Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 01.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I -
5 състав, в публичното съдебно заседание на
четиринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря К.Г., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 12238 по описа за 2015 год. по описа
на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Д.Т.Г. *** с правно основание чл.49, вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД
Ищецът твърди, че на 12.01.2015г., около 7.30 часа, както всеки делничен
работен ден, излязъл да изкара автомобила си от гаража, който се намирал до
къщата му в гр. София, ж.к. „Левски“, на ул. „*********. Предният ден, поради
обилен снеговалеж, се била образувала близо половин метър снежна покривка,
която не била почистена. От предишните валежи по пътя се били образували дебели
ледени участъци и коловози, които след последния сняг били покрити и не се
виждали. Тротоарите и бордюрите също били непочистени и били като ледена
пързалка. Ищецът отворил вратата на гаража си и изкарал бавно автомобила си.
След това спрял пред входа на къщата, за да качи приятелката си и да затвори
гаража си. В момента, в който слязъл от
автомобила си и се изправил на краката си, стъпвайки на покритата със сняг
улица „*********“, се подхлъзнал, паднал на леда и се ударил в ръба на
заледения коловоз. В резултат на падането усетил силна и остра болка в областта
на глезена на левия си крак. Медицинска помощ му била оказана в УМБАЛ „Н.И.
Пирогов“, където след извършен преглед се оказало, че лявата му глезенна става
е счупена. Наложило се да му бъде извършена спешна операци – поставена му била
планка със седем винта в костта на глезена. Възстановяването протекло бавно и
продължително. Наложило се да използва помощни средства /патерици и шина/ около
месец и половина, както и чужда помощ в ежедневните си дейности. На
24.01.2015г. му били свалени конците, а на 11.09.2015г. му била извършена втора
операция в МБАЛ „Свети П.“ за отстраняване на имплантираните уреди от костта -
тибия и фабула. Няколко дни по – късно на 23.09.2015г., му били свалени и
конците от последната операция. Твърди, че, въпреки изминалия период от време, кракът
му продължавал да отича, поради което се страхувал да стъпва спокойно върху него
и да го натоварва. Походката му се изменила, като усещал постоянен дискомфорт. Станал
нервен, сприхав. Счита, че до края на живота си няма да бъде полезен за себе си
и семейството си, поради силно намалената и ограничена работоспособност. В
исковата молба навежда твърдения, че наред
с причинените силни физически болки и страдания, преживения емоционален и
психически стрес, свързан с инцидента от 12.01.2015 г., направил и множество
разходи, свързани със закупуването на медицински изделия и лекарства за лечение
на получената травма и свързаните с нея възстановителни рехабилитационни и
физиотерапевтични процедури. Счита, че С.О. е следвало да осигури почистването на улиците от навалелия сняг и да
обезопаси заледените участъци, тъй като общинските пътища, улици, булеварди и
тротоари са общинска собственост. Поради
изложените доводи, моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 50 000
лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие на получената травма, както и сумата от 1 195 лв. –
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразили се в разходи за лечение,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на
увреждането – 12.01.2015г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че С.О. имала
сключен договор № РД -55-583/10.11.2010г. с изпълнителя „А.С.А. Б.“ ЕООД по
реда на ЗОП за почистването и поддръжката на улиците и другите места за обществено
ползване през зимния сезон за районите „Изгрев“, „Слатина“ и „Подуяне“. В този
смисъл счита, че С.О., като възложител, извършила дължимото в качеството си на добър
стопанин на общинските пътища. Освен това сочи, че на 11.01.2015г. бил подаден
сигнал от дружеството – изпълнител към столичния
инспекторат, че в периода 22.00 до 06.00 часа на 12.01.2015г. било извършено почистване на ул. „*********“ и цялата улицата била проходима
при зимни условия. Вредоносният резултат не бил настъпил вследствие на нейно противоправно
поведение, а на форсмажорно обстоятелство, каквото представлявал снеговалежът. Пострадалият
допринесъл за настъпването на вредата, тъй като не се съобразил с
обстоятелството, че улицата, макар и почистена, била проходима при зимни
условия. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл чл.49, вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди:
Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на
възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки:
правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав от
изпълнителя на работата по чл. 45, ал.1 от ЗЗД, който включва следните
елементи: противоправно поведение, вина,
настъпили вреди, причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и вредите, вина на непосредствения изпълнител.
Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психическо
отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими
последици, се презюмира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Необходимо е вредите да са
причинени от изпълнителя, при или по повод извършването на възложената му
работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената
работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от
закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с нея (така – ППВС № 9/1966 г.).
Установява се от приложения по делото договор № РД-55-583/10.11.2010г., че С.О. е
възложила на дружеството „А.С.А. Б.“ ЕООД, в качеството му на
изпълнител, да предоставя услуги по „лятно и зимно почистване на улици и други
места за обществено ползване на територията на трета зона - райони „Изгрев“,
„Слатина“ и „Подуяне“ в съответствие с изискванията на Техническите
спецификации, които са неразделна част от договора. В т.6 от спецификациите е
записано, че дейностите по зимно поддържане на улици и др. обществени места се
изпълняват в периода от 01.11 до 31.03., в зависимост от метеорологичните
условия, като може да се извършват по-рано или по-късно от този период и
включват механизирано обработване на уличните платна, чрез разпръскване на
подходящи смеси; механизирано почистване от сняг на тротоари, пешеходни зони,
велоалеи и др. места за обществено ползване; ръчно обработване на тротоари,
подлези, надлези, спирки на масовия градски транспорт и др. места за обществено
ползване, чрез разпръскване на смеси; ръчно почистване от сняг и стъргане на
утъпкан лед и сняг и товарене и извозване на снега. Съгласно т.6.1.1
изпълнителят изготвя и предоставя в срок до 15 септември на съответната година
Оперативен план в частта за зимно поддържане, който съгласува със Столичен
инспекторат, кметовете на райони и се утвърждава от възложителя. Оперативният
план включва видовете дейности, точното наименование на улици МГТ, ОЗ и ВКУ със
съответната им настилка, декари за обработка, единична цена на декар, средства
необходими за изпълнението, брой персонал за изпълнение на отделните видове
дейност и съдържащ информация относно опасните и стръмни участъци, приоритетните
зони за почистване, видовете материали и технология за зимно поддържане и др.
/т.6.1.2 /. В тази връзка по делото е представен оперативен план за зимния
период 2014 – 2015 г. за район „Подуяне“, включващ ул. „*********“, от чието
съдържание, обаче, не може да се направи извод дали на датата на настъпване на вредата
е било извършено надлежно почистване и обезопасяване на процесната улица.
С оглед спецификата на конкретния случай следва да се отбележи, че
отговорността по чл. 49 от ЗЗД следва да се ангажира включително и при виновно
поведение, изразяващо се в бездействие от страна на „А.С.А. Б.“ ЕООД, на което
е възложено изпълнението на определена работа, а именно - снегопочистването на
улица „*********“. Лицето, което е възложило работата, може да се освободи от
тази отговорност, ако се установи, че служителят или работникът, на който е
възложена работата, не е причинил никаква вреда; ако неговите действия не са
виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на
възложената му работа. В този смисъл ППВС 7/58 г. и дадените в него разяснения.
В приложения по делото ежедневен констативен протокол № **********/
12.01.2015г. касаещ район „Подуяне“ е отбелязано, че за периода от 22.00 часа
на предишния ден /11.01.2015г./ до 06.00 часа за деня на актуването /12.01.2015г./
са извършени дейности по зимно почистване и поддържане на булевардите и
улиците, по които се движи масовия градски транспорт и на булевардите и улиците
с обществена значимост, сред които не се
установява да фигурира името на процесната улица „*********“.
Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането
на общинските пътища се осъществяват от общините, като общинските пътища са
публична общинска собственост на основание чл. 8, ал. 3 от ЗП. Съгласно чл. 28,
ал. 1 от Наредбата за управление на
общинските пътища на територията на С.О., общинската администрация планира
ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища и
улици, а чл. 31, ал. 1 от Наредбата изяснява какво включва поддържането им, а
именно полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална
експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите
съоръжения и принадлежности. Организирането на дейностите по поддържане на
общинските пътища е задължение, с което е натоварена С.О., съгласно чл. 31, ал.
2 от Наредбата, т.е. поддръжката на ул. „*********“, на която е станал инцидентът,
е в правомощията на ответната община. Според чл. 35 от наредбата, при зимно
поддържане на пътищата, се изпълняват следните видове работа: снегозащита на
пътищата, снегопочистване, разпръскване на минерални материали /опесъчаване/ за
стопяване на снега и леда и организиране на работа при влошени метеорологични
условия. Разпоредбата на чл. 36 от наредбата гласи, че възлагането на
обществената поръчка за зимно поддържане и снегопочистване на общинската пътна
мрежа се извършва при условия и ред, определени със Закона за обществените
поръчки. Ремонтът и поддържането на общинската пътна мрежа също се осъществява,
съгласно програма и чрез възлагане на обществена поръчка/чл. 48 от наредбата/.
С оглед на така събраните доказателства, съдът приема, че С.О. е възложила
на „А.С.А. Б.“ ЕООД работа, свързана с почистването и обезопасяването при зимни
условия на улиците, които са общинска собственост, в районите, посочени в
договора, вкл. и на процесната улица „*********” № 48.
Възражението на ответника, че събитието е настъпило в резултат на
форсмажорни обстоятелства, съдът намира за недоказано. Случайното събитие е такова събитие, което не е могло да се предвиди или е
осъществено в резултат на непреодолима сила. Наличието на такива обстоятелства
подлежи на установяване в условията на пълно и главно доказване от страната,
която ги твърди и се ползва от тях. По делото не бяха ангажирани доказателства
в подкрепа на това твърдение. Страните не спорят, че на 11.01.2015г. /денят,
преди получаване на травмата от ищеца/ е имало обилен снеговалеж, което е
наложило почистване на улиците, но този факт сам по себе не обосновава наличието
на непреодолима сила. Съгласно т.6.2. от договора, изпълнителят се е задължил
да следи метеорологичните прогнози и да създаде необходимата организация по
снегопочистването и осигуряване безопасността на движение.
При падането на 12.01.2015г. ищецът е получил травма на крака, което се
установява от представената многобройна медицинска документация – история на заболяването, епикризи,
амбулаторен лист, болнични листове и лична амбулаторна карта.
В приетата по делото епикриза по ИЗ № 1445/2015г., издадена от УМБАЛСМ
„Н.И. Пирогов“ ЕАД – гр. София, 2-ра травматологична клиника, е посочено, че
ищецът е постъпил в медицинското заведение за лечение по спешност на
12.01.2015г., след падане. Поставена му е диагноза „счупване на външен
/латерален/ малеолус – закрито - ляво“, което наложило извършването на
оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и
фиксиране на фрагментите с плака и винтове. На 19.01.2015г. е изписан, като са определени
дати за контролни прегледи и сваляне на конците.
Видно от епикриза по ИЗ № 1120/2015г., издадена от МБАЛ „Св. П.“ АД – гр.
София на 11.09.2015г. ищецът е постъпил отново в болница за отстраняване на
имплантирани уреди от костта – тибия и фибула, след което е изписан на
14.09.2015г.
По делото е представен Болничен лист № Е 20151593319 от 19.01.2015г.,
издаден от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД с определен отпуск по болест от
12.01.2015г. до 18.02.2015г., при определена диагноза „счупване на външен
/латерален/ малеолус“ и режим на лечение болничен и домашно – амбулаторен. С
посочената диагноза и домашно – амбулаторен режим на лечение са били издаден и
следните болнични листи от ЛКК „Ортопедия и Травматология“ при МБАЛ „Св. П.“
АД: болничен лист № Е 20140452454 от 19.02.2015г., при определен отпуск по
болест за периода от 19.02.2015г. до 20.03.2015г.; болничен лист № Е
20151977502 от 23.03.2015г., при определен отпуск по болест за периода от
21.03.2015г. до 19.04.2015г.; болничен лист № Е 20151977565 от 20.04.2015г.,
при определен отпуск по болест за периода от 20.04.2015г. до 19.05.2015г.;
болничен лист № Е 20151977641 от 21.05.2015г., при определен отпуск по болест
за периода от 20.05.2015г. до 18.06.2015г.; болничен лист № Е 20152619327 от
22.06.2015г., при определен отпуск по болест за периода от 19.06.2015г. до
10.07.2015г. и болничен лист № Е 20140849997 от 14.09.2015г., при определен
отпуск по болест за периода от 11.09.2015г. до 14.10.2015г.
От изслушаната и приета по делото съдебно – медицинска експертиза, чието
заключение съдът приема, се установява, че при процесния инцидент ищецът е
получил счупване на малкопищялната кост на лявата подбедрица в областта на
глезенната става, което е в причинна връзка с неговото падане. По време на
инцидента и лечението, същият е търпял болки и страдания, които през първия
месец са били с по-голям интензитет. Периодът на възстановяване от такъв вид
травма, според експертизата, е около 4-6 месеца. След извършен личен преглед на
07.06.2017г. на ищеца, вещото лице - специалист по ортопедия и травматология е
констатирало, че същият има белег от оперативна намеса в областта на лявата
глезенна става и ограничен обем на движение от по 10 градуса в двете посоки на
движение, което представлява трайна последица от полученото увреждане при
процесния инцидент.
От показанията на св. В.М.В., която на 12.01.2015г. е присъствала на
инцидента, се установява, че на процесната дата е паднал обилен снеговалеж. По
улицата се били образували „ледени
коловози” – високи около 15 см. Свидетелката
и ищецът живеели на ул. „*********. На
сутринта около 7,30 часа, когато тръгвала с мъжа си за работа, той отишъл да
изкара колата от гаража. Когато слязъл от автомобила, за да затвори вратата на
гаража, се подхлъзнал и паднал на левия си крак. При падането усукал крака си.
Свидетелката тръгнала да му помага да се изправи, но той й казал, че много го
боли и не можел да направи никакво движение. Техен съсед също се притекъл на
помощ, за да изправят ищеца на крака. Видимо травмата била на глезена на левия
крак, тъй като кракът се подул за секунди. Свидетелката позвънила на тел.112.
От там й казали да изчака поне около час. С оглед на тежкото състояние на ищеца,
свидетелката откарала пострадалия до
„Пирогов”, където лекарите установили, че голямата кост на глезена му е счупена и по спешност трябвало да му направят
операция, при която била монтирана планка със седем болта. На 11.09. 2015г.
последвала втора операция за сваляне на поставените винтове. След травмата
ищецът се чувствал много зле, не можел да й помага в грижите по отглеждането на
детето им. Ищецът не можел без чужда помощ да се изкъпе, нито да се облече.
Освен това кракът му в продължение на месец след счупването продължавал да
отича. При разваляне на времето го болял, изпитвал несигурност да стъпва върху
него. Към настоящия момент се притеснявал, когато падали обилни снеговалежи,
тъй като тяхната улица никога не била почиствана от натрупания сняг. Хората, които имали къщи на тази улица,
сами чистели пред домовете си.
Събраните по делото доказателства не доказват твърденията на ответника, че служителите,
на които е възложил почистването и обезопасяване на общинските пътища, са изпълнили
задълженията си за процесната улица „*********. От показанията на св.В. се установи, че тази
улица, в района на № 48, не е била
почистена не само от навалелия сняг в утрото на 12.01.2015г. /около 7.30 часа/,
но и преди това, тъй като в противен случай не биха се образували „ледени
коловози” с височина от 15 см. Не се установи по пътната настилка да е положен
материал за обезопасяването й при заледяване. Съдът приема за установено
наличието на причинно-следствена връзка между бездействието на работниците/служителите,
на които е била възложена работата по почистването на улицата, и травмата на
ищеца. Заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, също
установява причинно-следствена връзка между падането на ищеца върху леда и
получената травма.
Отговорността на ответника е за чужди виновни противоправни действия или
бездействия. Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД. Понятието
„справедливост”, съгласно ППВС № 4/64 г., не е абстрактно понятие, поради което
не предпоставя хипотетичен размер на дължимото в хипотезата на неимуществени
вреди, причинени от деликт, обезщетение, а всякога е свързано с преценката на
определени конкретно съществуващи обстоятелства, както с общественото разбиране
на определени съществуващи обстоятелства. Размерът на обезщетението за
претърпените от деликт морални вреди трябва да е съразмерен с техния
действителен размер, който е обусловен както от характера, продължителността и
интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на
пострадалия, така и от икономическата ситуация в страната към момента на
увреждането и установената в тази насока съдебна практика.
При определяне на размера на
обезщетението в конкретния случай съдът отчете следните обстоятелства:възрастта
на ищеца по време на травмата – 53г.; вида на телесната повреда - счупване на малкопищялната
кост на лявата подбедрица в областта на глезенната става; провежданото лечение
– две оперативни интервенции, при едната
от които е поставена метална планка със
седем винта в костта на глезена, а при втората са отстранени имплантираните уреди; продължителността и
интензитета на претърпените болки и страдания – силни болки по време и
непосредствено след злополуката с постепенно отшумяване за период от около 4-6
месеца; обстоятелството, че за продължителен период от време от 12.01.2015г. до
14.10.2015г. ищецът е ползвал отпуск по болест; обстоятелството, че по време на
лечението не е могъл сам да се обслужва, принуден е бил да разчита на помощта
на съпругата си за извършване на елементарни дейности в ежедневието по къпане,
обличане. Наред с това съдът отчете и обстоятелството, че е ограничен обемът на движение на глезена на 10 градуса в двете
посоки на движение, което представлява трайна последица от полученото увреждане.
Като съобрази посочените обстоятелства, съдът определи размера на
обезщетение за неимуществени вреди, по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД, на 50 000 лв., колкото
претендира ищецът, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.
По възражението за съпричиняване:
Ответната страна поддържа възражение
за съпричиняване на вредите от ищеца, който не съобразил поведението си с
обстоятелството, че се движи по улица,
проходима при зимни условия.
Съдът намира възражението за неоснователно, поради следните съображения:
Тежестта на доказване на това възажение е върху ответника, който не
ангажира доказателства ищецът с поведението си да е допринесъл за
осъществяването на деликта. Напротив, от показанията на св. В. се установи, че
същият е слязъл от колата на улицата и е тръгнал към гаража, при което се е
подхлъзнал. Не бе установено да е тичал или да се е придвижвал по улицата по
начин, който да не е съобразен с метеорологичните условия и с натрупалия сняг
или видимите „заледени коловози” по улицата.
По претенцията за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 195 лв.- разходи за лечение,
съдът намира следното:
За установяване на плащанията си във връзка с проведеното му лечение
относно причинената травма, ищеца е представил писмени доказателства, а именно:
фактура № **********/12.01.2015г. и фискален бон към нея на стойност 2.90 лв. -
потребителска такса; фактура № **********/13.01.2015г. за закупуване на 1/3
тубуларна плака за глезен 7 отвора комплект с винтове на стойност 1 140
лв.; фактура № **********/14.02.2015г. и
фискален бон към нея на стойност 2.90 лв.; фискален бон от 19.02.2015г. на
стойност 20,00 лв.; фактура № **********/11.09.2015г. и фискален бон към нея на
стойност 17,40 лв.; фактура № **********/25.09.2015г. и фискален бон към нея на
стойност 12,00 лв. Съобразно заключението на съдебно – медицинската експертиза
тези разходи са били необходими за неговото лечение, а и НЗОК не заплащала
закупуването на остеосинтезния материал. Видно е, че общата стойност на тези
разходи възлиза на 1 195,20 лв., колкото претендира ищецът, поради което
предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По претенцията за законна лихва:
Съдът, като взе предвид, че задължението на ответника е парично, намира че
претенцията за присъждане на законна лихва върху определените по-горе
обезщетения от 12.01.2015г. /датата на настъпване на увреждането/ е
основателна, като следва да осъди ответника да заплати дължимите обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва от тази дата до
окончателното им изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски, за които са
представени доказателства по делото - за държавна такса, в размер на 2055.26
лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София,
ул. „********да заплати на Д.Т.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
кантора 416, на основание чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД, сумата от 50 000
лв./обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от счупване на
малкопищялната кост на лявата подбедрица в областта на глезенната става на 12.01.2015г.,
причинено при подхлъзване и падане, в резултат на непочистена от снега пътна
настилка на ул. „*********, стопанисвана от С.О./ както и сумата от 1 195 лв./обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
лечение на получената травма по фактури № **********/25.09.2015г.,№
**********/11.09.2015г., № **********/17.02.2015г., № **********/13.01.2015г. и
№ **********/12.01.2015г./, ведно със законната лихва върху всяка от главниците,
считано от 12.01.2015г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА С.О. да заплати на Д.Т.Г., на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на 2055.26лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ :