МОТИВИ
към присъда, постановена по НОХД № 280/2009г.
на Панагюрския районен съд
Производството
е образувано по внесен от Районна прокуратура – Панагюрище обвинителен акт, с
който е повдигнала обвинение срещу А.А.А. ***, за това, че на 17.07.2009 г.
около 23,30 часа в град Панагюрище е причинил на Н.П.М. *** комплексна средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст в областта на трети,
четвърти долни леви зъби, което е довело до затрудняване на дъвченето и
говоренето й за период повече от 30 дни и контузия на главата със сътресение на
мозъка, протекло с пълна загуба на съзнание, довело до разстройство на
здравето, временно опасно за живота. Престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.
Представителят
на прокуратурата поддържа обвинението по посочената квалификация. Моли съда да
постанови присъда при условията на чл. 66 от НК.
По отношение
на гражданския иск, моли съда да уважи същия по справедливост.
Подсъдимият
не се признава за виновен. Твърди, че не е нанесъл комплексната средна телесна
повреда на пострадалата Н.П.М.. Твърди, че не е бил на мястото където е
извършено престъплението.
Назначеният
служебен защитник на подсъдимия твърди, че може да се направи безспорния извод,
че подсъдимият е нанесъл комплексната средна телесна повреда на М.. Моли съда
за справедлива присъда при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
По отношение
на гражданския иск, предявен за съвместно разглеждане в наказателния процес
излага становище, че същият е прекомерно завишен и следва да се уважи в
минимален размер по справедливост.
По делото е
конституирана като частен обвинител и граждански ищец пострадалата Н.П.М..
Същата лично и чрез адвокат-пълномощника си излага становище, че безспорно е
доказано авторството на деянието от страна на подсъдимия А.А.А.. Моли за
осъдителна присъда.
По отношение
на предявения граждански иск в размер на 10 000 лв. – обезщетение за
претърпените болки и страдания в резултат на непозволеното увреждане, моли съда
да бъде уважен в пълния размер, по справедливост, като вземе предвид начина на
извършване на деянието от подсъдимия, както и болките и страданията, които е
претърпяла в резултат на нанесената й комплексна средна телесна повреда.
Излагат съображения в тази насока.
От
събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът
прие за безспорно установени следните фактически обстоятелства досежно главните
факти на обвинението:
Свидетелят З.М.М.
***, на семейни начала със свидетелката Т.Г.Н. ***, като с тях – в едно
домакинство живеят майка му – свидетелката Н.М., баща му – свидетелят М.М. и
брат му – свид. Й.М.. Срещу тяхната къща живее свидетелят Д.А. заедно със
съпругата му З.А., баща му – подсъдимият А.А.А. и майка му Росена М., като
входните им врати са една срещу друга.
На 17.07.2009
г. около 17,00 часа свидетелят З.М. се прибирал от работа с лекия си автомобил,
който е собственост на бащата на свидетелката Т.Н.. Същата вечер, около 23,00
часа свидетелката Н. отишла при съпруга си, който бил в двора на дома им, като
го попитала какво се е случило с лекия автомобил на баща й, тъй като свидетелят
Д.А. бил казал както на нея, така и на баща й, че е “потрошил лекия автомобил”.
Двамата се скарали, като свидетелят З.М. започнал да псува съпругата си и да я
ругае. В двора на къщата била и свидетелката Н.М.. З.М. се карал с Т.Н., когато
в двора на дома им влязъл Д.А., който носейки лопата в себе си тръгнал към З.М.,
който му обяснил, че псува съпругата си, а не него. Д.А. замахнал с лопатата
към З.М. за да го удари, но в това време се намесил И.А., който взел лопатата
от ръцете му и я хвърлил в дома му. Връщайки се отново в двора на Маринови, И.А.
видял, че Д.А. ударил З.М. с два юмрука в дясната страна на лицето му.
Пострадалата Н.М. се намесила и се опитала да ги разтърве, за да няма кавги и
разправии. Дошла и съпругата на Д.А., която започнала да дърпа съпруга си да се
прибира в дома им, за да прекрати възникналия конфликт. Насъбрала се цялата
махала. В този момент излязъл подсъдимия А.А., който застанал при оградата на
двора на Маринови, която ограда била бутната и около нея имало множество
камъни. Той хвърлил бастуна си и счупил един от прозорците на къщата на
Маринови. Тогава на двора излязли Й.М. и М.М., които били в къщата, като с
излизането си М.М. се развикал на синовете си да не се карат със съседите. Н.М.
тръгнала към подсъдимия А.А., за да попита защо е счупил един от прозорците в
дома им. В този момент подсъдимият А. се навел, взел един камък от купчината с
камъни, тръгнал към пострадалата Н.М. и я ударил в лявата част на лицето в
посока отдолу нагоре, при което тя припаднала от силния удар и се свлякла на
земята. Синът й – З.М., ядосан от случилото се, влязъл в къщата им от където
взел една брадва, която свидетелят И.А. веднага взел от ръцете му, за да не
стане по-голяма беля, след което отишъл до дома на свидетеля Д.З., който с
лекия си автомобил закарал Н.М. *** където същата била прегледана.
На 21.07.2009
г. М. потърсила специализирана лекарска помощ в Клиника по лицево-челюстна
хирургия МБАЛ “Св.Георги” ЕАД – град Пловдив, където била прегледана,
изследвана, диагностицирана и оперирана на 21.07.2009 г.
На 28.07.2009
г. М. ***, който след извършен преглед е издал СМУ № 136-І/2009 г.
По делото е
назначена съдебно-медицинска експертиза, като видно от заключението на вещото
лице, на пострадалата М. е причинено открито пълно счупване на долната челюст в
областта на трети и четвърти долни леви зъби, което затруднява дъвченето и
говореното за период от 30 дни – за около 40-45 дни от датата на травмата и
контузия на главата със сътресение на мозъка, протекло с пълна загуба на
съзнание, което е причинило на пострадалата разстройство на здравето, временно
опасно за живота.
Посочената
фактическа обстановка съдът възприе от показанията на свидетелите З.М.М., Т.Г.Н.,
Й.М.М., М.И.М., Ф.Я.М., Д.З.З. и И.З.А.. Съответни на гласните доказателства са
експертното заключение по делото, както и всички останали писмени
доказателства, събрани в хода на досъдебната фаза на процеса и приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът изцяло
кредитира показанията на свидетелите Н.П.М., З.М.М., Т.Г.Н., Д.З.З. и И.З.А.,
като последните двама са преки очевидци и не са в родствените връзки нито с
подсъдимия, нито с пострадалата и очертават изцяло описаната фактическа
обстановка и начина на деянието, което е извършил подсъдимия А..
Съдът не даде
вяра на свидетелските показания на свидетелите Д.А.А., З.Д.А. и Ф.А.М., тъй
като същите са в родствени връзки с подсъдимия и очертават една коренно
различна фактическа обстановка по отношение на извършването на деянието от
подсъдимия в смисъл, че същият не е присъствал при нанасянето на комплексната
средна телесна повреда на пострадалата Н.М., тъй като техните показания не
кореспондират със свидетелските показания на останалите очевидци на случая (Д.З.З.
и И.З.А.), които не са в родствени връзки със страните и не са заинтересовани
от изхода на делото.
Изолирани от
доказателствената съвкупност и опровергани остават обясненията на подсъдимия, в
които твърди, че не е нанесъл комплексната средна телесна повреда на
пострадалата М..
С оглед на
така събраните доказателства по делото, при обсъждане на въпросите по чл.301 от НПК, съдът прие от правна страна, че обвинението срещу подсъдимия А.А.А. е
доказано по несъмнен начин, съгласно изискванията на чл.303, ал.2 от НПК,
поради същият бе признат за виновен в извършването на обективните и
субективните елементи на престъпния състав по чл. 129, ал.1 от НК.
От обективна страна е
установено, че на инкриминираната дата, подсъдимият е нанесъл на пострадалата Н.М.
комплексна средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст в
областта на трети и четвърти долни леви зъби, което е довело до затрудняване на
дъвченето и говоренето й за период повече от 30 дни и контузия на главата със
сътресение на мозъка, протекло с пълна загуба на съзнание, довело до
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Тези травматични увреждания представляват
комплексна средна телесна повреда, съгласно чл.129, ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият е действал при условията на пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК - съзнавал е обществено–опасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването на тези последици – да причини телесното увреждане на пострадалата М..
При
индивидуализация на наказанието на подсъдимия, при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, при условията на чл.54 от НК и чл.36 от НК, съдът
прие, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати като на подсъдимия
бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година. За да
определи това наказание съдът изходи от високата обществена опасност на
деянието – касае се за престъпно посегателство против личността, обществената
опасност на дееца, както и подбудите за извършване на деянието.
Като
отегчаващи обстоятелства бяха отчетени високата степен на обществена опасност
на деянието, непризнаването на вината на подсъдимия, обстоятелството, че
въпреки напредналата му възраст и авторитет като глава на семейство, не е
възпрепятствал семейството си във възникналия конфликт, а сам той е направил
всичко необходимо с действията си да го изостри до степен, която е можела да
достигне до непредвидими последици. Като смекчаващи отговорността обстоятелства
бяха отчетени необремененото му съдебно минало, здравословното състояние на
подсъдимия, добрите му характеристични данни.
При това
положение, съдът прие, че наказанието лишаване от свобода за срок от една
година ще доведе до постигане на целите на индивидуалната и генералната
превенция, посочени в чл.36 от НК. Така наложеното по вид и размер наказание
съдът намира за справедлива и адекватна санкция за извършеното от подсъдимия,
като чрез него ще се въздейства превъзпитаващо спрямо него и възпиращо и
предупредително спрямо останалите членове на обществото.
Съдът прие, че
за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, не е необходимо ефективно
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Поради това и при
наличието на предпоставките по чл.66 от НК, съдът отложи изтърпяването му за
срок от три години. Този срок съдът приема за достатъчен, през който
подсъдимият да осмисли поведението си за в бъдеще, като през този срок
присъдата ще действа предупредително и възпиращо както върху подсъдимия А.,
така и върху останалите членове на обществото.
Причините за
извършване на престъплението следва да се търсят в ниската степен на обществено
съзнание на подсъдимия, в ниската му гражданска и правна култура, в незачитане
от негова страна телесна неприкосновеност на гражданите.
По предявения граждански иск в размер на
10 000,00 лв.:
По делото е
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от пострадалата Н.П.М. в
размер на 10 000,00 лв. Същата е
конституирана като граждански ищец.
Панагюрският
районен съд прие, че с оглед установената вина на подсъдимия А.А. е налице
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, а именно, установено е,
че травматичните увреждания са настъпили вследствие на действието на подсъдимия
А. и са в пряка и закономерна последица от нанасянето на комплексната средна
телесна повреда на пострадалата. Съдът прие, че е установено реализирането на
фактическия състав предвиден в чл. 45 от ЗЗД, за да бъде ангажирана деликтната
отговорност на подсъдимия. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
репатрирането на неимуществените вреди, претърпените болки и страдания от
пострадалата А., следва да бъде определен по справедливост размера на
обезщетението. При определяне на размера на обезщетението важно значение има
видът на травматичното увреждане, продължителността на лечението, дали е налице
пълно възстановяване на организма, като следва да бъде отчетено времетраенето на оздравителния период.
Съдът като взе
предвид изслушаното заключение на съдебно-медицинска експертиза, както и
събраните гласни доказателства, прие, че искът следва да бъде уважен частично
за сумата от 6000,00лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.07.2009г. до окончателното изплащане на сумата, като до разликата от пълния
претендиран размер до 10 000 лв., същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За да определи обезщетение в размер на 6000 лв. съдът отчете, че нанесените
травматични увреждания се характеризират с интензивна и силна болка веднага
след настъпването им, а обстоятелството, че са засегнати кости в областта на
долната челюст на пострадалата М. и извършеното оперативно лечение, са
причинили значителни неудобства, които са ограничили (затруднили) дъвченето и
говореното на пострадалата за период повече от 30 дни, както и контузията й на
главата, довела до сътресение на мозъка, протекло с пълна загуба на съзнание.
При определяне
размера на обезщетението, съдът отчете продължителността на възстановяване,
която според експертизата, на пострадалата М. за причинено открито пълно
счупване на долната челюст в областта на трети и четвърти долни леви зъби,
което затруднява дъвченето и говореното за период от 30 дни е за период около
40-45 дни от датата на травмата и контузия на главата със сътресение на мозъка,
протекло с пълна загуба на съзнание, което е причинило на пострадалата
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Налице е пълно
възстановяване на организма на пострадалата, т.е. не е настъпило трайно
увреждане, което да има допълнителни последици, предвид на което съдът прие, че
за разликата до пълния, претендиран
размер исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода
на делото, в тежест на подсъдимия бяха присъдени и направените от пострадалата М.
разноски по делото в размер на 200,00 лв. – адвокатски хонорар.
На основание
чл.189, ал.3 от НК, подсъдимият бе осъден да заплати в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт сумата 50 лв. –
разноски в производството за съдебно-медицинска експертиза, както и сумата
120,00 лв. – държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: