МОТИВИ към присъда №……/18.04.2018г. постановена по НОХд №157/2018г.
по описа на БСлРС
Районна прокуратура гр.Б.С. е повдигнала обвинение против
Д.Е.Р. ***,
за това че на 06.07.2017г. в землището на с.Б., обл.В. без
редовно писмено позволително е извозил 1,5 куб.м. дървен материал от горския
фонд, на стойност 67,50 лв. - престъпление по чл.235, ал.1 от НК и за това, че на 06.07.2017г. в землището на с .Б., обл.В. по непредпазливост е запалил имущество
със значителна стойност – земеделски масив, засят с пшеница, с площ 290 дка,
собственост на „Виялишки- 90”ООД, гр.Б.С., на стойност 52 780,00 лв.,
следствие на което е изгоряла пшеница с площ 52 дка, с което са причинени
реални щети в размер на 9 464,00 лв., земеделски масив, засят с пшеница, с площ
181 дка, собственост на Е.И.П. и Б.К.Я.,***, с което са причинени реални щети в
размер на 7 280,00 лв. и лек автомобил „Хюндай Акцент“ с регистрационен
номер ВР 61 07 АК, собственост на наследницата на П.Х.Т., бивша жителка на гр.В.,
на стойност 800,00 лв., следствие на което лекият автомобил е изгорял, като са
последвали значителни вреди – причинени реални щети в общ размер на
17 544,00 лв. - престъпление по чл.331, ал.3 вр. ал.1 вр.
чл.330, ал.1 от НК.
Делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ, чл.370 и
следващи от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция.
Участващия в делото прокурор поддържа обвинението, така
както е внесено с обвинителния акт. Поддържа в пледоарията си по същество, че
на подсъдимия следва да се наложи наказание Лишаване от свобода под средния
размер, което да се отложи с изпитателен срок.
На основание чл.371, т.2 НПК подсъдимия призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи
да не се събират доказателства за тези факти.
По делото е предявен гражданск иск срещу подсъдимия само
от пострадалия Е.И.П. за сумата от 7280.00 лева, представляващи имуществени
вреди в разултат от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане, който иск е
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес. На основание чл.80 и сл.
от НПК Е.П. бе конституиран като граждански ищец в процеса. На основание чл.74
и сл. от НПК Е.П. бе конституиран и като частен обвинител в процеса. Останалите
пострадали не са предявили граждански иск в настоящото производство.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
анализирани поотделно и в своята съвкупност,
намира за установено следното:
Свидетелят П.К.П.
*** и е управител на „Виялишки-90”ООД, гр. Б.С. със седалище и
адрес на управление гр. Б.С., обл. В. и предмет на дейност зърнопроизводство. През 2017 год. св. П. обработвал 9 000 дка земеделска земя, находяща се в
землището на с. Б., обл.В.. В местността
„Паметника“ в землището на с. Б., обл.В., свидетелят обработвал земеделски
масив - блок с площ 290 дка, който бил засял с пшеница.
Свидетелят Е.И.П. *** е и
регистриран като земеделски производител. През 2017 год. св. П.
обработвал 600 дка земеделска земя. В местността „Садините“ в землището на с. Б.,
обл. В. св. П. заедно със св. Б.К.Я. *** обработвали земеделски масив- блок с
площ 181 дка, засят с пшеница, от които 95 дка са собственост на св. П. и 86
дка са собственост на св. Я..
Подсъдимият Д.Е.Р. ***. На
06.07.2017 год. той се уговорил със св. П.Б.И. *** да отидат за дърва в гора,
находяща се между с.Б., обл. В. и с.К., обл. В.. Подсъдимият Р. и св.И.
потеглили с лек автомобил „Хюндай
Акцент“, с регистрационен номер ВР 61 07 АК, с номер на рама KMHVA31NPSU029085, управляван от Р.. Този
автомобил св. И. купил няколко дни преди
06.07.2017 год. от лицето „Миро“
от с. Соколаре, обл. В. за сумата от 250,00 лв.
Лекият автомобил е собственост на наследницата на П.Х.Т., б.ж. на гр. В. – М.П..
Заедно с тях, отделно с лек автомобил на подс.Р., тръгнали св. Т.Б.Т.и св. Б.С.П.,***, като автомобилът се управлявал от Тодоров. Стигайки в гората
между двете села подс.Р. нарязал дърва за огрев. Р. решил да изкара лекия автомобил „Хюндай Акцент“, с регистрационен номер ВР 61 07 АК, натоварен с 1,5 куб. м. дървен материал, за да потегли обратно по земен път
в посока с. Б., обл. В., извозвайки натоварения дървен материал, без да има
издадено надлежно разрешение за това. Подсъдимият Р. преминал с лекия автомобил
„Хюндай Акцент“ през неожънат житен блок с узряла пшеница, с
площ 290 дка, находящ се в местността
„Паметника“ в землището с.Б., обл.В., собственост на „Виялишки-90”
ООД гр.Б.С., когато на половината път колата угаснала и Р. видял, че лекият
автомобил гори, като огънят бил най-интензивен в долната му предна част. До
този пшеничен масив, в местността „Садините“ в землището на с.Б., обл.В. се
намирал и пшеничен масив от 181 дка, собственост на св. Е.И.П. и св. Б.К.Я.. Подсъдимият
Р. видял, че освен лекият автомобил „Хюндай
Акцент“, натоварен с дърва за огрев горят и насажденията от пшеница под автомобила. Подсъдимият Р. и свидетелите И., Тодоров и П.
извадили 2 – 3 шишета, пълни с вода,
както и дрехи и се опитали да потушят огъня, но не успели, след което, без да
сигнализират, се прибрали с другата кола в гр. Б.С.. По същото време св. Н.И.Д.-
служител в РУ- Б.С. бил в дома си, находащ се в с. Б., обл. В., когато при него
дошли свидетелите В.С.Д., М.Ц.Н. и М.С.Р., тримата от с. К., обл. В. и му съобщили за възникналия пожар. Веднага
св.Д. позвънил на национален телефон 112 и сигнализирал за пожара.
Пристигналите служители на РСПБЗН – Б.С. потушили огъня. Следствие на пожара
изгорели земеделски
култури – 52 декара
земеделска продукция от земеделския масив - 36,4 т. пшеница, собственост на „Виялишки-90” ООД, гр. Б.С. с управител П.К.П. ***, 40 декара от земеделския масив - 28 т. пшеница, собственост на Е.И.П.
*** и лек автомобил „Хюндай Акцент“ с регистрационен
номер ВР 61 07 АК, собственост на наследницата на П.Х.Т., б.ж. на гр. В..
От назначената и изготвена по досъдебното производство пожаротехническа
експертиза е видно, че пожарът е възникнал най-вероятно от прегряване на
изпускателните тръби, излизащи от двигателя на лек автомобил „Хюндай Акцент“, натоварен с около 1,5 куб. м. дърва за огрев и намиращ се
в житния масив. Като изпускателните тръби на автомобила са отдолу и са в
неприкосновен допир със стеблата в житния масив във восъчна зрялост. Пожарът се
е развил по пшениченото насаждение от масива и е обхванал лекия автомобил. При
ненавременната намеса на пожарната е имало опасност пожарът да се разпростре
върху целия житен масив, собственост на П.К.П. *** и целия житен масив,
собственост на Е.И.П. *** и Б.К.Я. ***, но не е имало опасност да се разпростре
върху други имоти, различни от запаленото имущество.
От назначената и изготвена по досъдебното производство съдебно-ценова
експертиза е видно, че стойността на имот – земеделски масив / блок / с площ
290 дка, в землището на с. Б., обл.В., собственост на „Виялишки- 90” ООД,
гр. Б.С. със собственик П.К.П. ***,
засаден с 203 т. пшеница е 52 780,00 лева. Стойността на 1,5 кубичен метър дърва за огрев /метровки/ е 67,50 лева. Стойността на имот – земеделски
масив / блок / с площ 181 дка, в землището на с. Б., обл.В., собственост на Е.И.П.
и Б.К.Я.,*** засаден с пшеница, а именно земеделските произведения / добив / -
126,7 т пшеница е 32 942,00 лева. Стойността на лек автомобил „Хюндай Акцент“ с регистрационен номер ВР 61 07 АК, собстеност на М.К.П. ***, наследница на П.Х.Т.,
б.ж. на гр. В. е 800,00 лв.
Стойността на реално причинените
вреди следствие на пожара е както следва:
На изгорелите 52 декара от имота,
собственост на „Виялишки- 90”ООД, гр. Б.С., засаден с пшеница е 9 464,00 лв.,
На изгорелите 40 декара от имот, собственост на Е.И.П. и Б.Я. с 28 т. Пшеница,
собственост на Е.П., е 7 280,00 лв.,
На изгорелият лек автомобил „Хюндай
Акцент“ с регистрационен номер ВР 61 07 АК е 800,00 лв.,
Или общата стойност на цялото изгорено имущество
е в размер на 17 544,00лв. Минималната работна заплата за
страната към момента на извършване на деянието е била 460,00 лв.
Съгласно
трайната съдебна практика, обективирана в Решение
№ 312/27.06.2008 год.
на ВКС, ІІІ н.о. и др.,
значителни имуществени вреди са тези,
равняващи се на 14 минимални работни заплати за страната към момента на извършване на деянието. В конкретния случай
причинените вреди са на стойност 17 544,00 лв., а минималната работна заплата
за страната е била в размер на 460,00 лв. към момента на извършване на деянието
и 14
МРЗ са били 6 440,00 лв., поради което в случая са
причинени значителни вреди и деянието на подс. Р. е квалифицирано по чл.331, ал.3 вр. ал.1 вр.чл.330, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия по непредпазливост
по смисъла на чл.11, ал.3 от НК. Подсъдимият Р. не е предвиждал настъпването на
обществено опасни последици от деянието си, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. Той е имал обективната и субективната възможност да предвиди
опасността от възникване на пожар в земеделските масиви, засяти с пшеница,
както и вредите, които ще бъдат причинени на собствениците на земеделската
продукция. Подсъдимият е бил длъжен да съобрази своето поведение с тази
опасност, но не е положил необходимото усилие - да не навлиза с лекия автомобил
през засятите с пшеница земеделски масиви, а по земните пътища край тях,
предвидени за придвижване на моторните превозни средства, тъй като лекия
автомобил не е предвиден за придвижване през земеделски насаждения и не е
обезопасен за това. По този начин с действията си, несъобразявайки поведението
си с установените нормативни изисквания, нормалните правила за безопасност и
нарушавайки установените житейски норми за отговорно поведение подсъдимия Р. е
осъществил състава на престъплението палеж по непредпазливост и в конкретния
случай не се касае за случайно деяние съгласно чл.15 от НК.
Анализирайки събраните в наказателното
производство писмени и гласни, както и назначените пожаро-техническа експертиза
и съдебно-ценова експертиза съдът намира, че от обективна страна подсъдимият Р.
е извършил две престъпления – едното е против стопанството по чл.235, ал.1 от НК за това, че на 06.07.2017г. в землището
на с.Б., обл.В. без редовно писмено позволително е извозил 1,5 куб.м. дървен
материал от горския фонд, на стойност 67,50 лв. , а другото е общоопасно
престъпление по чл.331, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.330, ал.1 от НК, като на
06.07.2017г. в землището на с .Б., обл.В. по непредпазливост е запалил имущество
със значителна стойност – земеделски масив, засят с пшеница, с площ 290 дка,
собственост на „Виялишки- 90”ООД, гр.Б.С., на стойност 52 780,00 лв.,
следствие на което е изгоряла пшеница с площ 52 дка, с което са причинени
реални щети в размер на 9 464,00 лв., земеделски масив, засят с пшеница, с площ
181 дка, собственост на Е.И.П. и Б.К.Я.,***, с което са причинени реални щети на Е.П. в размер на 7 280,00 лв. и лек автомобил „Хюндай Акцент“ с регистрационен
номер ВР 61 07 АК, собственост на наследницата на П.Х.Т., бивша жителка на гр.В.,
на стойност 800,00 лв., следствие на което лекият автомобил е изгорял, като са
последвали значителни вреди.
От субективна страна подсъдимият Р. при извършване на
престъплението против стопанството по чл.235, ал.1 от НК е действал при пряк
умисъл като е съзнавал обществено опасните последици на деянието, предвиждал е
тяхното настъпване и е целял това, а при извършване на общоопасното престъпление
по чл.331, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.330, ал.1 от НК е действал по непредпазливост.
При горните съображение съдът с присъдата си призна
подсъдимия Д.Е.Р. за виновен в две престъпления по чл.235, ал.1 от НК и по
чл.331, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.330, ал.1 НК, по които текстове му наложи наказания.
При определяне вида и размера на наказанието, което съдът
наложи на подс. Р. за престъплението по чл.235, ал.1 НК съдът се съобрази с
императивната норма чл.373, ал.2 НПК и определи такова при условията на чл.54,
ал.1 от НК, като му наложи наказание от 6 месеца лишаване от свобода, които
съгласно чл.58а от НК намали с 1/3 и постанови изтърпяването на 4 месеца
лишаване от свобода. Разпоредбата на този текст от НК кумулативно предвижда
освен наказание лишаване от свобода и глоба в размер от 1000.00 до
20 000.00 лева. Съдът му наложи глоба в размер на 1000.00 лева, като се
съобрази със смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като при
определяне на това наказание превес взеха смекчаващите вината обстоятелства, а
именно имотното и семейното му положение – безработен, живеещ на семейни начала
с три малолетни деца, чистото му съдебно минало, съдействието му на
разследващите органи за разкриване на обективната истина. Тези смекчаващи
вината обстоятелства се взеха предвид и при определяне размера на наказанието
лишаване от свобода. Съдът с присъдата си, на основание чл.235, ал.7 от НК,
присъди подсъдимия Р. да възстанови равностойността на изгорелите по данни от
съдебно-оценителната експертиза дърва за огрев в размер на 67.50 лева.
При определяне вида и размера на наказанието, което съдът
наложи на подс. Р. за престъплението по чл.331, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.330, ал.1
от НК съдът се съобрази с императивната норма чл.373, ал.2 НПК и определи
такова при условията на чл.54, ал.1 от НК, като му наложи наказание от 6 месеца
лишаване от свобода, които, съгласно чл.58а от НК намали с 1/3 и постанови
изтърпяването на 4 месеца лишаване от свобода. За да определи такова по вид и
размер накаказание съдът прие като смекчаващи вината обстоятелства имотното и
семейното му положение – безработен, живеещ на семейни начала с три малолетни
деца, чистото му съдебно минало, съдействието му на разследващите органи за
разкриване на обективната истина, а като отегчаващи такива обществената
опасност на престъплението и наложи такова при превес на смекчаващите вината
обстоятелства.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи едно общо,
най-тежко наказание между наложените по-горе в размер на 4 месеца лишаване от
свобода, като на основание чл.23, ал.3 от НК към така определеното общо,
най-тежко наказание присъедини наказанието глоба в размер на 1000.00 лева.
Съдът прие, че целите визирани в чл. 36 НК, а именно да
се поправи и възпита подсъдимия и в същото време да се въздейства
предупредително възпиращо по отношение на останалите членове на обществото,
могат да бъдат постигнати като така определеното наказание по отношение на
подсъдимия бъде отложено с изпитателен срок от три години, т.к. института на
чл.66, ал.1 НК е приложим в настоящия случай.
С присъдата си съдът отне в полза на държвата
вещественото доказателство – 1 брой регистрационна табела с № ВР 61 07 АК.
Веществените доказателства – свидетелство за регистрация част І и част ІІ в
оригинал на лек автомобил „Хюндай Акцент” с рег. № ВР 61 07 АК постанови да
следват делото.
С оглед изхода на делото съдът осъди подсъдимия Р. да
заплати на гражданския ищец Е.И.П. ***, ЕГН ********** сумата от 7280.00 лева,
представляваща имуществена вреда в резултат от престъплението, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на деянието по чл.331, ал.3 вр. ал.1
вр. чл.330, ал.1 от НК - 06.07.2017г. до окончателното й изплащане.
С присъдата си съдът осъди подсъдимия Р. да заплати в
полза на Държавата направените по делото разноски в размер на 129.97 лева за
експертизи и фотоалбум, които да преведе по сметка на ОД на МВР гр.В., а по
сметка на Районен съд – Б.С. сумата от 291.20 лева, представляваща държавна такса
върху размера на уважения граждански иск.
При тези мотиви съдът се произнесе с присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: