Р Е Ш Е Н И Е
46 03.04.2015г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Двадесет и
шести февруари 2015
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НЕНКА ИВАНОВА
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия СТАТЕЛОВА 4 2014
гр.д.№ по описа за год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са в
обективно съединение искове с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 53, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния
регистър.
В исковата молба,
подадена от Р.В.Ю.,*** – малолетен, представляван от
своята майка и законен представител В.Е.Д.-Ю., чрез процесуалния им представител И.Н.Ц. – адвокат от Пазарджишка АК, срешу Н. К Ц.,***, И.С. *** и Ц.И.Д.,***, твърдят, че ищецът е собственик на недвижим имот с
административен адрес: град ***, ул. „***, за който е отреден идентификатор
59302.50.3485 по кадастралната карта на гр. *** и за който по отменения
регулационен план на града е отреден УПИ ХХІІ-3485, в кв. 202 по плана на
града, като Р.Ю. е закупил имота през 2006 г. от
своята баба РГГ. В исковата молба се сочи, че при прецизно измерване на
мястото, именно бабата на ищеца е установила, че оградата, поставена тогава
между недвижимия имот, представляващ нейна собственост и съседния имот –
собственост на ответниците, е разположена изцяло в дворното място на ищеца,
като част от процесния недвижим имот, с площ от около 25 кв.м., е заснета в
кадастралния план като част от имота на Ц. и Д. В
исковата молба се сочи, че тогавашната собственица на имота е предявила иск за
собственост по смисъла на ЗС, но от заключенията, дадени от вещите лица в
тогавашния процес, се установило, че става дума за грешка в кадастъра. Ищецът твърди, че през 1975 г. е съставен
констативен протокол за грешка в кадастъра, въз основа на който със Заповед №
12/23.01.1976 г. е одобрено попълването на верните имотни граници между
тогавашните имоти с пл. №№ 2793 и 2794, като въз
основа на тази заповед е изменена и регулацията на двата парцела -ХХVІ-2793 и
ХХІV-2794, в кв. 187 по тогава действащия план на град ***, а със Заповед №
114/10.5.1977 г. регулационната граница е изместена на юг към парцела на ответниците.
Ищецът твърди, че при последващите планове, новозаснетата
имотна граница не е нанесена и така регулационния и сега действащия кадастрален
план на града, са изработени по подложката на регулационния план от преди
изменението през 1976 г. По тази причина, според ищците, съгласно кадастралната
карта на гр.***, част от имота на ищеца, с площ от
около 25 кв.м, е заснета като част от имот с идентификатор 55302.501.3486,
който представлява собственост на ответниците.
Молят съда да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците,
че част от имота, собственост на ищеца Р.В.Ю., с площ от около 25 кв.м, който е с идентификатор
55302.501.3485 по кадастралната карта на гр. ***, за който е отреден УПИ
ХХІІ-3485, в кв. 202 по отменения план на град ***, който представлява площ,
ограничена между вътрешната регулационна линия по действащия план и тази по
предходния, погрешно е заснета като част от имот си идентификатор
55302.501.3486, собственост на ответниците Н. К Ц., И.С.Д., Н.С.Р. и Ц.И.Д., за
който по отменения план на града е отреден УПИ ХХІ-3486.
Молят да бъде
допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, при която вещото лице-геодезист,
след като се запознае с материалите по делото и направи справка по предходните
планове на гр. ***, да даде заключение за състоянието
на имота на ищеца по предходните планове на града и да отговори на въпросите:
Има ли промяна на имотната граница; На какво се дължи тази промяна и да даде
заключение в какви граници е нанесен процесния имот в сега действащата
кадастрална карта на град ***.
Представя следните
писмени доказателства в копие: Скица на ПИ № 2630 от 06.03.2013 г., издадена от
СГКК- град Пазарджик; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 197,
том ІІ, н.д. № 248 от 2006 г. Общия регистър на Нотариус № 471 – НМ-Т с район
на действие РС ***; Удостоверение за данъчна оценка №
**********/7.6.2013 г. издадено от Община ***; Нотариален акт за
покупко-продажба № 192, том І, н.д. № 182/2006 г. по Общия регистър на Нотариус
№ 471 – НМ-Т, с район на действие Районен съд ***.
В законоустановения
срок ответниците Н.К.Ц., чрез
своя пълномощник и баща КН Ц., ответникът И.С.Д. и ответницата Ц.И.Д., всички
със съдебен адрес:*** – адвокат С.И.Д.
от Пазарджишка АК, представят писмен отговор на исковата молба, в който
твърдят, че предявената искова молба е нередовна и следва да се остави без
движение за отстраняване на недостатъците й. Сочат, че няма данни за законовата
представителна власт на представителката на малолетния ищец. Ответниците
твърдят, че напълно неоснователно се претендира установяване на погрешно
заснемане на част с площ от около 25 кв. м, от собствен на ищеца имот като част
от имота на ответниците, но не се сочи по кой план се твърди, че е налице
погрешно заснемане, като не се конкретизира към кой момент и за коя конкретно
индивидуализирана по местоположение и размери част се спори за собственост, за
да се твърди, че тя е погрешно заснета. Според ответниците, предявеният иск е
недопустим и неоснователен, тъй като в конкретния случай не е индивидуализирано
спорното материално право, за да се вземе отношение от ответниците, поради което следва да се остави без движение
исковата молба и да се укаже на ищцовата страна да индивидуализира конкретното
материално право, което се претендира. Ответниците твърдят, че ако се
претендира спор за материално право, то той е към минал момент – момента на
влизане в сила на съответния план, който е неизяснен в ИМ и, към който момент
ищецът не е собственик и няма как да заведе подобен иск. А в случай, че се води
спор за собственост към настоящия момент, то е налице решение по смисъла на чл.
108 от ЗС, постановено по гр.д. № 197/2005 г. по описа на Панагюрския РС,
водено между бабата на ищеца и ответниците, като претенцията е отхвърлена. Сочи
се, че искът е недопустим спрямо ответницата Ц.Д.,
която няма право на собственост в недвижимия имот на ответниците, а само
ограничено вещно право на ползване.
Ответниците твърдят,
че ако се приеме, че искът е допустим, то той е напълно неоснователен и следва
да се отхвърли, тъй като няма грешка в заснемането на имотната граница между
имотите на страните, а ако има отклонение, то това е изцяло в рамките на
законната допустима грешка по нормативи и не следва да се приема за грешка.
Ответниците твърдят също, че имотът се владее при тези кадастрални и
регулационни граници повече от 40 години от ответниците и техните праводатели,
като тези граници са заснети при предходния план и са възпроизведени в сегашната
кадастрална карта, като собствеността е прехвърляна при тези граници.
Ответниците сочат, че при измервания на място са установени намален сервитут от 3,50 метра, представляващи разстояние между
границата с Григорови и жилищната сграда, като за строежа на жилищната сграда
на ответниците Д същият е изпълнен.
Ценови, Д. и Д.
твърдят, че между процесните имоти са налице трайно изградени масивни огради,
които материализират имотната граница, като в частта откъм лицето на имотите,
оградата е строена преди повече от 40 години и представлява тухлен зид с
долапи, които са откъм имота на ищеца, което сочи, че е построен от
наследодателя на неговата праводателка. Твърди се също, че е налице приет ПУП
при строежа на гараж от праводателите на ищеца, в
който те са приели така определената имотна граница и съгласно разработката и
дадената виза за строеж, височината на гаража не е изпълнена съобразно с
предписанието, но е приета имотната граница, на която същият е построен.
Молят съда, при
условие, че се назначи вещо лице- геодезист, то да даде отговор на следните
въпроси: Каква е площта на изградената ограда по цялата дължина на границата
между недвижимите имоти и как е разположена тя спрямо границата между имотите.
Молят да бъдат
изискани и приложени от Община *** заповедите и
скиците за заснемането на имотните граници и изменението на регулацията между
двата недвижими имота.
Молят да бъдат
допуснати двама свидетели при режим на довеждане в съдебно заседание, които ще
установяват времето на строежа и местоположението на оградите между двата имота.
Представят следните
писмени доказателства в копие: Архитектурен проект; Нотариално заверена
декларация № 39/14.07.1977 г. по регистъра за нотариалните заверки на
Панагюрския РС; Разрешение за строеж № 52/14.04.1998 г.; Протокол за определяне
на строителна линия и ниво на строеж № 3/04.05.1998 г.; Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 81, том ІІ, н.д. № 218/2006 г. по Общия
регистър на Нотариус № 390 – П К с район на действие РС ***; Нотариален акт за
покупко-продажба на недв. имот
№ 24, том ІІ, н.д. № 663/1995 г. по описа на нотариалните дела на РС ***;
Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, придобит по регулация
№ 47, том І, н.д. № 203/1961 г. по описа на Панагюрския РС за нотариалните
дела; Скица № 307/3.7.2001 г.; Скица за частично изменение и допълнение на
одобрена квартална разработка № 548/16.10.1986 г.
В
съдебно заседание, редовно призован, ищецът Р.В.Ю. е представляван от неговата майка и законен представител В.Е.Д. – Ю. и от процесуалния му
представител- адвокат И.Ц. от ПзАК.
Ответникът Н.К.Ц. не се явява, а е
представляван от неговия баща Константин Ц. и от процесуалния
му представител адвокат С.Д. от ПзАК.
Ответникът И.С.Д., редовно призован, не се явява. Вместо него се явява
процесуалният му представител адвокат С.Д. от ПзАК.
Ответницата Ц.И.Д., редовно призована, се явява лично и с процесуалния
си представител- адвокат С.Д. от ПзАК.
По делото са разпитани
свидетелите И. С Р. и ТСВ.
От представената по
делото скица на поземлен имот № 2630 от 06.03.2013г. се констатира, че
процесният недвижим имот, собственост на Р.В.Ю., е с
площ от 559 кв.метра и в него са построени жилищна
сграда и сгради на допълващо застрояване.
Видно от представения
по делото нот.акт за покупко -продажба на недвижим
имот № 197, том ІІ, нот.дело № 348/2006г. по Общия
регистър на нотариус № 471 – Н М- Т, с район на действие Районен съд ***, е, че
РГГ – И. е надарила малолетния си внук Р.В.Ю., чрез неговата майка и законен представител В.Д. – Ю., с празно дворно място с площ от 31 кв.метра, при съседи:
изток – УПИ ІІ, за жилищно строителство, имот пл. № 4226, север – УПИ ІІ – за
жилищно строителство и имот пл. № 4226, югозапад – имот пл. № 3485, която част
е придадена по регулация към собствения на купувача УПИ ХХІІ-3485, в кв.202 по
плана на гр.***.
От представения по
делото нот.акт за покупко- продажба на недвижим имот №
192, том І, нот.дело № 182/2006г. по Общия регистър на
нотариус № 471 – Н М- Т, с район на действие Районен съд ***, се установява, че
Л Г И. и РГГ-И. продават на Р.В.Ю., чрез неговата
майка и законен представител, дворно място с административен адрес: гр.***,
ул.”***, представляващо поземлен имот с площ от 527 кв.метра, за което е
отреден УПИ ХХІІ-3485, в кв.202 по плана на гр.***, ведно със застроените в
него- масивна жилищна сграда с площ от 50 кв.метра и паянтова лятна кухня на 35
кв.метра, ведно с останалите подобрения и приращения
в имота, при съответно описани съседи.
Съобразно с
приложеното по делото удостоверение за данъчна оценка изх. № **********
от 07.06.2013г., издадено от Община ***, данъчната оценка на недвижимия
имот, собственост на ищеца, възлиза на сумата от 10542,00лв.
По делото е приложена
декларация, нотариално заверена с рег. № 391/14.07.1977г.
по Регистъра за нотариални заверки на Районен съд ***, от която се констатира, че
К С.Д. и С. Н Р., като съсобственици на имот пл. №
2794, в кв.187 по плана на гр.*** и Г Т Г, в качеството му на собственик на
имот пл. № 2793, за който е отреден парцел ХХVІ-2793, в кв.187 по плана на гр.***,
са се съгласили със скицата, представляваща неразделна част от тази декларация,
относно застрояването на парцел ХХІV-2794, собственост на Д. и Р., съгласно която ГТГ се е съгласил с построяването в
съсобствения им парцел на две петна с дължина до 14 метра в североизточния ъгъл
на съществуваща жилищна сграда на С.Р., като при това
бъде намалено сервитутното разстояние от 3,50 метра
между жилищната сграда на С.Р. и имотната граница
между парцел ХХІV-2794 и парцел ХХVІ-2793, в кв.187. От своя страна, съгласно
декларацията, К С.Д. и С. Н Р. са
декларирали, че след построяване на новата жилищна сграда, няма да предявяват
териториални търсения спрямо ГТГ и увеличаване на парцела им за сметка на
неговия, при следващи регулационни планове.
По делото е приложено
разрешение за строеж № 47/22.07.1977г., от което се констатира, че на С. и
Кръстьо Д е разрешено застрояването на двуетажна, двуфамилна жилищна сграда, в
парцел ХХV-2794.
Видно от приложеното
по делото разрешение за строеж № 52/14.04.1998г. е, че на Н К Д.-Ц, на С. К Д., е разрешено строителството на
междусъседска ограда в парцел ХХІ-3486, в кв.202 по плана
на гр.***, по дадена строителна линия, като е посочено, че оградата следва да
бъде изпълнена от бутобетон с височина до 0,60 метра и прогледна част от
метални пана, с обща височина до 2 метра. Посочено е, че оградата следва да
бъде разположена поравно между парцел ХХІ-3486 и парцел ХХІІ-3485.
От протокол за определяне
на строителна линия и ниво на строеж № 3 от 04.05.1998г. се констатира, че е
разрешено на С. Кръстев Д. и Н К Д.-Ц, строителна
линия в парцел ХХІ-3486, в кв.202 по плана на гр.***.
По делото е приложен нот.акт за покупко- продажба на недвижим имот № 81, том ІІ,
нот.дело № 218/2006г. по Общия регистър на нотариус №
390 – П К, с район на действие Районен съд ***, от който се констатира, че С. К
Д. и Ц.И.Д. са продали на И.С.Д.
поземлен имот с пл. № 3486, за който е отреден УПИ ХХІ-3486, в кв.202 по плана на гр.***, целият с площ от 583 кв.метра,
при съответни съседи.
От приложения по
делото нот.акт за покупко- продажба на недвижим имот №
124, том ІІ, нот.дело № 663/1995г. по описа на
Панагюрския районен съд за нотариалните дела, се установява, че Нели Кръстева Д.
– Ценова, е продала на Н.К.Ц. масивна, двуетажна,
двуфамилна жилищна сграда с площ от 90кв.метра, ведно
с ½ ид.част от избените помещения, таванското
помещение и стълбищната клетка и ведно с 1/4 ид.част
от дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 582 кв.метра,
за което е отреден парцел ХХІ-3486, в кв.202 по плана на гр.***, при съответни
съседи.
От приложения по
делото нот.акт за право на собственост, придобит по
регулация № 47, том І, нот.дело № 203/1965г. се
установява, че С. Н Р. и С П Д., заедно с К С.Д. и Н С
К, всички в качеството им на собственици на парцел І-2794, в кв.187
по плана на гр.***, са получили дворно място от 200 кв.метра, при съседи – Г Г, С.Р., наследници Д и Н Р. по
регулация.
По делото е приложена
скица № 548/16.10.1986г. за частично изменение и допълнение на одобрена
квартална разработка, от която се констатира, че на граничната линия между
парцел ХХІІ-3485 и съседния парцел ХХІ-3486 е построен гараж, който не следва
да надвишава по своята височина плътната част на оградния зид.
Видно от приложеното
по делото уведомително писмо изх. № 11-01-164 от 31.05.2014г., издадено от Община *** е, че с одобрено изменение на дворищната
регулация, оградата между парцели ХХVІ-2793 и ХХІV-2794, 6014 следва да мине по
имотната граница. Сочи се, че попълването на кадастралния план с построените
масивни граници (ограда) между имот пл. № 2794, с идентификатор 55302.501.3486,
с имот пл. № 2793, с идентификатор 55302.501.3485 – на ищеца и изменението на
дворищната регулация по съществуващата имотна граница между парцели ХХVІ-2793 и
ХХІV-2794, 6014, в кв.187 по отменения план на града,
е одобрен със заповед № 808 от 1972г. и е действал до влизането в сила на
действащия дворищно- регулационен план на гр.*** от 1980г.
Съобразно със
съобщение № 1-835 от 22.06.1977г. е видно, че с решение на Градски общински съвет ***, на основание чл.82, ал.4 от
ППЗТСУ, на 27.05.1977г. е одобрен частичен квартално- застроителен план за
изменение на регулацията на парцел ХХVІ-2793 – на ищеца и ХХІV-2794, 5014- на
ответниците, като регулационната линия между същите следва да мине по имотната
граница. Взето е решение, че за парцел ХХІV се отрежда имот пл. № 2794, а за
имот пл.№ 6014 се закрива.
Видно от приложените
по делото разписка от 22.06.1977г., тогавашните собственици на имотите Кръстьо Д.,
С.Р. и Григор Григоров са уведомени за това.
По делото е приложено
уведомително писмо изх. № 1208 от 15.06.1977г., с което Общинския народен съвет
е изпратил одобреното изменение на кв.187 относно процесните недвижими имоти на
Народен съвет гр.Пазарджик.
Видно от приложената
по делото заповед № 114/10.06.1977г., по искане на ГТГ е одобрен частичен квартално- застроителен план на процесните недвижими имоти,
съгласно който регулационната линия между парцел ХХVІ-2793 и ХХІV-2794, 6014
трябва да мине по имотната граница между имотите. Сочи се, че е налице и
констативен акт от 04.05.1977г. Крайния срок за обжалване на изменение на
регулацията и застройката на процесните недвижими имоти, съгласно приложеното
писмено доказателство, е изтекъл.
От служебен технически констативен протокол, изготвен на 14.02.1975г., се констатира, че съществува новозаснет имот пл. № 2794, който представлява собственост на С Д., наследници на К Д. и С. Н Р., като имотните граници са обособени по приложената регулация от 1957г. и са построени масивни граници между този имот и имота с пл.№ 2793, собственост на Г Ст.Гр.
От разпита на
свидетеля И. С Р., чийто показания съдът цени изцяло, се установява, че същият
е съсед на процесните недвижими имоти, който сочи, че през 1976г. между
процесните недвижими имоти е изграден дувар. Твърди, че сградата от страна на
ответниците е изградена преди около 15 или 20 години. Установява, че жилищната
сграда на Н.Р. е правена след
къщата на С..
От показанията на
свидетеля ТСВ, които съдът цени изцяло, тъй като същият е съсед на процесните
недвижими имоти, се установява, че имотите са застроени, като процесната ограда
представлява отчасти масивен дувар, а в другата си част е желязна ограда с
бетонна основа. Сочи, че в началото на имотите, с влизането на гаража на ищеца Р.Ю. е налице масивен дувар, а след
това е поставената през 1996г. или 1997г. постоянна ограда направена от С.Д.,
тъй като преди това е била с пармаци, дъски и е
падала. Този свидетел също потвърждава, че масивния дувар е построен през
1975г. или 1976г., когато е празнувана 100 годишнината на Априлското въстание.
Сочи, че от тогава границата не е променяна и дувара не е местен, а желязната
ограда е само негово продължение.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на съдебно - техническата експертиза се
констатира, че вещото лице след оглед установява, че границата е построена,
като е приложена регулацията по плана от 1957г., а заснетата граница в плана от
1980г. и кадстралната карта не отговарят на действителната
граница. Според вещото лице кадастралната карта на гр.***
ощетява ищеца Р.Ю., тъй като същата
представлява масивна тухлена ограда с ниши и ширина 50 сантиметра, като
дължината е 12 метра, а общата площ е 6 кв.метра. Вещото лице сочи, че след
тази част оградата е от излят бетон с ширина 20 сантиметра, и дължина 14,80
метра, като общата й площ е 2,96 кв.метра. Цялата площ
на оградата, вещото лице е събрало и установило, че е с обща площ от 8,96 кв.метра и ощетява Р.Ю., тъй като е разположена изцяло в
неговия имот. Вещото лице стига до този извод, след като сочи, че в плана на гр.*** от 1957г. са заснети имот пл. № 2793, с площ от около
745кв.метра и имот пл. № 2794, с площ от около 487 кв.метра. С този план в кв.188, за имот пл. № 2793 са отредени два парцела – УПИ
ІІ-2793, с площ около 582 кв.метра и лице 18 линейни метра, който е образуван
от съсобствено и придаваемо място от имот 2794 с
размер около 90 кв.метра, а УПИ І-2793 е проектиран с площ от 515 кв.метра и
лице от 15,25 метра, като в площта му е включена придаваема
част от имот 2794, с площ от около 295 кв.метра и придаваеми
части от съседни имоти. Вещото лице сочи, че през 1972г. е приет и одобрен
следващия регулационен план на града, като за негова основа е използвана
кадастралната основа на плана от 1957г. По-късно през 1977г. е одобрено
следващо изменение на кв.187, с което създадения през
1976г. чрез попълване на кадастралната основа новозаснет
имот 6014, е преотреден и за парцел ХХІV-2794, 6014 е
отреден нов парцел ХХІV-2794, а вътрешната регулационна линия между него и
съседния от север парцел ХХVІ-2793 е проектирана по попълнената имотна граница,
представляваща материализираната на място регулация от 1957г. Със следващия
кадастрален и регулационен план от 1980г.на града,
бившият парцел ХХVІ-2793 е и заснет като имот пл. № 3486, в кв.202, а за имот
3485 е отреден парцел ХХІІ-3485, като имот 3486 става парцел ХХІ-3486. В този
случа вътрешната регулационна линия минава по заснета имотна граница на плана.
В кадастралната карта на гр.*** действаща към момента,
вещото лице е отразило, че процесният недвижим имот на ищеца, с идентификатор
55302.501.3485, е с площ от 559 кв.метра и лице 17,53 метра, а процесният имот
с идентификатор 55302.501.3486 е с площ от 583 кв.метра и лице 17,83 метра.
От допълнителното
заключение на вещото лице се констатира, че при направеното измерване на място,
разстоянието между западната сграда и края на масивната ограда е 4,90 кв.метра, а от края на стълбите до масивната ограда е 4
метра. Вещото лице е измерило, че на 7 метра от масивната ограда, по
протежението на ажурната ограда, се намира точката с допустима разлика от 30
см. От измерванията на вещото лице се установява, че разстоянието между
западната сграда и масивната ограда, мерено през 1998г., при даване на
строителна линия е бил на друго място, малко по-навътре в двора, понеже
междувременно част от масивния дувар е бил бутнат и така се получава разлика от
0,05 метра между измерванията по протокола и измерванията, направени при огледа
от вещото лице. От заключенията е видно, че разстоянията между западната сграда
и ажурната ограда е 3,71 метра, разстоянието между източната част на западната
сграда и ажурната ограда е 3,63 метра, а разстоянието между източната сграда и
ажурната ограда е 3,40 метра. Съгласно заключението на вещото лице, ажурната
ограда е поставена съгласно протокола между наследодателите на страните.
Съгласно заключението си, вещото лице сочи, че оградата на разстояние от 9,40
метра от уличната регулация прави чупка на вътре в имота на ищеца, като
масивния дувар е отклонен с 22 см., а бетоновата ограда е отклонена с 43 см.
Вещото лице е категорично, че регулационната линия от 1957г. е права линия, а
изпълнената на място ограда прави чупка навътре в имота на ищеца.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че през 2006г. Р.В.Ю.
е получил чрез покупко продажба от баба си правото на
собственост върху процесния недвижим имот с идентификатор 55302.501.3485, а
ответниците са съсобственици на съседния имот с идентификатор 55302.501.3486.
По делото бяха събрани многобройни писмени доказателства, от които се
констатира, че двата процесни недвижими имота, като съседни, са претърпели
множество регулационни изменения през периода 1957г. - 1980г. Сочи се, че
границата, приложена съгласно регулацията от 1957г., е била отбелязана в
имотите чрез изграждането на масивна ограда – дувар, а по-късно и ажурна
ограда, явяваща се продължение на масивната ограда, като оградите преповтарят
имотните граници съгласно плана от 1957г. От заключението на вещото лице се
установи, че тъй като част от масивната ограда -дувар
е претърпяла, макар и минимално
разрушаване, продължението й, изградено като ажурна ограда, е осъществено с
отклонение, но по делото не се установи, че е налице отклонение извън рамките на
законно допустимата грешка. Вещото лице сочи по безспорен начин в заключението
си, че разликата, която се съществува е в резултат на чупка на ажурната ограда,
като при измерванията сочи, че на разстояние от 9,40 метра от уличната
регулация масивния дувар е на 22 см., а бетонната ограда е на 43 см. отклонение. Съгласно заключението на вещото лице общата площ
на масивната и ажурната ограда възлиза на 10,64 кв.метра,
като тази ограда съвпада от към уличната регулация и в дъното на имотите именно
с плана от 1957г., когато е приложена регулацията, само и единствено чупката
навътре в имота на ищеца представлява нарушение на регулационната линия. По
делото безспорно се установи, че оградата е строена в съгласие между собствениците
на недвижимите имоти, а от своя страна това отклонение е незначително, площта
му също е незначителна, поради което съдът счита, че предявеният от Р.В.Ю. срещу Н.К.Ц., Н.С.Р. и Ц.И.Д.
иск е допустим, но неоснователен. По делото не се установи по безспорен и
категоричен начин, че допусната чупка, както и отклонението надвишава
законоустановените минимално допустими отклонения, предвидени в закона, поради
което съдът счита, че изградената между съседните имоти ограда преповтаря
регулацията и предявения от ищеца Р.Ю. иск следва да бъде оставен без уважение.
С оглед изхода на делото и съгласно чл.78,
ал.3 от ГПК, следва да бъде осъден ищеца Р.В.Ю., представляван от неговата
майка и законен представител В.Е.Д.-Ю., да заплати на ответниците Н.К.Ц., И.С.Д.,
Н.С.Р. и Ц.И.Д., сторените по делото съдебно- деловодни
разноски в общ размер на 400,00лв.- адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, на
основание чл.53 от Закона за кадастъра и имотния
регистър, Панагюрският районен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан, предявеният от Р.В.Ю., с ЕГН-**********,*** – малолетен, представляван от своята
майка и законен представител В.Е.Д.-Ю., с ЕГН-**********,
чрез процесуалния им представител И.Н.Ц. –
адвокат от Пазарджишка АК, срещу Н. К Ц., с ЕГН-**********,***, И.С.Д., с ЕГН-**********,*** и Ц.И.Д., с ЕГН-**********,***,
установителен иск по смисъла на чл.53 от Закона за
кадастъра и имотния регистър за установяване, съгласно който част с площ от
около 25 кв.метра от имот с идентификатор 55302.501.3485 по кадастралната карта
на гр.***, за който е отреден УПИ ХХІІ-3485, в кв.202 по отменения план на гр.***,
погрешно е заснет като част от имот с идентификатор 55302.501.3486, за който
имот е отреден УПИ ХХІ-3486, в кв.202 по отменения план на гр.***.
ОСЪЖДА Р.В.Ю., с ЕГН-**********,***
– малолетен, представляван от своята майка и законен представител В.Е.Д.-Ю., с ЕГН-**********, чрез процесуалния им представител И.Н.Ц. – адвокат от Пазарджишка АК, да заплати на Н. К Ц., с ЕГН-**********,***, И.С.Д., с ЕГН-**********,*** и Ц.И.Д., с ЕГН-**********,***, сторените по
делото съдебно деловодни разноски в общ размер на 400,00лв.(четиристотин
лева)- адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от датата на получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено с
мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: