Решение по дело №542/2024 на Административен съд - Варна

 

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, във вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

 

Образувано е по жалба на Р. Ж. Р., [ЕГН] от гр. Варна, ж.к. „***“ № **, ет. *, чрез адв. Б. Б. против Заповед № 24-0819-000131/02.02.2024г. на Полицейски инспектор към ОДМВР - Варна, сектор Пътна полиция, с която на основание чл. 171, т. 1, б.„б“ от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на оспорващия до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Жалбоподателят релевира доводи за неправилност и незаконосъобразност на административния акт, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Счита се, че обжалваната заповед не е мотивирана, поради неизяснени факти и обстоятелства от значение за изясняване на случая. Твърди се, че е издаден Талон за извършване на медицинско изследване, въз основа на който жалбоподател е дал кръвна проба. Сочи се, че в тази хипотеза законът предвижда преимущество на резултатите от кръвната проба, пред този, установен с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, с фаб. № ARPL-0232, с проба № 963. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваната заповед. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

 

Ответникът - Полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. В писмено становище излага подробни съображения за правилност и законосъобразност на обжалваната заповед. Отправя искане за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на направените в производството разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност.

Административният съд - Варна, като обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на обжалваната заповед във връзка по смисъла на чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо правен интерес – адресат на акта; срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, който неблагоприятно засяга правната му сфера; в законоустановения срок – заповедта е връчена на адресата на 28.02.2024г. /саморъчно отбелязана от жалбоподателя на гърба на заповедта/, а жалбата е депозирана чрез сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Варна на 07.03.2024г., т.е. в 14-дневния срок, съгласно чл.149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Поради което жалбата се явява допустим. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административното производство по издаване на процесната заповед е инициирано служебно със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 1192025/02.02.2024г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, при осъществяване на контрол по спазване правилата за движение по пътищата. С акта проверяващите констатират, че на 02.02.2024г. в 06:24ч. в гр.Варна, по [улица]до бензиностанция Оазис в посока [улица]Р. Ж. Р. управлява собствения си лек автомобил Ауди А4 с рег. № [рег. номер] след употреба на алкохол, установена с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фаб. № ARPL-0232, проба № 963, като резултатът е 0,65‰. На водача е издаден Талон за медицинско изследване № 0155324/02.02.2024г. за МБАЛ „Света Анна“ – Варна. В същия е определено време от 45 мин, в които да се яви в болничното заведение. За нарушена е посочена правната норма на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

На основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и въз основа на издадения АУАН, полицейският инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна издава обжалваната в настоящото производство заповед, с която на Р. Ж. Р. прилага ПАМ - временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, за установената употреба на алкохол в обема на издишания от водача въздух 0,65‰.

С административната преписка е представен Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 108/02.02.2024г., издаден от М. И. Н. – химик в Специализирана химическа лаборатория за изследване на алкохол при МБАЛ „Света Анна“ – Варна, от чието съдържание се установява, че количеството алкохол в кръвта на Р. Р. е 0,54‰ /л. 10 от адм. преписка/.

От страна на процесуалния представител на жалбоподателя, в открито съдебно заседание, проведено на 15.05.2024г., е представено Писмо рег. № 819000-18956/28.03.2024г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна. Установява се, че е изискано повторно извършване на химичен анализ с Писмо рег. № 819000-15346/11.03.2024г. При извършване на повторно изследване на кръвната проба, дадена от Р. Р., е установено 0,43 ‰ алкохол в кръвта. Резултатите от повторното изследване са обективирани в Протокол от химическа експертиза № 247/14.03.2024г. по описа на МБАЛ „Света Анна“ – Варна.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“ и т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. С административната преписка е представена Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. /л. 7 от адм. преписка/, с която в т. 1.8 Директорът на ОДМВР- Варна предоставя правомощия на полицейските инспектори да прилагат принудителни административни мерки за цялата територия, обслужвана от ОДМВР – Варна. С оглед на тези установявания, настоящият състав на съда намира, че обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия и в законоустановената писмена форма, притежаваща необходимите реквизити, регламентирани с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК.

При осъществяване на задължителния контрол за законосъобразност на административния акт на основанията, регламентирани в чл. 146 от АПК, вменен на съда с разпоредбата на чл. 168 от АПК, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила.

По отношение спазване на материалния закон:

За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, се прилага ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Според чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Въз основа на тази разпоредба е приета Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/. Този подзаконов нормативен акт регламентира специална процедура относно начина за вземане на биологични проби и извършване на изследванията им – при извършване на проверка на място, контролният орган използва техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта /чл. 3, ал. 1, пред. първо/; при установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 ‰, контролният орган издава талон за извършване на изследване /чл. 3, ал. 3/. Строго регламентирано е кои лица могат да извършват изследването /чл. 12/, фиксирани са сроковете за даване на проба /чл. 15, ал. 5, вр. с чл. 6, ал. 6, предл. второ/, както и изрично са посочени лабораториите, които са лицензирани да правят изследвания на такива проби /чл. 20/. В настоящия случай, на 02.02.2024г. при извършена проверка на място, контролните органи с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фаб. № ARPL-0232, проба № 963, е установен резултат 0,65‰. Спазен е редът за установяване употребата на алкохол в кръвта, съгласно чл. 4, ал. 1 . Въпреки това обаче предвид констатираното количество на алкохол в кръвта над 0,5 ‰, контролните органи, при спазване на вменените им с чл. 3, ал. 2 от Наредба задължения, са издали Талон за извършване на медицинско изследване, резултатите от което са обективирани в Протокол № 108/02.02.2024г. Установеното количество на алкохол в кръвта е 0,54‰, което е отново над законово определения минимум 0,5‰. Съгласно чл. 6, ал. 10 от Наредбата, концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Въпреки извършеното изследване от лицензираната лаборатория и от лице, имащо право да изследва взетите проби, жалбоподателят е пожелал реализирането на повторен химичен анализ на дадената от него кръвна проба с Писмо рег. № 819000-15346/11.03.2024г. Категоричното установяване употребата на алкохол в кръвта на водача на МПС е от значение за ангажиране на неговата административнонаказателна, съответно наказателна отговорност. В случая, обжалваната заповед има за предмет не ангажиране на наказателната, респективно администартивнонаказателната отговорност на водача, а прилагане на принудителна административна мярка, чиито цели са различни от тези на административните наказания или тези по НК. Принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях, по арг. от чл. 22 от ЗАНН. Тоест ПАМ има превантивна, преустановителна и възстановителна цел. Следователно ПАМ не е насочена към личността на дееца – да санкционира неговото неправомерно поведение, а е насочена към правните последици от неправомерно поведение, като за прилагането  административният орган не е обвързан с ограничението на правото ne bis in idem. Именно въз основа на общата правна норма, регламентирана в чл. 22 от ЗАНН, в Глава VI на ЗДвП са предвидени принудителни административни мерки, сред които и тези по чл. 171 от ЗДвП – за осигуряването безопасността по пътищата и преустановяване на административните нарушения. При прилагането на ПАМ, от една страна стои засягането на придобитите от водача на МПС права, а от друга – осигуряване безопасността по пътищата, която е пряко свързана със защитата на живота и здравето на участниците в движението. На тази плоскост интензитетът на засягане правата на водача на МПС не е по-силен и не може да преодолее високата степен на защита, от която се нуждаят посочените обществени интереси. Поради тази причина осигуряването безопасността на пътищата следва да е бързо, пълноценно и ефективно. В този смисъл, при наличие на установена по надлежния ред при проверка на място, а в конкретния случай и извършен химичен анализ на дадената кръвна проба, концентрация на алкохол в кръвта над 0,5‰ от водач на МПС, контролният орган следва да действа в условията на обвързана компетентност и непосредствено след установяване на обстоятелството, за което се съставя АУАН, да пристъпи към издаване на ЗППАМ. От гледна точка на обществения интерес би било необосновано да се отлага във времето прилагането на ПАМ по ЗДвП до изчакване резултатите проведените повторни химични анализи. Противното би означавало след установената употреба на алкохол чрез техническо средство и химичен анализ, на водача да бъде позволено да продължи да управлява МПС, което поставя в риск както него, така и другите участници в движението по пътищата. Поради тази причина двете производства – по прилагане на ПАМ и по ангажиране на административнонаказателната отговорност, съответно наказателната отговорност, не следва да протичат по идентичен начин по отношение на фактите.

Медицинското изследване е от съществено значение за преценка относно наличие на нарушение/престъпление от обективна и субективна страна. За тази цел законодателят е предвидил редица възможности за оспорване и подлагане на нова преценка на дадената кръвна проба. С разпоредбата на чл. 27 от Наредбата е уредена възможността на административнонаказващия орган да поиска в определен срок повторно изследване на пробата /ал. 1/, в седемдневен срок от връчване на наказателното постановление санкционираното лице може също да поиска за своя сметка повторно извършване на химичния анализ /ал. 2/, както и при отчетена разлика между първото и повторното изследване, два пъти по-голяма от посочената в чл. 22, ал. 2, от органа по производството се възлага изследване на контролната проба в друга лаборатория, което се извършва от трима специалисти. В този случай транспортирането на пробата се осигурява от структурата, в която работи контролният орган, назначил изследването /ал. 3/. Прилагането само на тези възможности би могло да отнеме месеци и дори години – време, след което се обезсмисля прилагането на ПАМ по ЗДвП. В настоящия случай, именно поради изчерпване на тази възможност, от която жалбоподателят се е възползвал, видно от Писмо с рег. № 819000-18956/28.03.2024г., вземането под внимание на посочения резултат от извършения повторен химичен анализ на по-късен етап – едва на 21.03.2024г. би било в несъответствие с преследваните от закона цели, които както стана ясно при прилагането на ПАМ са различни от тези при реализиране административнонаказателната отговорност на водача на МПС. Ето защо, съдът намира, че при прилагането на ПАМ правилно е приложен материалния закон и в съответствие с преследваните от закона цели.

При този изход на правния спор, своевременно предявената претенция за присъждане на разноски от страна на ответника се явява основателна. В случая е приложима разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, съгласно която при отхвърляне на оспорването, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително и юрисконсултско възнаграждение, определено по чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лева, а по административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лева. В случая делото е без материален интерес, поради което съдът намира, че в тежест на жалбоподателя следва да се възложи сумата в размер на 100лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Предвид Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010г. по тъл. д. № 5/2009г. по описа на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура е издателят на обжалвания административен акт, а именно ОДМВР – Варна.

Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Ж. Р., [ЕГН], от гр. ***, ж.к. „***“ № **, ет. * против Заповед № 24-0819-000131/02.02.2024г. на Полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Варна, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на оспорващия до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Р. Ж. Р., [ЕГН], от гр. ***, ж.к. „***“ № **, ет. *, да заплати на ОДМВР – Варна сумата от 100лв. /сто/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата.