Мотиви
към Решение № 23/09.05.2019 г. по АНД № 100 по описа на Районен съд – Кубрат за
2019 г.
Постъпила е полицейска преписка рег.
№ 290000-2640/09.05.2019 г. по описа н.Р.у.н.М.г. ведно с Акт за констатиране
проява на дребно хулиганство по Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ) н.Р.у.н.М.г.
Нарушители са:
О.М.Х. – роден на *** ***, с
постоянен адрес ***, с българско гражданство,
женен, неосъждан, с основно образование, безработен, ЕГН **********.
З.Р.Ю. – роден на *** ***, с
постоянен адрес ***, с българско гражданство, женен, неосъждан, с основно
образование, безработен, ЕГН **********.
Актосъставителят А.В.А.–
полицейски инспектор при Р.у.н.М.г. поддържа акта, както е съставен и
предявен.
В съдебно заседание нарушителят З.Р.Ю.
не се признава виновен. Заявява, че не е предвиквал и
не е провокирал с никое свое действие грубото поведение на О.М.Х..
Нарушителят О.М.Х. позовавайки се на
обстоятелството, че предходен ден Ю. е псувал майка му, заявява, че в РУМВР –
Кубрат му потърсил сметка за това и го ударил в областта на лицето. Признава се
за виновен и изразява съжаление за постъпката си. Защитникът му пледира, че с
оглед събраните по делото доказателства и признанието за виновност на подзащитния му по безспорен начин се установява авторството
му в деянието, за което е обвинен. Заявява, че с оглед смекчаващите вината му
обстоятелства, нарушителят следва да бъде наказан, като счита, че съразмерно на
извършеното се явява наказание глоба в размер определен от съда.
Съдът, като взе предвид
доказателствата по делото, както и обясненията на нарушителите, намира
следното:
От фактическа страна:
Нарушителите О.М.Х. и З.Р.Ю. са във
влошени отношения от дълги години.
На 09.05.2019 г. Х. и Ю. ***, във
връзка с образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл.
170, ал. 2 от НК, по което като обвиняем е бил привлечен Х., който със своя
съселянин С. влязъл в жилището на Ю.. Докато Ю. чакал да бъде извикан от
разследващия полицай, Х. се приближил към него и на турски език го попитал защо
е напсувал майка му, след което го ударил с ръката си в областта на лицето.
След намесата на полицейските служители – Й. и актосъставителя
А., конфликтът бил преустановен.
След
събиране на всички доказателства по преписката актосъставителят
А.В.А.съставил Акта за проява на дребно хулиганство, който нарушителите подписали
без възражения.
Тази фактическа обстановка съдът
прие за установена, въз основа на приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 5 от НПК показания, депозирани от
свидетелите Й. и Н., както и писмените доказателства приложени към преписката.
По доказателствата:
Съдът прецени събраните по делото
доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на НПК.
Съдът кредитира показанията на посочените
свидетели, които безпротиворечиво сочат, че нарушителят
Х. е извършил действия, които нарушават обществения ред – отправял обидни думи
и нанесъл удар в областта на лицето на другия нарушител Ю..
От правна страна:
Съдът счита, че О.М.Х. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на административното нарушение
хулиганство.
От обективна страна, нарушителят О.М.Х.
е осъществил признаците на изпълнителното деяние, като на процесната
дата и място, е извършил непристойна проява, изразяваща се в отправяне на
обидни думи и нанасяне на удар в областта на лицето на З.Ю., на публично място.
От субективна страна, деянието е
извършено от нарушителя при форма на вината пряк умисъл. Деецът е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици и е
искал настъпването им.
Съдът счита, че така извършената
противообществена проява води до нарушаване на обществения ред и спокойствие.
Съдът намира, че от събраните по
делото доказателства не се установи З.Р.Ю. да е осъществил от обективна и
субективна страна състава на административното нарушение хулиганство, както от обективна,
така и от субективна страна. Нито от обясненията на нарушителя Х., нито от
показанията на другите двама свидетели, могат да се извлекат данни за
съпричастност на Ю. в деянието квалифицирано като дребно хулиганство.
По наказанията:
Съдът намира, че извършената от
нарушителя О.М.Х. проява се отличава със значително по-ниска степен на
обществена опасност и не осъществява признаците на престъпление по чл. 325, ал.
1 от НК, и е с ниска степен на обществена опасност за деяние, квалифицирано
като дребно хулиганство. При определяне на наказанието, съдът взе предвид
отегчаващите и смекчаващите обстоятелства. Като отегчаващи вината обстоятелства
съдът приема незачитането на моралните и етични норми на общуване между хората.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът приема чистото съдебно минало на
дееца, признанието за виновност и изразеното критично отношение към извършеното.
При определяне на наказанието, съдът
взе предвид баланса между смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, като
определи наказанието при превес на смекчаващите такива, а именно глоба в размер
на 200.00 лева.
На основание чл. 1, във вр. с чл. 6, ал. 1, б. „в“ от УБДХ съдът призна за
невиновен нарушителя З.Р.Ю. и го оправда по повдигнатото с акта обвинение.
Водим от изложените мотиви съдът
постанови решението си.
Председател: /П/ Ал. Великова