НЧХД № 1341/2011г.
МОТИВИ :
Обвинението е против
подсъдимия Т.И. *** за
престъпление по чл.130 ал.1 от НК, за това, че на 06.07.2011г. в с.Пищигово, обл.Пазарджишка е причинил лека телесна повреда на Б.Л.Г. ***,
изразяваща се в точковидни обгаряния от І-ІІ степен по кожата на челото, горния
клепач на лявото око и лявата лицева половина.
Подс.Т.Т. не се признава за виновен по предявеното му
обвинение, като в обясненията си неотрича, че е стрелял с газовия пистолет,
като твърди, че е бил нападнат от пострадалия и майката на същия.
Повереникът на тъжителя пледира за осъдителна
присъда и уважаване на предявения граждански иск .
По делото е приет за съвместно
разглеждане в настоящия наказателен процес граждански иск предявен от
пострадалия Б.Л.Г. *** против подс.Т.И. *** за сумата
4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на деянието, ведно със законната лихва от 06.07.2011г. до
окончателното изплащане на сумата и е
конституиран пострадалия Б.Л.Г. като граждански ищец по делото .
Пазарджишкият районен съд, като обсъди събраните
по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното :
Между
семействата на тъжителя Б.Г. и на подс.Т.Т. имало
конфликт, като повода бил, че преди време сина на подс.Т.
бил набеден от тъжителя, че извършил кражба от дома му. След този случай между
семействата имало скандали и взаимни обвинения, поради което отношенията им
били изострени. На 06.07.2011г. в с.Пищигово тъжителят Барислав
Г., заедно с неговата съпруга св.С.Г. отишли на гости на майката на тъжителя
около 20.00 часа. Бащата на тъжителя го нямало и тъжителя и съпругата му си
поговорили с майката на тъжителя и детето на брат му пред с къщата на една пейка
в двора. Минал половин час и тъжителят и съпругата му решили да си тръгват за
гр.Пазарджик. Детето на брат му отворило вратата и тъжителя и съпругата му се
били качили в автомобила и за да потеглят за гр.Пазарджик. В този момент се
появил подс.Т.Т. техен съсед, който направил знак на
тъжителя да отиде при него. Тъжителя решил, че нещо ще му каже и тръгнал към
подсъдимия, като жена му останала в колата. Пред входната му врата се намирала
майка му и детето на брат му. Когато тъжителя приближил до подсъдимия,
последния извадил газов пистолет и от около 30 – 35 см стрелял в лицето на
тъжителя. При което тъжителя изпитал силна болка и се хванал за лицето.
Подсъдимия произвел още две изстрела с газовия пистолет в посока пострадалия.
Майката и съпругата на тъжителя започнали на викат, а пострадалия веднага
избягал на чешмата, за да се измие. Подс.Т. се качил
в неговия автомобил и отишъл до Кмета на селото да му каже, че е стрелял по
тъжителя. Кмета на обадил в полицията и на място пристигнали служители на РУП
Пазарджик, които иззели пистолета на подсъдимия. Тъжителя бил откаран в Бърза
помощ, където му почистили лицето, сложили му ваксира.
В резултат на изстрела от подсъдимия тъжителя получил наранявания по лицето и
изпитал болки и страдания. Около десетина дена тъжителя изпитвал болки, които
му пречели да работи, същия бил строител. Видно от съдебно-медицинско
удостоверение № 145-І/2011г., е че при прегледа на Б.Л.Г. на 39 години са се установили :
точковидни обгаряния от І – ІІ степен по кожата на челото, горния клепач на
лявото око и лявата лицева половина. Тези увреждания добре отговарят по време и
начин да са получени така, както съобщава пострадалият и следва да се преценят
като разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
По
делото е прието заключение на комплексна съдебно-балистична и медицинска
експертиза, от което се установява, че изстрелът възпроизведен на 06.07.2011г.
срещу Б.Л.Г. е извършен от разстояние около 30 – 35 см. Между дулния срез на оръжието – обект на експертизата и кожата на
лицето на пострадалия. Категорично се отхвърля твърдението, че изстрелът е
произведен при опряно дуло на пистолета до окото на тъжителя, респ. до кожата
на лицето, защото при тази постановка биха се получили тежки наранявания –
разкъсвания на кожата и подлежащите меки тъкани на лицето, както и тежко
увреждане на лявата очна ябълка на тъжителя. От описаните в съдебно-медицинско
удостоверение № 145-І/2011г. наранявания става ясно, че разстоянието от което е
възпроизведен изстрела е около 30-35
см. между дулния срез на
оръжието и кожата на лицето на пострадалия, като посоката му е от ляво, предно
странично срещу лицето на Б.Л.Г..
Видно
от справката за съдимост на подс.Т.Т. е че същия не е
осъждан .
Тази фактическа обстановка възприе съдът въз основа на обясненията
на подс.Т. в частта им, в която същия не отрича, че е
стреля по тъжителя с газовия си пистолет, показанията на св.Ж.П., С.Е., С.П.,
Адрияна Г., С.Г.. И.Т. и Д.П., заключението на комплексната съдебно-балистична
и медицинска експретиза и писмените доказателства –
справка за съдимост, съдебно-медицинско удостоверение № 145-І/2011г.
Подс.Т. твърди в обясненията си, че е стрелял с газовия си
пистолет в посока пострадалия, тъй като е бил нападнат от него и от майка му
св.Адрияна Г.. Твърди също така, че пострадалия е бил видимо пиян и го е
псувал.
Св.Адрияна Г. твърди в показанията си, че когато сина и си е тръгвал със
съпругата си за гр.Пазарджик се е появил подс.Т.,
който е направил знак на тъжителя да спре и да отиде до него. Когато тъжителя
приближил подсъдимия, последния извадил пистолет и стрелял в лицето на сина и.
След което отново стрелял в лицето на тъжителя. Св.Г. тръгнала да спасява сина
си и подсъдимия отново стрелял по него. След което подсъдимия се качил в колата
и потеглил.
Св.С.Г.
твърди в показанията си, че били на гости със съпруга си в с.Пищигово. След
половин час решили да си тръгват. Когато излезли на улицата там бил подс.Т., които направил повикал тъжителя при него. Тъжителя
се приближил до него и подсъдимия стрелял два пъти с газов пистолет в лицето
му. Цялото лице на съпруга и бил в кръв. Повикали полиция, след това отишли до
Бърза помощ. Около десетина дена тъжителя имал болки и дискомфорт.
Св.С.П.
твърди в показанията си, че познава подсъдимия и тъжителя. Между тях преди
време имало инцидент, който минал Една вечер се била прибрала в дома си и
четяла вестник. Изведнъж чула изстрел, след това чула втори изстрел и изревала
жена. Когато излязла на улицата видяла видяла
подсъдимия, който държал в ръката си пистолет. След това видяла тъжителя, който
бил целия в кръв и сажди. Майка му се била навела над него. Попитала майка му
какво е станало и тя казала, че подс.Т. е стрелял от
упор в сина и.
Св.Ж.П.
Кмет на селото твърди, че познава страните по делото и е с добри впечатления и
от двамата. Въпросната вечер подс.Т. го потърсил и му
казал, че е стрелял по тъжителя, който бил тръгнал към него да го бие. Обадил
се в полицията и на място пристигнали полицаи от РУП Пазарджик.
Св.С.Е.
твърди в показанията си, че по време на инцидента е бил в отпуск и мястото е
било посетено от полицаи от Пазарджик. Когато започнал работа разбрал, че подс.Т. е стрелял по тъжителя Г. с газов пистолет.
Св.И.Т.
твърди в показанията си, че тъжителя Г. е влизал и тормозел баба му. Не е
присъствал по време на инцидента, но от баща си знае, че тъжителя е тръгнал към
него и явно е искал да се сбият и тогава баща му стрелял.
Св.Д.П.
твърди в показанията си, че не знаел нищо за случая, знаел за предишен случай
когато е било счупено стъкло на колата на подс.Т. и
са го извикали за поемно лице.
От приетото по делото писмено
доказателство съдебно-медицинско удостоверение № 145-І/2011г. се установява, че
при прегледа на Б.Л.Г. на 39 години са
се установили : точковидни обгаряния от І – ІІ степен по кожата на челото,
горния клепач на лявото око и лявата лицева половина.
От заключението на комплексната
съдебно-балистична и медициска експертиза, което
съдът приема, като компетентно и безпристрастно изготвено се установява, че
изстрелът възпроизведен на 06.07.2011г. срещу Болислав
Л.Г. е извършен от разстояние около 30 – 35 см. Между дулния
срез на оръжието – обект на експертизата и кожата на лицето на пострадалия.
Категорично се отхвърля твърдението, че изстрелът е произведен при опряно дуло
на пистолета до окото на тъжителя, респ. до кожата на лицето, защото при тази
постановка биха се получили тежки наранявания – разкъсвания на кожата и
подлежащите меки тъкани на лицето, както и тежко увреждане на лявата очна
ябълка на тъжителя.
По отношение на обясненията на подс.Т., в частта им, в която същия твърди, че е бил
нападнат от пострадалия и неговата майка, поради това е стрелял с газовия пистолет
съдът не дава вяра на тази част от обясненията му, тъй като същите се
опровергават от показанията на св.Адрияна Г., С.Г., С.П. и заключението на
комплексната съдебно-балистична и медициска експретиза. Съдът приема, че не е имало нападение над
подсъдимия, тъй като доказателства в тази насока по делото липсват. Това са
твърдения единствено на подсъдимия и същите са повлияни от защитната му позиция
по делото и желанието да се оневини. Също така твърденията на подс.Т. за нападение са в противоречие с показанията на
сина му св.И.Т., който заявява, че пред него баща му е казал, че тъжителя Г. е
тръгнал срещу него и явно е искал да се сбият, но не и че го е нападнал. Също
така следва да се отбележи, че по делото е установено, че подс.Т.
е произвел не само един изстрел с гавозия пистолет,
като първия изстрел е бил на разстояние от около 30 35 см. Тези данни подкрепят
изложеното в тъжбата, че пострадалия не е знаел, че подс.Т.
ще стреля по нето с пистолета си и за това се е приближил до него. Съдът
кредитира показанията на св.Адрияна Г. и С.Г., действително същите са близки на
пострадалия, но показанията им са непротиворечиви, взаимно се допълват и
кореспондират със заключението на експертизата. Също така посочените две
свидетелки са очевидци на деянието и показанията им се подкрепят от показанията
на св.С.П., която е напълно безпристрастна от изхода на делото и която е
разговаряла със св.С.Г. непосредствено след произведените изстрели от
подсъдимия. Също така показанията на св.С.Г. и Адрияна Г. се подкрепят от
заключението на комплексната съдебно-балистична и медицинска експертиза, което
е прието от съда като компетентно изготвено и не е оспорено от страните по делото.
Недостоверни се явяват твърденията на подсъдимия, че е бил нападнат от
пострадалия и неговата майка, тъй като тези негови твърдения не са подкрепени
от нито едно доказателство по делото. Също така няма данни подсъдимия да е
получил някакви наранявания, което обективно да обосновава факта на нападение
срещу него. Няма причина подсъдимия да използва газовия си пистолет и да
произведе изстрели срещу пострадалия, тъй като нападение не е имало. Тъжителят
е бил повикан от подсъдимия и се е приближил до него, при което подсъдимия
внезапно е стрелял по лицето му, като е целял именно да го нарани. Недостоверени се явяват и твърденията на подсъдимия, че
пострадалия е бил пиян и че го е псувал, тъй като тази твърдения се
опровергават от показанията на св.С.Г., Адрияна Г. и С.П.. Пострадалия е
тръгвал да се прибира с лекия си автомобил, като никой от свидетелите не сочи,
че същия е употребил алкохол. В
събраните по делото гласни доказателства има противоречие досежно
това дали подс.Т. е държал бухалка в другата си ръка
или тръба или не е имал нищо в другата си ръка, като съдът приема, че тези
факти не са от значение за делото, тъй като е безспорно установено, че леката
телесна повреда е била причинена от подс.Т. чрез
изстрел с газов пистолет. Причината за поведението на подс.Т.
били влошените отношения между двете семейства и посещението на тъжителя в дома
на подс.Т., когато била тормозена неговата майка.
При така
изложената и приета за установена фактическа
обстановка от правна страна съдът
намира, че подс.Т.И.Т. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците на състава на
чл.130 ал.1
от НК, като на 06.07.2011г. в с.Пищигово, обл.Пазарджишка
е причинил лека телесна повреда на Б.Л.Г. ***, изразяваща се в точковидни
обгаряния от І-ІІ степен по кожата на челото, горния клепач на лявото око и
лявата лицева половина.
Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянията си, като е имал представа за всички обективни елементи на състава и е искал настъпването на обществено опасните последици - действал
е с пряк умисъл. В подкрепа на този извод на съда е поведението на подсъдимия,
който е стрелял по лицето на пострадалия, знаейки, че ще му причини наранявания
и е искал това .
Съдът счита, че леката телесна повреда следва
да се квалифицира по чл.130 ал.1 от НК, тъй като видно от СМУ е че на тъжителя
са били причинени наранявания изразяващи се в точковидни обгаряния от І-ІІ
степен по кожата на челото, горния клепач на лявото око и лявата лицева
половина.
Подбудите за извършване на престъплението
се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и желанието на подсъдимия да причини наранявания на
пострадалия тъжител .
При
това положение съдът намира, че в конкретния случай по отношение на подс.Т.Т. са налице предпоставките на чл.78а ал.1 от НК,
тъй като за престъплението по чл.130 ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване
от свобода до две години или пробация, при
осъществяването на посоченото деяние не
са причинени имуществени вреди, подс.Т. не е осъждан
за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност
с налагане на адм.наказание. Ето защо съдът счита, че
подсъдимият Т.И.Т. следва да бъде освободен от наказателна отговорност по
чл.130 ал.1 от НК като му се наложи административно наказание .
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да
се наложи на подсъдимата съдът взе предвид разпоредбите на чл.27 ал.1 от ЗАНН като
отчете тежестта на деянието и подбудите за неговото извършване. Като смекчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът съобрази направеното частично
самопризнание, чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни – по
делото липсват данни за противообществени прояви. Ето защо съдът при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства определи на подс.Т.И.Т.
адм.наказание глоба в размер на 1000 лв., която като размер е минимално предвидена в
закона.
По отношение на предявения
граждански иск от тъжителя Б.Л.Г. против подс.Т.И. ***
от НК съдът счете, че същият е основателен
в размер от 1500 лв., тъй като по делото се установи, че в резултат на
деянието извършено от подсъдимият, пострадалия тъжител Б.Л.Г. е претърпял
неимуществени вреди –болки и страдания . Видно от СМУ № 145-І/2011г. и
заключението на комплексната съдебно-балистична и медицинска експертиза, е че в
резултат на деянието извършено от подсъдимия на тъжителя са били причинени точковидни
обгаряния от І-ІІ степен по кожата на челото, горния клепач на лявото око и
лявата лицева половина. Тъжителят е продължил да търпи болки около десетина
дена. По делото е безспорно установено извършването на деянието, причинените
наранявания и причинната връзка между тях. В подкрепя на тази извод на съда са
показанията на св.С.Г., Адрияна Г., С.П. и заключението на комплексната
съдебно-балистична и медицинска експертиза.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.52
от ЗЗД, съгласно която обезщетенията за неимуществени вреди се определят от
съда по справедливост и като съобрази тежестта и характера на нараняванията
посочени СМУ и времето, през което пострадалия е търпял болки счете, че
справедливия в случая размер на иска е 1500 лв. Ето защо съдът осъди подс.Т.И.Т. да заплати на тъжителя Б.Л.Г. сумата 1500лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
деянието по чл.130 ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 06.07.2011г.
до окончателното изплащане на сумата.
За размера от 1500 лева до 4000 лева
съдът счете, че искът е неоснователен и го отхвърли като такъв.
С
оглед уваженият срещу него граждански иск съдът осъди подс.Т.И.Т.
да заплати в полза на държавата държавна такса върху уважения граждански иск в
размер на 60 лв.
С
оглед изхода на делото съдът осъди подс.Т.И.Т. да
заплати на тъжителя Б.Л.Г. разноските по делото в размер на 392 лева, от които
380 лева адвокатски хонорар и 12 лева ДТ .
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :