Решение по дело №882/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Директора на Национално тол управление – специализирано звено към АПИ, действащ чрез представител по пълномощие, срещу решение № 39/05.04.2023г., постановено по АНД № 37/2023г. на РС Айтос, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 003742/16.12.2022г., с което на Т.К.П. е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на закона – отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Възразява се, че неправилно районният съд е преценил чия е доказателствената тежест за установяване на релевантните факти, като се сочи, че съгласно чл.189, ал.1 от ЗДП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Възразява се, че нарушението било доказано от субективна страна, тъй като съгласно чл.139, ал.5 и ал.6 от ЗДП, задължение на всеки водач на МПС е да провери и да се увери, че по отношение на управляваното от него МПС е налице заплатена такса за ползване на платената пътна мрежа. Отговорността била установена от чл.5, ал.2 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превози средства на база време и на база изминато разстояние. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение и за потвърждаване на обжалваното НП. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация не е подал отговор срещу касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът – Директора на Национално тол управление – специализирано звено към АПИ, се представлява от юрисконсулт К.Д., която поддържа жалбата и претенцията за разноски. В хода на устните състезания прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответника по касация, в случай че съдът потвърди обжалваното решение.

Ответникът по касация – Т.П., се представлява по пълномощие от адвокат М.К. ***, който оспорва жалбата като неоснователна. Представя писмени бележки, в които са развити подробни съображения за незаконосъобразност на НП, а оттам и – за правилността на съдебното решение. Прави се искане за потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Моли за присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за основателност на касационната жалба и съответно за отмяна на обжалваното решение и за потвърждаване на НП.

Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

С обжалваното решение състав на РС Айтос отменил НП № 003742/16.12.2022г., издадено от Директора на Национално тол управление – специализирано звено към АПИ, с което на Т.П. за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДП и на основание чл.179, ал.3 вр. чл.139, ал.6 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева. Осъдил е АПИ да заплати на жалбоподателя 400.00 лева разноски.

Районният съд е приел от фактическа страна следното :

На 10.07.2022г., в 16:55ч. София А. и Г.С. – инспектори в Национално тол управление – специализирано звено към АПИ, извършили проверка лек автомобил Мерцедес, модел „Бенц 210“, с рег.№ CZ-5P04173, който бил засечен от автоматизираната система, че се е движил на 19.06.2022г. в 19:38:23ч. по път I-6, 473+206км, пътен участък гр.Айтос- гр.Бургас, посока на движение гр.Айтос, като за автомобила не била заплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.1 Закона за пътищата (ЗП).

При така установените данни А. съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 003742/19.06.2022 г., в който е посочено, че на 10.07.2022г., в 16:55ч. на път I-6, 420+800км., пътен участък с.Лозенец – с.Горно Александрово, посока на движение с.Лозенец, след извършена проверка е установено, че на 19.06.2022г. в 19:38:23ч. по път I-6, 473+206км, пътен участък гр.Айтос- гр.Бургас, посока на движение гр.Айтос, Т.П. е управлявал лек автомобил Мерцедес Бенц 210 с рег. № CZ-5P04173, категория М1, с обща техническа допустима максимална маса до 3,5 тона, собственост по регистрационен талон на Blanka Janutkova, за който е дължима, но не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.1 ЗП. Движението му било заснето посредством контролно устройство с идентификатор № 40562, за което бил генериран доказателствен запис от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДП с № 003742/19.06.2022. Установено е, че посоченият пътен участък е включен в обхвата на платената пътна мрежа. Изброените констатации са квалифицирани като нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДП. АУАН бил връчен веднага на жалбоподателя, който записал, че има възражения, тъй като има закупена винетка за автомобила.

Въз основа на констатациите в АУАН, от Директора на Национално тол управление – специализирано звено към АПИ е издадено НП № 003742/16.12.2022г., в което е възпроизведена описаната в АУАН фактическа обстановка и дадената правна квалификация и на основание чл.179, ал.3 вр. чл.139, ал.6 от ЗДП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева. Посочено е, че в резултат от извършена от административнонаказващия орган проверка е установено, че електронна винетка с ид. № 22052769954350 е закупена за ППС с рег.№ 5PO4173 – лек автомобил <= 3,5 тона, с държава по регистрация – Чехия, вместо за „лек автомобил “ <= 3,5 тона“ с рег.№ 5P04173 с държава по регистрация – Чехия. Установено било, че при закупуване на годишна електронна винетка заявителят е допуснал техническа грешка при въвеждане на регистрационния номер, в частност в третия символ – вместо цифра „0“ е въведена буква „О“, в резултат на което за процесното ППС с рег.№ 5P04173 не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП.

Горната фактическа обстановка се установява въз основа на събраните от РС Айтос доказателства – документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка, вкл. заповедите, оправомощаващи съответните служители за издаването на АУАН и НП за нарушения по чл.139, ал.6 от ЗДП. Като свидетели са разпитани и актосъставителят София А. и Г.С.– инспектори в Национално тол управление – специализирано звено към АПИ.

След извършване на проверка на законосъобразността на НП районният съд е формирал извод за основателност на разглежданата от него жалба. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че не може да се направи несъмнен извод, че третият символ от регистрационния номер на лекия номер представлява цифрата “0“, а не буквата "О“. Липсвали и доказателства дали несъответствието на данните за регистрационния номер на процесния автомобил се дължи на неправилно деклариране от наказаното лице или поради неправилно въвеждане от трето лице, приело плащането на винетната такса. Винетката била закупена от бензиностанцията на „Лукойл България“ ЕООД, намираща се в град Карнобат. Съдът е приел, че дори да е допусната фактическа грешка при вписване на регистрационния номер (при извършване на плащане на сумата от 97лв.), която е довела до заплащане на такса за друг лек автомобил, а не за процесния, за което се следва санкция по чл. 179, ал. 3 ЗДП, това обстоятелство не се установява да е било известно на жалбоподателя. В случая жалбоподателят добросъвестно заплатил винетната такса и е имал съзнанието, че управляваният от него лек автомобил правомерно се движи в обхвата на платената пътна мрежа в Р.България. Районният съд приел, че със съзнанието, че добросъвестно е заплатил таксата, жалбоподателят е управлявал лекия автомобил, без да съзнава, че извършва деяние с общественоопасен характер, а още по- малко може да предвиди или да допусне неговите общественоопасни последици, с оглед на което всяка от формите на вина е изключена. С оглед изложените мотиви, РС Айтос отменил оспореното НП и осъдил АПИ да заплати на жалбоподателя 400.00 лева разноски.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал. Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. На базата на събраните в производството по делото доказателства съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е изградил правилни правни изводи. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведеното съдебно заседание е съставен протокол, който, като съставен при условията и реда на НПК, е доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства.

Така постановеното решение е правилно, а касационната жалба с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна.

Изводът на въззивния съд за липса на умисъл за извършване на вмененото му нарушение не е нито неправилен, нито необоснован, а почива на обективно установените факти и на правилен прочит на закона. Според разпоредбата на чл.139, ал.6 от ЗДП, водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Нарушението може да бъде извършено както умишлено, така и непредпазливо, доколкото в ЗДП наказуемостта на непредпазливите нарушения от този вид не е изключена. За наличието на вина е нужно деецът да бъде наясно или поне да може да бъде наясно с обществената опасност на извършваното нарушение, а това е възможно само ако има или поне е в състояние да има вярна представа за всички типични фактически обстоятелства на извършваното деяние, които му придават обществена опасност. Това са онези фактически обстоятелства, визирани от закона чрез обективните признаци от състава на административното нарушение. Следователно обективната страна на състава на едно престъпление очертава не само онова, заради което деянието е забранено, но и онова, по отношение на което се проявява и определя вината. Вината е психическото отношение на дееца към деянието и към общественоопасните му последици и е част от психическите му преживявания, поради което за нея се съди от установените факти за поведението на дееца и следователно се извлича от обективните данни по делото. Вината в административнонаказателното право не се предполага и подлежи на установяване на общо основание.

От обективно установените факти по делото не може да се направи еднозначен извод в посока поддържаната от административнонаказващия орган теза, че жалбоподателят се счита за отговорен по силата на презумпцията по чл.5, ал.2 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превози средства на база време и на база изминато разстояние, според която отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса. Не може обаче да бъде отречена възможността тази презумпция да бъде оборена така както се случило и по настоящото дело. Цялата последователност в активното поведението на жалбоподателя сочи на неговото категорично убеждение, че той е заплатил дължимата за лекия му автомобил винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, и е управлявал автомобила си с увереност за акуратно изпълнено от негова страна задължение по чл. чл.139, ал.6 от ЗДП. Обективно установените факти изключват възможността жалбоподателят да е действал както умишлено, така и при непредпазлива форма на вина, поради което правилно районният съд е приел, че деянието е несъставомерно от субективна страна.

В обобщение, районният съд е постановил съдебно решение, което не страда от визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, и като правилно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото неоснователно се явява искането на касатора за присъждане на сторените в производството разноски.

Разноски следва да бъдат присъдени на ответника по касация, който е направил искане за присъждане на сумата 500.00 лева, платени за адвокатско възнаграждение. Минималното възнаграждение е 400.00 лева, съобразно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, препращаща към чл.7, ал.2 – в случая т.1, съобразно размера на наложената в НП глоба. Определяне и плащане на възнаграждение над минималното определено налага произнасяне по възражението за прекомерност, което обаче съдът приема, че е неоснователно. Уговореното и платено на адвокат К. надвишава със 100.00 лева минимално установеното и не се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХV-ти състав

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 39 от 05.04.2023 г., постановено по АНД № 37 / 2023 г. по описа на Районен съд Айтос.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ София да заплати на Т.К.П., ЕГН **********,*** Доброплодни 19, сумата 500.00 (петстотин) лева, представляващи разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: