№. 280 / 2.5.2019 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
гр. Монтана 02.05.2019 г.
В. ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, пети граждански състав, В. открито заседание на 25.03.2019 г. В. състав:
Председател : Евгения Петкова
при секретаря Димитър Цветанов, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д.№. 2203 по описа за 2018 г. и. за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за установяване вземане на Заявител В. заповедно производство на осн. чл.422, А.1, вр.чл.415 А.1,вр. чл. 410 и. чл.124, А.1 от ГПК, вр. чл.203 ЗВ и. чл.86 ЗЗД.
Ищецът- "В. и. К. О...., Булстат: 8.., със седалище и. адрес на управление гр. Монтана, ул. А. С. №. 1., със законен представител В. Д. И.- управител, е предявил иск против С. Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, за положително установяване вземане на ищеца/задължение на ответника за СУМИТЕ: 458.61 лВ. главница; 95.83 лВ. лихва за забава В. периода 13.04.2015 година до 1..06.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2018 година до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №. 8../14.6.2018г. В. заповедно производство по ч.гр.д.№. 1./ 2018 г. на РС- Монтана.
В. заповедта за изпълнение е прието посоченото В. заявлението относно обстоятелствата, от които произтича вземането, които са посочени и. В. исковата молба, свеждащи се до следното: „С. Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, с абон.№. 0. е неизправен длъжник – потребител на “В. и. К. О.... – град Монтана, съгласно Закона за водите, за периода от 12.03.2015 г. до 15.09.2016 г. Натрупано е задължение към дружеството В. общ размер на 554,44 лв, като В. размера му са включени главница и. лихва за забава и. неизплатената стойност на консумираната вода. Длъжникът е бил длъжен да заплати сумата, плащане не е постъпило. Вземането е изискуемо и. ликвидно. Длъжникът е бил длъжен да заплати горепосочената сума, но плащане до настоящия момент не е постъпило”.
Ищецът счита, че има правен интерес да предяви установителния иск по чл.422 ГПК В. срока по чл.415, А.1 от ГПК, тъй като е получил съобщение от съда по чл.415, А.1,т.2 от ГПК-за връчване на Заповедта по чл.410 ГПК на длъжника по реда на чл.47, А.5 от ГПК.
Позовава се на Наредба №. 4../ 2004 г. за условията и. реда за присъединяване на потребители и. за ползване на водоснабдителната и. канализационна системи и. на Общите условия на “В. и. К. О...., Монтана, които са публично известни. Доводите си поддържа В. открито съдебно заседание и. по същество на спора чрез адвокат К.Ц.- упълномощен процесуален представител, която представя писмена защита. Претендира за присъждане на направените разноски по водене на делото.
От ответника С. Г., ЕГН xxxxxxxxxx, е подаден отговор на исковата молба В. рамките на указания едномесечен срок по чл.131 А.1 от ГПК, чрез назначения му по реда на чл.47, А.6 ГПК особен процесуален представител- адВ. А.М., АК-Монтана, със съдебен адрес:xxx. В. отговора е заявено, че исковете са допустими, но неоснователни. Развива довод за това, че ищцовото дружество не е изпълнявало точно задълженията си съгл. ЗВ, ОУ и. Наредба №. 4../14.09.2004г. относно отчитане показанията на водомерите на потребителите, В. частност на ответника. Оспорва предявените искове по основание и. размер, с твърдения, че не са издавани изравнителни фактури за процесния период. По същество на спора представя писмена защита.
Доказателствата са писмени и. гласни. Изслушано е заключение на съдебно- счетоводна експертиза.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и. съобр.чл.235 от ГПК приема следното:
Исковата молба е допустима, като подадена от активно легитимирана страна В. заповедното производство- заявител и. В. рамките на указания от закона едномесечен срок против пасивно легитимирана страна-длъжник В. заповедното производство. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.д. №. 1./ 2018 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана, на 12.06.2018 г. дружеството –ищец по настоящето е подало Заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против ответника С. Г.. Въз основа на това заявление е постановена Заповед за изпълнение на парично задължение №. 8../14.6.2018г., с която е разпоредено: „Длъжникът С. Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx; ДА ЗАПЛАТИ на заявителя “В. и. К. О...., вписано В. търговския регистър на Агенцията по вписванията, ЕИК 8.., със седалище и. адрес на управление град Монтана, бул. А.С. 1., представлявана от Управителя инж. В. Д. И., сумите както следва: 458.61 лВ. главница; 95.83 лВ. лихва за забава В. периода 13.04.2015 година до 1..06.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от12.06.2018 година до изплащане на вземането, както и. 26.50 лВ. разноски по делото”.
В. Заявлението и. заповедта се съдържат обстоятелствата, от които произтича вземането, които са изложени и. В. исковата молба, а именно: С. Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, с абон.№. 0. е неизправен длъжник – потребител на “В. и. К. О.... – град Монтана, съгласно Закона за водите, за периода от 12.03.2015 г. до 15.09.2016 г. Натрупано е задължение към дружеството В. общ размер на 554,44 лв, като В. размера му са включени главница и. лихва за забава и. неизплатената стойност на консумираната вода. Вземането е изискуемо и. ликвидно. Длъжникът е бил длъжен да заплати горепосочената сума, но плащане до настоящия момент не е постъпило.
От доказателствата по делото е установено, че във водената партидна книга при дружеството- ищец за абонат с аб. №. 0. е записано името на ответника: С. Г., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx. Не е променяно наименованието на абоната В. т.н. “карнет- книга” / препис- извлечение на л.5-6 от делото/. Доставената вода, предмет на исковата претенция е за имот на този адрес, т.е.- на ответницата, който е отразен и. В. представените книга-карнет и. В. извлечението от сметка 4.. „.
За изясняване на спора от фактическа страна е назначена счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице В..П.. От депозираното заключение на вещото лице се установява, че за периода по исковата молба са издавани и. осчетоводявани фактури при ищеца-20 броя, въз основа на които е изготвено и. извлечението от сметка 4.. “К.”. Записаното В. извлечението съответства на показанията, отразени В. партидната книга за абонат с №. 0. и. на показанията на водомер №. 0.. Към момента на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК по приложеното ч.гр.д. №. 1./2018 г. има непогасено задължение от ответника за консумирана и. фактурирана вода за периода от 12.03.2015 г. до 15.09.2016 г. В. размер на сумата 458.61 лв за 194 куб. питейна вода- общо главница и. 95.83 лв- мораторна лихва, считано от 13.04.2015 година до 1..06.2018 год. Вещото лице констатира, че не са постъпили плащания за процесния период от време до момента на проверката. Поради неплащане на задълженията си за консумирана потейна вода от 27.10.2016г. обектът е прекъснат за водоснабдяване от ищеца. Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и. безпристрастно, не оспорено отстраните.
Изложеното по-горе се подкрепя от показанията на разпитания свидетел А.М.Ж., на работа при ищеца като”и.”, вкл. и. за абонат на ул. М. №. 4.. В. гр. Монтана /на ответницата/. Свидетелят пояснява, че е извършвала реален отчет, тогава когато е имала достъп до имота респ. до измервателния уред. Когато е намирала хората е отчитала водомера и. не е имала проблеми. В. случаите, когато не е намирала абоната на адреса е записвала В. карнет книгата служебно количеството. Свидетелката потвърждава, че служебно е записвала количества по партидата, както и. нейните колеги, когато тя е отсъствала от работа. След служебните отчети са правени и. реални такива. Посочва, че на 19.1..2015 г. е записала служебно 10 куб.м. като на 17.12.2015 г. е записала нулев отчет, за да се изразходят надписаните 5 куб. м. От 23.09.2015 г. до 19.1..2015 г. са служебно написани кубици като свидетелката уточнява, че на 17.12.2015 г. е реално отчетен н абонатът е положил подписа си. След този отчет реален такъв има на 15.04.2016 г. като е посочено, че водомерът е изправен и. абоната е положил подпис. В. последствие по желание на потребителя на 07.10.2016 г. е прекъснато предоставянето на В. и. К. услугата. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, непротиворечиви и. необорени от останалите доказателства В. производството по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира предявените искове за основателни. Доказателствата по делото дават основание за извода, че между страните съществува облигационно правоотношение, при което ответникът е ползвател на услуга, предоставена му от дружеството – ищец срещу заплащане, съгл. Общите условия за предоставяне на В. и. К. услуги и. Наредба №. 4../ 2004 г. за условията и. реда за присъединяване на потребители и. за ползване на водоснаб. и. канА. системи. С оглед на предмета на създадената между тях облигационна връзка- продажба / доставка/ на вода, не е необходимо с всеки потребител да се сключва индивидуален писмен договор / аргумент и. от чл.4.. от ОУ/. Ищецът като доставчик по сделката е изправна страна- изпълнил е задълженията си по чл.8. от ОУ- да доставя на потребителите питейна вода и. т.н. Доказателствата по делото сочат, че ответникът е неизправен длъжник по същата- не е изпълнил задължението си за заплащане на ползваната и. отчетена по партида на негово име вода, съобразно уговорената цена. В. случая за предоставената услуга- доставка на вода по договора с ищеца се дължи ежемесечно заплащане на цената на водата, като са налице родово определени престации. Те се дължат през определен период от време и. са различни- В. зависимост от количеството на доставената на абонатите вода и. стойността на услугите за пречистването и. отвеждането й.
В. случая дружеството- ищец е процедирало съобразно изискванията и. условията на Наредба №. 4../ 2004 г. Служебно са записвани съответни количества вода за отделни месеци, когато абонатът не е намиран на адреса. Тогава В. карнет-книгата подпис е полаган само от служителя/и./ на ищцовото дружество. Комуникация е осъществяване и. с ответницата, която е В. течение на отразяваните количества вода и. за задължението си за заплащането й, вкл. и. това, че попада В. лицата за събиране на вземанията по съдебен ред. На тази база съдът намира за неоснователни възраженията В. писмения отговор на ответника, чрез назначения особен процесуален представител. Служителят на ищеца, извършвал съответно инкасиране е действал съобразно разпоредбите на чл. 35 А. 1 и. сл. от Наредба да 4../2004 г. на М. за условията и. реда за присъединяване на потребителите..., съгл. която „показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб.м. за период, който се определя В. общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца. „Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява В. съответствие с реалното потребление/чл. 35, А. 2 от Наредбата/. При невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител потребителят е длъжен да уточни с оператора В. удобно за двете страни време извършването на отчитането В. срок не по-дълъг от една година от последното отчитане/чл. 35, А. 4.. от Наредбата/. Няма изискване В. Наредбата и. ОУ да се полагат подписи при служебно отчитане от „отчетник измервателни уреди”, както и. да се издават нарочни изравнителни фактури след като абонатьт е отчетен реално.
По изложените съображения следва да бъде уважена претенцията по главния иск В. горепосочения размер, ведно със законната лихва от предявяването- 12.06.2018г. до окончателното й изплащане.
Като не е изпълнил на падежа задължението за плащане, ответникът дължи законната лихва съгласно чл.40, А.1 от Наредба №. 4../ 2004 г. и. чл.86 от ЗЗД върху всяка просрочена вноска съобразно падежа й, с оглед на което акцесорния иск за т.н. мораторна лихва е основателен и. следва да бъде уважен В. претендирания размер.
С оглед на изложеното следва да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца по Заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№. 1./2018г. на МРС, по размери, както е прието В. мотивите по-горе, ведно със законната лихва от предявяване на Заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане.
При очертания изход на спора и. съобр. чл. 78 А. 1от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по водене на настоящето дело разноски- 76.50 лв- държавна такса, 300 лв- депозит за особен представител по чл.47 ГПК и. 160 лв- възнаграждение за вещо лице. Ответницата дължи на ищеца и. разноските В. заповедното производство- сумата 26.50 лв лв-д.такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И. :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С. Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx / с особен представител- адвокат А.М., АК-Монтана/, че същата дължи на ищеца "В. и. К. О...., Булстат: 8.., със седалище и. адрес на управление гр. Монтана, ул. А. С. №. 1., със законен представител В. Д. И.- управител, СУМИТЕ: 458.61 лВ. главница; 95.83 лВ. лихва за забава В. периода 13.04.2015 година до 1..06.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2018 година до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №. 8../14.6.2018г. В. заповедно производство по ч.гр.д.№. 1./ 2018 г. на РС- Монтана.
Осъжда С. Г. /адрес и. ЕГН по-горе/ да заплати на "В. и. К. О...., Булстат: 8.., със седалище и. адрес на управление гр. Монтана, ул. А. С. №. 1., със законен представител В. Д. И.- управител, сумата 536.50 лв, представляващи разноски В. исковото производство и. сумата 26.50 лв- разноски В. заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана В. двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :