Решение по дело №1807/2021 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  2038          Година  2021, 29.10.        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 29.09.2021 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря К.Р.и при участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 1807 по описа за 2021 годи­на и като обсъди:

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от „Бакалски“ООД с адрес на управ­ле­ние гр.Пловдив срещу постановеното по АНД №7964/2020г. по описа на Ра­йо­­нен Съд – Пловдив, IV-ти н. състав съдебно реше­ние №642 от 19.05.2021г., с което е потвърдено като законосъобразно изда­де­ното от Дирек­тор  Ди­рекция “Инс­пек­ция по труда “ – Пловдив наказател­но постанов­ле­ние/НП/ №16-002959 от 27.11.2020г., с което е наложено на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414 ал.1 КТ на търговеца уГГгггадминистративно наказание “Иму­щест­вена санк­ция” в размер на 1 500 лева за нарушение на чл.177 ал.1 КТ.

 Жалбоподателят счита съдебното решение за постановено при до­пус­нати нарушения на материалния закон, при съществени нарушения на про­це­суални правила и явно несправедливо, поради което настоява и за отмяната му и отмяна на издадено­то нака­зателно постановление, като незаконосъоб­разно. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция “Инспекция по труда “ – Пловдив счита жалбата за неоснователна и настоява за отхвърлянето и Пре­тендира разноски.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва стано­вище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен Съд – двадесет и първи състав, след като разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни осно­вания, намира същата за процесуално ДОПУСТИМА, но разгледана по същест­во за НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да обоснове извода си за законосъобразност на атакуваното НП, пър­во­степенният съд е приел, че от една страна безспорно се установява из­върше­но­то нарушение, а от друга не е налице допуснато нарушение на същест­вени про­цесуални правила в хода на административно – наказателното произ­водст­во.

Настоящият касационен състав намира, че правилно първостепенният съд е оценил всички събра­ни по делото доказателства, вкл. писмени и гласни, пред­мет на установяване и на осно­ва на свободната вътрешна преценка е форми­рал обоснован извод, на чия­то база е приел за доказано вмененото на дружест­вото нарушение на тру­довото законодателство.

Не може да са сподели и тезата на касационния жалбоподател за то­ва, че не е формиран извод дали на служителя Д. са се полагали 85 де­на отпуск и въобще какъв е бил размера на дължимите отпуски на лицето през годините.

Преди всичко, необходимо е да  се посочи, че по начало и Инспекция­та по труда, а и административният съд, не се компетентни да разрешават трудови спорове между работодател и работник/служител по см. на чл.357 КТ, които по общото правило на чл.360 ал.1 КТ се разглеждат по реда на ГПК от общите съдилища.

В случая касационният жалбоподател оспорва конкретните трудови пра­ва на лицето(правото на отпуск и конкретното му съдържание), които обаче нито Инспекцията, нито административният съд са компетентни да разрешат.

В казуса работодателят е санкциониран защото  сам е издал заповед, с която е разрешил ползването на отпуск от служителя Д. в размер именно на общо 85 дни(вкл. 21 работни дни за месец август 2020г.), като за този период е начислил, но не е изплатил дължимото възнаграждение, за което е налице и съответна съставена от него ведомост. В този смисъл контролният орган се е основал на документите, издадени от самия работодател(които са отговаряли и на твърдението на Д.). Последващият спор обаче, в кой­то ООД-то оспорва тези факти, може и следва да се отнесе(като трудов такъв) пред гражданския съд, който е компетентен да установи дали и какви отпуски през годините са се следвали на Д., респ. какво възнаграждение и се полагало за това.

Що са отнася до приложението на чл.28 б.“а“ ЗАНН, то следва да се посочи, че легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93 т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93 т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в срав­нение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Настоящата съдебна инстанция счита, че с оглед на конкретната тежест на нарушението, неговите пос­ледици, изразили се в едно продължително несъоб­­разяване с правно дължимото(през което време лицето е било без доход), случаят не може да бъде приет за мало­ва­жен по сми­съла на чл.28 от ЗАНН.

Т.е. не може да се приеме, че липсват настъпили вредни последици от продължителното му бездействие, респ. не се касае до извършено администра­тивно нарушение с незна­чителни общественоопасни последици и същото не съставлява малова­жен случай по смисъла на чл. 28, б."а" ЗАНН.

По отношение сочената несправедливост, то следва да се посочи, че яв­ната несправедливост е ка­са­ционно основание съгласно  чл.348 ал.5 т.1 вр. с ал.1, т.3 НПК, което се отнася към определеното наказа­ние на субекта. Приема се, че то е явно несправедли­во, когато очевидно не съответства на обществе­на­та опасност на деянието и дее­ца, на смекчава­щи­те и отегчаващите отговор­ност­та обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК.

Освен това явната несправедливост на наказанието, като основание по чл.348 ал.1, т.3 НПК, се обосновава с допуснати нарушения в оценъчната дей­ност на Съда при индивидуализацията на наказанието. В тази връзка следва да се посочи, че предвиденият размер на наказанието съгласно чл.414 ал.1 КТ е от 1 500 до 15 000 лева, т.е. на ООД-то е наложен специалния минимум. Или  и то­ва инвокирано касационно основание не може да бъде споделено като осно­вателно.

Или настоящата инстанция намира, че обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, които да водят до отмяната му. Също­то валидно, допустимо и законосъобразно постановено, поради което след­­ва да бъде оставено в сила.

По разноските.

С оглед изхода от обжалването, на Изпълнителна агенция "Главна инспек­ция по труда" следва да се при­­съдят разноски в размер на 80 лева за тази инстан­ция.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав :

 

Р      Е      Ш      И

                       

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №642 от 19.05.2021г., постановено по АНД №7964/2020г. по описа на Ра­йо­­нен Съд – Пловдив, IV-ти н. състав.

   ОСЪЖДА „Бакалски“ООД с адрес на управ­ле­ние гр.Пловдив да запла­ти на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" със седа­лище в гр. София, бул."Княз Александър Дондуков"№3 сумата от 80/осем­десет/ лева раз­носки за осъществена защита от юрисконсулт.

 

  РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                             2.