№ 30
гр. Благоевград, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20221200500844 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от двете страни
срещу решение № 376/02.07.2022 г., по гр.д. № 284 по описа за 2022 г. на РС-
Благоевград, в частта с която е отхвърлен предявения отрицателно
установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 5 886, 68 лв., представляваща главница по договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечаване от 1.12.2009 г., както
и на сумите от 135,46 лв., представляваща платена държавна такса и от 411,83
лв., представляваща платен адв. хонорар, както и срещу решение №
476/23.8.2022 г., с което е отхвърлено искането за допълването му , чрез
посочване на банкова сметка на ищеца, по която да му заплатят присъдените
суми.
Жалбоподателят К. К. счита решението за незаконосъобразно.
Сочи, че молбата от 16.7.2018 г. за конституирането на Е.О.С.М.
като взискател на мястото на първоначалния, въз основа на цесия не прекъсва
срока на погасителната давност след като в нея не се сочи изпълнителен
способ. Не се прекъсва давността и от молбата от 29.3.2017 г. за справки, тъй
като по нея не е изпълнено разпореждането на ЧСИ за внасяне на такси.
1
Молбата за насрочване на опис, както и самия опис на движими вещи са
действия, които прекъсват давността, но в случая те се явяват невалидни и
нямат тази последица, тъй като поискания опис и запор на сметки не са се
състояли, поради незаплащане отново на дължимите такси.
Счита, че последното действие, което е прекъснало давността е
запора върху трудовото възнаграждение от 28.5.2013 г., от когато до
28.5.2018 г. 5 годишната давност е изтекла и вземането е погасено по давност.
Затова и действието от 29.10.2019 г. е без значение след като е предприето
след погасяване на вземането по давност. Затова счита, че РС неправилно е
отхвърлил иска му с атакуваната част.
Изразява становище, че дори и давност да не е текла до влизане в
сила на ТР № 2/2013 г. до датата на издаването му 26.6.2015 г., то от тогава с
изтичане на 2 години до 26.6.2017 г. делото е прекратено по силата на закона,
и всички действия, които са сторени по същото са заличени т.е. все едно, че
не са извършвани. Следователно давността е с начална дата –датата на
издаване на изп. лист – 23.10.2012 г., от когато до 23.10.2017 г. задължението
е погасено по давност.
Въз основа на ТР № 2/2013 г. също сочи, че от датата на издаването
му на 26.6.2015 г. до 26.6.2020 г. е изтекъл 5 годишния давностен срок, тъй
като действието от 29.10.2019 г. е заличено с обратна сила, тъй като изп. дело
е било прекратено по силата на закона поради перемпция към 29.10.21 г. По
изложените съображения моли решението да се отмени и се постанови
уважаване на иска в частта, в която е отхвърлен.
„Е.О.С.М.“, ЕООД оспорва жалбата като неосноватателна.
В жалба подадена от Е.О.С.М.“ срещу решението с което е отказано
да се допълни първоначалното постановеното решение с банковата сметка на
ищеца, се сочи, че е незаконосъобразно.
БлОС счита жалбите за допустими. Подадени са от лица с правен
интерес, срещу подлежащи на атакуване съдебни актове, в предвидения в
закона срок за обжалване.
От събраните по делото доказателства БлОС приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
От материалите на изпълнително дело 1334/2012 г. по описа на ЧСИ В.
2
Т., с рег. № 795 се установява, че делото е образувано на 29.10.2012 г. по
молба на „О.Б.Б.“,АД и издадени изпълнителен лист на 23.10.2012 г. и
заповед за изпълнение на парично задължение от същата дата въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, по гр.д. 2929/2021 г. по описа на РС-Благоевград.
Според изпълнителния лист К. Л. К. е осъден да заплати на
„О.Б.Б.“,АД суми в това число и сумите от 5 886, 68 лв., представляваща
главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечаване от 1.12.2009 г., както и на сумите от 135,46 лв., представляваща
платена държавна такса и от 411,83 лв., представляваща платен адв. хонорар,
за които предявения иск от Кр. К. по чл. 439 от ГПК е отхвърлен от РС.
Видно е, че на 18.2.2013 г. на длъжника Кр. К. е връчена покана за
доброволно изпълнение.
Видно е и че на 13.2.2013 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение изх.
№ 02363/13.02.2013 г. до ЕТ „Н.Я.Н.М.“, като ищецът твърди в ИМ, че
запорът е наложен на същата дата 13.2.2013 г. Идентично съобщение е
изпратено отново на 28.5.2013 г. с изх. № № 07173 , като ищецът и за него
твърди, че е наложен на 28.5.2013 г. Едноличният търговец уведомява ЧСИ,
че длъжникът е с прекратен трудов договор.
На 16.7.2018 г. Е.О.С.М. депозира молба по изп.дело за
конституирането му като взискател предвид сключения договор за цесия с
предходния взискател по изп. дело.
Изпратено е по молба на новия взискател запорно съобщение до
друг работодател на длъжника Кр.К. - до „Б.С.Г.И.Г.“, ЕООД като ищецът
сочи, което се и доказва от изп. дело, че запорът е наложен на 29.10.2019 г.
Въз основа на изложените факти, които се установяват от събраните
доказателства и които се сочат от ищеца в исковата молба, несъстоятелни са
изводите му, че за вземанията по изпълнителния лист, в случая по отношение
на главницата, на държавната такса и адвокатския хонорар, по отношение на
които иска е отхвърлен, е изтекла 5 годишната давност.
Основателността на предявения отрицателен установителен иск по чл.
439 от ГПК за съществуване на правото на принудително изпълнение
предполага установяване на бездействие на кредитора за реализирането му в
продължение на 5 години.
3
Пет годишна е давността според чл. 117, ал. 2 от ГПК за всички
вземания, установени с влязло в сила решение. В случая 5- годишната давност
е относима и към правото на принудително изпълнение спрямо вземанията,
предмет на влязлата в сила заповед за изпълнение издадена по чл. 417 ГПК.
Несъстоятелно се поддържа, че от наложените запори на 13.2.2013 г. и
28.5.2013 г., считано от датата на последния в продължение на 5 години или
до 28.5.2018 г. е изтекла погасителната давност; както и че от датата на
издаване на изпълнителния лист на 23.10.2012 г. срокът от 5 години за
погасяване на вземането по давност е изтекъл на 23.10.2017 г.
И двете поддържани хипотези са незаконосъобразни, тъй като запорите
са наложени в рамките на изпълнителното дело, което е образувано на
29.10.2012 г. Дори ако от 28.5.2013 г. не се предприемани никакви
изпълнителни действия то 5 годишния давностен срок не е изтекъл на
28.5.2018 г.; както не е изтекъл и на 23.10.2017 г.
За извода съдът взе предвид ППВС 3/1980 г., според което докато трае
изпълнителния процес давност не тече.
Възможността да бъде прекратено изпълнителното дело по т. 8 на чл.
433, ал. 1 от ГПК – поради бездействие на взискателя в продължение на 2
години, означава, че периода от датата на наложения запор на 28.5.2013 г. до
28.5.2015 г. не се включва в периода на давността, тъй като докато трае
изпълнителното дело давност не тече. А от 28.5.2015 г. до 28.5.2018 г. са
изтекли 3, а не 5 години. Посоченото е относимо и към тезата за изтичане на
5-те години от датата на издаване на изпълнителния лист от 23.10.2012 г. до
23.10.2017 г., тъй като от образуване на изп.д. на 29.10.2012 г. до 28.5.2015 г.
давност не тече, а след това до 23.10.2017 г. не са изтекли 5 години
Обявяването на ППВС 3/1980 г. за изгубило сила с т. 10 на ТР
2/26.6.2015 г. по т.д.2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не е основание за друг извод.
ВКС с Р. 170/17.9.2018 г. по гр.д. 2382/2017 г. и Р. 51/21.02.2019 г. по гр.д
2917/2018 г. – е уеднаквил съдебната практика по въпроса като е застъпил
тезата, че отмяната на ППВС 3/18.11.1980 г., извършена с т.10 на ТР
2/26.6.2015 г. по т.д.2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - поражда действие от датата
на обявяването на ТР и се прилага от тази дата спрямо висящите към този
момент изпълнителни производства, не и към приключилите преди това.
4
Дори да се счете, че от 28.5.2015 г./когато делото е следвало да
се прекрати поради перемпция/ е започнала да тече давността, продължила и
при действие на ТР 2 /2015 г., то тя не е могла да изтече на 28.5.2020 г.,
защото е наложен запор на 29.10.2019 г. т.е. няма бездействие на взискателя
до 28.5.2020 г., като от 29.10.2019 г. е започнала да тече нова давност.
Не може да се счете, че давността не е прекъсната с
извършеното по искане на длъжника изпълнително действие на 29.10.2019 г.
по налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
Действието е от категорията на тези, които прекъсват давността, като дори
да е извършено след като делото е следвало да се прекрати поради
перемпция, то наложения запор няма за последица, сочената от
жалбоподателя Кр. К. да е без каквато и да е правно значение за давността.
След като съдебният изпълнител е този, който следи за
валидността и допустимостта на извършените от страните в изп.
производство действия, то той е този който е следвало да констатира, че
молбата за запора е валидна, тъй като изхожда от взискател, до компетентен
орган, в писмена форма, и ако я е счел за нередовна, поради подаването й по
прекратено по силата на закона изп. дело, то е следвало да укаже на
взискателя на основание чл. 426, ал. 3 във вр. с чл. 129 ГПК, че за
предприемане на исканото с нея действие следва да се образува ново изп.
дело, по което се дължи внасяне на държавна такса, по което новообразувано
изп. дело ще се извърши исканото действие. Смисъла на предвидения в
закона срок за перемпция е да се погаси възможността да се иска
принудително реализиране на едно право само ако неговия носител не го
упражнява и бездейства, поради което непочива на закона тезата на
жалбоподателя-длъжник, че въпреки активността на кредитора, само заради
неизпълнение на задълженията на съдебния изпълнител, това да води до
неблагоприятни за кредитора-взискател последици.
Несъстоятелно се поддържа и че вследствие на прекратяване на
изпълнителното дело по т. 8 на чл. 433, ал. 1 от ГПК поради перемпция и
последиците от нея, изразяващи се в обезличаване/заличаване на всички
действия, които са сторени по същото т.е. все едно, че не са извършвани,
следва да се счете, че и действията, с които е прекъсната давността, също са
обезличени, поради което за начален момент следва да се счита -датата на
5
издаване на изп. лист – 23.10.2012 г., от когато до 23.10.2017 г. задължението
е погасено по давност. Настоящият състав споделя практиката на ВКС,
обективирана в решение № 37/24.2.2021 г. по гр.д. 1747, /2020 г., споделена в
Р. 3 от 4.2.22 г. на ВКС по гр.д. № 1722/21 г., която приема, че перемпцията е
без правно значение за прекъсване на давността. Аргументирано е с нормата
на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД според която давността се прекъсва с предприемане
на действия за принудително изпълнение, поради което е застъпено че
законната последица на перемпцията за обезсилване на предприетите
изпълнителни действия не могат да се съотнесят към основанието на чл. 116,
б. „в“ от ЗЗД, след като фактическият състав на нормата е осъществен.
Ще следва да се отбележи, че в т. 10 на ТР 2/26.6.2015 г. по т.д.
2/2013 г. също е посочено, че прекратяването на изпълнителното
производство поради перемпция става по право като е без правно значение
дали съдебния изпълнител ще постанови акт, но изрично е визирано, че
новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действия.
Поради изложеното за несъстоятелност на тезите на ищеца, въз
основа на сочените от него факти и обстоятелства за изтекла давност, иска по
чл. 439 от ГПК правилно е отхвърлен. Не се установи бездействие от
кредитора в продължение на 5 години след постановяване на съдебния акт, с
който сумите са му присъдени. поради което решението в атакуваната част
от Кр. К., с което иска му е отхвърлен въззивният съд потвърждава.
Останалите съображения в жалбата на Кр. К., касаят правни
изводи на РС въз основа на факти, на които ищецът видно от исковата молба
не се е позовал, поради което и въззивният съд при съобразяване принципа на
диспозитивното начало, счита, че не дължи произнасяне. Но дори и да се
споделят доводите в жалбата, че с конкретни молби на взискателя - от
16.7.2018 г. за конституиране на взискател, от 29.3.2017 г. за извършване на
справки и изп. действия, по която не е внесена такса, съотв. насрочване на
неосъществен опис за 20.5.2019 г.- не се прекъсва давността, то в настоящия
случай това не е достатъчно за да се направи извод за изтекла давност.
Жалбата на „Е.О.С.М.“, ЕООД срещу решение № 476/23.8.2022
г., с което е отхвърлено искането му за допълване на постановеното решение
по реда на чл. 250 от ГПК, чрез посочване на банкова сметка на ищеца, по
6
която да му заплати присъдените суми е несъстоятелна. Непосочването на
сметка в решението не касае законосъобразността на решението, като се
съобрази, че такава няма посочена по делото, поради което и отказа за
допълването му с такава е законосъобразен.
С оглед изхода на делото и неоснователност на жалбата на Кр.
К. на последният не се дължат разноски. Кр. К. следва да плати на
насрещната страна разноски за настоящата инстанция в размер 100лв.,
определен от съда въз основа на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правна помощ.
Водим от изложеното и на основани ечл. 271, ал. 1 от ГПК,
БлОС
РЕШИ:
Потвърждава решение № 376/02.07.2022 г., по гр.д. № 284 по описа за 2022 г.
на РС-Благоевград, в частта с която е отхвърлен предявения отрицателно
установителен иск за признаване за установено, че Е.О.С.М.“, ЕООД няма
право на принудително изпълнение спрямо К. Л. К. за сумата от 5 886, 68 лв.,
представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечаване от 1.12.2009 г., за сумите от 135 ,46 лв.,
представляваща платена държавна такса и от 411,83 лв., представляваща
платен адв. хонорар, като потвърждава и решение № 476/23.8.2022 г., по гр.д.
№ 284 по описа за 2022 г. на РС-Благоевград, с което е отхвърлено искането
на „Е.О.С.М.“, ЕООД за допълването му, чрез посочване на банкова сметка на
ищеца, по която да му заплати присъдените суми.
Осъжда К. Л. К. да плати на Е.О.С.М.“, ЕООД сумата от 100
лв., представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8