Р Е Ш Е Н И Е № 203

гр. Сливен, 25.10.2022  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,          в публичното заседание на пети октомври

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА

 ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

при секретаря                      Ваня Костова                                                и с участието на прокурора                          Красимир Маринов                                   като разгледа докладваното от            председателя                                КАНД № 202         по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

С Решение № 246/09.06.2022 г., постановено по АНД № 20212230201023/2021 г. по описа на Районен съд - Сливен е отменено като незаконосъобразно НП № 8/27.07.2021 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора, с което на Б.К.Б. за нарушение на чл.166, т.3 във връзка с чл.155, ал.2 и чл.156, т.2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2100 лева и е осъдена Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора да заплати на Б.К.Б., ЕГН ********** сумата от 300,00 /триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното решение е останал касационния жалбоподател Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора, който го обжалва. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Счита за необоснован извода на съда, че е изтекъл преклузивния тримесечен срок за съставянето на АУАН за процесното нарушение, доколкото в случая се касаело за нарушение на екологичното законодателство и срока за образуване на административнонаказателно производство било две години. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен.

В с.з. касационният жалбоподател не изпраща представител. 

В с.з. ответникът по касационната жалба, чрез писмено становище от пълномощника му оспорва касационната жалба. Претендира за направените по делото разноски.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че решението на съда е законосъобразно. Налице били условия, съда да остави в сила решението на Районен съд – Сливен.

Административният съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните доказателства, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а по същество неоснователна.

В жалбата са наведени оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които е видно следното от фактическа страна:

На 24.11.2020 г. била извършена проверка от експерти на РИОСВ- Стара Загора на животновъден обект №8875-0165, разположен в землището на с.З. в., собственост на Б.К.Б.. На площадката на животновъдния обект за отглеждане на п., проверяващите констатирали, че има изградена канализация за събиране на течната фракция от боксовете за отглеждане на прасета. Посредством канализационна тръба, преминаваща под асфалтовия път в близост до с., отпадъчните водите се отвеждали до открит колектор, изграден от бетонови тръби и се зауствали в естествено езеро (повърхностен воден обект). По време на проверката проверяващите заварили лице, което им се представило за Д. Е.Д., п. на собственика. Проверката приключила със съставянето на Констативен протокол №008455/24.11.2020 г., в който на Б.Б. е дадено Предписание № 2 със срок 26.11.2020 г. за предприемане на действия за преустановяване на възможността за изтичане на отпадъчни води извън границите на животновъдния обект.

На 02.12.2020 г. във връзка с контрол по изпълнение на предписание № 2 дадено с Констативен протокол № 008455 от 24.11.2020 г. е била извършена втора проверка от експерти на РИОСВ- Стара Загора на животновъдния обект, собственост на Б.К.Б., обективирана в Констативен протокол № 008458 от 02.12.2020 г.. При проверката е констатирано, че проводимостта на тръбите е запазена и възможността за изтичане на отпадъчни води извън границите на обекта е останала. Не са предприети действия от страна на Б.Б. за преустановяване на възможността за изтичане на отпадъчни води извън границите на животновъдния обект. С оглед на направените констатации при проверката се установило неизпълнение на даденото предписание № 2, със срок 26.11.2020 г. Посочено е, че административното нарушение е извършено на 27.11.2020 г. в животновъдния обект № 8875-0165, с.З. в., община Сливен и е установено на 02.12.2020 г. - датата на която е констатирано неизпълнение на предписание № 2, дадено с Констативен протокол №008455/24.11.2020 г.

На 05.03.2021 г. на жалбоподателя бил съставен АУАН, за нарушение на чл. 166, т.3, вр. чл. 155, ал.2 и чл.156, т.2 от ЗООС. Въз основа на съставеният АУАН е издадено процесното НП, с което е наложено административно наказание „Глоба" в размер на 2100 лева.

За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че ПН е незаконосъобразно, доколкото при съставяне на АУАН е бил изтекъл преклузивният тримесечен срок за съставянето му, съгласно чл.34 от ЗАНН. В АУАН изрично било посочено, че нарушението е открито на 02.12.2020 г., като на тази дата е бил известен и нарушителя, доколкото при проверката на 24.11.2020 г. е установен собственика на обекта и предписанието е дадено именно на него. При проверката на 02.12.2020 г. е констатирано, че предписанието не е изпълнено и е бил известен нарушителя, доколкото това предписание е дадено именно на това лице. Тримесечният срок по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акт е изтекъл на 02.03.2021 г., вторник, който е бил работен ден. Работен ден е бил и 04.03.2021 г. четвъртък, а актът е съставен на 05.03.2021 г. - петък, т.е. три дни след изтичане на преклузивния срок по ЗАНН.

Така формираните от първоинстанционния съд правни изводи се споделят напълно от настоящата инстанция:

Касационният жалбоподател възразява, че се касае за нарушение на екологичното законодателство, поради което срокът за образуване на АН производство е 2 години.

Настоящата инстанция намира, че цитираното възражение не съответства на разпоредбите на закона. Съгласно чл.34 ал.1 изр.второ от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествaта за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.

Въведените давностни срокове за образуване на административнонаказателни производства, целят да стимулират активността на контролните органи, като за всяко едно административно нарушение бъде повдигнато обвинение и наложено съответно наказание и то в разумен от извършването му срок. В цитираната норма са предвидени два срока, тъй като установяването на нарушението може да е както при неговото извършване, така и в един последващ момент. След като нарушителят бъде открит, ако не е изтекла една година от извършване на нарушението (в случая две години за екологично нарушение), административнонаказателното производство следва да бъде образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение в тримесечен срок. Изтичането на който и да е от тези два срока е пречка за съставянето на АУАН, а в случай, че бъде съставен такъв, то издаденото въз основа на него наказателно постановление е незаконосъобразно.

Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., "откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е момента, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав".

В случаят, нарушението е извършено на 27.11.2020 г. и е установено на 02.12.2022 г., включително като е идентифициран и нарушителя. Към момента на съставяне на АУАН - 05.03.2021 г., не е изтекъл двугодишния давностен срок, но е изтекъл тримесечния срок. Всички обстоятелства, от значение за ангажиране отговорността на нарушителя, са станали известни на контролния орган в деня, в който е съставен Констативен протокол № 008458 от 02.12.2020 г. След тази дата не са извършвани никакви процесуални действия и не са събирани други доказателства. Ето защо, тримесечният срок за съставяне на АУАН действително започва да тече от 02.12.2020 г. и изтича на 02.03.2021 г. АУАН е съставен на 05.03.2021 г., т. е. след изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 изр.второ от ЗАНН. Бездействието на органа повече от три месеца от откриването на нарушителя е абсолютно процесуална пречка за съставяне на акт. Цитираният  от касатора двугодишен срок започва да тече не от откриването на нарушителя, а от извършването на деянието, поради което е неприложим в настоящата хипотеза, когато нарушителя е бил известен. При тези констатации, датата на съставяне на констативния протокол е релевантна при определяне на момента, от който започва да тече давностния срок, доколкото този протокол, съдържа информация за изясняване на въпросите има ли извършено деяние, извършено ли е то от наказаното лице и съставлява ли деянието нарушение. Нещо повече, актосъставителят е била член на комисията извършила проверката и съставила констативния протокол, поради което безспорно е разполагала към 02.12.2020 г. с всички необходими данни, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира неговия извършител.

Въз основа на изложените съображения, касационната инстанция счита, че атакуваното решение на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди касатора да заплати на ответника направените в хода на производството разноски в размер на 300.00 лева за адвокатско възнаграждение..

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.1, предложение първо и чл. 222, ал. 1 от АПК настоящият състав на Административен съд гр.Сливен

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 246/09.06.2022 г., постановено по АНД № 20212230201023/2021  г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА РИОСВ-Стара Загора да заплати на Б.К.Б., ЕГН ********** сумата от 300,00 (триста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.