Присъда по дело №2542/2024 на Районен съд - Бургас

Mотиви към Присъда № 176/25.10.2024 г. по НЧХД № 2542/2024 г. по описа
на Районен съд - Бургас, LI наказателен състав

Производството е образувано по тъжба на П...К...П...., ЕГН **********, против
подсъдимата С....Я....А....., ЕГН **********, за това, че в периода на зимната ваканция
на 2023 г., от 23.12.2023 г. до 27.12.2023 г., не е изпълнила Решение № 28/06.01.2017 г.,
постановено по гр. д. № 5088/2016 г., по описа на Районен съд - Бургас, в сила от
01.12.2017 г., относно лични контакти на П...К...П...., ЕГН **********, с детето В.П.П.,
родена на .......... г. - престъпление по чл. 182, ал. 2, от НК.
В съдебно заседание тъжителят се явява лично и се представлява от повереника
адв. Ж...Н.... от БАК, който поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда.
Защитникът на подсъдимата адв. Н...Б... от БАК оспорва съставомерността на
престъплението от обективна и субективна страна, като моли за постановяване на
оправдателна присъда.
Подсъдимата С....А.... не се признава за виновна и в последната си дума моли да
бъде оправдана.
Районен съд - Бургас, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата С....Я....А..... е родена на ..........................................., работи, с ЕГН
**********.
Подсъдимата С....А.... и частният тъжител П...П.... са родители на В.П.П., родена
на .......... г.
С Решение № 28/06.01.2017 г., постановено по гр. дело № 5088/2016 г., Районен
съд - Бургас постановил режим на лични отношения на бащата П...П.... с детето В.П.,
както следва: всяка първа и трета събота и неделя на месеца, с преспиване от 08:00 ч.
на съботния ден до 20:00 ч. в неделния ден; един месец през лятото, който не съвпада с
платения годишен отпуск на майката, като взема детето от дома на майката в 09:00
часа на първия ден и го връща отново там в 18:00 часа на последния ден; по време на
официално обявените Новогодишни празници в четна календарна година, като взема
детето от дома на майката в 09:00 часа на първия ден и го връща отново там в 18:00
часа на последния ден; по време на официално обявените Великденски празници в
нечетна календарна година, като взема детето от дома на майката в 09:00 часа на
първия ден и го връща отново там в 18:00 часа на последния ден; в деня следващ
рождения ден на детето от 10:00 часа до 18:00 часа, при съобразяване на училищната
му ангажираност, след достигането на възрастта; след достигането на училищна
възраст-всяка четна година през пролетната ученическа ваканция и всяка нечетна
година през зимната ученическа ваканция, като взема детето от дома на майката в
09:00 часа на първия ден и го връща отново там в 18:00 часа на последния ден.
Местоживеенето на детето В.. било определено в дома на майка му.
Страните по настоящото дело са разделени и са във влошени лични отношения,
като по молба на тъжителя П. има образувано изпълнително дело № 502/2018 г. по
описа на ДСИ - Бургас за осъществяване на режим на лични отношения с детето.
От представения по делото протокол на л. 51 се установява, че същият е
съставен от ДСИ на 22.12.2023 г. по ИД № 502/2018 г. по описа на СИС при РС -
Бургас, като на 21.12.2023 г. ДСИ се е свързал по телефона с подсъдимата, която му
заявила, че няма задължение да предава детето на тъжителя за периода от 23.12.2023 г.
1

до 02.01.2024 г., тъй като тогава няма зимна ваканция, а същата се явява коледна
такава. След проведен повторен телефонен разговор на 22.12.2023 г., подсъдимата се
съгласила да предаде детето на тъжителя, но само за дните от 28.12.2023 г. до
02.01.2024 г. ДСИ уведомил тъжителя за предложения от майката вариант за лични
отношения с детето, като последният се съгласил да вземе детето за посочения от
майката период, но изразил несъгласие с тезата на подсъдимата, че този период не се
явява зимна ваканция.
Повод за образуване на настоящото дело са твърденията на тъжителя П., че в
периода на зимната ваканция - от 23.12.2023 г. до 27.12.2023 г., подс. С....А.... не е
изпълнила решението на съда по гр. д. № 5088/2016 г., относно личните контакти с
дъщеря му В...
По делото не съществува спор относно това, че тъжителят не е ходил да взима
детето на 23.12.2023 г. от дома на подсъдимата.
Приетата за установена от съда фактическа обстановка се подкрепя от
събраните по делото писмени доказателства: тъжба, решение по гр. д. № 5088/2016 г.
на БРС, справки за адрес и трудови договори, удостоверения за адрес, протокол на
ДСИ от 22.12.2023 г. и решения на БОС.
Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници, както
поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна
присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
Съставът на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК включва от обективна
страна неизпълнение или осуетяване, по какъвто и да е начин изпълнението, на
съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични
контакти с дете. Самото престъпление включва две форми на изпълнително деяние -
неизпълнение на съдебно решение, което е формално престъпление и осуетяване на
изпълнение, което е резултатно и се изразява в създаване на обстановка, съпроводена
със спънки, за да не може да бъде изпълнено решението. Неизпълнението може да се
състои в непредаване на детето или във фактическо недопускане на съответния
правоимащ да осъществява лични контакти, докато осуетяването задължително трябва
да включва някакви обективни пречки, които да са създадени от родителя и то
целенасочено, за да не може другият да упражни правата си по съдебното решение. В
Тълкувателно решение № 22/20.04.1983 г. по н. д. № ...83, ОСНК, пък е дадено
задължително тълкуване на закона, съгласно което понятието "съдебно решение" по
смисъла на чл. 182, ал. 2 от НК е родово и включва всички подлежащи на изпълнение
съдебни актове, с които се разрешават въпросите относно упражняването на
родителските права и относно личните контакти с деца.
Настоящият съдебен състав оправда подсъдимата по следните съображения.
На първо място, за процесния период - 23.12.2023 г. до 27.12.2023 г., няма
установен с влязъл в сила съдебен акт режим на лични отношение на бащата с детето.
От влязлото в сила решение по гр. д. № 5088/2016 г. на БРС се установява, че
режимът на лични отношения на бащата с детето е изчерпателно регламентиран и
следва да се спазва стриктно от страните. Разбира се, че по тяхно взаимно съгласие и
добросъвестно поведение те могат да уговорят нещо в повече, когато е в интерес и на
2

детето. Съгласно решението режимът на лични отношения е всяка първа и трета
събота и неделя на месеца, с преспиване от 08:00 ч. на съботния ден до 20:00 ч. в
неделния ден; един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, като взема детето от дома на майката в 09:00 часа на първия ден и го връща
отново там в 18:00 часа на последния ден; по време на официално обявените
Новогодишни празници в четна календарна година, като взема детето от дома на
майката в 09:00 часа на първия ден и го връща отново там в 18:00 часа на последния
ден; по време на официално обявените Великденски празници в нечетна календарна
година, като взема детето от дома на майката в 09:00 часа на първия ден и го връща
отново там в 18:00 часа на последния ден; в деня следващ рождения ден на детето от
10:00 часа до 18:00 часа, при съобразяване на училищната му ангажираност, след
достигането на възрастта; след достигането на училищна възраст - всяка четна година
през пролетната ученическа ваканция и всяка нечетна година през зимната ученическа
ваканция, като взема детето от дома на майката в 09:00 часа на първия ден и го връща
отново там в 18:00 часа на последния ден.
По отношение на първия спорен момент, а именно режимът на лични
отношения на бащата с детето за Новогодишните празници, същият е разписан в
съдебния акт само за четна календарна година, т.е. само за календарните години, които
са кратни на две, като например 2020 г., 2022 г., 2024 г. и пр. пр. В конкретния случай
режимът ще се отнася за един бъдещ момент, който обаче е ирелевантен за настоящото
производство, тъй като 2023 година се явява нечетна. Тези лични контакти ще се
осъществят като бащата вземе детето от дома му в 09:00 часа на първия ден -
31.12.2024 г., и го върне при майката отново там в 18:00 часа на последния ден -
01.01.2025 г. Като по този начин ще се реализира и заложената в съдебното решение
житейска логика детето да посрещне новата година с другия родител.
По отношение на втория спорен момент - режимът на лични отношения на
бащата с детето през „зимната ученическа ваканция“, съдът намира следното.
Съгласно издадения от министъра на образованието и науката Правилник за
прилагане на Закона за народната просвета (отм.) от 1999 г., ваканциите (неучебното
време), които ползват учениците през учебната година, първоначално са били
„коледна“, „междусрочна“, „пролетна и/или великденска“ и „лятна“ (чл. 91, ал. 2 от
ППЗНП, вр. § 30 от ПЗР на Закона за предучилищното и училищното образование).
През 2011 г. е била добавена още една ваканция - „есенна“, а „междусрочната“ чисто
терминологично е била заменена със „зимна“, макар и през последните години да се
наблюдава, че практически МОН използва термина „междусрочна“ ваканция, вместо
„зимна“ такава. Според настоящия съдебен състав по правилно е да се говори за
„междусрочна“ ваканция, защото въведения в ППЗНП термин „зимна“ ваканция е
непрецизен и може да доведе до объркване на гражданите (какъвто пример е
настоящия спор, а и не са редки случаите на образувани дела по чл. 251 от ГПК за
тълкуване на влязло в сила съдебно решение). Страните могат да интерпретират по
различен начин термина „зимна“ ваканция, предвид на по - широкия смисъл вложен в
думата (общоизвестен факт е, че астрономичната зима е от месец декември до месец
март) и липсата на конкретика с използване на този израз. Независимо обаче как се е
наименовала ваканцията - „междусрочна“ или „зимна“, тя винаги е била период от
време между първия и втория учебен срок и винаги зимната (междусрочната)
ваканция е в основната си част през месец февруари на съответната година и не може
да се отъждествява с коледната такава, която включва дните през коледа и нова година.
След изтичане на зимната (междусрочната) ваканция, на следващия ден, започва
3

втория учебен срок на учениците.
По отношение на вече конкретните дни (периоди) всяка година ваканциите се
определят със заповед на министъра на образованието и науката (чл. 104 от ЗПУО).
Така например чисто хронологично през годините можем да проследим неучебните
дни на децата: през 2011/2012 г. есенната ваканция е била от 29.10.2011 г. до 01.11.2011
г., коледна от 24.12.2011 г. до 08.01.2012 г., зимната от 23.02.2012 г. до 26.02.2012 г., а
пролетна от 07.04.2012 г. до 16.04.2012 г. за 1-11 клас и от 12.04.2012 г. до 16.04.2012 г.
за 12 клас; през 2013/2014 г. есенната ваканция е била от 01.11.2013 г. до 03.11.2013 г.,
коледната от 24.12.2013 г. до 05.01.2014 г., зимната от 01.02.2014 г. до 04.02.2014 г., а
пролетната от 29.03.2014 г. до 06.04.2014 г.; през 2014/2015 г. есенната ваканция е била
от 31.10.2014 г. до 02.11.2014 г., коледната от 24.12.2014 г. до 04.01.2015 г., зимната от
31.01.2015 г. до 03.02.2015 г., а пролетната от 02.04.2015 г. до 13.04.2015 г.; през
2015/2016 г. есенната от 31.10.2015 г. до 02.11.2015 г., коледната от 24.12.2015 г. до
03.01.2016 г., зимната от 30.01.2016 г. до 07.02.2016 г., а пролетната за 1-11 клас от
02.04.2016 г. до 10.04.2016 г.; през 2016/2017 г. есенната от 29.10.2016 г. до 01.11.2016
г., коледната от 24.12.2016 г. до 04.01.2017 г., зимната от 04.02.2017 г. до 08.02.2017 г.
за учениците до 11 клас, 04.02.2017 г. - 06.02.2017 г. за ХІІ клас, а от 08.04.2017 г. до
17.04.2017 г. - пролетна за І - ХІ клас, от 13.04.2017 г. до 17.04.2017 г. - пролетна за ХІІ
клас; през 2017/2018 г. есенната от 01.11.2017 г. до 05.11.2017 г., коледна от 23.12.2017
г. до 02.01.2018 г., междусрочна от 03.02.2017 г. до 06.02.2018 г., а пролетната от
31.03.2018 г. до 09.04.2018 г.; през 2018/2019 г.: есенна от 01.11.2018 г. до 04.11.2018 г.,
коледна от 22.12.2018 г. до 02.01.2019 г., междусрочна 05.02.2019 г., пролетна от
30.03.2019 г. до 07.04.2019 г.; през 2019/2020 г. есенна от 01.11.2019 г. до 03.11.2019 г.,
коледна от 21.12.2019 г. до 05.01.2020 г., междусрочна 05.02.2020 г., пролетна от 17.04.2020
г. до 20.04.2020 г.; 2020/2021 г.: есенна от 30.10.2020 г. до 01.11.2020 г., коледна от 22.12.2020
г. до 03.01.2021 г., междусрочна 03.02.2021 г.; 2021/2022 г.: есенна от 30.10.2021 г. до
01.11.2021 г., коледна от 24.12.2021 г. до 03.01.2022 г., междусрочна 01.02.2022 г., пролетна
от 01.04.2022 г. до 10.04.2022 г.; 2022/2023 г.: есенна от 29.10.2022 г. до 01.11.2022 г., коледна
от 24.12.2022 г. до 02.01.2023 г., междусрочна 01.02.2023 г. до 05.02.2023 г., пролетна от
08.04.2023 г. до 17.04.2023 г.; 20...2024 г.: есенна от 28.10.2023 г. до 01.11.2023 г., коледна
от 23.12.2023 г. до 02.01.2024 г., междусрочна от 03.02.2024 г. до 05.02.2024 г.,
пролетна от 30.03.2024 г. до 07.04.2024 г. за I – XI клас, и от 05.04.2024 г. до 07.04.2024
г. за XII клас; 2024/2025 г.: есенна от 31.10.2024 г. до 03.11.2024 г., коледна от
21.12.2024 г. до 02.01.2025 г., междусрочна от 05.02.2025 г., и пролетна от 29.03.2025 г.
до 06.04.2025 г.
От изложено може да се заключи, че режимът на лични отношения на бащата с
детето включва само официално обявената със заповед на министъра на образованието
и науката “междусрочна” (“зимна”) ваканция на учениците за съответната година,
която е в края на месец януари и началото на месец февруари на съответната година,
но не и през коледната ваканция, която включва дните между коледа и нова година (в
края на декември и в началото на месец януари).
Освен с помощта на юридическото тълкуване на нормативната уредба, касаеща
ученическите ваканции в страната, до горния извод можем да достигнем и при
логическото тълкуване на решението. И това е така, защото ако приемем тезата на
частния тъжител, че зимната ваканция е през месец декември (включваща дните по
коледа и нова година), то излиза, че бащата ще има режим на лични контакти с детето
на всяка нова година - Новогодишните празници в четна календарна година и на всяка
нечетна година през зимната ученическа ваканция (коледа и нова година). Подобно
4

съждение обаче не може да бъде прието от настоящия съдебен състав, тъй като то
противоречи на вложения в решението смисъл и на логиката детето да бъде на
празниците както със своя баща, така и със своята майка.
На второ място и независимо от горното, по делото липсват доказателства
подсъдимата да е отказала да изпълни съдебното решение относно режима на лични
отношения на бащата с детето. От диспозитива на съдебното решение се установява,
че бащата е този, който следва да прояви активност - да взема и връща детето в дома
му при неговата майка. От представения протокол (л. 74) се установява, че на
21.12.2023 г. подсъдимата е заявила на ДСИ, че по силата на съдебното решение няма
задължение да предаде детето за периода 23.12.2023 г. до 02.01.2024 г. На следващия
ден - 22.12.2023 г., тя съобщила на ДСИ, че е съгласна бащата да го вземе в 09:00 ч. на
28.12.2023 г. до 18:00 ч. на 02.01.2024 г., като така и станало. По делото няма никакъв
спор, че за периода от 23.12.2023 г. до 27.12.2023 г. бащата не е ходил да взема детето
от дома на майката, ДСИ също не е осъществил контакт с подсъдимата по телефона
или да отиде до дома й, както и няма никакви данни майката в този период да е
манифестирала отказ да предаде детето, респ. да не е изпълнила съдебното решение. С
оглед това няма как съдът да приеме, че е налице неизпълнение на съдебно решение,
още повече, че за подсъдимата не е съществувало някакво конкретно задължение за
обезпечаване на личните контакти между детето и бащата, което тя да не е изпълнила.
Поради тези причини съдът счита, че от обективна страна, с поведението си,
подсъдимата не е осъществила състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК.
И на последно място, по мнение на съда, поведението на подсъдимата пак би
било несъставомерно и то от субективна страна, защото съставът на престъплението
по чл. 182, ал. 2 от НК изисква пряк умисъл. Това означава, че подсъдимата е следвало
да съзнава, че с поведението си неизпълнява съдебно решение относно лични
контакти, както и от волева страна да иска това неизпълняване, т.е. действията й да са
целенасочени и ръководени именно от този мотив. При осъществения телефонен
разговор с ДСИ на 21.12.2023 г. тя не е отказала да изпълни решението на съда, а се е
позовала на него и ясно е завила, че същото не я задължава да предаде детето на
бащата за посочения период и се е аргументирала защо. Нещо повече, макар и ясно да
е съзнавала, че няма уреден режим на лични отношение за въпросния период, тя се е
съгласила тъжителят да бъде с детето си за нова година.
В обобщение, съдът намира, че не е осъществен състава на престъплението, за
което е повдигнато обвинение, поради което и с присъдата си съдът оправда
подсъдимата.
По разноските:
Предвид крайния резултат по делото разноските следва да се възложат в тежест
на частния тъжител. Така мотивиран съдът осъди тъжителя да заплати в полза на
подсъдимата сумата от 1000 лв. - адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	176
Дата:	25 октомври 2024 г. (в сила от 12 ноември 2024 г.)
Съдия:	Андон Вълков Вълков

Дело:	20242120202542
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	21 юни 2024 г.

Присъда по дело №2542/2024 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите