Решение по дело №660/2019 на Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 476

гр. Перник  16.12.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Окръжен съд- Перник, гражданска колегия, в публичното заседание на 14 декември през две хиляди и деветнадесета  година в състав :

 

 Председател: Методи Величков

Членове : Роман Николов

Антон Игнатов

 

при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Игнатов гр. дело № 660 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

С решение № 774/18.07.2019 г., постановено по гр.д. № 6803/2018г. по описа на Районен съд- Перник, са отхвърлени предявените по реда на чл. 415 ГПК обективно кумулативно съединени искове от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А“, действащо чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14, против В.Б.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 906.75 лева, представляваща неизплатена усвоена част от кредитен лимит по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – ***, ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 25.07.2018 г., до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 90.01 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.10.2017г. до 07.12.2017 г. и сумата в размер на 53.36 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 07.12.2017 г. до 06.07.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3826/26.07.2018 г. по гр.д. № 5151/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник.

„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А“, действащо чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ КЧТ, е обжалвало изцяло решението. В жалбата се поддържа, че в противоречие със закона съдът е приел, че клаузата уговаряща дължимото възнаграждение по сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е недействително поради противоречие с императивните правни норми на чл. 10а от ЗПК във вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В.Б.Д. е изразила становище, че решението следва да бъде потвърдено.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред районния съд е предявен установителен иск по чл.415, вр. чл.124 ГПК.

Ищецът „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А“, действащо чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ КЧТ, e поискал да се признае за установено че ответницата дължи сумата от в размер на 906.75 лева, представляваща неизплатена усвоена част от кредитен лимит по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – ***, ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 25.07.2018 г., до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 90.01 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.10.2017г. до 07.12.2017 г. и сумата в размер на 53.36 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 07.12.2017 г. до 06.07.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3826/26.07.2018 г. по гр.д. № 5151/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник.

Ответницата е оспорила иска. Твърди, че нее получавала картата, а такава е доставена на друго лице, по времето, когато е била в чужбина.

Установява се от събраните в производството пред районния съд доказателства, че между страните е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – *** Страните по спора са встъпили в облигационно правоотношение, по силата на което ищцовото дружество е предоставило паричен заем на ответника в размер на 2000 лева при условия и срок за погасяване описани в съглашението между тях. Съгласно чл.12 от договора дружеството може да предостави на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит от 10000 лева, като заемодателят се е задължил да издаде и достави картата след проучване на изпълнението на задължението по отпуснатия кредит.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като относно правилността му на основание чл. чл. 269 ГПК, въззивният съд е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Спорният по делото въпрос се свежда до това дали картата е доставена на кредитополучателя. Ищецът поддържа, че изпълнението на задължението на страната за предаване на платежния инструмент се установява от представена по делото товарителница. Ведно с исковата молба са представени два броя товарителници, като ищецът не е конкретизирал на кой от двамата документа основава предаването на издадена от дружеството кредитна карта по процесния договор. Намиращата се на лист 26 от делото товарителница № *** удостоверява, че на В.Б.Д. е изпратена пощенска пратка, съдържаща „документи“, като пратката е доставена на 12.02.2016 г. на лице с фамилно име Д.. По делото е представена и товарителница № ***, съгласно която въззиваемата е получила „покана за предсрочна изискуемост“ на 20.12.2017 г. От изложеното следва, че ищцовото дружество не е ангажирало доказателства, от които по несъмнен начин да се установява, че В.Б.Д. е получила издадена от заемодателя по сключения договор за кредит кредитна карта. Товарителница № *** удостоверява, че на длъжника са изпратени „документи“, но какви точно документи са изпратени не би могло да бъде установено, още по – малко платежният инструмент, за който се твърди, че е издаден и предаден на насрещната страна по договора, е индивидуализиран по какъвто и да е начин.

В горния смисъл съдът изцяло поддържа мотивите, изложени от първоинстанционния съд. Във въззивната жалба въззивникът твърди, че, макар и да не е направено категорично изявление от негова страна на първа инстанция, районният съд е следвало да допусне изслушване на съдебно- графологична експертиза, която да даде отговор дали подписът, положен върху товарителницана е на ответницата, въззиваемата в настоящото производство. С въззивната жалба е направено изрично искане в тази насока. Съдът не е допуснал изслушване на такава експертиза. За да се докаже връчването на въпросната кредитна карта PLUS – ***, на първо място е следвало да се докаже нейното изпращане от въззивника. Както бе отбелязано по- горе, а това е установено и от районния съд, на В.Б.Д. е изпратена пощенска пратка, като е отбелязано, че същата съдържа „документи“. След като, с оглед разпределението на доказателствената тежест, дадено от районния съд, ищецът, въззивник в настоящото производство не е доказал по категоричен начин, че в документите се съдържа кредитната карта, безпредметно се явява установяването на авторството на подписа върху товарителницата.

Предвид горното, съдът намира, че първоинстанционният съд отхвърляйки иска е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 774/18.07.2019 г., постановено по гр.д. № 6803/2018г. по описа на Районен съд- Перник.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ: