Р Е Ш Е Н И Е
Номер
……….. 14.07.2020
г. град К.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
К.
районен съд II граждански състав
На
петнадесети юни Година две хиляди и двадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 2418 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата си молба пълномощникът на
ищцовото дружество юриск. Д. А. твърди,
че подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 2149/2019 г. по описа на Районен съд-К..
В законоустановения двуседмичен срок П.П.С. възразил срещу заповедта за
изпълнение, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 депозира настоящия
установителен иск.
Сочи, че обстоятелството, въз основа
на което била издадена заповедта за изпълнение, е подписан Договор за кредит „Б.“
с № *** от ***г. между „А.“ ООД като кредитор и П.П.С. като кредитополучател.
Подписвайки договора за кредит кредитополучателят удостоверявал, че получил и
бил запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите
условия приложими към него, както и че получил от Кредитодателя Стандартен
европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание
съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.
Основанието, на което Заявлението и
настоящата искова молба се подават от името на ищцовото дружество бил сключен
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. на
основание чл. 99 от ЗЗД, Приложение № 1 към него от 23.04.2019 г. и
Потвърждение за сключен.цесия между „А.“ ООД, ЕИК и „А.з.к.на п.з.“ ЕООД, ЕИК ***,
по силата н. който вземането било прехвърлено в полза н.„А.з.к.на п.з.“ ЕООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът бил
уведомен лично за извършената продажба н.задължението му от цедента „А.“ ООД
чрез пълномощника си „А.з.к.н. п.з.“ ЕООД на дата 02.05.2019 г., посредством
писмо уведомление с обратна разписка, които прилага към настоящата молба.
Твърди, че с подписването на процесния
договор, „А.“ ООД, се задължило да предостави на П.П.С. револвиращ кредит в
максимален размер на 800,00 лева - главница, под формата на разрешен кредитен
лимит, който се усвоявал чрез международна кредитна карта, а кредитополучателят
се задължавал да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор.
Необходимо било да се уточни, че с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора
била предоставена субективната възможност на кредитополучателя по всяко време
да усвоява суми до максималния размер на кредитния лимит. В тази връзка
настъпването на падежа - 2-ро число от месеца, съобразно чл. 3, ал. 2 от
Договора зависел изцяло от поведението на кредитополучателя - би настъпил
единствено в случай, че същият усвои част или в цялост максималния кредитен
лимит.
Заедно с подписване на договора за
кредит, кредитодателят предоставил на кредитополучателя платежен инструмент -
кредитна карта издадена от „И.“ АД /Картоиздател/ ведно със запечатан плик,
съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като кредитополучателят можел да
усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и
влизане в сила на договора за кредит, което съставлявало изпълнение на
задължението на кредитодателя да предостави заемната сума. Страните подписали и
Приложение № 1 към договора за кредит - Условия за ползване на международна
платежна карта, които съдържали и Тарифа за дължимите такси за ползване на
кредитна карта.
Сочи, че в договора била предвидена
възможност за увеличаване на лимита му, като страните се съгласили да бъде
увеличен същия с подписването на Анекс към Договор за кредит „Б.“ № *** от ***г.
както следва:
Анекс от 27.10. 2017 г., с който
кредитният лимит бил увеличен на 1000 лв.
От усвоените суми по предоставения
кредитен лимит чрез кредитната карта към настоящия момент дължимата главница
била в размер на 912,40 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 8 и
чл. 22, ал. 2 от Договора върху усвоената и непогасена главница
кредитополучателят дължал дневен лихвен процент в размер на 0.12%, представляващ
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 07.06.2017 г. - датата на
първата транзакция по кредитната карта до 06.10.2018 г. - датата на настъпване
на предсрочна изискуемост, като предпоставките за настъпване на същата били
визирани в чл. 22, ал. 1 от Договора. В настоящия случай дължимата договорна
лихва била в размер на 105,81 лева.
В чл. 16 от Договора страните се
съгласили, в случай че кредитополучателят не заплати текущото си задължение,
представляващо сбор от сумите по чл. 3, ал. 3, т. 1-4, на падежа - 2-ро число
на месеца (чл. 3, ал. 2), съгласно условията на сключения договор, същият се
задължавал да предостави на кредитодателя в 3-дневен срок от падежа, а именно
до 5-то число, обезпечение чрез поръчителство при конкретно посочените в чл.
16, ал. 1, т. 1-5 предпоставки, за което между кредитодателя и поръчителя се
подписвал договор за поръчителство за срок от 30 дни. Задължението за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниквало при всеки отделен
случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. Съгласно чл. 21
от процесния договор при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение в посочения в чл. 16 срок (до 5-то число), кредитополучателят
дължал на кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена
главница съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Договора. Неустойката се дължала
за всяко отделно неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.
Същата се начислявала на 6-то число на месеца, в случай, че до 5-то число
кредитополучателят не бил погасил текущото си задължение. В конкретния случай
на кредитополучателя била начислена неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, чийто размер към настоящия момент бил 217,46 лева.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Договора, в
случай че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в
договора падеж, същият бил длъжен в 3-дневен срок от падежа да предостави на
кредитодателя, обезпечение чрез поръчителство (чл. 16), както и да заплати сума
в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично
погасяване на задълженията му. Съгласно чл. 22, ал. 4 от Договора при забава за
плащане на текущо задължение от страна на кредитополучателя или на сумата по
чл. 12, ал. 1 - 15% от максималния кредитен лимит, ответникът дължал разходи за
действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лева за всеки ден, които
се начислявали до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по
чл. 12, ал. 1. В случай че кредитополучателят не предостави обезпечението по чл.
16, но заплати 15% от максималния кредитен лимит, същият не дължал разходите за
действия по събиране на задължението, но дължал неустойката по чл. 21 от
Договора. Страните се споразумели (чл. 22, ал. 5), че при настъпване на
предсрочна изискуемост се начислява еднократна такса в размер на 120,00 лева,
която включвала дейността на служител/лице, което осъществявало и
администрирало дейността по извънсъдебно събиране на задължението на
кредитополучателя. Съгласно чл. 22, ал. 4 и ал. 5 от Договора били начислени
разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, като за
същите към настоящия момент П.П.С. дължал сума в общ размер на 197,50 лева.
Следвало да се има предвид, че разходите
и таксите за извънсъдебно събиране били начислени съгласно чл. 10а от ЗПК и
нямали характер на неустойка.
Твърди, че поради трайната забава и
виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, цялото
му задължение станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост била
обявена на 06.10.2018 г. Считано от тази дата съгласно чл. 22, ал. 3 от
Договора П.П.С. дължал заплащането на лихва за забава/мораторна лихва върху
главницата в размер на 69,25 лева за периода от 07.10.2018 г. - денят, следващ
датата на настъпване и респективно обявяване на предсрочната изискуемост до
30.07.2019 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
През целия срок на валидност на
договора, ответникът се задължил да заплаща до всяко 2-ро число на месеца
текущото си задължение за предходния месец, като от сключване на горецитирания
договор до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист П.П.С. продължавал виновно да не изпълнява задълженията си.
Моли съда, като вземе предвид
гореизложеното с ответника да бъдат призовани на съд и след като съдът се увери
в основателността н.предявения иск, да постанови съдебно решение, с което:
1. Да признае за установено, че „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД има следните вземания срещу П.П.С., произтичащи от Договор за кредит „Б.“
с № *** от ***г., сключен между П.П.С. и „А.“ ООД, прехвърлен от „А.“ ООД в
полза на „А.з.к.на п.з.“ ЕООД с Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 11.11.2016 г., Приложение № 1 към него от 23.4.2019 г. и
Потвърждение за сключена цесия: 912,40 лева главница; 105,81 лева договорна
лихва за периода 07.06.2018 г. - датата на първата транзакция по картата до
06.10.2018 г. - датата на настъпване на предсрочната изискуемост; 217,46 лева неустойка
за неизпълнение на договорно задължение; 197,5 лева разходи и такса за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава/мораторна
лихва върху непогасената главница в размер на 69,25 лева за периода от
07.10.2018 г. - денят, следващ датата на настъпване и респективно обявяване
предсрочната изискуемост до 30.07.2019 г. - датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата
от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на дължимите суми.
2. Да осъди П.П.С. да заплати
направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00
лв. по чл. 13, т. 2 от НЗПП за подготовка на документа за завеждане на дело и
300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
В случай, че съдът присъди
горепосочените суми в полза на ищеца, моли да бъде указано н.ответната стран.
да ги изплати на „А.з.к.на п.з.“ ЕООД по следната банкова сметка: ***: ***; BIC: ***, Банка: „Ю.“
АД (б.“П.“АД)
Моли уведомлението за цесията да бъде
връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, с който заявява, че счита исковата молба
за нередовна, като излага следните съображения:
В обстоятелствената част на исковата
молба лаконично се сочело, че дължимата главница по предоставения кредит била в
размер на 912,40 лв. Нямало изложени никакви факти откъде идвала точно тази
сума и как била изчислена тя, за да се претендира от ответника. Не били
посочени изобщо колко и в какъв размер били направените плащанията от кредитополучателя
за погасяване на задължението му по договора. Не било посочено също, каква част
от кредитния лимит бил усвоен - максимално разрешения или част от него.
Относно претендираната договорна лихва
от 105,81 лв. също не се излагали факти върху каква главница тя била
начислявана, правил ли е погасителни вноски ответника по отношение на нея и
т.н.
По отношение на претендираните
неустойки се сочело, че ответникът бил изпаднал забава, без да се излагат
никакви факти кога и защо е станало това. Оставал скрит и неясен механизма, по
който били начислявани тези неустойки, което затруднявало защитата на
ответника.
В обобщение, за всички претендирани
суми в исковата молба бил посочен единствено и само техния краен размер, както
и че те се дължали /главница и лихви/ или били начислени допълнително/такси и
неустойки/.
С оглед на изложеното, моли съда да
приеме, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т. 4 ГПК, тъй като не били изложени обстоятелствата, на които се основавали
отделните претенции. Вместо да бъдат изложени конкретни и релевантни факти на
които основавало претенциите си, ищцовото дружество преповторило механично
отделни текстове от договора за кредит, без обаче конкретно да сочи в какво
точно се състои неизпълнението на договора и как точно бил определен размера на
различните претенции. Ето защо и основание чл. 129, ал. 2 ГПК моли да бъде
оставена исковата молба без движение, като бъде указано на ищеца да отстрани
нередовностите в нея, като ясно посочи следните факти:
- каква част от кредитния лимит е
усвоен от ответника по договора за кредит; има ли подписан между страните
погасителен план по договора, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК; колко са
направените погасителни вноски от ответника за погасяване на задълженията му по
договора, съгласно погасителния план по договора; какъв е общия размер на
заплатената сума от ответника с направените погасителни вноски; кога и колко
пъти е изпадал в забава ответника, според ищеца и как точно е „начислена
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, чийто размер към настоящия
момент е 217,46 лв.; да се посочи какъв е общият размер на начислените
неустойки, лихви и такси по договора и каква част от тях е погасена със
заплатените суми от ответника; върху каква главница е изчислявана претендираната
лихва от 69,25 лева.
Счита, че искът е допустим, но
неоснователен, поради което го оспорва изцяло.
Не оспорва изложените факти в исковата
молба, касаещи сключването на приложения Договор за кредит „Б.“ от ***г. за
сумата 800 лв., както и подписването на Анекс от 27.10.2017 г., с който
кредитния лимит бил увеличен на 1000 лв. Не оспорва и факта, че ответникът
получил в заем сумата 800 лв.
Оспорва всички останали твърдения в
исковата молба и най-вече изложените факти, че ответникът не бил изпълнил
задължението си по договора, че останала неизплатена главница по договора в
размер на 912,40 лв., както и че заемателят дължал договорна лихва в размер на
105,81 лв., неустойка в размер на 217,46 лв., разходи и такса за събиране на
просрочено задължение в размер на 197,50 лв. и лихва за забава в размер на
69,25 лв. Оспорва изрично и факта, че ответникът получил и усвоил сумата 200
лв., с която бил увеличен кредитния му лимит, съгласно подписания Анекс от
27.10.2017 г.
Неоснователността на предявения иск се
предопределяла от следното:
В исковата молба било посочено, че
ищецът черпел своите права на основание Рамков договор за прехвърляне на
вземане от 11.11.2016 г. и приложение към него. Въз основа на извършената цесия
и в качеството си на цесионер, ищцовото дружество поддържало, че придобило
вземането по договора за кредит от кредитодателя и цедент „А.“ ООД.
Оспорва това твърдение и счита, че
цесията, на която ищецът основавал своята претенция била нищожна и нямала
действие спрямо ответника поради следното:
Според нормата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД,
кредиторът може да прехвърли своето вземане, само ако законът, договорът или
естеството на същото позволяват това. Моли съда да приеме, че императивната
норма на чл. 26, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, не позволявала
на първоначалния кредитор „А.“ ООД да прехвърли на ищеца процесните вземания
срещу ответника по договора за кредит „Б.“ от ***г. Последният представлявал
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, към който се
прилагали поради това и нормите на чл. 143-148 ЗЗП /чл. 24 ЗПК in fine/. А
според нормата на чл. 143, т. 15 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като дава възможност на
търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и
задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на
гаранциите на потребителя, какъвто бил случая.
Твърди, че в процесния договор такава
неравноправна клауза била тази по чл. 17, т. 3, която „дава право“ на една от
страните да прехвърли правата си по договора на трето лице по всяко време, дори
да не е налице неизпълнение на договора от другата страна. По делото нямало
данни тази неравноправна клауза да е уговорена индивидуално.
В исковата молба лаконично се сочело,
че дължимата главница по предоставения кредит била в размер на 912,40 лв., без
да са посочени колко и в какъв размер били направените плащанията от
кредитополучателя за погасяване на задължението му по договора. В тази връзка
твърди, че по време на действие на договора, на месечни вноски в размер от 50
лв. до 200 лв. всяка, ответникът заплатил сума, с която погасил изцяло
дължимата главница и договорена лихва. Това станало през периода от сключването
на договора през м. юни 2017 г. до м. септември 2018 г. Погасителните вноски
били правени по посочената сметка в договора чрез преводи на каса в „Юробанк
България“ АД или през „И.“ АД. В подкрепа на изложеното за редовното обслужване
на кредита от ответника, била и приложената Справка от 16.10.2019 г. от
Централния кредитен регистър към БНБ.
От тази справка било видно, че
информация от кредитодателя „А.“ ООД за просрочие на кредита била подадена за
пръв път /без да е налице основание/ към регистъра на 31.10.2018 г.
Следователно до тази дата, дори и според ищеца, кредитът е бил редовно
обслужван, поради което и с оглед размера на направените вноски, същият е бил
погасен. Нещо повече, счита, че кредитополучателят платил дори по-голяма сума,
отколкото дължал по сключения договор
Сочи, че клаузата в чл. 20 от
Договора, с който била уговорена неустойка в размер на 10% от усвоената и
непогасена главница, при непредставяне на допълнителното обезпечение по чл. 15
била нищожна и неравноправна.
Очевидно нищожни и неравноправни били
и разпоредбите на чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от договора. С тях били установени
задължения на кредитополучателя при изпадане в забава да заплаща два вида
такси, а именно:
- 2,50 лв. на ден, представляваща
разходи на Кредитодателя за събиране на задължението му - ал. 4.
- 120,00 лв., включваща разходите на
Кредитодателя за извънсъдебното събиране на задължението му - ал. 5.
Тези клаузи противоречали на чл. 33,
ал. 1 ЗПК, според която, при забава на потребителя, кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата /чл. 33, ал. 1 ЗПК/. Ето защо, преценката на уговорката, от която произтичало вземането за
такса за разходи в общ размер на 197,50 лв., водела до извод за нейната
нищожност. Освен това, конкретната уговорка противоречала и на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, която също била с императивен характер. Кредиторът можел да събира само
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит /чл. 10а, ал. 1 ЗПК/. От твърденията в исковата молба не можел да се
направи извод за такъв характер на начислената такса, доколкото не се
изброявали извършените дейности или допълнителни услуги в полза на
кредитополучателя. Следователно, посочените клаузи, на които ищецът основавал
претенциите си за неустойка и такса разходи за събиране на вземането били
нищожни и като такива не пораждали права и задължения за страните по заемното
правоотношение.
В обобщен вид, моли съда да приемете,
че твърдението на ищеца за непогасена главница и дължимост на останалите
претендирани суми се основавала на некоректно и превратно осчетоводяване на
извършените плащания от ответника. Вместо за погасяване на дължимата главница и
договорена лихва, те били отнасяни за погасяване на задължения, представляващи
неустойки и такси. Тези задължения били начислявани едностранно от
Кредитодателя без основание, тъй като се основавали на нищожни и неравноправни
клаузи, посочени по-горе. Моли съда да приеме, че предявеният иск е
неоснователен и моли да бъде отхвърлен, като на ответника бъдат присъдени
направените разноски по делото. Подробни съображения излага в писмени бележки
по делото. В съдебно заседание адвокат С. Т. моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани. Подробни съображения излага в писмена
защита по делото.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от
приложеното частно гражданско дело № 2149/2019 г. по описа на Районен съд – К.,
н.основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 1296/08.08.2019 г. в полза на
кредитора „А.з.к.на п.з.“ ЕООД *** срещу длъжника П.П.С. за изпълнение на
парично задължение, за сумите: 912.40 лева главница, 105.81 лева договорна
лихва за периода от 07.06.2017г. до 06.10.2018г., 217.46 лева неустойка за
неизпълнение на задължение, 197.50 лева разходи и такси за извънсъдебно
събиране, 69.25 лева лихва за забава за периода от 07.10.2018г. до 30.07.2018г.
и законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2019г., както и сумата 105.05
лева разноски. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства:
Задължение по Договор за кредит№
5065551/01.06.2017г.
В срока по
чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника П.П.С., че не дължи
изпълнение по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 2149/2019 г. по
описа на Районен съд – К., което е обусловило правния интерес на ищеца от
завеждане на настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото е
представен на договор за кредит „Б.“ от 11.06.2017г., сключен между „А.“ ООД като кредитодател и П.П.С. - кредитополучател. От същия се установява, че „А.“ ООД е предоставило на кредитополучателя
револвиращ кредит в максимален размер на 800 лева, под формата на разрешен
кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта „Б.“, а
кредитополучателя се задължава да го ползва и върне съгласно условията на договора. В договора е предвидена
възможност за увеличаване на лимита, като страните са се съгласили да бъде увеличен на 1000 лева, за което е
подписан Анекс от 27.10.2017г. Съгласно чл.4, ал.1,т.2, чл.8 и чл.22 от
договора върху усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължи дневен
лихвен процент в размер на 0.12 % представляваща договорна лихва. Посечено е,
че договора се сключва за неопределен срок при следните параметри : фиксиран
годишен лихвен процент 43.2 %, върху усвоения размер на кредита
кредитополучателя дневен лихвен процент в размер на 0.12%. Лихвата се начислява
всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за начислението и се
приема, че календарният месец е с 30 дни. Общата сума дължима от кредитополучателя
е сбор от следните суми : усвоена и непогасена главница, договорна лихва върху усвоената
и непогасена главница, такси за ползване на картата, годишен процент на
разходите на заема 45.9 %. В чл.15 от договора е посочено, че в случай кредитополучателят
не заплати текущото се задължение на падежа съгласно условията на този договор,
същият се задължава в срок от 3 дни след падежа да предостави на кредитодателя
допълнително обезпечение поръчител, който да отговаря да отговаря на следните
условия : лице над 21 години с минимален осигурителен доход 1 500 лева, да
работи от минимум 6 месеца по трудово правоотношение по силата на безсрочен
договор, да няма кредитни история в Централен кредитен регистър към БНБ или да
има кредитна история със статус 401 „редовен“ , служебна бележка от настоящия
работодател на поръчителя, лицето да не е поръчител или кредитополучател по
друг активен договор за паричен заем с „А.“
ООД
Съгласно
чл.20 от договора в случай, че кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение по
чл.15 от договора, последният дължи на кредитодателя неустойка в размер на на
10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение
за настоящия месец. Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на
задължението. Неустойката се начислява на шесто число на месеца, в който не е погасено
до 5-то число на следващия месец текущото задължение. В ал.4, на чл.21 е
посочено, че при забава за плащане текущото задължение или на сумата по чл.12, ал.1
кредитополучателя дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на
задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до заплащане на съответното
текущо задължение или на сумата по чл.12, ал.1. В случай, че кредитополучателят
не предостави допълнително обезпечение по чл.15 от договора, но заплати 15 % от
кредитния лимит съгласно чл.12, ал.1 до 5 – то число на съответния месец същия
не дължи разходите за действия по събиране на задълженията, но дължи неустойка
по чл.20 в размер на 10 %. В ал.5 на чл.21 е посочено, че след настъпване на
предсрочна изискуемост, кредитополучателя дължи еднократно заплащане на такса в
размер на 120 лева, включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител,
което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране.
Представен е
и анекс от 27.10.2017г., с който кредитният лимит е увеличен на 1 000 лева
От рамков договор за продажба и прехвърляне н.вземания
/цесия/ от 11.11.2016г. се установява,
че същия е сключен между „А.“ ООД в качеството на
продавач – цедент и „А.з.к.на п.з.“ ООД в
качеството на купувач – цесионер. Съгласно договора страните са се уговорили,
че продавача ще прехвърли на купувача свои ликвидни изискуеми вземания
произхождащи от договори за заем по смисъла на Закона за задълженията и
договорите и Търговския закон и договори за потребителски кредит по смисъла на
Закона за потребителския кредит, които същия е отпускал на свой клиенти, като
вземанията се индивидуализират в Приложение 1 към настоящия договор. Всяко едно
от прехвърлените вземания включва всички непогасени задължения ведно с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности засечени към датата на
подписване и подпечатване на съответното Приложение №1.
Представено е потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от
Закон.за задълженията и договорите, с което „А.“ ООД потвърждава извършената
цесия на всички вземания цедирани от „А.“
ООД на „А.з.к.на п.з.“ ООД,
съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.11.2016г.
Вземанията са индивидуализирани в Приложение №1/23.04.2019г.,
представляващо неразделна част договор
за продажба и прехвърляне н.вземания /цесия/ от 11.11.2016г.
По делото е
представено извлечение от Приложение №1 към
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.04.2019г.,
от което е видно, че кредитодателят е цедирал на ищеца вземането си към
ответника.
Представено е пълномощно съгласно
което „Аксесс Файнанс“ ООД чрез законният и представител е
упълномощило „„А.з.к.на
п.з.“ ООД да уведомява всички длъжници по всички
вземания на А.“
ООД, възникнали по силата на сключени договори, които
дружеството е цедирало, съгласно рамковия договор, сключен на 11.11.2016г. като цедент
и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като цесионер, във връзка с изпълнение
на задължението на упълномощителя по чл.99, ал.3 от ЗЗД във връзка със сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2016 г. с право упълномощения да преупълномощаване други лица
с горните права.
По делото е
представено уведомително писмо за извършената цесия до ответника П.П.С.. СЪсобщението
е получено лично от ответника на 02.05.2019г.
Представени
са разписка № ***г.; вносна бележка от *** г. От същите
се установява преведените от ответника суми на ищцовото дружество, като
основание в платежните нареждания е посочена вноска по Б..
По делото е назначена
и изслушана съдебно-икономическа експертиза, която е депозирала писмено
заключение, което не е оспорено от страните и съдът възприема същото като
компетентно и добросъвестно изготвено. От експертизата се установява, че извършените
от ответника плащания са отразени на същата дата и при отразяване на същите е
спазен договорения между страните ред за погасяване на дължимите суми по
договора. Вещото лице сочи, че
претендираната лихва за забава върху остатъка от неплатената главница 912,40 лева
за периода от 07.01.2018 г. до 30.07.2019 г. е изчислена в размер на 69,25
лева. Размерът на всяко от претендираните вземания е: главница – 912,40 лева;
договорна лихва – 105,81 лева; неустойка за неизпълнение по чл. 20 – 217,46
лева; разход за събиране по чл. 21, ал. 4 – 77,50 лева; законна лихва – 73,25
лева; разход за събиране по чл. 22, ал. 5 – 120 лева, т.е. общият размер на
задължението възлиза на 1506,42 лева. Установено е, че кредитополучателя по
договор за кредит „Б.“ от ***г. и Анекса към него са направени 26 броя
погасителни вноски на обща стойност 4 049 лева. Вещото лице сочи, че при
отчитане на нищожност на клаузите по договора, въз основана, на които ищцовото
дружество е начислявало неустойки и такси на основание чл. 20 и чл. 21, ал. 4 и
ал. 5 от Договора, съответно във вариант за недължимост на тези суми,
съобразявайки се с погасителния план по договора, с направените погасителни
вноски кредитополучателят е погасил задължението си по него, респективно е
платил 341,54 лева повече от дължимото.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :
Предявеният
иск с правно основание чл.422 от ГПК има за предмет установяване на вземане на
ищеца, за което е била издадена заповед изпълнение. Съгласно общото правило на
чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи основанието, от което
произтича вземането му. В тежест на ответника е да установи фактите, на които
основава своите възражения срещу вземането.
Представените
по делото договор за кредит "Б." и анекса към него, подписани и
неоспорени от ответника, установяват възникналото заемно правоотношение между
"А." ООД и кредитополучателя – ответника.
Ищецът
твърди, че ответникът е усвоил заемни суми възлизащи общо на сумата от 3 481 лева,
като след извършените плащания от страна на длъжника са останали непогасни
следните суми : 912.40 лева главница, 105.81 лева договорна лихва за периода от
07.06.2017г. до 06.10.2018г., 217.46 лева неустойка за неизпълнение на
задължение, 197.50 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране, 69.25 лева
лихва за забава за периода от 07.10.2018г. до 30.07.2018г. Размера на усвоената
сума е установен от неоспореното заключение на съдебно икономическата
експертиза. От заключението се установява, че ответникът е заплатил 4 049 лева по процесния договор за „Б.“.
Следователно
със заплатената от ответника сума от 4 049 лева лева изцяло се погасяват
дължимите по процесния договор главница, договорна лихва и мораторна лихва,
като дори е надплатена сума от 341.54 лева.
Съдът
не възприема доводите на ищеца, че със заплатената от ответника суми се
погасяват задълженията по договора от 01.06.2017г. в следната поредност: законна
лихва за забава върху дължимата главница, разходи за събиране на вземането,
съгласно чл.21, ал.4, разходи за събиране на вземането съгласно чл.21, ал.5,
начислени неустойки за неизпълнение на договорно задължение върху усвоената и
непогасена главница между 1- во 19 – то число, съгласно чл.20, начислени
неустойки за неизпълнение на договорно задължение върху усвоената и непогасена
главница между 20-то и последно число на предходния месец, съгласно чл.20,
договорна лихва върху усвоена и непогасена главница между 1- во 19 – то число
на текущия месец, договорна лихва върху усвоена и непогасена главница между
20-то и последно число на предходния месец, усвоена и непогасена главница между
1- во 19 – то число на текущия месец и усвоена и непогасена главница между
20-то и последно число на предходния месец, защото приема, че клаузите от
договора, с които са уговорени неустойката и таксата разходи за събиране на
вземания и таксата разходи за дейността на служител, тъй като цитираните
разпоредби от договора са нищожни, по изложените по – долу съображения:
Процесният
договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010 г., в
редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014
г. /, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно
следва да бъдат съобразни от съда. Императивно правило, за чието спазване съдът
следи служебно, е уредено в нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съгласно нея при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Искането на ищеца обаче включва установяване на вземане за
неустойка, такса разходи за събиране на просрочени вземания и такса за
разходите на лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно
събиране на задължението- чл. 12, ал. 1, чл. 21, ал. 4 и 5 и чл. 20. Видно от
съдържанието на тези клаузи от договора отговорността на длъжника за сочените
неустойки и такси възниква не от възможното неизпълнение, а от реално настъпила
забава, тоест, изключена е превантивната функция на неустойката и се касае само
и единствено до санкционни парични клаузи, което е противоречие с чл. 33 от ЗПК. Кредиторът няма право да договаря
изначално суми, платими при забава или пълно неизпълнение на задължението на
длъжника, освен законната лихва върху неплатената част от главницата. При това
става ясно, че уговорите такси не са никакви такси, защото не се дължат заради
извършени разходи, а самото наименование прикрива истинската цел на клаузите да
служат за обезщетение за вреди от забавата, т. е. въпросните клаузи са с
неустоечен характер и предвиждат неустойки. С предвиждането на тези плащания
очевидно се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждането на допълнителни
плащания, чиято дължимост изцяло е свързана със забава на длъжника – това се
отнася, както за уговорената неустойка при неосигуряване на поръчител, така за
другите две неустойки, наименувани такси. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон,
е нищожна.
По
тези съображения и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК визираните по - горе клаузи на
договора са нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните по
договора за кредит. В този смисъл е трайната съдебна практика. Следователно
ответникът не дължи начислените от кредитора суми за неустойка и разходи, а
както бе отбелязано по – горе заплатената от него сума покрива, дори надвишава
сумите за главница, договорна и мораторна лихва.
И
тъй като вземането се придобива от цесионера по производен начин, като цедентът
прехвърля на цесионера само тези права, а в случая се установи, че такива няма,
то предявените искове от цесионера се явяват неоснователни.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че следва да отхвърли изцяло предявените от ищеца
против ответника искове за установяване на вземанията му за следните суми: 912.40
лева представляваща неизплатена главница по договор за кредит "Б." № ***/
***г., 105.81 лева договорна лихва за периода от 07.06.2017г. до 06.10.2018г.,
217.46 лева неустойка за неизпълнение на задължение, 197.50 лева разходи и
такси за извънсъдебно събиране, 69.25 лева, лихва за забава за периода от
07.10.2018г. до 30.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 07.08.2019
г. до окончателното изплащане на з.дължението, за които суми е издадена заповед
№ 1296/08.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч. гр.
д. № 2149/2019 г. по описа на Районен съд - К..
На
основание чл.78, ал.3 ищецът следва да заплати на ответника сумата от 370 лева
представляващи направени по делото разноски
възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един адвокат.
Съгласно
чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя н.съда
списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в
частта му за разноските. В настоящия случай и двете страни са представили
списък на разноските.
Воден от
горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от И.Ц.К. против П.П.С. , ЕГН **********, с
адрес искове за установяване съществуването на вземанията на „А.з.к.на п.з.“ за
следните суми: 912.40 лева представляваща неизплатена главница по договор за кредит
"Б." № ***/ ***г., 105.81 лева договорна лихва за периода от
07.06.2017г. до 06.10.2018г., 217.46 лева неустойка за неизпълнение на
задължение, 197.50 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране, 69.25 лева,
лихва за забава за периода от 07.10.2018г. до 30.07.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата от 07.08.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издаден.заповед № 1296/08.08.2019г. з.изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, постановена ч. гр. дело
№2149/2019г. по описа на Районен съд – К., като неоснователен
ОСЪЖДА „А.за к.на п.з.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от И.Ц.К. да заплати на П.П.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 370
лева, представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :