МОТИВИ по Присъда № 100/2015 г., по НОХД № 100/2014 г. на СВС.

Подсъдимият гр.л.В. К. Г. е бивш служител на хххх „хххххх” на хххх /ххххххххххх /. В агенцията постъпва на 19.11.2001 г. и същия е бил на длъжност „хххххххххххххххх” в пункт за продажба на движми вещи –ххххх   към Дирекция „хххххххххххххх”. Същия участвал активно при приемането, съхраняването на движими вещи от войските, както и при подготовката на числящите му се имущества за търг и магазинна продажба, така и тяхната реализация по министерски заповеди. Подсъдимият проявява инициативност при решаването на проблеми свързани с работата му и се справя добре с реализацията на задачите произтичащи от длъжностната му характеристика. Женен. Неосъждан.

Подсъдимата гр.л.Е. К. И. е бивш служител на ххххх ”ххххх”-хххх за периода от 31.08.2000 г. до 01.12.2004 г. на длъжност „изпълнител-продавач”. В последствие  работи към  ххххххх, където се проявила като добросъвестен служител отличаващ се с чувство за отговорност , издръжливост и целенасоченост и умения за работа в екип. Омъжена.Неосъждана.

В края на 2003 година предстояла ликвидация на поделение хххххх- С., като движимото имущество на поделението следвало да бъде предадено на  ххх ”хххххх”-хх, а в последствие оценено и продадено от агенцията. Това било сторено на 03.10.2003 година, когато с наряд № 310-С от същата дата имуществото на поделението било предадено на хх ”хххххх”-хх /том І-ви –л.119-128 дос.пр./. Сред вещите които били предадени на агенцията бил и 1 /един/ брой комплект от 3 /три/ дизелови  агрегати за производство на електрически ток с абревиатура 3х270-Д 18х18 по опис 13 и Акт № 138, които били посочени в позиция № 625 на наряд № 310-С от 03.10.2003 година /том І-ви л.127 дос.пр./. Този комплект от 3 броя дизелови агрегати с мощност 270 киловата били с числящи се към тях запасни инструменти и принадлежности – ЗИП / том ІІ-ри- л.8 и л.28 дос.пр./ При предаването на вещите въпросният комплект от 3 броя агрегати са предадени от св. Б. К. /последното материално отговорно лице на поделение ххххх –С. /на подсъдимия В. Г. –материално отговорно лице на длъжност завеждащ склад към хх ”ххххх”-хх със складова разписка № 0024932 от 24.11.2003 година /том І-ви л.43 дос.пр./. Подсъдимия  Г. приел агрегатите на съхранение в склада в с.Г. за който отговарял. Складовата разписка била подписана от св.К. и подс.Г., като в нея абревиатурата на  комплекта агрегати била посочена като „3х270 ВД” и била посочена категория 3 или 5-та /цифрата е неясна/. В този документ не е било отразено дали агрегатите са били със ЗИП или не. На 30.10.2003 година св.М. Ш. /служител на  хх”хххх”-хх – главен специалист магазинна продажба/ изготвила докладна записка № 63-00-1602 от 06.11.2003 година с кято предлага на зам.министъра на отбраната на РБ Неджми Али да се реализира / продаде/ излишно за БА имущество намиращо се в ххххх гр.С. / пункт за продажба на движими вещи/ чрез магазинната мрежа на агенцията. Свидетелката изготвила и проекто-заповедта на зам.министъра на МО. Със Заповед № ОС – 529/11.12.2003 година зам.министъра на отбраната Неджми Али заповядва  да се извърши продажба на излишни движими вещи собственост на МО чрез магазинната мрежа на хх”хххх”-хх от хххххх -гр.С. със заповедта се посочва, че продажбата следва да бъде по разпоредбите на Наредба № 7 от 14.11.1997 година на министерството на финансите и съответните протоколи - ценници посочени в заповедта. В заповедта са посочени вещите обект на продажба, тяхното количество и цена на дребно /том І-ви л.38-42, л.110-115 дос.пр./.С оглед разпоредбите на Наредба № 7 вещите със стойност до 3 000 лева се продават чрез магазинната мрежа на агенцията, като стойността им предварително е определена в заповедта на зам.министъра на база протоколи-ценници изготвени от главни специалисти на агенцията, докато вещите със стойност над 3 000 лева се продават на търг, но отново следва да бъдат включени в заповед на зам.министър на отбраната.

Към месец януари 2004 година началник на пункта за продажба на движими вещи гр.С., ул.”хххххххххх”№ х бил св.Г. К. Когато, заповедта на зам.министъра на отбраната № ОС-529/11.12.2003 година с посочените в нея вещи за продажба пристигнала в пункта, както винаги тя била размножена в 2 екземпляра , единият от които останал при К., а другия бил сложен на общодостъпно място - таблото на магазина за да могат и евентуалните купувачи и продавачите на вещите да се ориентират какво се продава и на каква цена. По това време изпълнител-продавач  /магазинер/ в този пункт била подсъдимата Е. И. Основните  задължения на подсъдимата били: да работи по отчета и търговската реализация на вещите  които се продават от ххххххх, като оформя документите на купувачите в магазина на пункта, да знае цените на материалните средства обект на магазинна продажба и да продава на цени съгласно протокол-ценниците и издава фискални бонове или фактури за извършените продажби /том V-ти л.96-97 дос.пр./. На 20.01.2004 година подсъдимата Е. И. продала за 110 /сто и десет/ лева без ДДС  на лицето Р. Л.Д. / приятел на подсъдимия В. Г./ комплекта от трите броя дизелови агрегати посочени по-горе, като след заплащане от Д. на продажната цена съставила данъчна фактура № ********** и стокова разписка № 01649 /том ІV-ти плик на л.4-оригинали дос.пр./. Въпреки, че този комплект от 3 бр. агрегата не бил посочен в заповедта на зам.министъра на отбраната за продажба, във фактурата и стоковата разписка подсъдимата посочила именно този комплект агрегати, като написала във фактурата: ел.агрегат с абревиатура 3х270 ВД – 1бр. с единична цена и стойност 110 лв., а в стоковата разписка освен тези данни посочила, че вещта е 5-та категория. И на двата документа най-отгоре подсъдимата написала, като основание за продажбата – з-д ОС 529/11.12.03 г. Подсъдимата се подписала във фактурата в двете графи  „отговорен за стопанската операция” и в графата „съставил”, като и на трите места написала и името си: „Е.И.”, а в изготвената от нея стокова разписка се подписала в графа „приел” и написала името си: „Е.И.”. С така съставените от подсъдимата И. документи /фактура и стокова разписка/ купувачът Д. отишъл в склада на подсъдимия В. Г. в с.Г. за да получи купените от него агрегати. Подсъдимият Г. проверил документите, които Д. му представил и изпълнил своите задължения на завеждащ склад касаещи търговската реализация на материалните средства за които отговаря и му предал комплекта от трите броя дизелови агрегати като се подписал на изготвената от подсъдимата И. стокова разписка в графа „предал”. Тъй като агрегатите били голями по обем и всеки от тях тежал малко над 4 тона те били реално изнесени от Д. от склада на подсъдимия Г. няколко дена по-късно , като били натоварени на камион с помощта на кран. Купувачът Д. като се ориентирал каква изгодна покупка е направил решил да препродаде закупения комплект агрегати и помолил своя приятел подсъдимия В. Г. да му съдейства за продажбата. От своя страна подсъдимия помолил за съдействие св.С. Г., който успял да намери купувач на агрегатите. Това бил св.А. Ф. от ххххххххх, който бил управител на фирма „хххххххх” ООД  и имал склад в ж.к.”ххххххххххх” бивш завод „хххххххххххххх”. Свидетеля А. Ф. закупил агрегатите от св.С. Г. на 10.02.2006 година за сумата от 18 000 лева, за която продажба не била съставена фактура, а само разходен касов ордер /том ІV-ти плик на л.2-оригинал дос.пр./, в който били посочени инвентарните номера на агрегатите № 11-0724, 11-0725 и 11-0726. Отделно Ф. платил на С. Г. капаро 2 000 лева за продажбата и в последствие комисионна от 3 000 лева. Впоследствие св.С. Г. предал сумата от 18 000 лева на подсъдимия В. Г.. В началото на месец март 2006 година органите на Военна полиция и ВКР установили местонахождението на комплекта агрегати в склада на фирма „ххххххххххх” ООД в кв.”хххххххххххххх”. С протокол от 02.03.2006 година за доброволно предаване те ги получили от св.А. Ф. и с протокол за предаване на отговорно пазене от същата дата те отново ги върнали на св.Ф. за пазене до приключване на наказателното производство /том –ви л.49-50 дос.пр./. Впоследствие св.А. Ф. посочва на органите на досъдебното производство , че през месец септември 2008 година, докато се е намирал в ххххххххххххххх   е паднал тавана на склада където са се съхранявали агрегатите, а те са били повредени, цигани са откраднали повечето им части, а остатъците са били предадени на вторични суровини от негов приятел Х. М., тъй като не са ставали за нищо / том VІІІ-ми л.55/.

Видно от заключението на назначената по делото почеркова експертиза /том ІV-ти л.63-66 дос.пр./ е, че подписът в графа „стоката /услугата/ получана на 20.01.2004 година” срещу името Р.Л.Д. на „Данъчна фактура” № **********/20.01.2004 година не е положен от Р.Л.Д..

Видно от заключението на назначената по делото почеркова експертиза /том ІV-ти л.72-77 дос.пр./ е, че подписът в графа „получател” срещу името Р.Л.Д. в данъчна фактура № **********/20.01.2004 година не е положен от В. К.Г. и от Г. Д. К. / сега свидетел по делото/.

Видно от заключението  на назначената по делото почеркова експертиза / том ІV-ти л.83-86 дос.пр./ е, че ръкописният цифрено-буквен текст със синя химикална паста в съответните раздели, графи и редове на бланка „складова разписка за приемане / предаване/ на материални ценности” № 0024932 / 24.11.2003 година е положен / написан /от св.П. Б.И.. Цифровия текст „340/28.11.2003 г.” разположен извън рамките на бланката не е написан от П. Б.И..

Видно от заключението на назначената по делото комплексна съдебно-счетоводна и оценителна експертиза  /том ІV-ти л.90-95 дос.пр./ е, че стойността на трите броя агрегата тип „6 VD 18/15-А-2-SRW” е както следва: пазарна стойност – 26 648,52 лв.без ДДС, ликвидационна стойност – 6 000 лева без ДДС, стойност на вторични суровини – 2673 лева. Разликата между стойността /пазарна, ликвидационна и на вторични суровини / на трите агрегата и платената за тях сума е както следва : по пазарна стойност – 26538, 52 лева без ДДС, по ликвидационна стойност – 5890 лева без ДДС и по стойност на вторични суровини – 2563 лева.

Видно от заключението на назначената по делото допълнителна комплексна съдебно-счетоводна и оценителна експертиза /том Х-ти л.19-21 дос.пр./ е, че сумата от 26538, 52 лева  изчислена като разлика между пазарна стойност и платена сума на един брой комплект агрегат 3х270 тип 6 VD 18/15-А-2-SRW”, в заключение от 10.10.2006 година от назначена комплексна съдебно-счетоводна и оценителна експертиза е без включено ДДС.

Видно от заключението на назначената по делото графическа експертиза  / том ХІ- л.27-32 дос.пр./ е , че:

Подписът в данъчна фактура № **********/20.01.2004 година в долния ляв ъгъл в графа „стоката /услугата/ получена на 20.01.2004г.” над надпис „подпис” и срещу „Д.” не е  изпълнен и положен от Е. К. И.

Подписите положени в данъчна фактура № **********/20.01.2004 г. в долния ляв ъгъл в графа „отговорен за стопанската операция над надпис „подпис” и срещу „И.”, в средната част в графа „отговорен за стоп.операция” и в графа „съставил” над надпис „подпис” и срещу „И.” са изпълнени и положени от Е. К. И..

Ръкописният буквен и цифров текст върху данъчна фактура № **********/20.01.2004 г. започващ с „з-д ОС 529/11.12.03… Р. Л.Д.…**********….ел.агрегат 3х270 ВД…. 132…20.01.2004….. завършващ на ….Е.И.”, е изпълнен от Е. К. И.

Ръкописният цифров текст със синя паста в долен десен ъгъл в графа „дебит, кредит, сума” започващ с „4110….7114” и завършващ на „132” не е изпълнен от Е.К.И.

Подписът положен в „СТОКОВА РАЗПИСКА за получени стокови материални ценности № 01649/20.01.2004 г.” в долния ляв ъгъл в графа „предал” и под „В.Г.” не е изпълнен и положен от Е. К. И.

Подписът положен  в долния край на „СТОКОВА РАЗПИСКА за получени стокови материални ценности № 01649/20.01.2004 г.” и след „приел” е изпълнен и положен от Е.К.И..

Ръкописният буквен и цифров текст  върху „СТОКОВА РАЗПИСКА за получени стокови материални ценности № 01649/20.01.2004 г.” започващ с „ф-ра № 36989/20.01.2004 г.” ….”з-д ОС 529/11.12.03”….. „магазин 1”…..”хххххх гр.С.”….”В. Г.”….”05 к-я”….”ел.агрегат 3х270 ВД”…”бр”….”110”…”сто и десет лева” ….”В.Г.” и завършващ на „ Е.И.” са изпълнени от Е.К.И.

Горната фактическа обстановка се доказва от показанята на свидетелите, заключенията на горепосочените експертизи и разпитите на вещите лица, приложените по делото оригинали на фактура № **********/20.01.04 г. и стокова разписка № 01649/20.01.04 г. / том ІV-ти  плик на л.4 дос.пр./, приложения разходно-касов ордер от 10.02.06 г. / том ІV-ти плик на л.2 дос.пр./, фотоалбум / том І –ви л.55-58 дос.пр./ , наряд № 310-С / 03.10.03 г. / том І-ви л.119-128 дос.пр./, заповед № ОС – 529/11.12.03 г. /том І-ви л.110-115 дос.пр./, приложените протоколи за доброволно предаване и за предаване на отговорно пазене / том І-ви л.49-50 дос.пр./, складова разписка № 0024932/24.11.03 г. / том ІІ-ри л.66 дос.пр./, докладните записки по случая  / том І-ви л.24-33 и л.34 – 36 дос.пр./, протокол-ценник от 10.05.02 г. / том І-ви л.64-73 дос.пр./ и всички останали писмени доказателства по делото.

При тази фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият В. К.Г. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.282 ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 от НК, което се поддържа от прокуратурата срещу него в обвинителния акт, а именно, че:

За времето от 20.01.2004 година до 31.01.2004 година в неустановен час в село Г. , област С., в склад № 2 на поделение ххххххх Г. в качеството си на длъжностно лице -„ хххххххх –хххххххх ” вхххх ”ххххх”-ххх не е изпълнил служебните си задължения, регламентирани в т.1 от длъжностната си харатеристика, а именно: „да приема, съхранява и участва в цялостната дейност по отчета, пред продажбената подготовка и търговската реализация на материалните средства намиращи се в складовете на ххх  в съответствие с изискванията на нормативните документи” и в нарушение на разпоредбите на чл.17, ал.2 от Наредба № 7 от 14.11.1997 година на Министерство на финансите за продажба на движими вещи – частна държавна собственост, където е посочено, че „ведомствения ръководител или определено от него длъжностно лице издава заповед, в която определя движимите вещи подлежащи на продажба във ведомствената магазинна мрежа, тяхното количество и цена на дребно, като не спазил изискванията за търговската реализация на материалните средства намиращи се в поверения му склад и предал на гражданско лице Р. Л. Д. движимо имущество – 1 бр.комплект ел.агрегат 3х270 ВД съдържащ 3 бр.дизелови агрегати модел 6 VD 18/15-А-2-SRW с №№ 0724,0725,0726, собственост на МО и без същото да е обявено в Заповед №ОС-529/11.12.2003 г. на зам.министър на отбраната за продажба на излишни движими вещи, собственост на МО, чрез магазинната мрежа на ИА „УЧДС” на МО, срещу представените от Р. Л. Д. данъчна фактура № ********** от 20.01.2004 година и стокова разписка № 01649 от 20.01.2004 година в които е отразено, че стойността на движимите вещи 1 бр.комплект ел.агрегат 3х270 ВД е в размер на 110 лева / без ДДС/ и като основание за продажбата е посочена Заповед № ОС-529/11.12.2003 година на зам.министър на отбраната, с цел да набави за гр.л.Р. Л. Д. облага в размер на 26 538,52 лева / двадесет и шест хиляди петстотин тридесет и осем лева и 0,52 ст. без ДДС/, която сума представлява разликата от пазарната стойност – 26 648,52 / двадесет и шест хиляди шестстотин четиридесет и осем лева и 0,52 ст./ без ДДС и платената стойност 110 / сто и десет/ лева без ДДС за 1 бр.комплект ел.агрегат 3х270 ВД съдържащ 3 бр.дизелови агрегати модел 6 VD 18/15-А-2-SRW с №№ 0724,0725,0726, като от деянието са настъпили значителни вредни последици за МО в размер на 26 538,52 / двадесет и шест хиляди петстотин тридесет и осем лева и 0,52 ст./ без ДДС и случаят е особено тежък – извършеното престъпление, с оглед настъпилите вредни последици за МО в размер на 26 538,52 лева и длъжностното качество на извършителя разкриват изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, поради което счита, че същия е невинен и следва да бъде оправдан по това обвинение.

При тази фактическа обстановка съдът намира, че с описаното деяние подсъдимата Е. К.И. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.212 ал.2 вр.ал.1 от НК / редакция на текста към момента на деянието, като по-благоприятен закон/, тъй като:

На 20.01.2004 година за времето от 08.00 часа до 17.00 часа в служебно помещение на пункт за продажба на движими вещи в град С., ул.” хххххххх ” ххх , като „изпълнител-продавач в пункт за продажба на движими вещи към хх „ххххх” ххх, съставила документи с невярно съдържание както следва:

          1. данъчна фактура № ********** /20.01.2004 г. в която е отразила неверните обстоятелства: в графа „ед.цена” ръкописно е изписала „110”, в графа „стойност” – „110”, срещу „ДДС 20%” –„22”, в графа „всичко”- „132”, в графа”словом”- „132 /сто тридесет и два лв.” и в горния край на данъчната фактура ръкописно е изписала „ сток.р. 01649/20.01.04 г.” и „ з-д ОС 529/11.12.03 г.”, като основание за продажбата и.

          2. стокова разписка №01649/20.01.04 г. за получени стоково-материални ценности , в кято е отразила неверните обстоятелства: в графа „ед.цена”- ръкописно е изписала „110”, в графа „стойност” – „110 лв” , в графа „словом” – „сто и десет лв.” , в графа „общо” – „110 лв.” и в горния край на стоковата разписка ръкописно е изписала „ф-ра № 36989/20.01.04г.” и „з-д ОС №529/11.12.03г.” като основание за продажбата, чрез които документи съзнателно дала възможност на друго физическо лице – гр.л.Р. Л. Д. да получи за периода между 20.01.2004 г. до 31.01.2004 г. без правно основание чуждо движимо имущество собственост на Министерство на отбраната - 1 бр.комплект ел.агрегат 3х270 ВД съдържащ 3 бр.дизелови агрегати модел 6 VD 18/15-А-2-SRW с №№ 0724,0725,0726, за стойността от 110 лв. /без ДДС/, при ликвидационна стойност на движимото имущество от 6 000 / шест хиляди / лева без ДДС, без същото да е обявено в Заповед № ОС – 529/11.12.2003 г. на зам.министър на отбраната за продажба на излишни движими вещи, собственост на МО, чрез магазинната мрежа на ххх „ххххх” на ххх, като документната измама е в размер на 5 890 / пет хиляди осемстотин и деветдесет/ лева без ДДС, която сума представлява разликата от ликвидационната стойност – 6 000 / шест хиляди / лева без ДДС и платената стойност 110 / сто и десет/ лева без ДДС за 1 бр.комплект ел.агрегат 3х270 ВД съдържащ 3 бр.дизелови агрегати модел 6 VD 18/15-А-2-SRW с №№ 0724,0725,0726, собственост на МО.

Съдът намира, че подсъдимата Е. К.И. следва да бъде призната за невинна за това извършената от нея документна измама да е в особено големи размери и представляваща особено тежък случай, поради което следва да бъде оправдана по първоначално повдигнатото й обвинение по чл.212, ал.5 от НК - за разликата от 5 890 лв. до 26 538,52 лв. като настъпили вредни последици за хх и за това, че длъжностното качество на подсъдимата разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

В съдебно заседание представителя на прокуратурата поддържа изцяло обвиненията по обвинителният акт, като ги счита за доказани от всички събрани доказателствени материали – от досъдебното производство и съдебното следствие. Иска се за подсъдимата И. да се наложи едно минимално наказание от предвиденото в закона за престъпление по чл.212 ал.5 вр.ал.2 вр.ал.1 от НК, а именно 10 години лишаване от свобода, а за подсъдимия Г. за престъплението по чл.282 ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 от НК наказание в размер на 8 години лишаване от свобода. Становището на прокуратурата е гражданският иск да се уважи изцяло в пълен размер ведно със законните лихви. Иска се на основание чл.37 ал.1 т.6 от НК подсъдимите да бъдат лишени от правото да изпълняват отчетническа длъжност за срок от 5 години. В заключение се прави извода, че именно ефективното изпълнение на наказанието ще даде възможност на двамата подсъдими да се поправят.

Представителя на Министерството на отбраната юрк.П. поддържа изцяло предявеният граждански иск срещу двамата подсъдими солидарно за сумата от 26538,52 лева ведно със законната лихва от датата на деянието 20.01.2004 година до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че иска е доказан по основание и размер от целия събран доказателствен материал.

Защитата на подсъдимия В. Г. моли съда да не приема прокурорската теза за съставомерност на обвинението спрямо него, като съдът го признае за невинен и оправдае изцяло по обвинението по чл.282 ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 от НК. Макар да не отхвърля факта, че подсъдимия Г. е имал своето длъжностно качество като главен специалист завеждащ склад ,се оспорва това той да не е изпълнил или нарушил служебните си задължения във връзка с продажбата на агрегатите. Не се приема и обвинението касаещо размера на причинените вреди. Твърди се, че оценителната експертиза не дава отговор за стойността на инкриминираните вещи, още повече, че не е проверено дали агрегатите са работили. Сочи се, че факта че агрегатите са нови не означава , че те могат да работят след толкова години. Изтъква се, че дори да се приеме стойността на тези вещи като за вторични суровини то отново не е изследван въпроса какви са материалите в тези агрегати за да се даде точна оценка. Сочи се, че ако обвинението по чл.282 от НК  бъде прието от съда, то не следва да се прилага най-тежката му алинея, а ако деянието бъде преквалифицирано ,то в случая е изтекла давността  за същото.

Подсъдимият Г. не дава обяснения по делото, не се признава за виновен и иска от съда да бъде оправдан.

Първия защитник на подсъдимата И. – адвокат С. иска от съда неговата подзащитна да бъде призната за невинна и оправдана по така повдигнатото обвинение по чл.212 ал.5 вр.ал.2 вр.ал.1 от НК. На първо място като довод се изтъква, че не е установено по безспорен начин , че заповедта на зам.министъра за продажба на вещите е била на разположение и доведена до знанието на Е.И. Изтъква се, че обвинителният акт е правно абсурден, не почиващ на факти и обстоятелства от обективната действителност и се стига до извода, че е налице една невъзможност безсилие и импотентност от страна на прокуратурата да разкрие обективната истина. За свидетеля К. се посочва, че той е недосегаем от закона индивид, който е управлявал пункта за продажба на движими вещи без надзор, контрол, разяснения, указания т.е. в пълен хаос. Сочи се, че за подсъдимата И. не са събрани данни затова дали е познавала купувача по сделката Р.Д. Поставя се въпроса как тогава е налице това повдигнато обвинение. Атакува се квалификацията особено големи размери по ал.5 на чл.212 от НК като се иска да не се кредитира приложената по делото оценителна експертиза, която е изготвена на база на предположения, а не на безспорно установени факти и обстоятелства. Сочи се, че и до момента не е установено реалното състояние на тези инкриминирани вещи и факта дали те могат да работят. Сочи се, че прокуратурата и до момента не е установила ролята на другия подсъдим по делото – В.Г. по отношение на цялата верига от сделки ходатайства и митарства – как е действал той, сам или в съучастие, ако е последното как са разпределени ролите. Изтъква се ролята на свидетеля К. в целия случай и категорично се оспорва процесуалното му качство като не се приема той да няма участие в продажбата на инкриминираните вещи. Твърди се, че той е контролирал всичко което става в пункта и няма как подобни вещи да се продадат без негово знание и участие. Оспорва се дали приложената по делото Заповед № ОС-529 /11.12.2003 г. е истинската, тъй като на съдебното следствие са събрани данни, че истинската заповед е била подписвана от зам.министъра на всяка страница, а тази която е по делото не е била подписана по този начин. Изтъква се, че единствения правилен извод е, че И. е едно оръдие на престъпление, което е действало поради глупост и невежество, но категорично не е налице умисъл в действията й. сочи се, че гражданският иск е погасен по давност, а ако това не се приеме от съда то той не е доказан нито по основание, нито по размер.

Вторият защитник на подсъдимата И. – адвокат Б. също иска от съда неговата подзащитна да бъде призната за невинна и оправдана по обвинението по чл.212 ал.5 вр.ал.2 вр.ал.1 от НК. Изтъква се, че в инкриминираните документи по делото – фактурата и стоковата разписка не е описана вещта за която е повдигнато обвинение. Твърди се, че в тези документи включително и в наряда с който вещите / комплекта от три агрегата/ са предадени на агенцията не са посочени  инкриминираните вещи, тъй като има разминаване между цифровото и буквено изражение на артикулите по наряда и фактурата и става въпрос за различни предмети. Сочи се, че единственото съвпадение между тези документи е абревиатурата 3х270. Твърди се, че има разминаване в буквите и цифрите на вещта в тези документи. Сочи се, че след като не е ясно кой е предмета на престъплението то деянието в обвинителният акт е несъставомерно. Посочва се, че складовата разписка инкриминираната вещ е посочена с категория 5, което на практика  било скрап, докато в наряда вещта била описана като категория 1-ва. Изтъква се, че посочената цена  „110 лева без ДДС”  във фактурата и стоковата разписка не е невярно обстоятелство при положение, че в заповедта на зам.министъра за продажба на вещи има такива които са на тази стойност. Категорично се изтъква, че няма как подсъдимата И. да извърши продажбата без това да й е наредено от началника й – св.К. Оспорва се изцяло оценителната експертиза, която била направена по интернет справки в различен период на различни офертни цени поради което, тя не можела да бъде никакво доказателство по делото. Твърди се, че няма как подсъдимата да има умисъл за документната измама, след като тя не е виждала агрегатите. Сочи се, че тя е имала умисъл и съзнание, че продава агрегат 5-та категория за 110 лева. Изтъква се, че особено тежкия случай и особено големите размери следва да се преценяват на тази плоскост – че И. има субективно отношение за продажба на вещ на стойност 110 лева, а не по-висока.

Подсъдимата И.  по настоящето дело отказва да даде обяснения, не се признава за виновна и иска да бъде оправдана по повдигнатите обвинения. Пред друг състав на съда по НОХД № 251/2011 г., л.92 е дала обяснения макар и кратки в които също не се признава за виновна. В тези обяснения / прочетени от съда/ тя твърди, че без знанието на свидетеля К. нищо не се прави и, че той я е накарал да напише и подпише фактурата. Подсъдимата сочи, че голямите съоръжения , които са били за продажба са минавали през К. или заместника му  А.А., които са й казвали какво да пише в документите за продажба. Подсъдимата твърди, че не е виждала заповедта за продажба на зам.министъра и не може да отговори защо е описала тази абревиатура на инкриминираните вещи в съставените от нея документи, след като тези вещи не фигурират в заповедта на зам.министъра.

Съдът счита, че подсъдимият В.Г.следва да бъде признат за невинен и изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.282 ал.3 вр.ал.2  вр.ал.1 от НК по следните съображения:

Прокуратурата е повдигнала обвинение срещу този подсъдим  за това, че не е изпълнил служебните си задължения по т.1 от длъжностната си характеристика – „да приема, съхранява и участва в цялостната дейност по отчета, пред продажбената подготовка и търговската реализация на материалните средства намиращи се в складовете на хххххх в съответствие с изискванията на нормативните документи” и за това, че е нарушил разпоредбите на чл.17, ал.2 от Наредба № 7 от 14.11.1997 година на Министерство на финансите за продажба на движими вещи – частна държавна собственост, където е посочено, че „ведомствения ръководител или определено от него длъжностно лице издава заповед, в която определя движимите вещи подлежащи на продажба във ведомствената магазинна мрежа, тяхното количество и цена на дребно” и като предал на Р.Д. инкриминираните вещи  един комплект от 3 броя дизелови агрегати нанесъл значителна щета на Министерство на отбраната в размер на 26 538,52 лева без ДДС/ разликата между пазарната стойност на агрегатите и заплатената от Д. цена от 110 лева без ДДС/, като случая е особено тежък.

Съдът не приема, че този подсъдим не е изпълнил или е нарушил служебните си задължения по горепосочената точка от длъжностната си характеристика и по чл.17 ал.2 на Наредба № 7 на МФ. Г. е имал качеството на длъжностно лице като главен специалист завеждащ склад намиращ се в село Г. и когато купувачът Д. се явил при него за получаване на агрегатите, след извършената продажба на същите от подсъдимата И. / изпълнител-продавач в ххххх на ул.”ххххх” № х  - С./, след като му е проверил документите / фактура и стокова разписка /,  които го удостоверяват като купувач  ,му е предал закупения комплект агрегати, така както го задължава точно т.1 от длъжностната му характеристика. По отношение на нарушението на чл.17 ал.2 на Наредба № 7 на МФ, съдът счита, че в тази точка са посочени задължения не на „завеждащ склад „  какъвто е подсъдимия, а на „ведомствен ръководител или определено от него длъжностно лице издаващо заповед , която се определят вещите подлежащи на продажба….” Т.е. тази разпоредба може да бъде нарушена в случая само от зам.министъра на отбраната издал Заповед  № ОС 529/11.12.2003 г., но не и от подсъдимия Г. Отново следва да се посочи, че продажбата е извършена от подсъдимата И. на длъжност „изпълнител-продавач” в ППДВ посочен по-горе. Подсъдимият Г. единствено е проверил дали вещи с подобна абревиатура се намират при него след което ги е предал на купувача Д. Това, че впоследствие подс.Г. е помогнал на своя познат Д. да препродаде агрегатите и да реализира печалба може да е морално укоримо, но  не е престъпление. Съдът не приема твърденията на свидетеля К. / началник на хххххх/ за това, че В.Г. е следвало да сигнализира ръководството на пункта ако му е направило впечатление, че предава вещ която струва в пъти повече от отразеното по документите. Това не влиза в служебните задължения на подсъдимия Г. по длъжностна характеристика и той е могъл да направи това едиствено на добра воля. В случая е преценил, че не следва да го прави. Категорично се посочи от свидетелите А. М. А.А., Г.К., че заповедта /респективно копие от нея/  на зам.министъра , където са посочени вещите за продажба не стои при завеждащите складове и те не са задължени да проверяват дали вещите, които предават на купувачите са посочени в заповедта. Те проверяват единствено дали тези вещи,  които вече са продадени  от съответните магазинери /изпълнител-продавачи/ са същите, които им се водят по складови разписки.  По тези съображения този подсъдим изцяло следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, тъй като не се установява да е извършил деянието за което прокуратурата му е повдигнала обвинение.

Съдът счита, че подсъдимата Е.И. е извършила престъпление по чл.212 ал.2 вр.ал.1 от НК / редакцията на този текст към момента на деянието, като по-благоприятен закон / по следните съображения:

Прокуратурата е повдигнала обвинение срещу подсъдимата за престъпление по чл.212 ал.5, вр.ал.2 вр.ал.1 от НК за това, че съзнателно е дала възможност на гражданско лице Р.Д. чрез съставяне на документи с невярно съдържание да получи без правно основание чуждо движимо имущество, като документната измама е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.

Безспорно по делото е установено и това не се отрича от подсъдимата, че именно тя е изготвила двата инкриминирани документа с които е осъществила продажбата на комплекта от 3 броя дизелови агрегата. Това се  подкрепя напълно от заключенията на съответните почеркови експертизи посочени по-горе в мотивите. Именно тя е попълнила фактурата /№ **********/20.01.04 г./ и стоковата разписка /№ 01649 /20.01.04г./ с които е продала на Р. Д. инкриминираните вещи. Тя е осъществила продажбата и това е нейно задължение с оглед длъжността която заема в хххххх – „изпълнител-продавач”. Това е нейно задължение по длъжностната й характеристика – том 5-ти – л.96-97 – т.1, т.2, т.4, т.10  от нея:  „да работи по отчета и търговската реализация на материалните средства….да работи по подготовката и оформянето на документите на купувачите…да знае цените на материалните средства….., да продава на цени съобразно протокол-ценниците и издава фактури за извършените продажби.” Безспорно е, че тя е била длъжна да провери дали този комплект агрегати  фигурира в заповедта на зам.министъра на отбраната ОС 529/11.12.2003 г. за продажба. Съдът не приема и не кредитира твърденията й  дадени по НОХД № 251/11 г. на СВС за това, че не била виждала заповедта и изпълнявала нарежданията на началника, който й продиктувал номера на заповедта на зам.министъра, вещта която се продава и имената на купувача. Съдът приема тези нейни обяснения за защитна версия. Това е и основната защитна версия на нейните адвокати. Категорично се доказа от свидетелските показания на Г.К., А.А., А.М., П.И., че копие от заповедта на зам.министъра се поставя на видно място в магазина в пункта за продажба на движими вещи, а друго копие стои при началника на пункта. И свидетеля К. и свидетеля А. като негов заместник, категорично отричат, да са давали нареждания на Е. И. да продава вещи , които не са определени за продажба чрез заповед на зам.министъра на отбраната, като съдът кредитира показанията им. Ако се приеме, че подсъдимата  е съставила документите – фактура и стокова разписка по нареждане и под диктовка на началниците си  и е била подведена, то пак тя е следвало да установи, че е продавала вещ която няма право да продава и за действията на нейните ръководители да сигнализира компетентните органи. Такова нещо не е направено – по делото няма сигнал, респективно докладна до органите на Военна полиция, прокуратура, респективно министър на отбраната или зам.министър. Това говори, че подсъдимата съвсем съзнателно с пряк умисъл е извършила тази продажба давайки възможност на лицето Р.Д. да се облагодетелствува с вещи на много по-висока стойност от заплатените от него 110 лева без ДДС. Подсъдимата сама си е написала името и се е подписала на няколко места във фактурата, че именно тя е отговорна за стопанската операция – това е графата която определя кой извършва продажбата и носи отговорността за нея. Собственоръчно на въпросната фактура отгоре е написала  като основание за продажбата з-д ОС 529/11.12.03 г., лично е изготвила освен фактурата и стоковата раписка , където отново е посочила като вещи които се продават инкриминираните агрегати с тяхната абревиатура и стойността от 110 лева без ДДС. Отново се е подписала и на стоковата разписка , а над нея е посочила отново заповедта на зам.министъра на отбраната и номера на фактурата с кято е извършена продажбата. Подсъдимата е със средно образование, съдът не приема, че същата е малоумна или , че е оръдие на престъплението в ръцете на началниците си, а счита, че съвсем съзнателно съставяйки тези два документа е дала възможност на Р.Д. да придобие на смешно ниска цена въпросните агрегати. Невярното съдържание в тези два документа се явява това, че този комплект ел.агрегат състоящ се от три броя дизелови агрегати   3х270 ВД и предмет на продажбата, подсъдимата го е посочила, че фигурира в заповедта на зам.министъра на отбраната  ОС 529/03 г., а това не е така и, че цената му е 110 лева без ДДС, а това не е така. Тази цена подсъдимата я е взела от въпросната заповед на зам.министъра, но тя се отнася за ел.агрегат „АБ-2” и то 5-та категория. Именно за това и в стоковата разписка подсъдимата е посочила, че инкриминираната вещ е 5-та категория /том І-ви л.38-42, л.110-115  дос.пр./. По тези съображения съдът счита, че И. е осъществила състава на чл.212 ал.2 вр.ал.1 от НК /редакция на текста към момента на деянието, като по-благоприятен закон/. От друга страна съдът счита, че извършената документна измама от И. не е в особено големи размери и не представлява особено тежък случай. Това е така защото съдът не приема поддържаното от прокуратурата в обвинението срещу нея, че нанесената щета на Министерство на обраната е на стойност 26538,52 лв.каквато е пазарната цена на инкриминираните вещи по оценителната експертиза. Съдът приема заключението на комплексната  съдебно-счетоводна и оценителна експертиза / том ІV-ти л.90-95 дос.пр./, което има три варианта на стойност на агрегатите : пазарна, ликвидационна и стойност като вторични суровини. Прокуратурата е избрала и поддържа с обвинението си пазарната стойност, като нанесена щета на МО. Съдът приема обаче, че агрегатите в случая следва да се оценяват по тяхната ликвидационна стойност, а именно 6000 лева без ДДС и в този смисъл разликата между тази сума и платената сума от Д. 110 лева без ДДС,  води до извода, че настъпилата щета за МО е 5890 лева без ДДС. Съдът възприема тази ликвидационна стойност от 6000 лева за агрегатите, тъй като когато те са щели да бъдат продадени от агенцията  / в случая на търг защото вещта – комплекта е на стойност над 3000 лева и не се продава чрез магазинната мрежа/, това е щяло да бъде началната цена за продажба.  Това е така, тъй като подобни вещи вече са оценявани от служители на агенцията и фигурират в протокол-ценник № 63-00-507/10.05.2002 г. – том І-ви л.64-73 дос.пр. откъдето и вещите лица изготвили тази оценителна експертиза са извадили тази стойност – гърба на л.66 том І-ви дос.пр. е посочена цена на ел.агрегати дизелови от 200 до 300 киловата, като първа категория от тях е 2000 лева на брой, т.е. в случая комплект от три броя би струвал по този протокол-ценник 6000 лева. При това положение това е и минималната цена на която те биха били продадени, ако няма наддаване. В този смисъл съдът не приема, че хх ”хххх” би продавала агрегатите на пазарна стойност 26648,52 лева от която, като се приспадне платеното от Д., остава 26538,52 лева за да се приеме, че това е щетата за МО. Съдът счита, че агрегатите са били  нови - І-ва категория  на първо място поради факта, че самите експерти лично са ги огледали в склада на свидетеля А. Ф.и са констатирали този факт. В разпита си пред съда двете експертки сочат: „констатирахме, че агрегатите са чисто нови”. Ето защо и съдът приема, че стойността на инкриминираните вещи е като за І-ва категория – по 2000 лева на агрегат.Този факт – че агрегатите са чисто нови се подкрепя и от показанията на свидетелите Б. К. и В.В., които са бивши МОЛ в поделение *** и са отговаряли за тези вещи. В този смисъл съдът не приема твърденията на защитата на подсъдимите, че оценката е правена само по интернет. Напротив! Лично вещите лица са възприели и огледали вещите. Тъй като тази нова стойност вече не съставлява нито особено големи размери, нито големи размери  / минималната работна заплата през месец януари 2004 година е била 120 лева/ , то това води до преквалификация на деянието по ал.2 вр.ал.1 на чл.212 от НК за подсъдимата И. Съдът не приема и поддържаното обвинение срещу нея за това, че случая е особено тежък с оглед настъпилите вредни последици за хх и длъжностното качество на извършителя. Както бе посочено вече, съдът приема за настъпили вредни последици сумата от 5890 лева за хх, а длъжностното качество на извършителката- изпълнител-продавач не от категорията за да се приеме случая за особено тежък. Това е длъжност от изключително нисък ранг, тя не е ръководна и поради всичко изложено подсъдимата Е.И. следва да бъде призната за невинна за това да е извършила документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай и съответно оправдана по първоначално повдигнатото й обвинение по чл.212 ал.5 от НК  - за разликата от 5890 лева до 26538,52 лева като настъпили вредни последици за МО и за това , че длъжностното качство на подсъдимата разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

Съдът не приема твърденията на защитата на И., че по делото не е приложена Заповед № ОС 529/2003 г. на зам.министъра на отбраната, тъй като приложената не съдържала подписи на зам.министъра на всяка страница. Напротив, по делото тази заповед е приложена многократно, като едни от копията са с подписи на зам.министъра – том І-ви л.110-115, а други без – том І-ви  л.38-42 дос.пр., но при всички случаи се касае за една и съща заповед. Съдът не приема и твърденията на защитата на И. за това, че в различните документи /наряд № 310 –С/03 г., фактура № **********/20.01.2004 г., стокова разписка № 01649 /20.01.2004г. и скледова разписка № 0024932/24.11.2003 г./ са описани различни агрегати  поради което деянието е несъставомерно- има се впредвид различията в абревиатурата, която е изписана за инкриминираните вещи. Преди всичко следва да се посочи, че този комплект от 3 бр. дизелови  агрегати с тегло от 4 066 кг.,  всеки е един единствен, който е сдаден от поделение *** на хх „ххххх” ххх. Това, че в отделните документи абревиатурата на агрегатите  има лека разлика, например : агрегат 3х270 – Д 18 х 18 по опис № 13 и акт № 138 / наряд 310-С/03 г. том І-ви л.119-128 дос.пр./, агрегат 3х270 ВД – 3-та или 5-та категория - не се вижда ясно /складова разписка № 0224932/03 г. – том І-ви л.43 дос.пр./, ел.агрегат 3х270 ВД  /фактура №**********/20.01.04 г. – том ІV-ти в плик на л.4 дос.пр./, 5-та категория ел.агрегат 3х270 ВД / стокова разписка № 01649/20.01.04 г./,това не означава, че става въпрос за различни вещи. Просто отделните лица, които са попълвали документите са описвали агрегатите по различен начин. Прокуратурата от своя страна е посочила в ОА и пълното описание на инкриминираните вещи взет от фабричните табелки на агрегатите – фотоалбум  том І-ви л.55-58 дос.пр., а именно: ел.агрегат 3х270 ВД съдържащ 3 бр.дизелови агрегати модел 6 VD 18/15-А-2-SRW с №№ 0724,0725,0726. Поради тази причина съдът не приема изводите на защитата на И., че след като има разлика в описанието на вещите ,то деянието и е несъставомерно.

При определяне на степента на обществената опасност на деянието и дееца, както и вида и размера на наказанието съдът взе предвид следните обстоятелства за подсъдимата Е.И.:

-смекчаващи – чистото съдебно минало на подсъдимата, добрите характеристични данни, дългия срок на разследването по делото – над 11 години.

-отегчаващи – високата степен на обществена опасност на деяние от подобен характер.

След като съпостави изложените обстоятелства съдът намира, че е налице значителен превес на смекчаващите такива, а така също и съобрази разпоредбата на чл.355 ал.2 НПК  , която налага забрана за налагане на по-тежко наказание от това дадено по НОХД № 251/11 г. на СВС спрямо нея, тъй като не е имало протест на прокурора. Съдът взе впредвид старата редакция на чл.212 ал.2 вр.ал.1 от НК към момента на деянието, която се явява по-благоприятен закон за подсъдимата, тъй като наказанието в тази предишна редакция от НК предвижда лишаване от свобода до 8 години , а сегашната редакция е по-тежка за подсъдимата, тъй като наказанието има долна граница – от 2 до 8 години.

 Съобразно изложеното съдът определи  на подсъдимата Е. К. И. за извършеното от нея престъпление по чл.212 ал.2 вр.ал.1 от НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в РАЗМЕР на  2 /ДВЕ / ГОДИНИ.

Подсъдимата И. не е осъждана до този момент  и извършеното от нея деяние представлява изолиран случай в живота й, поради което съдът счита, че целите на индивидуалната и генерална превенция на наказанието биха се постигнали и без то да бъде изтърпяно ефективно, поради което съдът счита, че следва да се прилжи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, като изпълнението на така определеното наказание СЕ ОТЛОЖИ ЗА СРОК от 4 / ЧЕТИРИ / ГОДИНИ.

Съдът счита, че така определеното наказание лишаване от свобода е достатъчно за превъзпитанието на подсъдимата и не следва да налага предвидените по-леки наказания за това престъпление по чл.212 ал.7 НК, а именно конфискация до ½ от имуществото й и лишаване от права по чл.37 т.6 и 7 от НК.

По делото е предявен граждански иск от МО срещу двамата подсъдими солидарно за сумата от 26538,52 лева нанесена щета на МО от деянията им  ведно със законната лихва от датата на деянието 21.01.2004 година до окончателното изплащане на сумата. Съдът по-горе в мотивите си вече посочи, защо приема, че щетата за МО е 5890 лева, а не 26538,52 лева и защо подсъдимия В.Г. следва да бъде изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение от прокуратурата и в този смисъл щетата настъпила за МО се дължи изцяло на извършеното деяние от подсъдимата И.

 Ето защо съдът счита, че подсъдимата Е.К. И. следва да бъде осъдена да ЗАПЛАТИ на гражданския ищец Министерство на отбраната сумата от 5 890 /пет хиляди осемстотин и деветдесет/ лева  - причинени имуществени вреди  ведно със законната лихва от датата на деянието 21.01.2004 г.  до окончателното изплащане на сумата, като предявения граждански иск в останалата част за сумата до 26 538,52 лв. и предявен солидарно и срещу другия подсъдим В. К. Г. следва да бъде отхвърлен като недоказан по основание и размер.

 Съдът не приема доводите на защитата на подсъдимата за това, че е изтекла погасителна давност по отношение на предявения граждански иск. Това не е така, тъй като съобразно ЗЗД чл.114 за вземания от непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на дееца. Разпоредбата на чл.115 б.”ж” от ЗЗД сочи, че докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече. Отделно в чл.117 от същия закон е посочено, че ако вземането е установено със съдебно решение срокът на новата давност е всякога 5 години. На подсъдимата И. обвинението в досъдебното производство е повдигнато на 03.10.2011 г. / том VІІІ-ми л.74-75/ поради което следва да се приеме, че тогава започва да тече давността за нея, тъй като тогава тя е открита като деец. Не е изтекла 5 годишната давност по чл.110 от ЗЗД, а и както бе посочено по-горе докато трае съдебния процес относно вземането давност не тече.

          Подсъдимата И. следва да ЗАПЛАТИ в полза на държавата 4% държавна такса върху уважения размер на гражданския иск или сумата от 235,60 /двеста тридесет и пет лева и 0,60 ст./.

          Подсъдимата И. следва да ЗАПЛАТИ направените съдебно-деловодни разноски в размер на 419 /четиристотин и деветнадесет/ лева.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

17.04.2015г.                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: