Р Е Ш Е Н И Е
№
260047
гр. Нови пазар, 16.10.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Нови пазар в публичното заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №289 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК с обективно съединени установителни претенции на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска общо от 856, 37 лв., по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, от страна на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. С., представлявано от Д.К.К.и М.С., с пълномощник по делото ***В.Н.от Адвокатска колегия - С., против ответницата Е.Е.А. ***.
В исковата молба ищцовата страна твърди, че между нея и ответницата на ***г. било сключено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен № ***, за срок от 24 месеца, програма „***, ***“. Ответницата не изпълнила задължението си по договора, като не заплатила 76, 69 лв. абонаментни такси и ползвани услуги за отчетен период ***г. - 14.06.2018 г. Следствие неизпълнението ищецът начислил и неустойка в размер на 76,84 лв. - три месечни абонаментни такси. За задължението по този договор били издадени фактури №***г. за 76, 27 лв. и №***г. за 77, 26 лв., включваща неустойка от 76, 84 лв. и 0, 42 лв. използвани услуги.
На ***г. страните сключили договор за мобилни услуги с предпочетен №***, за срок от 24 месеца, програма „***с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС“, стандартен месечен абонамент 24,99 лв. Ответницата не заплатила абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период ***г. - ***г. на стойност 62, 40 лв. Следствие неизпълнението мобилния оператор начислил и неустойка в размер 62, 46 лв., равна на три месечни абонаментни такси. На същата дата ***г., във връзка с втория договор бил сключен и договор за лизинг, като ищецът предоставил на лизинг на ответницата устройство ***, с обща лизингова цена 482, 77 лв., дължима с внасянето на 23 бр. лизингови вноски, всяка по 20, 99 лв. По този договор ответницата дължала плащане на 433, 29 лева, за отчетен период от ***г. до ***г. Ответницата дължала и 144, 69 лв., представляващи разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора. Задълженията за втория предпочетен номер били индивидуализирани в следните фактури: №***г. за 46, 36 лева, от тях 25, 37 лв. - абонаментни такси и услуги и 20, 99 лв. – лизингова вноска; №***г. за 58,09 лв., представляващи 25, 37 лв. - абонаментни такси и услуги и 20, 99 лв. – лизингова вноска; № *** от ***г. за сумата от 13, 49 лв., представляваща неплатен остатък от лизингова вноска и №*** от ***г. за 584, 97 лв., представляващи 62, 46 лв. - неустойка, 144, 69 лв. - дължима сума за устройство и 377, 82 лева - лизингови вноски.
Ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК и в РС-Нови пазар било образувано ч.гр.д. №***г. за главница в общ размер на 856, 37 лв. Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Така се появил правния интерес на ищеца да предяви настоящите установителни искове, с които моли съдът да признае за установено, че ответницата Е.Е.А. дължи суми в общ размер 856, 37 лева, представляваща незаплатени абонаментни такси, ползвани услуги, неустойки и неплатени лизингови вноски по посечените договори. Ищцовата страна моли и да й бъдат присъдени и направените разноски в исковото производство, включващи доплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ответницата не е намерена на постоянния си, съвпадащ с настоящия адрес. Преписът от исковата молба и приложените към нея доказателства са й връчени чрез работодателя й „***“ ООД - гр. П.. В едномесечния законов срок не е депозиран писмен отговор, не са посочени доказателства или направени доказателствени искания. Ответницата не се е явила на откритото съдебно заседание, не изразява становище по съществото на
делото.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: По делото от страна на ищеца в заверени копия са представени следните документи: допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от ***г.; ценова листа за абонаментни планове за частни лица от дата ***г.; декларация-съгласие от същата дата; фактура (дубликат) №***г.; фактура (дубликат) №***г.; договор за мобилни услуги от ***г.; договор за лизинг от ***г.; декларация-съгласие от ***г.; ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от дата ***г.; фактура (дубликат) №***г.; фактура (дубликат) №***г.; кредитно известие (дубликат) №***0/***г.; фактура (дубликат) №***/***г.; общи условия на ищеца за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги; както и справки за общо потребление за мобилен/фиксиран номер. Приложено е също така по делото и ч. гр. д. №***г. по описа на НпРС.
От така представените по делото документи съдът счита, че се установява безспорно, че страните по делото имат договорни отношения по повод предоставени от ищцовата страна на ответницата мобилни услуги. На ***г. страните са сключили допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, с предпочетен номер ***, за срок от 24 месеца и абонаментен план „*** ***“. Страните са уговорили, че мобилният номер ще бъде ползван от ответницата при ценовите условия на избрания абонаментен план, изрично посочени в договора от 04.04.2019 г. (т.е. за срок от 24 месеца). Уговорено е, че след изтичане на този срок споразумението се превръща в безсрочно при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратено по всяко време за мобилния номер, посочен в него. В чл.4 от споразумението страните са уговорили, че в случай на прекратяване ползването на услугите, предоставени от ищцовата страна на ответницата с предпочетения номер, през срока на споразумението, при вина или инициатива на ответницата, то същата ще дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на срока. За периода от ***г. до ***г. ответницата ползвала услугите на ищеца, съгласно споразумението, като за разговори, съобщения, други таксувани услуги и месечни такси, същата имала задължение към ищцовата страна в размер на 76, 27 лв. с ДДС, за което е издадена горепосочената фактура №***г. За периода от 15.05.2018 г. до 14.06.2018 г. ответницата имала към ищеца задължение за ползвани услуги, съгласно споразумението от 0,42 лв. с ДДС, за което е издадена фактурата №***г. С тази последната фактура на ищцата е начислена и сумата от 76, 27 лв., като е отбелязано, че тази сума представлява „неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги“.
На ***г. страните са сключили договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, за срок от 24 месеца, с абонаментен план „***с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС“. В този договор също се съдържа уговорка, че след изтичане на срока му, тай се превръща в безсрочен, при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време на действието му с едномесечно писмено предизвестие. В договора е вписана и уговорка, че ако той бъде прекратен преди изтичане на срока му по вина или инициатива на ответницата, или при нарушение на задълженията ѝ по договора, или други документи, свързани с него, вкл. и общите условия, то ответницата дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, както и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планова, съответстваща на оставащия срок на договора.
На същата дата ***г. страните са сключили и договор за лизинг, с който ищцовата страна е предоставила на ответницата за временно и възмездно ползване мобилно устройство *** с телефонен номер ***, като ответницата се е задължила да заплати обща лизингова цена от 482, 77 лв. за срок от 23 месеца, на месечни лизингови вноски от 20, 99 лв. В договора за мобилни услуги от ***г. е отбелязано, че на ответницата се предоставя и горепосоченото мобилно устройство, като договорът за мобилни услуги съдържа клауза, съгласно която при предоставено такова устройство, и ако договорът бъде прекратен преди изтичане на срока му по вина или инициатива на ответницата, или пък ответницата наруши задълженията си по договора, то тя дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството (без абонамент) и заплатената от нея при предоставянето на устройството, каквато съответства на оставащия срок от договора.
За периода от ***г. до ***г. ответницата е ползвала мобилни услуги съгласно договора от ***г. Задължението ѝ за този период за използваните услуги и абонаментна такса възлизало на сумата от 25, 30 лв. За този период ответницата не заплатила и месечна лизингова вноска от 20, 99 лв., съгласно договора за лизинг. За въпросните задължения била издадена фактура №***г. За периода ***г. – ***г. ответницата също не изпълнила задълженията си по договора за мобилни услуги и по договора за лизинг, като за този период дължимите от нея суми били от 37, 10 лв. – за използвани услуги и абонаментна такса от 20, 99 лв., за които била издадена фактура №***г. За периода ***г. – ***г. е издадено кредитно известие №***0/***г. с начислена обща сума за плащане от 117, 87 лв., но в нея е включена сума, дължима за предходен период от 104, 38 лв. и следователно дължимата към периода на известието сума е от 13, 49 лв., представляваща остатък от неплатена лизингова вноска. За периода ***г. – ***г. е издадена фактурата №***/***г. и с нея са начислени сумите: 377, 82 лв. лизингови вноски, дължими накуп; 62, 46 лв. – неустойка съгласно договора за мобилни услуги и 144, 69 лв. – разликата между цената на мобилното устройство без абонамент и преференциалната лизингова цена, също дължима съгласно условията на договора за мобилни услуги. Последните две суми са посочени във фактурата като сбор – 207, 15 лв. Всички горепосочени суми, съгласно издадените от ищцовата страна фактури по допълнителното споразумение към договор за мобилни услуги от ***г.; по договора за мобилни услуги от ***г. и по договора за лизинг, не са били заплатени от ответницата.
На ***г. ищцовата страна е депозирала в РС – Нови пазар заявление по реда на чл.410 от ГПК против ответника за дължими суми по така сключените договори и е било образувано ч. гр. д. №***г. Била е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №**от ***г., с която е разпоредено ответницата да заплати на ищцовата страна сумата от 856, 37 лева – главница, представляваща както следва: по договора от ***г. незаплатени абонаментни такси, ползвани услуги и неустойка в общ размер на 153, 53 лв.; по договора от ***г. незаплатени абонаментни такси, ползвани услуги и неустойка в размер на 124, 86 лева и по договора за лизинг от ***г. - 433, 29 лева неплатени лизингови вноски и 144, 69 лв. - разлика в цената на устройството. Ответницата не е била намерена на установения за нея постоянен и настоящ адрес, поради което и на ищцовото дружество са били дадени указания да предяви установителна претенция.
Гореописаните факти съдът приема за установени с категоричност от посочените по делото доказателства. На база на тях съдът счита, че се налагат следните правни изводи: Претенциите на ищцовата страна за сумите, дължими по сключеното допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от ***г. са основателни и доказани за размера от 76, 69 лв., представляващи неплатени от ответницата суми за ползвани мобилни услуги и абонаментна такса. Това са сумите по фактури №***г. и №***г. от 76, 27 лв. и 0, 42 лв. Относно претендираната и начислена сума за неустойка с втората от посочените фактури, в размер на 76, 84 лв., съдът счита, че претенцията е неоснователна и недоказана. Това е така, тъй като тази сума се претендира на основание чл.4 от споразумението от ***г., предвиждаща, че при прекратяване на ползването на услугите по инициатива или вина на ответницата, се следва неустойка. Въпросната сума, обаче не е начислена като неустойка за прекратено ползване на услугите, а като неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Клаузата на чл.4 предвиждаща неустойка е неясна, защото тя предвижда санкция в случай, че ответницата не ползва услугите на ищеца, което очевидно не е волята на страните, тъй като ако ответницата изпълнява задълженията си по договора, то е без значение дали тя ползва услугите, или не. Очевидно волята на страните е била да се уговори неустойка, ако договорът се прекрати преди изтичането на срока му по вина, или инициатива на ответницата. Именно в този смисъл съдът счита, че следва да се тълкува клаузата на чл.4 от договора. Но по делото липсват доказателства договорът да е прекратен от някоя от страните преди изтичането на срока му. Няма доказателства договорът едностранно да е прекратен от страна на ищеца по общия ред (чл.87 от ЗЗД). В исковата молба е вписано, че тази неустойки се претендира като сбор от три месечни абонаментни такси, съгласно споразумение между ищеца и КЗП. Действително такова споразумение между ищцовата страна и комисията е налице, но то не може да се приложи в конкретния случай, защото в отношенията между ищеца и ответницата е уговорена неустойка за предсрочно прекратяване на договора, а данни за такова прекратяване липсват. Ето защо относно сумата от 76, 84 лв., представляваща неустойка по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от ***г., исковата молба, като неоснователна и недоказана, следва да се отхвърли, а за останалата част от сумите по този договор – 76, 69 лв. молбата следва да се уважи.
По отношение на сумите, претендирани на основание договора за мобилни услуги от ***. и договора за лизинг, исковата молба е основателна и доказана и следва да се уважи. Видно е, че тези суми са дължими и незаплатени от ответницата, включително и неустойката, уговорена с този договор. Относно този договор за мобилни услуги неустойка се дължи, защото в клаузите на договора е предвидено заплащането на неустойка, освен при прекратяването на договора по вина на ответницата, още и при нарушение на задълженията по договора. В случая ответницата не е изпълнила задължението си да заплаща ежемесечно ползваните услуги и дължимите такси, както и лизингови вноски, поради което и неустойка се следва, включително и относно предоставеното лизингово устройство в размера на разликата между стандартната и преференциалната цена на устройството. Дължими са и неплатените лизингови вноски за целия останал срок на договора за лизинг предвид клаузите на общите условия на ищцовата страна към договорите за лизинг.
Предвид гореизложеното и приемайки предявените претенции за частично основателни и доказани, съдът счита, че следва да признае за установено, че ответницата дължи на ищцовата страна сумата общо от 779, 53 лева, от които: 76, 69 лв. по договор от ***г. - незаплатени абонаментни такси и ползвани услуги; 124, 86 лв. по договор от ***г. - незаплатени абонаментни такси, ползвани услуги и неустойка; 433, 29 лв. по договор за лизинг от ***г. - неплатени лизингови вноски и 144, 69 лв. - разлика в цената на мобилно устройство, ведно със законната лихва, считано от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК – ***г. до окончателното плащане. Следва да се отхвърли претенцията в размер на 76, 84 лв., представляваща неустойка по договор от ***г.
При този изход на делото ответницата следва да заплати на ищцовата страна направените по заповедното производство разноски, съразмерно уважената част от исковата молба а именно от направени разноски в размер на 385 лв., включващи 25 лева държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение, ответницата следва да заплати разноски от 350, 35 лв. Тя следва да заплати на ищцовата страна и разноските, направени по настоящото дело, също съобразно уважената част от исковата молба, а именно от общо направени разноски в размер на 145 лв., включващи 25 лв. внесена държавна такса и 120 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, ответницата следва да заплати сумата от 131, 95 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Е.А., с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. С., район „Младост“, ж.к. “Младост 4“, бизнес парк С., сграда 6, представлявано от Д.К.К.и М.С., с пълномощник по делото адв. В.Н.от АК - С., сумата общо от 779, 53 лева (седемстотин седемдесет и девет лева и петдесет и три стотинки), от които: 76, 69 лв. по договор от ***г. - незаплатени абонаментни такси и ползвани услуги; 124, 86 лв. по договор от ***г. - незаплатени абонаментни такси, ползвани услуги и неустойка; 433, 29 лв. по договор за лизинг от ***г. - неплатени лизингови вноски и 144, 69 лв. - разлика в цената на мобилно устройство, ведно със законната лихва, считано от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК – ***г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявената от“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. С., район „Младост“, ж.к. “Младост 4“, бизнес парк С., сграда 6, представлявано от Д.К.К.и М.С., с пълномощник по делото адв. В.Н.от АК – С., установителна претенция на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявена по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК против Е.Е.А., с ЕГН ********** ***, размер на 76, 84 лв. (седемдесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща неустойка по договор от ***г.
ОСЪЖДА Е.Е.А., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. С., район „Младост“, ж.к. “Младост 4“, бизнес парк С., сграда 6, представлявано от Д.К.К.и М.С., с пълномощник по делото адв. В.Н.от АК - С. направените разноски по ч. гр. д. №***г. по описа на РС – Нови пазар в размер 350, 35 лв. (триста и петдесет лева и тридесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА Е.Е.А., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. С., район „Младост“, ж.к. “Младост 4“, бизнес парк С., сграда 6, представлявано от Д.К.К.и М.С., с пълномощник по делото адв. В.Н.от АК - С. направените разноски по настоящото дело от 131, 95 лв. (сто тридесет и един лева и деветдесет и пет стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: