартни игри и от отпуснат банков кредит. Тук следва да бъде съобразено обстоятелството, че отпуснатият банков кредит е целеви – за рефинансиране на други кредити, отпуснати в предходни години, като частта на рефинансирането в размер на 7 217,95 лв. (съгласно констатация на л. 60 гръб от адм. дело № 818 от 2020 г.) и в размер на 7 436,51 лв. (съгласно констатация в заключението по ССчЕ, л. 207 от адм. дело № 818 от 2020 г.). Същевременно, вещото лице по ССчЕ е констатирало и платени погасителни вноски по банковия кредит в общ размер на 3 462,58 лв., т.е. се изчислява останала сума за погасяване на банковия кредит в размер на 2 100,91 лв. Настоящият съдебен състав намира за правилен експертния извод на вещото лице, че неправилно в приходната част на паричния поток на е включена сумата в размер на 13 000 лв. с източник отпуснат банков кредит, както е процедирано през предходните ревизирани години 2015 г., 2016 г. и 2017 г.

По отношение на направените залози в онлайн хазартни игри и изплатените печалби, вещото лице е посочило, че неправилно в приходната част на паричния поток не е включена изплатената печалба в общ размер на 35 772,27 лв., доколкото в разходната му част, като част от перо „Други разходи“ и част от крайното дебитно салдо на парични средства по банкови сметки са намерили отражение направени залози в общ размер на 31 816 лв. В тази връзка, следва да бъде съобразено, че за разлика от 2016 г. и 2017 г., когато е установено, че Т. разполага с доходи с установен източник, които да са достатъчни, за да „покрият“ разходите под формата на залози за онлайн хазартни игри, за процесната 2018 г. не разполага с доходи с установен произход, които да надвишават размера на направените залози по онлайн хазартни игри. През годината са констатирани и тегления на парични средства в брой в общ размер на 18 150 лв., които могат да се приемат за приход при ФЛ с факта на изтеглянето им, в случай, че са трансформирани от доходи с установен произход. Тук следва да бъде посочено, че през годината Т. е реализирал доходи с установен произход под формата на доходи от трудови правоотношения, доходи от дейност като ЕТ и доходи от онлайн хазартни игри и постъпления на парични средства по отпуснат банков кредит в общ размер на 56 667,93 лв., докато крайното дебитно салдо на парични средства по банковите сметки възлиза общо на 61 797,20 лв. Настоящият съдебен състав констатира и друга неточност, допусната от вещото лице при изчислението на паричния поток, а именно допълнително включване в приходната му част на сумата в размер на 6 816,71 лв., представляваща доход от дейността като ЕТ, което е намерено за неправилно и са изложени аргументи по-горе в настоящото решение, в частта на паричния поток, отнасящ се до 2015 г., 2016 г. и 2017 г.

При така изложените аргументи, следва да бъде извършено преизчисление на паричния поток за 2018 г., като началното салдо на парични средства в брой се определя в размер на 30 060,41 лв. В приходната му част следва да намерят отражение посочените в заключението на вещото лице по ССчЕ постъпления в размер на 35 772 лв., представляващи печалби от онлайн хазартни игри, в размер на 13 000 лв., представляващи отпуснат банков кредит и в размер на 72,11 лв. по перо „Получени суми по вземания от трети лица – заеми, лизинг и др.“ и същевременно да се изключи сумата на доходите от стопанска дейност като ЕТ в размер на 6 816,71 лв. В разходната му част сумите следва да останат непроменени, доколкото по-горе в настоящото решение се изложиха аргументи, обосноваващи правилността на възприетия от ревизиращите органи по приходите подход, различаващ се от подхода, възприет от тях при извършване на рекапитулация на паричните средства на ФЛ за предходните 2016 г. и 2017 г., с направените корекции, отнасящи се до неправилно включване в приходната част на паричния поток на парични суми от вещото лице по ССчЕ. При начално салдо на парични средства към 01.01.2018 г. в размер на 30 060,41 лв., постъпления на парични средства в общ размер на 56 740,31 лв. и непроменен размер на разходите от 67 507,20 лв., както и при съобразяване на паричните средства по банкови сметки в началото и края на годината, се изчислява превишение на доходите над разходите със сумата в размер на 18 853,60 лв. Това означава, че не се формира данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ по реда на чл. 122 от ДОПК, съответно обжалваният РА следва да бъде отменен, в тази си част.

По отношение на допълнително определените по реда на чл. 124а от ДОПК вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за годишно изравняване, са валидни изложените по-горе аргументи, отнасящи се до 2015 г., които не следва да бъдат преповтаряни.

При този изход на делото, настоящият съдебен състав намира, че по отношение разноските, претендирани от пълномощниците на жалбоподателя и посочени в списък на л. 261 от адм. дело № 3146 от 2022 г. следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Съгласно тази разпоредба, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото, независимо от неговия изход. В настоящия случай, от страна на пълномощниците на жалбоподателя в хода на повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд са представени доказателства за наличност на парични средства в брой при бащата на К.Т. А.Т., изтеглени от банкова сметка, ***ина. Посредством тези новопредставени доказателства се достига до отмяна на обжалвания РА, в частта му на определената данъчна основа по чл. 122 от ДОПК за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. и 2018 г., както и допълнително определените данъчни задължения и прилежащите лихви. Поради тази причина, на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани направените по делото разноски, направени при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и касационната инстанция.

С оглед изхода на делото и направено искане от ответника, следва да бъдат присъдени разноски за държавна такса за касационното обжалване и възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, в първоначалното и повторното съдебно производство пред първоинстанционния съд, съобразно отхвърлената част на жалбата. По делото не е представен списък с разноските, но съгласно представеното по делото платежно нареждане (л. 12 от адм. дело № 2188/2022 г. по описа на ВАС) е внесена сумата в размер на 858,47 лв., която се дължи пропорционално на отхвърлената част на жалбата. Не се дължи възнаграждение за юрисконсултска защита за производството пред касационната инстанция, тъй като касационната жалба е подадена от директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив и не е осъществено процесуално представителство от юрисконсулт.

За съдебното производство пред първоинстанционния съд при първоначалното и повторното разглеждане на делото се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата. Изчислено съобразно разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция до 04.11.2022 г. и след 04.11.2022 г.) същото възлиза на 88,28 лв. за първоначалното и разглеждане на делото пред първоинстанционния съд и на 221,77 лв. за повторното разглеждане на делото пред първоинстанционния съд или в общ размер на 310,05 лв. (триста и десет лева и пет стотинки). Към възнаграждението за осъществената юрисконсултска защита следва да бъде прибавена и съответната част от заплатената държавна такса за касационно обжалване, съответна на отхвърлената част на жалбата, която възлиза на 21,29 лв. и жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото в общ размер на 331,34 лв. (триста тридесет и един лев и тридесет и четири стотинки).

Водим от горното, Административен съд – Пловдив, ХV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт /РА/ № Р-16001619002292-091-001/19.11.2019 г., издаден от Н. К. - началник сектор, възложил ревизията, и Е.Ц.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Стара Загора, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 38/27.01.2020 г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив, В ЧАСТТА относно допълнително начислен ДДС за периода от 29.06.2016 г. до 31.12.2018 г. в общ размер на 58 134,17 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 13 703,90 лв.; допълнително установената дължима сума за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. в размер на 1 282,70 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 331,79 лв. и за 2017 г. в размер на 1 538,65 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 242,37 лв.; данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 2 030,42 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 732,13 лв. и за 2018 г. в размер на 2 203,52 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 123,60 лв., както и допълнително определени ЗОВ /авансови и за годишно изравняване/ за 2015 г. ДОО в общ размер на 3 374,05 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 263,24 лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 1 317,99 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 493,46 лв. и ЗО в общ размер на 2 107,78 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 790,05 лв.; за 2016 г. ДОО в общ размер на 1 609,25 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 463,69 лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 628,61 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 181,13 лв. и ЗО в общ размер на 1 005,78 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 289,85 лв. и за 2017 г. ДОО в общ размер на 2 275,23 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 414,21 лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 824,36 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 150,07 лв. и ЗО в общ размер на 1 318,97 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 240,11 лв.

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт /РА/ № Р-16001619002292-091-001/19.11.2019 г., издаден от Н. К. - началник сектор, възложил ревизията, и Е.Ц.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Стара Загора, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 38/27.01.2020 г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив, В ЧАСТТА относно допълнително определените ЗОВ за 2018 г. /авансови и за годишно изравняване/, КАТО НАМАЛЯВА задължението за ДОО от 3 719,80 лв. на 905,76 лв. и задължението за прилежащите лихви от 271,09 лв. на 117,31 лв.; задължението за ДЗПО – УПФ от 1 256,69 лв. на 306 лв. и задължението за  прилежащите лихви от 91,59 лв. на 39,66 лв. и задължението за ЗО от 2 010,70 лв. на 489,60 лв. и задължението за прилежащите лихви от 146,53 лв. на 63,33 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.А.Т., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ относно допълнително определени ЗОВ /авансови и за годишно изравняване/ за 2014 г. ДОО в общ размер на 250,54 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 117,21 лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 97,87 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 45,79 лв. и ЗО в общ размер на 156,59 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 73,27 лв. и за 2018 г. /авансови/ в размер на 905,76 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 117,31 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 306 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 39,66 лв. и ЗО в размер на 489,60 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 63,33 лв.

ОСЪЖДА К.А.Т., ЕГН: **********, с посочен адрес: *** да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата в размер на 331,34 лв. (триста тридесет и един лев и тридесет и четири стотинки), представляваща направените по делото разноски.

           

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                    СЪДИЯ:

Съобщи за изтекли лични данни