Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

гр. Пазарджик, 17.05.2019г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и пети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

При секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №4571/2017г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 4000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на нараняване от безстопанствено куче. Претендира се нараняването да е настъпило поради неизпълнение от ответника Община Белово на задължението по чл.35, т.4 и чл.70 ЗВМД (отм.) вр. §3, т.1 ПЗР на ЗВМД да организира и обезпечава улавянето на скитащи кучета на територията си и да настанява безстопанствените животни в изолатори. Претендира се и заплащане на законна лихва за забава от момента на увреждане до плащането.

Ищцата Й.К.С. твърди, че на 16.10.2017г. около 17,30ч. в гр.Б., на ул. „Т.“ пред №… е била нападната от безстопанствено куче, повален на земята и хапана от него. При това получила множество рани, кръвонасядания и охлузвания по тялото и крайниците. От тогава изпитвала постоянна тревожност и страх, че станалото може да се повтори. Страхувала се да излиза сама навън. Твърди, че отговорността за вредите е на ответника Община Б., комуто е възложено задължение по Закона за защита на животните да предприеме мерки за ограничаване на популацията на безстопанствените кучета. Претендира обезщетение в посочения размер, ведно с лихва за забава, както и съдебни разноски за делото.

Ответникът Община Б. не е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание негов представител оспорва иска като отрича наличието на противоправно поведение и причинна връзка между нападението от скитащо куче с настъпването на вредите.

Съдът като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото намира от фактическа и от правна страна следното:

За основателността на главния иск ищцата следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че в причинна връзка с нападение от безстопанствено скитащо куче, по отношение на което ответникът не е предприел мерките по чл.35, т.4 и чл.70 ЗВМД (отм.) вр. §3, т.1 ПЗР на ЗВМД и чл.41 ЗЗЖ, е претърпяла неимуществени вреди.

При установяване на горното ответникът следва да докаже, че е предприел и то с дължимата грижа, необходимите по закон действия да организира и обезпечава улавянето на скитащи кучета на територията си и да настанява безстопанствените животни в изолатори.

За основателността на иска за заплащане на мораторно обезщетение ищцата следва да установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

При така разпределената доказателствена тежест съдът намира иска за основателен.

От показанията на свидетелите Г. Й. и И. И. и от представеното съдебномедицинско удостоверение се установява, че на 16.10.2017г. в гр.Б., кв. М. Б. ищцата Й.С. е нападната от скитащо безстопанствено куче, хапана и повалена на земята от него. Свидетелите са категорични, че кучето не е било маркирано и няма собственик. Нападението е станало през деня, докато пострадалата, нейната дъщеря и внучката й в напреднала бременност се разхождали по улица „Тракия“ в същото населено място. Нападнатата била спасена от живеещият наблизо св.И., който чул писъците на жените и с дърво започнал да удря кучето, докато то оставило жертвата и избягало. След това ищцата била закарана в болнично заведение за оказване на спешна медицинска помощ.  

Видно от СМУ, при освидетелстването на ищцата два дни след инцидента по тялото и крайниците й са открити разкъсно-контузни рани и кръвонасядания, които според съдебния лекар добре отговарят да са причинени при ухапване от куче.

Пасивно легитимиран да отговаря за причиняването на вредите е ответната община, на чиято територия е станало нападението. Отговорността на общината следва от възложени със закон задължения - чл.35, ал.4 ЗВМД (отм.), вр. с §3, т. 1 от действащия ЗВМД, да организира настаняването на скитащите кучета в изолатори, чрез кмета като изпълнителен орган на общината. В ЗЗЖ, глава пета "Безстопанствени животни" също са предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като целта на закона е подобни кучета да не скитат свободно в населените места, понеже са заплаха за живота и здравето на хората. В изпълнение на тези разпоредби законът предвижда, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор безстопанствените кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти (чл. 47, ал.1 ЗЗЖ). Съгласно § 5 от ПЗР на ЗЗЖ в 3 - годишен срок от влизането в сила на закона (продължен с § 17 от ЗИДЗЗЖ - ДВ, бр. 92/2011 г. до 31.12.2015 г.), общинските съвети и кметовете на общини осигуряват настаняването на безстопанствените животни в приютите по чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ. Същевременно, в чл. 47, ал.3, изр. 2 ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки същите следва да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на тези мерки (дали чрез настаняване в изолатор или чрез връщане по места). При бездействие на общинските органи и служебни лица отговорността на общината се ангажира по чл.49 ЗЗД като възложител на работата, предприета в изпълнение на установените със закона задължения.

Въпреки изричните указания на съда, че ответникът по иска трябва да докаже възраженията си за изпълнение на нормативните задължения по ограничаване и контрол на популацията на безстопанствените кучета, той не е направил това. С представената от него програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Б. 2017г. - 2021г. не се установява изпълнението на задълженията по горепосочените законови разпоредби, нито предприемането на конкретни действия по изпълнението на мерките по програмата. По делото не са събрани никакви доказателства, че общината е започнала да изпълнява предвидените от самата нея мерки. Представеното писмо за възлагане улавянето на скитащи кучета е с дата 23.01.2019г. и касае период след процесното кучешко нападение.

На основание чл.52 ЗЗД съдът следва да определи размера на обезщетението по справедливост. Справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Размерът на обезщетението се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания - продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие.

Видно от заключението на СМУ, получените наранявания са причинили на ищцата разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 НК. От показанията на св.Й. и св.И. е видно, че по време на нападението ищцата е изпитвала силен страх не само за себе си, но и за състоянието на бременната си внучка и на плода й. След инцидента тя е била в тежко физическо и психическо състояние, оплаквала се от силни болки. Все още изпитвала страх да излиза сама навън.  Изпадала тревожност при всяко минаване на куче. Винаги носила тояга със себе си.

 Съобразявайки така установените факти относно вида на получените увреждания и свързаните с тях страдания, на основание чл.52 ЗЗД съдът приема, че справедливия размер за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди от е 4000лв.

Съдът формира извод за наличие на главен дълг, за чието плащане ответниците не са представени доказателства. На основание чл.84, ал.3 ГПК ответниците дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от момента на увреждането – 16.10.2017г.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати съдебните разноски на ищцата. Същата е представила доказателства за направени разноски в размер на 1010лв., от които 160лв. внесена държавна такса и 850лв. заплатено адвокатско възнаграждение на един адвокат.

         По изложените съображения съдът        

 

                                    Р       Е       Ш     И  :

 

ОСЪЖДА ответника Община Б. да заплати на ищцата Й.К.С., ЕГН ********** на основание чл.49 ЗЗД сумата от 4000 /четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на нараняване от безстопанствено куче, настъпили 16.10.2017г. в гр.Б., кв. М. Б., ведно със законната лихва за забава от момента на увреждане до плащането, както и 1010лв. съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

                                              

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: