№ 253 / 19.4.2019 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 19.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 13.03.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Татяна И., като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 2299 по описа за 2018 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Разглежда се отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК.
Предявен е от ,,Б. О. Е. Е. с. Е. 1., със седалище и адрес на управление гр.. ж. е. а. представлявано от управителя Г. Г. Г. отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на Е. А.‘‘ и И.С..М., че сключеният между тях анекс на 23.12.2016г., вписан в СВ-Лом, дв.вх.регт.№551, акт 105, т.2 на 03.01.2017г. към Договор за аренда, сключен между И.С..М. и Е. А.‘‘ на 11.03.2008г., вписан в СВ-Ломдв.вх.рег.№2167, акт287, т.2, няма действие за стопанските 2017г.-2027г.
Ищецът извежда правния си интерес от факта, че на 27.05.2015г. е сключил договор за аренда със своя представител Г. Г. Г. който е бил вписан на 28.05.2015г. в СВ-Лом, дв.вх.рег.№4323, акт256, т.10 от 28.05.2015г. По силата на този договор, на дружеството е отдадено за временно и възмездно ползване земеделска земя, находяща се в землището на с. о., Е. съставляваш имот с. №140001, нива в местността,,Смърдовчеца‘‘ с. площ от 23,716дка, втора категория, при съседи, имоти с. номера:140002,000197,000196,000198. Договорът е със срок от 10г., считано от 01.10.2016г.
При сключването на договора, се установило, че за същия имот има сключен друг договор за аренда от 11.03.2008г. от друг съсобственик на имота-ответницата И.С..М., като арендодател, с. арендатора Е. А.‘‘за десет години, т.е.до 11.03.2018г. Впоследствие между ответниците е бил сключен и анекс към договора им, с. който е продължен срока на договора с. 10 стопански години,считано от 01.10.2017г. до 01.10.2027г.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок от ответника Е. А.‘‘ е постъпил писмен отговор на исковата молба. В него се излагат на първо място съображения за неговата недопустимост, а на следващо за неговата неоснователност.
Ответникът намира предявеният иск за недопустим, тъй като надлежния ответник е ОСЗ Якимово, тъй като службата не е признала правата на ищеца по представения от него Договор за аренда на земеделска земя.
Относно твърдяната от отв.Е. А.‘‘ неоснователност на иска, тъй като неговият договор за аренда е вписан в службата по вписванията много по-рано от този на ищеца-на 21.03.2008г., а този на ищеца-на 28.05.2015г., поради което, според правилото на чл. 3, ал.5 от ЗАЗ-отменена към настоящия момент, но действала към момента на сключването на договора, неговият аренден договор е с. предимство пред този на ищеца. Относно анекса, с. който договорът е продължен, той няма характер на самостоятелен договор, а с. него само е продължено действието на първоначалния аренден договор.
От ответницата И.С..М. в законния срок също е постъпил писмен отговор, в който тя признава иска.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства и на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с. чл. 12 от ГПК, намира за установеното следното:
Предявеният иск е процесуално допустим за разглеждане, предявен от и срещу надлежните страни в производството.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен.
Доказателствата по делото са писмени.
Съображенията на съда са следните:
От събраните по делото доказателства се установява по един безспорен начин, че с. Договор за аренда на земеделска земя от 21.03.2008 година, вписан с. рег. №2167/21.03.2008 година, под Акт № 287, том 5 в СВ-Лом по силата на който Е. А.‘‘ е арендовал посочения в договора земеделски имот собственост към тази датата на арендодателя. Така сключения договор е със срок 10 години и започва действието му, считано от 21.03.2008 година.
Ищецът тъврди, че е станал арендатор на същия имот на осн.Договор за аренда на земеделска земя, сключен на 27.05.2015г. и вписан с. вх.рег.№ 4323/28.05.2015г. под Акт № 256, том 10 в СВ-Лом, със срок на действие от 10 стопанкси години., считано от 01.10.2016г.
От представените по делото два броя арендни договори в заверени преписи е видно, че договорът за аренда на Е. А.‘‘ е вписан в СВ-Лом много преди този на ишцовото дружество, а съгласно разпоредбата на чл.3, ал.5 от Закона за арендата в земеделието, отменена към настоящия момент, но действала към датата на сключване на договора на ищеца, е видно, че ,,Договор за аренда по ал.4 не може да се противопостави на арендатор по договор за аренда, сключен със съсобственик на същия имот, който е бил вписан по-рано в Службата по вписванията‘‘. Договорът на Е. А.‘‘е вписан в СВ-Лом на 21.03.2008г., а на ,,Б. О. Е. Е.- на 28.05.2015г.
Срокът на дейстие на арендния договор на ответника е 10-годишен-до 21.03.2018г. По време на действие на договора, преди същия да е изтекъл, страните са продължили неговото действие, като са сключили анекс от 23.12.2016г., вписан надлежно в СВ-Лом. Важно е да се отбележи, че анексът не представлява самостоятелен нов договор, а с. него просто се продължава действието на първоначалния договор. Или иначе казано, арендният договор на отв.,,Е. А.‘‘ е действал без прекъсване от момента на сключването му-21.03.2008г. и до настоящия момент.
От приложения на л.44 от делото Талон за регистрацияна договора за аренда с. арендатор Е. А.‘‘ гр.Монтана е видно, че арендният договор на ответника е със срок на действие от 21.03.2008г. до 01.10.20127г.
От друга страна, от приложения на л.48-49 от ОСЗ-Якимово, Талон за регистрация на договора за аренда с. арендатор,,Б. О. Е. Е.‘‘ООД гр.. е видно, че договора за аренда на земеделска земя от на ищеца е със срок на действие от 01.10.2016г. до 10.09.2026г.
Т.е. арендният договор, вписан в СВ-Лом пръв и който ще има действие е този на ответника ,,ЕТ И. А.‘‘.
Мотивиран от горното, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск, като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.
При тоиз изход на делото, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, в полза на ответника Е. А.‘‘следва да се заплатят направените от него разноски от 380,00лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ,,Б. О. Е. Е.‘‘ ЕООД, с. Е. 1., със седалище и адрес на управление гр.. ж. е. а. представлявано от управителя Г. Г. Г. отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на Е. А.‘‘ и И.С..М., че сключеният между тях анекс от 23.12.2016г., вписан в СВ-Лом, дв.вх.рег.№551, акт 105, т.2 на 03.01.2017г. към Договор за аренда, сключен между И.С..М. и Е. А.‘‘ на 11.03.2008г., вписан в СВ-Лом дв.вх.рег.№2167, акт287, т.2, няма действие за стопанските 2017г.-2027г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ,,Б. О. Е. Е. с. Е. 1., със седалище и адрес на управление гр.. ж. е. а. представлявано от управителя Г. Г. Гатев ДА ЗАПЛАТИ на Е. А.‘‘с. Е.: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Монтана, ж.к.,,Плиска‘‘4, вх.Г, ет.5, ап.14 сумата от 380,00лв. направени разноски по гр.д.№ 2299/2018г. по описа на РС-Монтана за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: