О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.София, 01.02.2021 год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав в закрито
заседание първи февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка Костадинова-Младенова
като
разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №11965 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба от 17.09.2020
год. и по жалба от 12.10.2020 год. на длъжника М.И.Б. срещу действия на частен
съдебен изпълнител С.Я., с рег.№844 на КЧСИ, по изпълнително дело
№20208440401848.
Жалбоподателят поддържа, че със
съобщение от 02.09.2020 год. по изпълнителното дело му били вменени
несъществуващи задължения, които вече били събрани от същия съдебен изпълнител
по друго изпълнително дело, но липсвали отбелязвания за събраните суми от
несеквестируемата му пенсия по болест, които претендира да му бъдат върнати.
Отделно от това сочи, че задълженията за главница и лихва за забава били
погасени по давност. На следващо място поддържа, че принудителното изпълнение
било насочено срещу недвижим имот /който щял да бъде описан на 21.10.2020 год./,
който не бил негова собственост. Съдебният изпълнител не бил изготвил и справка
за актуален дълг.
Взискателят „Р..Б“ ЕАД счита, че първата
жалба е недопустима, а втората – следва да се остави без уважение.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният
съдебен изпълнител заявява становище за недопустимост на жалбите, евентуално за
тяхната неоснователност.
Софийският
градски съд, след служебно извършена проверка за редовността и
допустимостта на подадените жалби, приема следното:
Жалбите са процесуално
недопустими.
Съгласно приетото в т. 8 от Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по
тълк.дело № 2/2013 год., ОСГТК, с ГПК, в сила от 01.03.2008 год., законодателят ограничи възможността за
обжалване действията на съдебния изпълнител, като я сведе до лимитативно
изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на
лимитативно посочени в закона основания, което изключва всякакво разширително
тълкуване на разпоредбите относно обжалване на действията и отказите на
съдебния изпълнител.
Според нормите на чл. 435, ал. 2 и 3 ГПК длъжникът може
да обжалва единствено следните действия на съдебния изпълнител: 1/
постановлението за глоба; 2/ насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо; 3/ отнемането на движима вещ или отстраняването му от
имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4/ отказът на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;
5/ определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.
470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6/ отказът на съдебния изпълнител да
спре, прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7/ разноските по
изпълнението и 8/ постановлението за възлагане.
В разглеждания случай е очевидно, че посочените в двете жалби
действия на съдебния изпълнител са свързани с образуването на изпълнителното производство
– тъй като длъжникът сочи, че липсват отбелязвания за събрани суми от пенсията му
по предходно изпълнително дело, с насочването на изпълнение срещу имущество, за
което длъжникът твърди, че не е негова собственост, както и с неизготвянето на
справка за дължимите суми по процесното изпълнително дело, които обаче не
попадат в кръга на подлежащите на обжалване действия, изчерпателно изброени в горепосочения законов текст, а извън тях
длъжникът не може да обжалва други действия на съдебния изпълнител.
Жалбоподателят не се позовава на несеквестируемост /пълна
или частична/ на запорирано и/или възбранено имущество, нито твърди, че е
отправял искане до съдебния изпълнител за прекратяване на принудителното
изпълнение на някое от основанията, посочени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК, респ., че последният е постановил отказ, който да подлежи на съдебен
контрол /а и данни за това не се съдържат в изпълнителното дело/.
Същевременно, в рамките на производството по обжалване на
действията на съдебния изпълнител, съдът няма правомощия да обсъжда въпроса
дали вземанията на взискателя са погасени по давност, както и дали длъжникът е
титуляр на претендирани вземания за вреди, тъй като преценката в тази насока
може да бъде осъществена само в исково производство.
Ето защо жалбите следва да бъдат оставени без разглеждане
като процесуално недопустими.
Предвид изложените съображения, Софийският градски съд,
О П Р
Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата с вх.№028615 от 17.09.2020
год. и жалбата с вх.№031405 от 12.10.2020 год. на длъжника М.И.Б. срещу
действия на частен съдебен изпълнител С.Я., с рег.№844 на КЧСИ, по изпълнително
дело №20208440401848.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен
срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/