Р Е Ш Е Н И Е № 933
гр.Бургас, 17.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Бургас, XLIX наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Венета Иванова
при секретаря Гергана Стефанова, като разгледа докладваното от съдията Иванова НАХД № 523/2020г. по описа на Районен съд –
Бургас, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред РС-Бургас е по реда на чл.
59-63 от ЗАНН и е
образувано по жалба на Д.П.С., в качеството му на законен представител и
управител на „O“ ЕООД, с БУЛСТАТ ****, с адрес на седалище и управление ***
срещу НП № 65/27.01.2020г., издадено от Директор на РДГ Бургас, с което на
основание чл. 275
ал.1, т.2 от ЗГ и чл.270 от ЗГ на „O“ ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 200 лева за нарушение на чл.14а, ал.1, т. 2 от Наредба №
1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.
Във въззивната жалба се излагат
основания за материална незаконосъобразност на наказателното постановление и се
претендира цялостната му отмяна или налагане на наказание в минималния размер.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован се явява. Поддържа жалбата.
За административнонаказващия орган се
явява юрк.Стоянова. Оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от
заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е
допустима.
Районен съд -Бургас, след като анализира събраните по делото доказателства и
съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.01.2020г. била извършена проверка
от служители на РДГ Бургас в гр.Българово, в хода на която било установено, че
дружеството жалбоподател като собственик на обект по чл.206 от ЗГ за постъпила,
преработена и експедирана дървесина изградил система за постоянно
видеонаблюдение в обекта, която не осигурява непрекъснат запис на изображенията,
като липсват записи за периода от 23.12.2019г. до 02.01.2020г., като е подаден
СМС на 23.12.2019г. за функционираща система за видеонаблюдение.
За установеното гл.специалист горски
инспектор Я.Л. съставил на 17.01.2020г. АУАН серия ЖОО бл.№ 102677 в
присъствието на управителя на фирмата жалбоподател.
Актът бил изготвен в присъствието
на свидетеля по установяване на
нарушението- Л.Б.Б.-***.
При връчване на акта, Д.С. го разписал без
възражения.
Административнонаказващият орган издал
въз основа на съставения АУАН обжалваното в настоящото производство НП, с което
на основание чл. 275 ал.1,
т.2 от ЗГ и чл.270 от ЗГ на „O“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на
200 лева за нарушение на чл.14а, ал.1, т.2 от Наредба № 1/30.01.2012г. за
контрола и опазването на горските територии.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена с оглед събраните по делото гласни доказателства –показания
на актосъставителя –св. Я.Л.,св.Л.Б., както и от приложените писмени
доказателства АУАН серия ЖОО с бл. № 102677/17.01.2020г., НП № 65/27.01.2020г.
Въз основа на приетите факти по делото съдът прави следните правни
изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган –
Директор РДГ Бургас, оправомощен със Заповед РД
49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните на основание чл.275,
ал.1,т.2 от ЗГ.
Актът за
установяване на административно нарушение е съставен от компетентно лице –
главен специалист горски инспектор, компетентен да съставя АУАН за нарушения ЗГ, видно от разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от
същия закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока
по чл. 34 от ЗАНН,
а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съгласно разпоредбата на чл. 206, ал.
1, т. 3 от ЗГ "Собствениците и ползвателите на обекти, в които
постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, са длъжни да изградят
и да поддържат система за постоянно видеонаблюдение на обекта, както и да
предоставят достъп до информацията. " По делото няма спор, че дружеството
е собственик/ползвател на обекта. След като чл. 206, ал.
1, т. 3 от ЗГ вменява задължение на собствениците и
ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се
експедира дървесина, да изградят и да поддържат система за постоянно видеонаблюдение
на обекта, следва, че АНО правилно е приложил закона. Какви са причините да
няма постоянни записи, от които да се проконтролира влизането и излизането на
дървесина от обекта, е без значение. Дружеството обаче, което има отношение към
обекта, е длъжно по всяко едно време да извършва проверка на системата и ако
установи, че има проблем, да сезира фирмата, с която има договор, за да изпълни
изискванията на закона. Съгласно чл. 14а, ал. 1, т. 2 от Наредбата, в
актуалната към датата на нарушението редакция задължението на собственика/
ползвателя на обекта е "да осигурява непрекъснати записи на изображенията,
датата и часа, с възможност за последващо разглеждане на записите, като
съхранява данните за последните 30 дни". В случая това задължение не е
било изпълнено и законодателят е вменил административнонаказателната
отговорност на собственика/ ползвателя, поради което сторените възражения се
явяват защитна теза, но са необосновани и не почиват на изискванията на закона.
Съгласно
разпоредбата на чл.270 от ЗГ за други нарушения
на този закон, извън посочените в чл.256 до чл.269 от ЗГ, и на подзаконовите
актове по прилагането му наказанието е глоба от 50 до 500 лв., съответно
имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв., ако не е предвидено по-тежко
наказание. В настоящия случай нарушението е категорично установено
и не се оспорва от жалбоподателя. Налице е безвиновна обективна отговорност, тъй като се касае до юридическо
лице. При определяне размера на имуществената санкция
административнонаказващият орган е съобразил обществената опасност на деянието
и е счел, че наложеното административно наказание следва да бъде около
минималния предвиден в закона размер. По мнение на съда наложеното наказание е
определено справедливо, съобразно установените фактически положения и продължителността
на периода, в който е извършено нарушението, като по този начин ще бъдат постигнати целите
на закона, посочени в чл. 12 от ЗАНН.
Извършеното от жалбоподателя административно нарушение не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Нарушението е
формално, на просто извършване, тъй като за съставомерността му не е необходимо
от него да са произтекли вредни последици. Поради това липсата на установени
вредни последици от нарушението или незначителността на такива вредни последици
не може да обоснове извод за неговата маловажност. От друга страна, по делото
не са установени такива смекчаващи отговорността на жалбоподателя
обстоятелства, нито са ангажирани такива доказателства, които по своя характер, вид и брой да обосноват у съда
извод, че извършеното от него нарушение представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от този вид.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 65/27.01.2020г., издадено
от Директор на РДГ Бургас, с което на основание чл. 275 ал.1, т.2 от ЗГ и чл.270 от ЗГ на „O“ ЕООД, с БУЛСТАТ ****, е наложена имуществена санкция
в размер на 200 лева за нарушение на чл.14а, ал.1, т. 2 от Наредба №
1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.
Решението може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред Бургаския административен съд в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с ориинала: Г.Ст.