Р Е
Ш Е Н
И Е
N 279
гр.Русе, 27.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в
публичното заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
при секретаря МАРИЕТА ЦОНЕВА и в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА
гражданско дело
N456 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е пряк иск за
заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и имуществени
вреди с правно основание чл.432 от КЗ.
Ищецът С.О.Ю. твърди, че
на 31.07.2018 г. около 04:30 ч. пострадал като пътник, возещ се на предната
седалка на лек автомобил марка „****“ с рег.№ ****- собственост на неговия баща,
управляван от водача Т.М.М.. Двамата пътували по път *** в посока
от К****, В**** област към с.С****. Когато автомобилът се намирал на км **** в землището на с.Б****, Р**** област, при движение в процес на спускане по наклон, навлязъл в участък от
пътното платно за движение, покрит с кал с различна дебелина. Преминавайки през
този участък управляваният от Т. М. лек
автомобил се унесъл, напуснал пътното платно, навлязъл в затревен скат и се
ударил с предната лява част в крайпътно дърво, след което се завъртял и се
ударил със страничната си дясна част във второ дърво, след което преустановил
движението си. В резултат от пътния инцидент получил следните телесни
увреждания: счупване в областта на лява бедрена кост, наложило метална
остеосинтеза; счупване на дясна раменна кост, наложило метална остеосинтеза;
пареза в областта на дясната длан с пръсти; охлузвания по предна коремна стена
вляво и хипостаза на бели дробове. По случая било образувано ДП №1168/2018 г.
по описа на РП-Русе, приключило с постановление от 04.01.2019 г. за
прекратяване на основание това, че се възползвал от разпоредбата на чл.343,
ал.2 от НК като заявил, че не желаел да се търси наказателна отговорност на
водача. За ПТП бил съставен протокол за оглед на местопроизшествие от
31.08.2018 г. като по ДП било установено, че скоростта на автомобила в началото
на първия удар била около 117, 4 км/ч. Водачът могъл да избегне унасянето на
автомобила с установената скорост на движение и в условията на наслоена кал на
платното за движение, ако не намалявал или увеличавал рязко скоростта и е могъл
да спре преди мястото с наслоената кал, ако се е движил с включени дълги
светлини със скорост 90 км/ч., поради което ПТП настъпило по вина на водача на
автомобила. Установило се, че получените от него телесни увреждания са в
резултат на ПТП, а установената хипостаза на бели дробове била усложнение и в
пряка причинно- следствена връзка с травматичните увреждания. В резултат на
получените травматични увреждания преживял болки и страдания. Бил обездвижен
повече от шест месеца, а 3 месеца било интензивното му възстановяване. ПТП
оказало влияние върху здравословното му състояние- получил телесни увреждания,
наложили лечението му като и до момента не се бил възстановил напълно.
Продължавал да не може да движи ръката си, имал изтръпвания и до момента.
Преживял силен стрес и уплаха, които продължавал да изпитва и до момента при
пътуване. За период от шест месеца ползвал подлога, не можел да се грижи сам за
себе си, като грижи за него полагали неговите близки. Майка му била задължителен
придружител при престоя в болницата. След изписването му от болницата,
възстановяването му продължило в домашни условия под грижите на неговите близки,
тъй като не могъл да направи нищо. Във
връзка с проведеното му лечение заплатил сумата в размер на 8023.74 лв. От ПТП
претърпял неимуществени вреди в размер на 70 000 лв., както и имуществени
вреди в размер на 8023.74 лв. Виновен за настъпилото събитие бил Т.М., който
попадал в кръга лица, чиято отговорност са покривала от застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена със застрахователна полица № BG22117002218331 с ответното застрахователно
дружество. Предявил писмена претенция с
вх.№ 2848/05.03.2019 г., но не получил отговор от застрахователя във връзка с
което сезирал и компетентния орган КФН чрез подаване на жалба от 08.05.2019 г. Въз основа на получения отговор, отново
представил удостоверение за банкова сметка. ***ключването на извън съдебно
споразумение, с което признал изцяло размера на обезщетението за неимуществени
и имуществени вреди като се уговорили плащането да бъде на две вноски. В
изпратеният проект за споразумение обаче било посочено, че плащането ще бъде
извършено на шест вноски- пет по 10 000 лв. и последната до дата
27.09.2019 г. в размер на 8023.74 лв. Отново провел разговор, но до
споразумение не се стигнало. Не бил съгласен с предложението плащането на
обезщетението да бъде разсрочено. До момента не постигнали споразумение и не
било извършено плащане. Бездействието на ответника в случая се приравнявало на
отказ за плащане, което пораждал правният интерес от иска. Претендира съдът да
постанови решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество да му
заплати сумата в размер на 70 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, сумата в размер на
8024.74 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на деликта- 31.08.2018 г. до окончателното
плащане. Претендира и направените разноски.
Ответникът ЗК „****“
АД-гр.С****, ЕИК **** оспорва предявеният
иск по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП , както и твърдението, че за
осъществено виновно и противоправно поведение на водача на МПС. Оспорва
получените телесни увреждания и връзката им с ПТП. Прави възражение за
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД като твърди, че пострадалия
допринесъл с поведението си за настъпването на телесните увреждания, тъй като
пътувал без поставен обезопасителен колан в нарушение на нормата на чл.137а от ЗДвП. Счита, че претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е
изключително завишен. Оспорва наличието на причинна връзка между извършените от
ищеца плащания и действията на водача на автомобила. Оспорва и и моментът, от който се претендира законна
лихва по съображения, че нормата на чл.84 от ЗЗД не намира приложение. Счита,
че по отношение на лихвите следва да намери приложение чл.497 от КЗ и поради
непредставяне на исканите документи от ищеца, не е в забава и не дължи лихва за
минал период.
Третото лице- помагач на
страна на ответника Т.М.М. признава изложените в исковата молба фактически
твърдения и счита искът за основателен.
След преценка на събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 31.08.2018 г. около
3:30 ч, през тъмната част от денонощието лек автомобил „****“ с рег.№ **** се движил по път *** в посока от гр.В**** към гр.Р****.Водач на автомобила бил Т.М.М., а С.О.Ю. бил пътник- возил се на предната
дясна седалка без поставен обезопасителен колан. Когато автомобилът се намирал
около км **** в землището на с.Б****, Р**** област в процес на спускане по наклон, навлязъл в участък от платното за
движение, покрит от почвен слой / кал/ с различна дебелина. Изминал по него
около 177 м, унесъл се и започнал да напуска пътното платно вдясно със скорост
125 км/ч. Автомобилът изминал около 30,2 м по затревен скат и се ударил със
скорост около 117 км/ч с предна лява част в крайпътно дърво. След този удар
лекият автомобил се завъртял по часовниковата стрелка на около 180 градуса, при
което от него изхвръкнали двигателя, преден капак, предната броня, акумулатор,
пожарогасител, аптечка и др. дребни части от автомобила. След този удар
автомобилът изминал около 8 м и се ударил със страничната си дясна част във
второ дърво, завъртял се по посока на часовниковата стрелка, при което изминал
2,4 м и преустановил движението си. Причина за ПТП била занасянето на
автомобила вследствие от преминаването му по участък от пътя, покрит със слой
мокра земна маса /кал/ със скорост 125 км/ч и последващи удари в крайпътното
платно. Водачът на автомобила е имал техническа възможност да спре преди
мястото на наслояване, ако се е движел с включени дълги светлини и със скорост
от 90 км/ч. Същият е могъл да намали значително скоростта и да премине през
калта.
В резултат от ПТП ищецът
получил следните телесни увреждания: Счупване на дясна раменна кост, наложило
метална остеосинтеза. Увреждане на десен лъчев нерв, с пареза. Субтрохантерно
счупване на лява бедрена кост, наложило метална остеосинтеза. Охлузвания на
предна коремна стена в ляво. Хипостаза на белите дробове. Следа от удар в
областта на главата. Установената хипостаза на бели дробове била усложнение и в
пряка причинно- следствена връзка с травматичните увреждания, получени от ПТП.
Усложнение в резултат на травматичните увреждания било и увреждането на лъчевият
нерв на ръката.
Установените увреждания
отговарят да са получени от профили в купето на автомобила при ПТП.
Ищецът е провел лечение
на получените от него травматични увреждания както в болнично заведение, така и
в домашни условия. Същият е бил във временна неработоспособност за период от
31.07.2018 г.- 26.01.2019 г. и е бил в
невъзможност самостоятелно да се обслужва. На ищецът са били направени две
операции, проведени целенасочени изследвания и консултации, проведено
консервативно лечение с диета и назначена терапия. Нормалният възстановителен
период при посоченото счупване на раменната кост е около пет-шест месеца за
физически труд и от три до пет месеца- за нефизически труд. По отношение на
счупването на бедрената кост нормалният възстановителен период е около осем до
десет месеца за физически труд и около осем- девет месеца за нефизически труд.
Белодробните промени отзвучали по време на болничното лечение, а промените от
уврежданията на лъчевия нерв продължавали в края на 2018 г.
В деня на ПТП ищецът е
бил приет в УМБАЛ „Канев“- Русе, където бил посетен от близките си. Същият към
този момент не бил в ясно съзнание, а само стенел от болки. Бил приет в
интензивно отделение, където бил в безсъзнание, в критично състояние. На 11-я
ден бил преместен в отделението по хирургия, от където обяснили, че трябва да има
придружител, тъй като не можел да се обслужва сам. В отделението била неговата
майка, която се грижила за него. Ищецът не бил в ясно съзнание, буйствал, не
разпознавал близките си, повръщал след упойката. Около един месец бил в
болницата изцяло гол, тъй като не можели да го облекат, бил на памперси,
хранели го. След изписването му продължил лечение в домашни условия като отново
не можел да се обслужва сам, а за него се грижели близките му. Ползвал специално направено легло. Имал
страшни болки, както в болницата, така и след изписването. В продължение на
шест месеца бил обездвижен, изцяло на грижите на близките си, а след това имал
нужда от помощ. През този период изпитвал силни болки, не можел да спи, станал
нервен, плачел, приемал болкоуспокояващи. След това започнал да се движи
самостоятелно с патерици, но отново с него имало придружител. Едва след около
година започнал самостоятелно да се обслужва. Постоянно са оплаквал от силни
болки и бил много нервен, което продължавало и до момента. И до момента имал болки при движение на
ръката, продължавал да куца, не можел да вдига тежко, защото нервът не бил
възстановен. Все още бил стресиран и уплашен, отказвал да пътува с кола, а до
работа се предвижвал с колело.
За лечението си ищецът е
заплатил сумата в общ размер на 8023, 74 лв. по представените по делото
фактури, които разходи са във връзка с провежданите диагностика и лечение на
уврежданията, получени от ПТП.
Водачът на автомобилът и
ищецът са пътували без поставени обезопасителни колани. Използването им можело
да промени вида и интензитета на травмите.
За ПТП било образувано
ДП №1168/2018 г. по описа на РП-Русе, което с постановление от 04.01.2019 г.
било прекратено въз основа на изявлението на ищеца, че не желае да се търси
наказателна отговорност от водача на МПС за причинената му по непредпазливост
средна телесна повреда. Препис от постановление е бил изпратен на Началника на
сектор „ПП“ при ОД на МВР-Русе. За процесното ПТП било издадено НП№
19-1085-000159/04.02.2019 г., с което на водача било наложено административно наказание
за осъществено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП- не избира скоростта на
движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост,
интензитета на движение и други обстоятелства, за да спрат пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за движението.
Към момента на ПТП за
МПС била налице застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със ЗК „****“
АД-С**** със застрахователна
полица BG/22/117002218331/
11.08.2017 г. със срок на валидност от
11.08.2017 г. до 11.08.2018 г.
На 05.03.2019 г. ищецът
чрез пълномощник подал писмена претенция до застрахователя, по която била
образувана щета №0000-1000-03-19-7156. С писмо от 16.05.2019 г. / без данни за
връчването му/ застрахователят е изискал допълнителни документи- банкова сметка
***, които били описани към претенцията, но не били представени.
Изложените факти съдът
приема за установени въз основа на представените по делото писмени
доказателства, приложеното ДП, приетата по делото комплексна експертиза, която
съдът кредитира като обоснована и компетентно дадена и като неоспорена от
страните, какво и въз основа на показанията на св.М.О.Д.- брат на ищеца и св.С. С. К.- майка на ищеца. Съдът цени показанията на
свидетелите през призмата на чл.172 от ГПК и им дава вяра, тъй като същите са установяват
непосредствено възприети факти, показанията им са последователни, логични и кореспондират
на доказателствата по делото.
По делото е представено
пълномощно с нотариална заверка, както и удостоверение за банковата сметка на
ищеца, за които се твърди, че са представени на застрахователя. Представен е и
проект на споразумение без данни, от кого е изпратен и на коя дата.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е пряк иск за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл. 432
от КЗ.
Предявеният иск е
допустим, тъй като са налице както общите, така и специалните процесуални
предпоставки, визирани в КЗ.
Установи се, че ищецът
съобразно изискването на чл.380 от КЗ е отправил писмена претенция до ответното
застрахователно дружество с представени документи. Застрахователят е изискал
допълнително представянето на описаните, но липсващи пълномощно и удостоверение
за банкова сметка, ***. Няма доводи и доказателства до момента застрахователят
да е платил застрахователно обезщетение.
Наличието на специалните
процесуални предпоставки, визирани в КЗ и непроизнасянето на застрахователя,
което следва да се приравни на отказ са обстоятелства, обуславящи правният
интерес от иска, същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на
чл.432 от КЗ, при наличие на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
между застраховател и водач на МПС,
увреденото трето лице има право да предяви иск срещу застрахователя, който по
силата на договорната отговорност следва да го обезщети за всички претърпени
вреди.
Цитираната разпоредба
сочи, че отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение е функционално обусловена от деликтната отговорност на
застрахованото лице. При настъпване на застрахователното събитие в полза на
увреденото лице възниква субективното право на деликтно обезщетение, както и
прякото право на застрахователно обезщетение.
За да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя на това основание, в доказателствена тежест на ищцовата страна е да
установи наличието на претърпени вреди от виновно поведение на
водач на МПС, който е застраховано лице при застраховател по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност".
В процеса следва да се
установяват и елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане,
основаващо се на нарушението на правната норма, изискваща да не се увреждат
субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически
лица. Регламентираното в чл.45 от ЗЗД
задължение за поправяне на вредите има обезщетителен характер. На обезщетение подлежат
всички вреди- както имуществените, така и неимуществените, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като последните се определят от съда
по справедливост / чл.51 и чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното увреждане,
регламентирано в чл.45 и сл. от ЗЗД е сложен юридически факт, елементите на
който са: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина,
която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага.
Основният елемент на
непозволеното увреждане е вредата.
Тя се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата
на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. Наличието на вреда следва да се докаже в
процеса като тежестта на доказване лежи върху ищеца.
Деянието, което трябва
да е противоправно, е конкретна човешка постъпка, а причинната връзка е
обединяващият елемент на фактическия състав.
За да бъде ангажирана
обезщетителната отговорност за неимуществени и имуществени вреди, в процеса следва да се установят
горепосочените елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, както
и да не е осъществено обратното доказване- т.е. оборването на
законоустановената презумпция за виновност.
В настоящият случай
съдът намира, че са установени горепосочените предпоставки, обуславящи
отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение.
С писмените
доказателства по приложеното ДП, НП, както и с приетата по делото комплексна
експертиза се установи по категоричен начин, че на 31.08.2018 г. около 3:30 ч,
през тъмната част от денонощието лек автомобил „**** “ с рег.№ **** се движил по път **** в посока от гр.В**** към гр.Р****. Водач на автомобила бил Т.М.М., а С.О.Ю. бил пътник- возил се на предната
дясна седалка без поставен обезопасителен колан. Когато автомобилът се намирал
около км **** в землището на с.Б****, Р**** област в процес на спускане по наклон, навлязъл в участък от платното за
движение, покрит от почвен слой / кал/ с различна дебелина. Изминал по него
около 177 м, унесъл се и започнал да напуска пътното платно вдясно със скорост
125 км/ч. Автомобилът изминал около 30,2 м по затревен скат и се ударил със
скорост около 117 км/ч с предна лява част в крайпътно дърво. След този удар
лекият автомобил се завъртял по часовниковата стрелка на около 180 градуса, при
което от него изхвръкнали двигателя, преден капак, предната броня, акумулатор,
пожарогасител, аптечка и др. дребни части от автомобила. След този удар
автомобилът изминал около 8 м и се ударил със страничната си дясна част във
второ дърво, завъртял се по посока на часовниковата стрелка, при което изминал
2,4 м и преустановил движението си.
Причина за ПТП била
занасянето на автомобила вследствие от преминаването му по участък от пътя,
покрит със слой мокра земна маса /кал/ със скорост 125 км/ч и последващи удари
в крайпътното платно. Водачът на автомобила е имал техническа възможност да
спре преди мястото на наслояване, ако се е движел с включени дълги светлини и
със скорост от 90 км/ч. Същият е могъл да намали значително скоростта и да
премине през калта.
Посочените факти и
установената по делото причина за ПТП сочат наличието на виновно и
противоправно поведение на водача на автомобила. Същият не е изпълнил
предписанията на закона, регламентирани в чл.20 от ЗДвП- не е избирал скоростта
на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост,
интензитета на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за движението, респ. да премине през него.
За това нарушение му е наложено административно наказание НП, след прекратяване на ДП по описа на
РП-Русе.
Изложеното дава
основание да се приеме, че ПТП е настъпило в резултат на виновното и
противоправно поведение на водача на лекия автомобил, поради което възраженията
на ответника за липсата на такова, както и за наличие на случайно деяние са
изцяло неоснователни.
Установи се също, че резултат
от ПТП ищецът получил следните телесни увреждания: Счупване на дясна раменна
кост, наложило метална остеосинтеза. Увреждане на десен лъчев нерв, с пареза.
Субтрохантерно счупване на лява бедрена кост, наложило метална остеосинтеза.
Охлузвания на предна коремна стена в ляво. Хипостаза на белите дробове. Следа
от удар в областта на главата. Установената хипостаза на бели дробове била
усложнение и в пряка причинно- следствена връзка с травматичните увреждания,
получени от ПТП. Усложнение в резултат на травматичните увреждания било и
увреждането на лъчевият нерв на ръката. Установените увреждания отговарят да са
получени от профили в купето на автомобила при ПТП.
Установи се, че ищецът е
провел лечение на получените от него травматични увреждания както в болнично
заведение, така и в домашни условия. Същият е бил във временна неработоспособност
за период от 31.07.2018 г.- 26.01.2019 г.
и е бил в невъзможност самостоятелно да се обслужва. На ищецът са били
направени две операции, проведени целенасочени изследвания и консултации,
проведено консервативно лечение с диета и назначена терапия. Нормалният
възстановителен период при посоченото счупване на раменната кост е около
пет-шест месеца за физически труд и от три до пет месеца- за нефизически труд.
По отношение на счупването на бедрената кост нормалният възстановителен период
е около осем до десет месеца за физически труд и около осем- девет месеца за
нефизически труд. Белодробните промени отзвучали по време на болничното
лечение, а промените от уврежданията на лъчевия нерв продължавали в края на
2018 г.
В деня на ПТП ищецът е
бил приет в УМБАЛ „Канев“- Русе, където бил посетен от близките си. Същият към
този момент не бил в ясно съзнание, а само стенел от болки. Бил приет в
интензивно отделение, където бил в безсъзнание, в критично състояние. На 11-я
ден бил преместен в отделението по хирургия, от където обяснили, че трябва да
има придружител, тъй като не можел да се обслужва сам. В отделението била
неговата майка, която се грижила за него. Ищецът не бил в ясно съзнание,
буйствал, не разпознавал близките си, повръщал след упойката. Около един месец
бил в болницата изцяло гол, тъй като не можели да го облекат, бил на памперси,
хранели го. След изписването му продължил лечение в домашни условия като отново
не можел да се обслужва сам, а за него се грижели близките му. Ползвал специално направено легло. Имал
страшни болки, както в болницата, така и след изписването. В продължение на
шест месеца бил обездвижен, изцяло на грижите на близките си, а след това имал
нужда от помощ. През този период изпитвал силни болки, не можел да спи, станал
нервен, плачел, приемал болкоуспокояващи. След това започнал да се движи
самостоятелно с патерици, но отново с него имало придружител. Едва след около
година започнал самостоятелно да се обслужва. Постоянно са оплаквал от силни
болки и бил много нервен, което продължавало и до момента. И до момента имал болки при движение на
ръката, продължавал да куца, не можел да вдига тежко, защото нервът не бил
възстановен. Все още бил стресиран и уплашен, отказвал да пътува с кола, а до
работа се предвижвал с колело.
Ищецът е заплатил сумата
в общ размер на 8023, 74 лв. по представените по делото фактури, които разходи
са във връзка с провежданите диагностика и лечение на уврежданията, получени от
ПТП.
Изложеното дава
основание да се приеме, че ищецът е претърпял неимуществени и имуществени вреди
като пряка последица от ПТП, които подлежат на обезщетяване.
Безспорно е по делото,
че към момента на ПТП за лекият автомобил, управляван от Т.М., е имало валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена ответното застрахователно
дружество
Този факт дава основание
да се приеме, че към момента на деликта виновният водач е имал качеството на
застраховано лице, както и че е настъпил застрахователния риск по сключената с
ответника застраховка „Гражданска отговорност”. С оглед на това съдът приема,
че за ищцовата страна е възникнало субективното право на застрахователно
обезщетение, регламентирано в чл.432 от КЗ.
Съгласно чл.52 от ЗЗД
размерът на дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да се
определи от съда по справедливост. Понятието справедливост няма абстрактен
характер. То е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при определяне на размера. При
ангажиране на отговорността на застрахователя следва да се съобразят и
конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за размера на
дължимите обезщетения следва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент.
/В този см. Решение №83/06.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 795/2008 г., ІІ т.о, ТК./
Съдът като съобразява,
че начина на извършване на деликта, вида и характера на телесните увреждания, настъпилите
усложнения, продължителността на проведеното болнично и извънболнично лечение,
наличието на оперативни интервенции, продължителността на временната
неработоспособност на ищеца, възрастта му, установените силни болки и страдание
през целия период на лечение, липсата на пълно възстановяване на ръката и крака
и до момента, стресът, който е изживял, промяната в начина му живот, приема, че
справедливия размер на застрахователното обезщетение възлиза на 50 000 лв.
Ответното дружество е
направило възражение за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД от
страна на пострадалия.
За да бъде намалено обезщетението
за вреди с
оглед разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за
тяхното настъпване. Необходимо е обаче този принос да е конкретен - т.е. да се
изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива
действия от страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще
е налице само, ако именно
поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин
върху действията на причинителя на вредата.
Възражението на
ответника е основателно. По делото се установи, че ищецът е пътувал на предна
дясна седалка без поставен обезопасителен колан. С това си поведение, което е в
нарушение на изискванията на ЗДвП, същият е допринесъл за настъпването на
травмативните увреждания в този им вид и интензитет. Ако същият е ползвал
колан, би могъл да промени вида и интензитета на травмите, в който смисъл е
заключението на експертите.
Това дава основание на
съда да приеме, че ищецът е допринесъл за получаването на телесните увреждания,
поради което е налице посоченото съпричиняване от 20 %.
Определеното от съда
обезщетение следва да се намали при отчитане на принос от 20 % , поради което
дължимото обезщетение възлиза на 40 000 лв.
Предявеният иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и следва да бъде
уважен до горепосочения размер, а над тази сума следва да се отхвърли.
Установи се, че ищецът е
заплатил сумата в общ размер на 8023, 74 лв. по представените по делото
фактури. Направените от него разходи са във връзка с провежданите диагностика и
лечение на уврежданията, получени от ПТП, поради което същите съставляват
имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване. Предявеният иск за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди е основателен и доказан по размер и следва да
бъде уважен.
Ищецът е претендирал
присъждане на законна лихва от деня на деликта на основание чл.84 от ЗЗД. Тази
норма е обща и се дерогира от наличието на специални правни норми, визирани в
КЗ, при ангажиране на отговорността на застрахователя. В случая на основание
чл.497 от КЗ във вр.чл.429 от КЗ законната лихва следва да се присъди от датата
на писменото уведомяване- 05.03.2019 г.
От доказателствата е
видно, че водачът е притежавал валидно СУМПС, както и че същият не е употребил
алкохол, поради което не са налице основания за ангажиране на регресната му
отговорност.
Отговорността за
разноските следва да се определи съобразно нормата на чл.78 от ГПК.
В исковата молба е
направено искане за присъждане на направените разноски, вкл. и адв.
възнаграждение. По делото обаче няма представен договор за прана защита и
съдействие за осъществяване на процесуално представителство с уговорено адв.
възнаграждение, съответно са оказана безплатна правна помощ. Налице е
пълномощно, което удостоверява представителната пласт на пълномощника.
Представеният по делото договор не касае процесуалното представителство по
делото, а е свързано с извършване на правни действия и услуги в производството
пред застрахователя. Поради това в полза на ищеца не следва да се присъждат
разноски, тъй като не са установени такива по делото.
Ответното дружество е
направило разноски за производството в размер на 600 лв.. Същото е било
представлявано от юрисконсулт поради което съобразно обема на осъщественото
процесуално представително се дължи възнаграждение в размер на 150 лв. Общият
размер на разноските, направени от ответника възлизат на 750 лв. Съобразно отхвърлената част от иска
ответникът има право на разноски в размер на 322 лв., които ищецът следва да
бъде осъден да заплати.
Ищецът е бил освободен
от заплащането на дължимата държавна такса за производството и от разноските по
реда на чл.83, ал.2 от ГПК. С оглед изхода от спора ответникът следва да
заплати дължимата държавна такса за производството в размер на 1920,95 лв.,
както и 200 лв., платени от БС.
На третото лице не се
присъждат разноски за производството- чл.78, ал.10 от ГПК.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „****“ АД- гр.С****, ЕИК **** да заплати на С.О.Ю., ЕГН ********** ***
сумата в размер на 40 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от ПТП на 31.07.2018 г., сумата в размер на 8023.74 лв.- обезщетение за причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2019 г. до
окончателното плакщане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди над сумата от 40 000 лв. до размер на 70 000 лв.
ОСЪЖДА
С.О.Ю., ЕГН ********** *** да заплати на ЗК „****“ АД- гр.С****, ЕИК **** сумата в размер на 322 лв. разноски за
производството.
ОСЪЖДА ЗК „****“ АД- гр.С****, ЕИК **** да заплати на по сметка на Русенския
окръжен съд държавна такса в размер на 1920,95 лв., както и сумата в размер на
200 лв.- разноски, платени от БС.
Решението е постановено
при участието на третото лице- памагач на страната на ответника Т.М.М..
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: