РЕШЕНИЕ № 260211
Гр. Пловдив, 09.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, седми въззивен граждански състав, в публичното заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Христо Иванов
при секретаря
Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Иванов
въззивно гр. дело № 554 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от ГПК.
Производството е образувано по
въззивна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против
решение № №4664/06.12.2019г, постановено по гр.д. № 3987/2019 г., по описа на
Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен предявения от „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД против Й.А. за дължимостта на следните суми:
352,81 – главница; 293,36 лева –
такси и комисиони за допълнителни услуги; 48,34 лева – обезщетение за забава за
периода 24.11.2017 г. – 11.01.2019 г., по договор за потребителски кредит от
27.09.2016 г., сключен между А. и „Провидент Файненшъл България” ООД,
прехвърлени на 01.07.2017 г. с договор за цесия на „Изи Асет Мениджмънт” АД,
което от своя страна ги прехвърлило с приложение № 1 от 01.08.2018 г. към
рамков договор за цесия от 30.01.2017 г. на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
постъпване на заявлението в съда – 16.01.2019 г. до окончателното погасяване,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№ 730/2019 г. по описа на ПРС, IV гр. състав.
Във въззивната жалба са изложени
подробни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
решение и се иска неговата отмяна и постановяване на ново, което да уважи на
исковите претенции. Не са заявени доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна А..
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
РС Пловдив е сезиран с искова молба на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ********* против Й.Н.А., ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна
квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11, т.7, т.11 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД. Твърди се, че на
27.09.2016 г. между ответника и трето лице – кредитор „Провидент Файненшъл
България” ООД бил сключен договор за потребителски кредит № 2849239, при общи
условия и спазване на ЗПК, с предоставена сума от 500 лева, платима ведно с
договорна лихва, в срок до 23.11.2017 г. на 60 седмични вноски. На 01.07.2017
г. бил сключен договор за цесия, с който вземанията били прехвърлени на „Изи
Асет Мениджмънт” АД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
което от своя страна ги прехвърлило с приложение № 1 от 01.08.2018 г. към
рамков договор за цесия от 30.01.2017 г. на ищеца. Ответникът бил уведомен, а
следвало да се счита за такъв и с получаване на приложенията към ИМ в хода на
процеса. Сочи се, че поради липсата на погасяване, била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 577/21.01.2019 г. по ч.гр.д.№
730/2019 г. по описа на ПРС, IV гр. състав, за следните суми: 352,81 – главница; 293,36 лева – такси и комисиони за
допълнителни услуги; 48,34 лева –
обезщетение за забава за периода 24.11.2017 г. – 11.01.2019 г. /ведно с
договорна лихва, за която производството е прекратено и не е предмет на
разглеждане/, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от
предявяване на настоящите искове. Моли се за уважаването им, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението 16.01.2019 г. до
погасяването. Претендират се разноските в заповедното и настоящото
производство.
Ответникът не е подал писмен
отговор в срока по чл. 131 ГПК., но категорично отрича да е подписвал договор с
„Провидент Файненшъл България” ООД във
възражението по заповедното производство, като на тази база оспорва
претенциите.
С протоколно определение от 06.11.2019 г., на осн. чл.218 ГПК, на страната на ищеца е конституирано трето лице – помагач „АСВ” ЕАД, ЕИК
*********.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо
/постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита/. На следващо място съдът следва да извърши проверка досежно
правилността на обжалвания съдебен акт.
РС-Пловдив е събрал всички
доказателства, които имат значение за изясняване на правния спор.
Решението е правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от Пловдивски районен съд.
Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Не са
основателни възраженията на жалбоподателя относно невъзможността на ищеца в
първоинстанционното производство да представи договора за заем, тъй като
РС-Пловдив е указал на на ищцовата страна, че следва в условията на пълно и главно доказване да установи възникване на вземанията и техния
размер и съответно наличието на валидно правоотношение по процесния договор за
потребителски кредит № 2849239 от 27.09.2016
г., сключен с „Провидент Файненшъл България” ООД, както и прехвърлянето
на вземанията в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД, което ги е прехвърлило на
ищеца с твърдените договори и приложения. Освен това прави впечатление, че
въпреки, че във въззивната жалба се правят възражения за допуснати от
РС-Пловдив процесуални нарушения, то не са направени доказателствени искания,
включително и такива, касаещи предствяне на писмени документи или
каквото и да е доказателство за твърдяното облигационно правоотношение.
Ответникът
е оспорил вземането, като съотвтно първостепенният
съд с определението по чл. 140 ГПК ищецът е задължил да представи оригинала на
твърдения договор като изрично са му указани последиците при неизпълнение. След
като не е представен районният съд с оглед императивността на разпоредбата на
чл. 183 ГПК е изключил копието на договора от доказателствата. В този смисъл РС-Пловдив не е извърпил никакви процесуални нарушения още
повече такива, които да доведат до друг
различен резултат. От доказателствата не може по никакъв начин да се
установи възникване на твърдяното правоотношение между първоначалния кредитор и
ответника. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори и да не
беше изключено номера на копието на потребителския договор е с различен номер от
твърдения. Освен това и пред двете съдебни
инстанции не са ангажирани доказателства за прехвърляне именно на процесните
вземания, както и за наличие на договор за цесия между „Провидент Файненшъл
България” ООД и „Изи Асет Мениджмънт” АД от 01.07.2017 г.;
С оглед на гореизложеното първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено. Разнсоки не следва да бъдат присъждани при
този резултат, тъй като въззиваемата страна не е претендирала и не е направила такива.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата
на чл. 280, ал. 3 т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4664/06.12.2019г, постановено по гр.д. № 3987/2019 г., по описа на
Пловдивски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.