Решение по дело №15389/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1061
Дата: 10 март 2023 г.
Съдия: Татяна Иванова Маслинкова
Дело: 20225330115389
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1061
гр. Пловдив, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Ив. Маслинкова
при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова
като разгледа докладваното от Татяна Ив. Маслинкова Гражданско дело №
20225330115389 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.150 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК.
Производството е образувано по искова молба от М. М. К., ЕГН: ********** и
Д. М. К., ЕГН: **********, чрез техния законен представител Д. Л. Ф., ЕГН:
********** против М. Р. К., ЕГН: **********, с правна квалификация на иска по чл.
150, вр. чл. 143, вр. чл.139 от СК - за увеличаване на присъдена в полза на всяко едно
от децата месечна издръжка, определена с влязло в законна сила съдебно решение №
1337 от 27.07.2021 г., постановено по гр.д. № 5310/2021 г., по описа на Районен съд
Пловдив, в размер на 200 лева за всяко едно от децата, считано от влизане в сила на
решението. Прави се искане да се увеличи издръжката за всяко от децата на 350 лева
месечно.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищците. Сочи се, че от
постановяване на съдебното решение до подаване на исковата молба ответникът
заплащал определената от съда издръжка, но отказвал да контактува с децата, като по
този начин те били оставени изцяло на грижите на майката. В следствие на това
отчуждение децата отвикнали от баща си и не разчитали на него по никакъв начин.
Твърди се, че през настоящата учебна година майката закупила всичко необходимо
като помагала, учебни пособия, ученически чанти и нови дрехи за децата, като
ответникът не помогнал финансово в подготовката. М. била ученичка в *** клас, а Д.
бил ***. И двете деца учили в различни училища и били заети в училище целодневно,
което налагало да обядват там. За целта се заплащали купони за храна, които били на
стойност 5,70 лева на дете за ден, допълнително майка им давала джобни от 3 до 5 лева
на дете, за закуска сутрин и за следобедна храна. Посочва се, че децата често б. и всеки
месец се налагало да се купуват различни медикаменти в размер на около 120 лева.
Към настоящия момент майката полагала грижи и за още едно дете, за което
1
получавала подкрепа о. с. с., който й оказвал съдействие както в грижите за о. и. д.,
така и за д. н. м. о. п. б..
Предвид изложеното се прави искане за увеличаване на присъдената издръжка
до размер от 350 лева, за всяко едно от децата или в общ размер на 700 лева, считано от
подаване на исковата молба в съда, до настъпване на законна причина за изменение и
или прекратяване, ведно със законна лихва до окончателното й изплащане
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от ответника. Сочи, че
работи и получава минимално възнаграждение. Майката реализирала добри доходи.
Отговорност било и на двамата родители да издържат децата си. Бащата участвал в
разходи за децата, като купувал облекло, заплащал ч. у.. Твърди към настоящия
момент, че децата вече не посещавали ч. у., както и че нямали разходи за транспорт.
Предходното решение било постановено преди девет месеца, като не била налице
промяна в обстоятелствата. Имал разходи за кредит.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между стрaните, а и от приобщените по делото доказателствени
материали се изясняват следните обстоятелства: малолетните деца М. М. К., ЕГН:
********** и Д. М. К., ЕГН: ********** са родени от брака на Д. Л. Ф., ЕГН:
********** и М. Р. К., ЕГН: **********. С решение № 1337 от 27.07.2021 г.,
постановено по гр.д. № 5310/2021 г., по описа на Районен съд Пловдив, бащата е
осъден да заплаща издръжка в размер на 200 лева за всяко едно от децата, считано от
влизане в сила на решението.
От постъпилата по делото справка от НАП - *** се установява, че майката Д. Л.
Ф., няма регистрация като ЕТ, няма р. к. с. с. л., н. у. в т. д.. Няма данни за подадена
ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за отчетна 2021 г. Няма данни за изплатени суми по
извънтрудови правоотношения, съгласно Справка за изплатени доходи по ЕГН, върху
данните, подадени със справките по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2021 г. –
31.12.2021 г. Има сключен трудов договор с „*** ***“ *** – *** ***, с посочена
основна заплата от 650 лева. От Справка – Данни за осигуряването по ЕГН за периода
01.01.2021 г. – 30.11.2022 г., се установява, че средномесечният осигурителен доход на
майката на децата няма декларирани недвижими имоти.
От постъпилата по делото справка от НАП - ***, се установява, че бащата М. Р.
К., няма регистрация като ЕТ, н. р. к. с. с. л., н. у. в т. д.. Няма данни за подадена ГДД
по чл. 50 ЗДДФЛ за отчетна 2021 г. Има данни за изплатени доходи, подадени със
справките по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. в размер
на 350 лева. Има сключен трудов договор с „*** ***“ ***, с основна заплата от 950
лева. От Справка – Данни за осигуряването по ЕГН за периода 01.01.2021 г. –
30.11.2022 г., се установява, че средномесечният осигурителен доход на бащата на
децата е в размер на сумата от 1777,75 лева. Бащата има декларирано МПС и два
недвижими имота: земя, находяща се в *** *** и земя и сграда, находяща се в ***.
По делото е приета служебна бележка с изх. № ***/*** г. издадена от „*** ***“
ЕАД, видно от която се установява, че бащата М. Р. К., работещ като „*** *** ***/***
***“ е получил за периода от 06.2022 г. – 11.2022 г. общо 11905,88 лева,
представляващи брутен доход по ЗДДФЛ.
От показанията на разпитания по делото с. н. и. с. – Н. Л. А. /с. н. и./ се
установява, че децата живеят при майката, като за тях се грижи с. й и н. м.. Д. имала
2
още едно дете и към момента получавала майчинство около 700 лева. М. у. близо до у.
„*** и ***“, а г. с. била *** клас в училището. Децата получавали джобни по 10 лева
на ден, като ползвали и купони на стойност 25 лева на седмица. Д. посещавал к., която
такса била 60 лева месечно. Децата били във възраст, в която бързо износват дрехите
си и често се налагало да им се купуват нови. Необходими били и средства за учебни
помагала, пособия и лекарства. За рождения ден на М., майка й била платила около 300
лева, а за тортата 120 лева, като ответникът д. н. с. о.. Бащата единствено заплащал
определена издръжка. Б. й, който имал контакт с ответника и бил споделил, че М.
работил в *** ***, където живеел, като месечната му заплата била около 1600 лева.
Ответникът ж. п. м. с. и н. м. р. з. д., разходи за наем или д. с.. С. й живеела с м. й в ***
*** и също не плащала наем. Твърди да е присъствала, когато са правени разходите, за
които твърди по-горе.
От показанията на разпитания по делото с. н. о. с. – М. Д. К. /м. н. о./, става ясно,
че живее със с. й и с. й. С. й помагал за месечните разходи. Била в. и получавала е. п..
В. й н. х. з.. Не била виждала децата от лятото. С. й нямал други деца. Работил в ***
*** и нямал коли, пътувал с с. р. д. р. м..
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото с., намирайки ги за
обективни, допълващи се от писмените доказателства по делото и допринасящи за
изясняване на релевантните обстоятелства, доколкото с. несъмнено добре познават
страните по настоящото дело и излагат непосредствено възприети от тях факти.
С исковата молба са представени и приети по делото к. ч. к. н. д. Д. К. от к. п. б.
и. – З. и ф. б. з. з. н. л., д. и др.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 143, ал.2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали са работоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК
минималният размер на издръжката на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата, която към настоящия момент е в размер на 177,50 лева.
Правото да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството
„непълнолетно лице“ по отношение на претендиращия издръжката. Размерът на
издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, се определя в зависимост от две величини -
нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя, който я
дължи.
Изменение на предходно определената издръжка следва да бъде допуснато
само при наличие на промяна в обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в
определен размер. Следователно, основателността на предявената искова претенция с
правно основание чл.150 СК се обуславя от настъпването, след определяне на
предходната издръжка на трайни, съществени промени в нуждите на децата или във
възможностите на дължащия издръжка родител.
В разглеждания случай, от присъждането на последната издръжка до
3
приключване на съдебното дирене в настоящото производство е изминал период от
около една години и три месеца, през който времеви отрязък неминуемо, а и съвсем
закономерно, са настъпили изменения в нуждите на децата. Следва да се посочи, че от
приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че за този период
майката на децата полага пълни и всеотдайни грижи за тях, като се старае да им
осигури всичко, което е необходимо за израстването им.
При определяне размера на издръжката, на първо място следва да се отчете
неизбежната, ежегодна промяна в икономическите условия в страната и следващата от
това промяна в инфлационните индекси. Тези изменения пряко рефлектират и
увеличават стойността на стоките и услугите от първа необходимост, посредством
които следва да бъдат задоволени базовите потребности на децата (режийни разноски,
храна, медикаменти, консумативи, свързани с отглеждането и израстването на децата).
Тези разходи съставляват основно перо при формиране месечния бюджет и разходи на
децата, и следва да бъдат отчетени като главен фактор, обуславящ необходимостта от
актуализиране на издръжката.
На следващо място следва да се съобрази и фактът, че с израстването на децата
се увеличават не само техните социално- битови, но и интелектуални нужди. Към
настоящия момент децата ходят целодневно на училище. Това води до генерирането на
разходи, свързани с учебния процес на децата- помагала, учебници, учебни пособия,
консумативи, както и дневни пари за задоволяване нуждите на децата, по време на
учебните занятия. Допълнително, децата не може, а и не следва да бъдат лишени от
възможността да посещават извънкласни занимания и развлекателни мероприятия.
Установи се от приетите по делото писмени доказателства и, че детето Д. посещава т.
п. б. и.. Малолетните подрастващи, предвид особеностите на възрастта си, имат нужда
и от честа смяна и закупуване на нови дрехи, обувки и друго облекло, подходящо за
съответния сезон. Подсигуряването на условия за нормалното отглеждане и израстване
на децата, налага необходимостта от актуализиране размера на дължимата издръжка.
Това е така, тъй като адекватният размер на дължимата издръжка (като величина,
която ще покрие всички техни базови потребности) е функция от потребностите на
самите деца и възможностите на родителите им.
Съдът счита, че бащата се намира в трудоспособна възраст и липсват данни да
страда от заболявания или да е с признат процент временна или трайна
неработоспособност. Следва да се посочи, че от приложените по делото писмени
доказателства се установява, че същият притежава имущество, от което би могъл и да
реализира доходи. Поради това, съдът намира, че бащата е в състояние да заплаща
издръжка на децата в размер по- висок от предходно определения.
С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават
издръжка, възрастта и нуждите на децата, както и с оглед социално – икономическите
условия в страната, съдът приема, че децата имат нужда да получават, а двамата
4
родители са задължени да им осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 450
лева за всяко едно от тях, от които минимум 180 лв. за храна, а останалите – за дрехи,
учебни пособия и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива,
посрещане на образователните потребности и разходи свързани със здравето на децата.
При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че децата се отглеждат
от майката, като същата полага грижи и за още едно ненавършило пълнолетие дето, на
което също дължи безусловно издръжка. Затова и по-голям дял от издръжката следва
да се възложи върху бащата, а остатъкът да се допълни от доходите на майката.
Претендираният от ищцата размер на издръжка от 350 лева, съдът намира за завишен с
оглед възрастта на децата, изминалият период от първоначално определената
издръжка, както и от доказаните по делото разходи на децата.
Следва да се посочи и, че ищцовата страна не оспорва, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че ответникът е заплащал редовно издръжка в размер от
200 лева за всяко от децата, но това негово позитивно поведение не обуславя различни
от горните изводи относно размера на необходимата за малолетните деца месечна
издръжка и частта от нея, която трябва да се осигурява от бащата.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява 300
лева месечна издръжка за всяко едно от децата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 26.10.2022 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване. Искът следва да бъде отхвърлен за разликата от 300 лева
до пълния претендиран размер от 350 лева месечна издръжка за всяко едно децата.
Разноските по делото направени от ищеца в размер на 400 лв. а. в. следва да се
възложат върху ответника съразмерно с уважената част от иска, а именно в размер на
342,86 лева.
Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част на иска, а
именно сумата от 85,71 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса от 288
лева, изчислена върху увеличения размер на издръжката.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане
на издръжка следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с решение № 1337 от 27.07.2021 г.,
постановено по гр.д. № 5310/2021 г., по описа на Районен съд Пловдив месечна
издръжка, дължима от М. Р. К., ЕГН: ********** на М. М. К., ЕГН: **********, чрез
нейната майка и законен представител Д. Л. Ф., ЕГН: ********** и двете с адрес: ***,
като УВЕЛИЧАВА същата от 200 лева /двеста лева/ на 300 лева /триста лева/,
считано от датата на подаване на исковата молба – 26.10.2022 г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 300 лева до пълния претендиран размер от 350 лева.
5

ИЗМЕНЯ размера на присъдената с решение № 1337 от 27.07.2021 г.,
постановено по гр.д. № 5310/2021 г., по описа на Районен съд Пловдив месечна
издръжка, дължима от М. Р. К., ЕГН: ********** на Д. М. К., ЕГН: **********, чрез
неговата майка и законен представител Д. Л. Ф., ЕГН: ********** и двете с адрес: ***,
като УВЕЛИЧАВА същата от 200 лева /двеста лева/ на 300 лева /триста лева/,
считано от датата на подаване на исковата молба – 26.10.2022 г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 300 лева до пълния претендиран размер от 350 лева.

ОСЪЖДА М. Р. К., ЕГН: ***, с постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив СУМАТА от 288
лева /двеста осемдесет и осем лева/, представляваща дължима държавна такса по
присъдената в полза на децата издръжка.

ОСЪЖДА М. Р. К., ЕГН: ***, с постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Л.
Ф., ЕГН: **********, с адрес: ***, СУМАТА от 342,86 лева /триста четиридесет и два
лева и осемдесет и шест стотинки/, разноски по съразмерност за платено а. в..

ОСЪЖДА Д. Л. Ф., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М. Р. К.,
ЕГН: ***, с постоянен адрес: ***, СУМАТА от 85,71 лева /осемдесет и пет лева и
седемдесет и една стотинки/, разноски по съразмерност за платено а. в..

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, съгласно чл. 242,
ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
6