№ 3321
гр. Варна, 09.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100501875 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на ЛЮБ. Н. К., чрез пълномощник адв.
С.В. – ВАК срещу решение № 536 от 03.03.2022г., постановено по гр.д.№ 5752 по описа за 2021 г.
на Районен съд – Варна, изменено в частта за разноските с определение № 7021/28.06.2022г., с
което е отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивника срещу „Е.-С.“ ЕАД, ЕИК .......
иск с правно основание чл.124 ГПК за приемане за установено, че ЛЮБ. Н. К. не дължи на „„Е.-С.“
ЕАД сумата от 2060,36лв., представляваща начислена електроенергия за периода от 13.09.2015г.
до 09.07.2019г. за обект на потребление, находящ се в гр.Д., ул.“Х. Б.“, бл.8, вх.Б, ет.4, ап.11, за
клиентски № ..... и аб.№ ......., за която сума е издадена фактура **********/03.10.2019г., като
въззивникът е осъдена да заплати на „Е.-С.“ ЕАД 699,08лв, представляваща сторени в
производството разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Изложени са доводи, че при
постановяване на решението, съдът не е обсъдил изложените от ищеца доводи и представените
доказателства. Неправилно е приложена и нормата на чл.154 ГПК, като не е взето предвид
обстоятелството, че ответникът носи доказателствената тежест по предявените искове. Оспорват
се като необосновани изводите на съда относно приложимостта на ПИКЕЕ към настоящия спор,
както и че ответното дружество е притежавало легитимация за извършване на проверката и
коригиране на сметката. Дори да се приеме, че към датата на извършване на проверката ПИКЕЕ са
били действащи, за ответното дружество би било налице основание за корекция за периода след
04.05.2019г. и период от 68 дни, тъй като ПИКЕЕ действат само занапред. Твърди се също, че
„Електроразпределение С.“ЕАД не е материалноправно легитимирано да издава фактура и да
претендира да му бъде заплащана процесната сума, тъй като същото не може да продава
електрическа енергия. Излага също, че въззивникът не е бил уведомен за извършената проверка и
констатациите от същата, както и, че по делото не е установено по категоричен начин, че данните в
СТИ в регистър 1.8.3 са доставено и потребено количество електроенергия и то в периода след
12.09.2015г. до датата на проверката. По подробно изложени в жалбата съображения, моли да се
отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде
уважен.
В отговора на жалбата от насрещната страна се излагат доводи за нейната неоснователност,
като се иска потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.
Страните не са направили доказателствени искания.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира,
че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща
1
правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията за
редовност по чл.260 и чл. 261 от ГПК.
Въззивният съд намира настоящото производство за допустимо, като жалбата следва да се
насрочи за разглеждане в съдебно заседание.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
18.10.2022 г. от 9,00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 във връзка с чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между
им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между
им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2