Решение по дело №2982/2022 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И
към Решение № 1242/15.06.2022г. по АНД № 2982/2022 год. по описа
на ПРС, ХХІІ н.с.

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
С постановление от 23.05.2022 год. Районна прокуратура гр. Пловдив е
внесла в ПРС материалите по досъдебно производство № 297/2019 г. по описа
на ОСО при ОП гр. Пловдив, водено срещу З. Х. Л. за извършено
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, за това, че на
07.10.2019 г. в гр. Пловдив по хулигански подбуди е причинил другиму – на
С. И. Щ., ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-
контузна рана на долната устна довела до разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, с Предложение ПРС да освободи
обвиняемия от наказателна отговорност като му наложи административно
наказание по смисъла на чл. 78а от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр.
Пловдив поддържа обвинението. Предлага на съда да признае обвиняемия за
виновен по повдигнато му обвинение и с оглед наличието на материално-
правните предпоставки, същият да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание по смисъла
на чл. 78а от НК, а именно глоба, в размер, ориентиран към минимума – 1000
лева.
Защитникът на обвиняемия – адв. К. се солидаризира към становището
на Районна прокуратура гр. Пловдив.
Обвиняемият Л., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание,
признава вината си и изразява съжаление за стореното. Дава частични
обяснения. Моли съда да му наложи минимална глоба, като излага аргументи
в насока наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемият З. Х. Л. е роден на ..., живущ в ..., ..., български гражданин,
със средно образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Св. С. И. Щ. притежавал лек автомобил марка „Ситроен“ модел
„Берлинго“ с peг. № .... На 07.10.2019г. св. Щ. трябвало да
се срещне с дъщеря си - св. М. С. Щ., па работното й място — аптека „М.“,
находяща се на адрес: .... Уговорката им била св. Щ. да спре с
1

лекия си автомобил на кръстовището на бул. „Източен“ и
бул. „Христо Ботев“ гр. Пловдив след намиращото се там заведение
„Макдоналдс“, а св.Щ. да излезе от аптеката и да му предаде документи. Св.
Щ. потеглил с автомобила си и около 11.00 часа на 07.10.2019г. спрял до
светофарната уредба на кръстовището на бул. „Източен“ и
бул.“Христо Ботев“ гр. Пловдив. Около минута след това, зад него спрял лек
автомобил марка „Шкода“ модел „Октавия“ с peг. № ...,
управляван от обв. Л., който изчаквал зелен сигнал на светофарната уредба.
При светването на зеления сигнал обаче, намиращия се пред него автомобил
марка „Ситроен“ не потеглил. Обв. Л. изчакал следващото светване на
зеления сигнал и потеглил с автомобила си. Обвиняемият заобиколил
автомобила, в който се намирал св. Щ. и при разминаването си с него през
свалените прозорци на двата автомобила обв. Л. плюл в посока към св. Щ.,
направил му забележка и го напсувал. След това обв. Л. спрял автомобила си
пред този на св. Щ., излязъл от колата, отишъл до тази на
свид. Щ. и ударил последния с юмрук в областта на лицето. От устата на
свид. Щ. потекла кръв. Последният излязъл от колата си и при опит на
обвиняемия да го ритне, св. Щ. хванал крака му и обв. Л. паднал на земята.
Случващото се било наблюдавано от св. И. Н. В. и от св. Щ.,
която впоследствие била излязла от аптеката, като поведението на обв. Л.
предизвикало тяхното възмущение. На място се събрали и други хора, като
двама от тях /неустановени в хода на досъдебното производство/ се намесили
и разделили обв. Л. и св. Щ. Обв. Л. се качил в автомобила
си и потеглил, а св. Щ. посетил МБАЛ- Пловдив към ВМА София /Военна
болница/, където му била оказана медицинска помощ.
Впоследствие св. Щ. подал жалба в полицията, като след извършена
предварителна проверка било образувано настоящото досъдебно
производство. В хода на същото след проведени ОИМ и ПСД се установил
извършителят на деянието, а именно обв. З. Х. Л..
Според заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното
производство Съдебно-медицинска експертиза било установено, че на св. С.
И. Щ. била причинена разкъсно-контузна рана на долната устна.
Установеното травматично увреждане било причинено по механизма на удар
или притискане с или върху твърд, тъп предмет и е възможно да е причинено
по начин и по време, както се съобщава в свидетелските показания, а именно
при нанесен удар с юмрук в лицето. В същото било прието,че разкъсно-
контузната рана на долната устна, довела до разстройство па здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Гореописаната фактическа обстановка се установи по безсъмнен начин
от следните събрани по делото доказателствени материали – отчасти от
обясненията на обвиняемия, от показанията на свидетелите - частично от тези
на св.С. И. Щ., изцяло от тези на св.М. С. Щ., на св.И. Н. В. и на Г. С. К.,
всички те дадени в хода на досъдебното производство, прочетени по чл.283 от
НПК и приети към доказателствения материал по делото, както и от
2

писмените доказателства, събрани на досъдебното производство –
заключение на СМЕ, медицински документи, справка за съдимост и
характеристична справка за обвиняемия.
От наличните по делото доказателствени материали, събрани и
проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по безсъмнен начин
се установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото
производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване,
както и авторството.
Това е така тъй като свидетелите С. И. Щ., М. С. Щ., И. Н. В., подробно
и достоверно пресъздават фактите и обстоятелства, относими към предмета
на доказване в съответствие с времето и мястото, на които същите са били
очевидци, поради което и съдът кредитира показанията им в цялост. От своя
страна св. Щ. пресъздава в показанията си личните си
възприятия от станалия инцидент, след удара в лицето, който нанася обв. Л.
на баща й.
Съдът се довери и на показанията на св. Г. С. К., който макар да не е
очевидец на случилото се, потвърждава, че не той, нито сестра му, са
управлявали лек автомобил Шкода“, рег. № ... в процесното време и място, а
това е било сторено от обв. Л., както и че последният му е споделил за
случилата се физическа и словесна разправа между него и св. Щ., в която
обвиняемият удря св. Щ.
В тази насока и при постановяване на решението си, съдът се ползва от
самопризнанието на обвиняемия в досъдебното и съдебното производство,
което в контекста на гореобсъденото изцяло се подкрепя от събраните в хода
на досъдебното производство доказателства.
Съдът възприе и кредитира заключението на вещото лице като
изготвено обективно, с необходимите професионални знания и опит в
съответната област. Същото не се оспори от страните.
Съдът не се доверява в пълнота на обясненията на обв. Л., в частта, в
която заявява, че св. Щ. пръв е потърсил саморазправа помежду им, като го
напсувал на майка, като същото е възпроизведено косвено и на св. К. В тази
им част, съдът намира обясненията му за заинтересовани и чисто проявление
на защитна позиция, като прозира стремеж да внуши, че е бил предвизвикан
за агресивните си действия, търсейки оправдание в това.

ОТ ПРАВНА СТРАНА
При тази фактическа обстановка Съдът зае становище, че с деянието си
обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, за това, че на
07.10.2019 г. в гр. Пловдив по хулигански подбуди е причинил на С. И. Щ.
ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна
рана на долната устна довела до разстройство на здравето извън случаите на
3

чл. 128 и чл. 129 от НК.
От обективна страна обв. З.Л. с действията си е причинил на С. Щ.
телесни увреждания на инкриминираната дата в гр. Пловдив,
в следствие на което му е било причинена лека телесна повреда, тъй като обв.
Л. е нападнал Щ., като му е нанесъл удар с юмрук в областта на лицето. Така
извършеното от обвиняемия посегателство срещу телесния интегритет на
потърпевшия е било продиктувано от хулигански подбуди и в тази насока е
безспорната установеност на липса на каквито и да било лични мотиви, а
именно фактът, че пострадалият по никакъв начин не е провокирал
обвиняемия, като определено и забавянето за преминаване на зелен сигнал на
светофарната уредба, не е също обоснована причина за такава реакция и
последиците от това от страна на обвиняемия. Пострадалият, дори е бил
изненадан от реакцията на обв. Л., който го заплюл в лицето, напсувал, след
което му нанесъл удар с юмрук в лицето. Действията на обвиняемия са били
реализирани на обществено място, станали са достояние на други граждани,
предизвикали са тяхната реакция, възмущение, напрежение и тревоги. С
поведението си обвиняемият е афиширал незачитане към личната
неприкосновеност и общоприетите правила на поведение в обществото, както
и демонстрация на превъзходство над пострадалия. Всъщност обвиняемият
съвсем целенасочено дава проявление на усещането си за надмощие, знаейки,
че физически присъстващите не могат да му противостоят, нещо повече, той
дори демонстрира неподвластността си чрез агресивно неуважително и
обидно отношение, така сякаш общоприетите норми за поведение и общуване
не се отнасят за него.
От субективна страна деянието, извършено от обвиняемия е
осъществено при форма на вина пряк умисъл с целени и настъпили вредни
последици, като същият е съзнавал общественоопасния му характер.
Умисълът е обективиран от действията на обвиняемия, описани по-горе, и се
доказва от кредитираните гласни и обсъдените писмени доказателства по
делото.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Съобразно възприетата от съда правна квалификация по чл.131,
ал.1,т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК на осъщественото от обвиняемия
престъпление, предвиденото в особената част на НК наказание за същото е
лишаване от свобода до три години. Обвиняемият, който е пълнолетно лице,
не е осъждан до момента за престъпление от общ характер, както и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV на гл. VIII от
НК и от престъплението не са настъпили материални щети, които да са
съставомерни. Ето защо Съдът зае становище, че са налице основанията на
чл. 78А от НК, поради което следва да освободи обвиняемия от наказателна
отговорност, като му наложи административно наказание ГЛОБА. При
обсъждане на размера на наложената на обвиняемия глоба, съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства - ниската степен на обществена
4

опасност на дееца и деянието, с което макар да се засягат важни обществени
отношения, досежно телесния интегритет на гражданите, в конкретният казус
степента на накърняването му не е висока, поради което и укоримостта на
стореното не е значително сериозна. При индивидуализация на наказанието се
взеха предвид наличието преимуществено на смекчаващи отговорността
обстоятелства, като отегчаващи такива не се установяват, а именно, че се касае
за деец с чисто съдебно минало, с добри характеристични данни /не се
установява наличие на други криминални прояви/, способен да създаде
семейни отношения и да полага грижи за дете и за възрастния си родител,
трудово ангажиран, изразява съжаление за стореното, проявява критичност
към същото. Поради изложеното Съдът счете, че целите на наказанието,
предвидени в чл. 12 от ЗАНН и чл. 36, ал.1 от НК биха могли да се постигнат
чрез определяне на размера на глобата в минималния, предвиден в чл.78а, ал.1
от НК размер, при граници от 1000 лв. до 5000 лв., поради което и наложи на
обвиняемия „ГЛОБА“ в размер на 1000 /хиляда/ лв.
Според преценката на съда именно това наказание се явява съответно на
степента на обществена опасност на деянието и дееца и изпълняващо целите
на наказанието, поради което е и справедливо.
Причините за извършване на престъплението са незачитането на
установения законов ред, занижен самоконтрол и ниска правна култура.
По делото няма приобщени веществени доказателства.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът
осъди обвиняемият З. Х. Л. да заплати в полза на Държавата, по сметка на
ОДМВР-Пловдив, направените по делото разноски в размер на 219,60 лева.
По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	1242
Дата:	15 юни 2022 г. (в сила от 1 юли 2022 г.)
Съдия:	Елена Димитрова Герцова

Дело:	20225330202982
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	26 май 2022 г.

Решение по дело №2982/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите