Решение по дело №299/2019 на Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е № 275

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

град Шумен, 09.12.2019г.

          Шуменски окръжен съд в открито заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:    

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова                                                                                                                       2. мл.с. Соня Стефанова

 

          Като разгледа докладваното от мл. съдия Стефанова в. гр. дело № 299 по описа за 2019 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

            С Решение № 394 от 24.04.2019 год. по гр. дело № 3601/2018 год. по описа на Шуменски районен съд е уважен предявеният от С.В. Т., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл. 439 ГПК като е признато за установено, че същият не дължи на “Макс колект” ООД, ЕИК , седалище и адрес на управление: гр. С... сумата от 175.86 лв. по ИД № 20180412006, по описа на ЧСИ с рег. №  и район на действие Окръжен съд – Шумен, представляваща 19.90 лв. главница и 155.96 лева – неустойка по Заповед № 279/29.05.2015г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 508/2015 г., по описа на РС Нови Пазар. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното дружество е осъдено да заплати сторените от ищеца разноски в първоинстанционното производство в размер на 650 лева.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника по първоинстанционното производство „Макс Колет“ ООД, действащ чрез процесуалния си представител адв. К.Б.. Жалбоподателят изтъква, че не е доволен от постановеното съдебно решение. Счита същото за неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон, поради което го оспорва изцяло по подробно изложени съображения. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново по съществото на спора, с което да бъде установено, че въззиваемата страна дължи на жалбоподателя паричната сума по заповед за изпълнение № 279/29.05.2015 год., изд. по ч.гр.дело № 508/ 2015 год. по описа на РС – Шумен. Претендира сторените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски. 

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна С.В. Т., действащ чрез процесуалния й представител адв. Д.С., Адвокатска колегия – гр. Ш. Изтъкват се доводи, съобразно които счита решението за правилно и законосъобразно, а въззивната жалба за неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени сторените в настоящото производство съдебно деловодни разноски. 

В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните не се явяват лично и не изпращат процесуални представители.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение, поради което същата се явява допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

За да се произнесе настоящият състав взе предвид следното:

Шуменски районен съд е сезиран с искова молба от С.В. Т. срещу „Макс колект“ ООД гр. С., с която ищецът иска да реализира защита срещу материално правна незаконосъобразност на принудителното изпълнение по ИД № 12006/2018 г., по описа на ЧСИ , като бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи по изпълнителното дело парична сума в общ размер на 175.86 лв., от която 19.90 - главница и 155.96 - неустойка, за която по ЧГД № 508/2015 г., по описа на НПРС, е издаден изпълнителен лист. Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че образуваното срещу него на 22.11.2018 г. изпълнително дело № 12006/2018 год. по описа на ЧСИ било за вземане погасено по давност, започнала да тече на 22.6.2015 г., когато по ЧГД № 508/2015 г., по описа на РС Нови Пазар бил издаден изпълнителен лист и изтекла на 22.06.2018 г., а изпълнително дело № 12006/2018 г., по описа на ЧСИ било образувано три месеца след изтичане на давността. Моли съда да постанови решение, с което да признае, че ищецът не дължи сумата 175.86 лв., поради изтекла тригодишна погасителна давност. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор, в който твърди, че искът е допустим, но изцяло неоснователен. Оспорва становището на ищеца, че е настъпила погасителната давност, като счита че Заповедта за изпълнение придобива стабилитет, съответно поражда започването на нова погасителна давност, която всякога е 5 години по смисъла на чл. 117 ЗЗД, независимо дали е издадена за задължение попадащо в хипотезите на 3 или 5 годишна давност. Твърди, че през този период давността е прекъсвана многократно, тъй като по издадения Изпълнителен лист от ищеца са постъпвали доброволни плащания преди образуване на изпълнителното дело, както следва: на 22.12.2016 г. – 50 лв.; на 23.03.2017 г. – 30 лв. и на 22.08.2017 г. – 20 лв. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По приложеното ч. гр. д. № 508/2015г. по описа на РС Нови пазар е издадена Заповед № 279/ 29.05.2015 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Със същата заповед е разпоредено на ответника С.В. Т. да заплати на ищеца “Макс колект” ООД сумата от 19,90 лева - главница по Фактура № **********/ 01.04.2012 год. с падеж на 16.04.2012 год., издадена по Договор № DE********** за предоставяне на услугата мобилен достъп до интернет, сключен на 27.12.2011 год., 155,96 лева – неустойка, 6,08 лева – лихва за забава за периода от 17.04.2012 год. до 15.04.2015 год., ведно със законна лихва върху главницата от подаването на заявлението до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 175 лева – разноски по делото. В Заявлението по чл. 410 ГПК е посочено, че на 18.12.2014 г. първоначалният кредитор „Макс Телеком“ ООД е прехвърлил вземането си на ответника в първоинстанционното производство - „Макс Колект” ООД. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 03.06.2015 год., който в законоустановения срок не е подал възражение на осн. чл. 414 от ГПК, поради което е издаден Изпълнителен лист № 605/ 22.06.2015 год., въз основа на който по молба на кредитора рег. № 199101/22.11.2018 г., е образувано ИД № 20180412006, по описа на ЧСИ , с рег. №  от КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Шумен, в която взискателят е посочил, както извършване на несъщински изпълнителни действия – връчване на съобщения и ПДИ, справки в ТД НАП и НОИ, справки в Регистъра на банковите сметки и сейфове по реда на чл. 56а, ал. 3, т. 9 ЗКИ за длъжника, така и валидни изпълнителни способи – запор върху всякакви открити възнаграждения и вземания на длъжника, запор на банкови сметки на длъжника и опис на движими вещи в дома на длъжника.

            С Уведомление изх. № 10127/ 10.12.2018 год., изд. от ЧСИ , на ищеца в първоинстанционното производство е било съобщено, че са му наложени следните принудителни мерки: 1. Запор на трудово възнаграждение, получавано от „Д.“ ООД и 2. Запор на банкова сметка ***.

            С определение № 3552/ 17.12.2018 год. първоинстанционният съд е допуснал обезпечение на предявения от ищеца иск с пр. осн. чл. 439 от ГПК след внесена парична гаранция в размер на 30 лева, за което е издадена Обезпечителна заповед от 17.12.2018 год.

От ответника са представени Платежно нареждане на ТБ „Банка ДСК” АД за сумата от 50 лв. с наредител С.П.К.от 22.12.2016 год.; Платежно нареждане на ТБ ЦКБ” АД за сумата от 30 лв. с наредител С.В. Т. от 23.03.2017 год. и Платежно нареждане на ТБ ЦКБ” АД за сумата от 20 лв. с наредител С.В. Т. от 22.08.2017 год., които са били оспорени своевременно от ищеца. Доколкото, въпреки дадените от съда указания, ответникът не е изразил становището си във връзка с направеното оспорване и не е представил в оригинал приложените към отговора на исковата молба платежни нареждания, първоинстанционният съд е изключил представените писмени документи от доказателствения материал.

С въззивната жалба се поддържат доказателствените искания, направени пред първоинстанционния съд – да бъдат приети приложените към отговора на исковата молба  3 броя платежни нареждания. С Определение № 507/ 29.07.2019 год. въззивният състав е оставил без уважение доказателствените искания на въззивника като е счел, че не са налице визираните в чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК предпоставки за допускане на представените писмени доказателства във въззивното производство.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно осн. чл. 439 от ГПК. Цитираната норма предвижда възможността длъжникът да оспори с иск изпълнението срещу него, като претенцията му може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 22.06.2015 год. в полза на “Макс колект” ООД е издаден изпълнителен лист по ч.гр. д. № 508/ 2015 год. на РС – Нови пазар, а на 22.11.2018 год. въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано приложеното ИД № 20180412006, по описа на ЧСИ с рег. №  и район на действие Окръжен съд – Шумен.

Спорно между страните е дали в конкретния случай приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Ищецът С.В. Т. се позовава на изтекла тригодишна давност от датата на издаване на изпълнителния лист до 22.06.2018 год. като се позовава на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Действително съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги (какъвто е и настоящият случай) също съдържат изброените признаци на понятието „периодични плащания“, поради което са такива по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. „Макс Телеком“ е доставчик на комуникационни услуги и е бил кредитор по процесното вземане, прехвърлено на жалбоподателя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.12.2014 год., т.е. в случая се касае именно за периодично плащане.

Настоящият съдебен състав обаче намира, че по отношение на процесното парично задължение следва да бъде приложена общата петгодишна давност, като съображенията за това са следните:   

Видно от материалите по делото в полза на жалбоподателя е издадена заповед за изпълнение, която е била надлежно връчена на длъжника. В законоустановения срок той не се е възползвал от правото си да подаде възражение, поради което заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в сила на осн. чл. 416 от ГПК като се е превърнала в годен изпълнителен титул, въз основа на който може да са допусне принудително удовлетворяване на предявеното притезание. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение (Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., ГК). Затова длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години (а не три години, както счита въззиваемата страна). Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора (Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК).

Предвид гореизложеното, първоинстанционният съд неправилно е определил че, погасителната давност, ако не са налице предпоставки за спирането и прекъсването й, е изтекла на 22.06.2018 год., тъй като в настоящия случай е приложима общата 5-годишна давност, уредена в чл. 110 от ЗЗД, а не кратката 3-годишна давност.

Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 2/2015 год. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с всеки отделен изпълнителен способ, предприет по молба на взискателя или от съдебния изпълнител по възлагане от взискателя. Изпълнителните действия, които прекъсват давността, са насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочването и извършването на ПП и т. н. до постъпването на суми от проданта или на плащания от трети задължени лица, като изброяването е неизчерпателно.

Видно от материалите по делото, на 10.12.2018 год. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на въззиваемия, с което действие е прекъсната давността за вземането.

С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала, не съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено, а предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК - отхвърлен.

С оглед изхода на правния спор въззиваемата страна – ищец в първоинстанционното производство трябва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК да заплати на жалбоподателя сторените от него в първоинстанционното производство разноски в размер на 450 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, както и сумата от общо 500 лева,  представляваща сборът от заплатената държавна такса за въззивното обжалване и заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд.

 

 

 

 

Така мотивиран, Шуменски окръжен съд:

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 394 от 24.04.2019 год. по гр. дело № 3601/2018 год. по описа на Шуменски районен съд, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.В. Т., ЕГН,  адрес: * против “Макс колект” ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С...иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че С.В. Т. не дължи на “Макс колект” ООД сумата от 175.86 лв. по ИД № 20180412006, по описа на ЧСИ с рег. №  и район на действие Окръжен съд – Шумен, представляваща 19.90 лв. главница и 155.96 лева – неустойка по Заповед № 279/29.05.2015г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 508/2015 г., по описа на РС Нови Пазар.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК С.В. Т. да заплати на “Макс колект” ООД сумата от общо 950,00 (деветстотин и петдесет) лева, представляващи сторените във въззивното и в първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ:     1.                    

         

                      2.