Определение по дело №149/2025 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение рег.№ 116/21.03.2025г. по ЧНД № 149/2025г. на СлОС
Производството е по реда на чл.65 от НПК.
Образувано е по искане на адв.Н.Н. от АК Сливен, защитник на М.Я.Я.,
обвиняем по досъдебно производство № 585/24г. по описа на РУ Нова Загора,
за престъпление по чл.354а ал.1 от НК. В искането се твърди, че с
Определение № 504 от 20.12.2024г. по ЧНД 770/2024г. по описа на Окръжен
съд Сливен е взета мярка за неотклонение задържане под стража по
отношение на подзащитния му М.Я.Я., което определение не е обжалвано и е
влязло в сила. Защитникът на обвиняемия, на основание чл.65 ал.1 от НПК,
прави искане за изменение на така наложената мярка за неотклонение
задържане под стража в друга по-лека, а именно домашен арест или парична
гаранция. Сочи, че в продължение на повече от два месеца по досъдебното
производство не са извършвани никакви процесуални действия, като
последното такова действие спрямо обвиняемия е извършено на 18.12.2024г.,
когато същият е привлечен като обвиняем. Посочва, че от материалите по
делото и събраните до настоящия момент доказателства, не може да се
направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил деянието, за
което е привлечен, т.е. да е държал наркотични вещества с цел
разпространение. Заявява, че обв.М.Я. по собствено желание е поискал да
бъде разпитан и е направил пълни самопризнания пред органите на
разследването на 07.02.2025г., като е заявил, че желае да сключи
споразумение. Счита, че към настоящия момент не са налице кумулативно
всички предпоставки по чл.63 ал.1 от НПК, тъй като от събраните до този
момент доказателства не може да се приеме и да се направи обоснован извод и
предположение, че обвиняемият е извършил деянието, за което е привлечен,
както и че не са събрани убедителни доказателства за извършено
престъпление по чл.354а ал.1 изр.1 предл.1 и предл.4 от НК по отношение на
обвиняемия, а даже и да се приеме, че от събраните по делото доказателства,
може да се направи обосновано предположение, че обв.Я. е извършил
престъплението, за което е привлечен, то другите кумулативно дадени
предпоставки не са налице. Сочи, че само тежестта на вмененото обвинение
във вида на неговия размер, не може да доведе до такъв извод, че обвиняемият
Я. може да се укрие или да извърши друго престъпление. В този смисъл не
споделя изводите относно наличието на обосновано предположение, че
обвиняемият може да се укрие или да извърши друго престъпление, тъй като
такива реални доказателства по делото липсват. Твърди, че подзащитният му
има постоянен адрес в гр.Нова Загора и няма данни да се е укривал от
правосъдието. Счита, че при определяне на една мярка за неотклонение
каквато е домашен арест обвиняемият не би могъл да се укрие, нито да
извърши друго престъпление, тъй като същата се контролира от органите на
полицията и ако бъде взета такава мярка на обвиняемия ще бъде осигурено
явяването му във всеки един момент, когато е необходимо пред разследващите
1

органи. Твърди, че обвиняемият Я. е съдействал за разкриване на обективната
истина и това негово поведение има своето място и отражение и по
отношение на неговото процесуално поведение. В заключение посочва, че от
така събраните до момента доказателства наложената мярка за неотклонение
задържане под стража по отношение на обв.Я. се явява прекалено тежка и
необоснована, извън обхвата на целите по чл.57 от НПК, като целите на
мерките за неотклонение биха се постигнали и с налагане на по-лека мярка, а
именно домашен арест или парична гаранция. Моли да се отмени
определението на СлОС, с което по отношение на обв.М.Я. е наложена мярка
за неотклонение задържане под стража, като същата да бъде изменена в
домашен арест или парична гаранция в размер на 1000 лева.
В с.з. представителят на ОП Сливен моли да се остави без уважение
искането на обв.Я. за изменение на взетата по отношение на него мярка за
неотклонение задържане под стража по ДП № 585/2024г. по описа на РУ Нова
Загора, като законно. Сочи, че не са налице новонастъпили обстоятелства,
които да обуславят изменение на взетата мярка за неотклонение. Посочва, че
макар обв.Я. да е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.354а ал.1 от
НК, доказателствата по делото установяват, че същият е извършил
инкриминираното деяние в условията на опасен рецидив. Заявява, че след
изтърпяване на наказанието, обвиняемият е продължил престъпната си
дейност, за което е образувано и настоящото ДП, т.е. доказателствата по
делото сочат, че реална е опасността, в случай че той е на свобода, да извърши
друго престъпление, поради което е налице хипотезата на чл.63 ал.2 т.1 и т.2
от НК за съществуването на тази реална опасност. Пледира да се оставите без
уважение искането на обвиняемия за изменение на мярката за неотклонение,
като сочи че не е налице и прекомерност.
Защитникът на обв.Я. поддържа посоченото в искането за изменение на
мярката на обвиняемия, като посочва изложените обстоятелства в искането и
аргументи за това. Изтъква, че обв.Я. е признал вината си и иска да сключи
споразумение. Посочва, че обв.Я. повече от три месеца е в следствения арест и
си е взел поука. Сочи, че обвиняемият няма опасност да се укрие или да върши
нови престъпления и ще съдейства напълно на разследването. Предира за
налагане на мярка за неотклонение домашен арест.
Обвиняемият се присъединява към казаното от защитника си, иска да е
с приятелката си, а след това да си търпи присъдата. В последната си дума
моли да му бъде наложена мярка за неотклонение домашен арест.
Сливенският окръжен съд, след като изслуша исканията и доводите на
страните, запозна се с всички материали по настоящото наказателно дело,
обсъди доказателствата, събрани в хода на разследването и прецени наличните
по делото данни, направи следните фактически констатации:
С постановление на разследващия орган от 18.12.2024г. по досъдебно
производство № 585/24г. по описа на РУ Нова Загора, вх.№ 2199/2024г., пор.№
228/2024г. на Окръжна прокуратура Сливен, предявено на същата дата, в
2

качеството на обвиняем е привлечен М.Я.Я. за това, че на 17.12.2024г. в
гр.Нова Загора, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, произвел високорисково наркотично
вещество метамфетамин с бруто тегло 2 гр. и държал с цел разпространение
високорисково наркотично вещество марихуана с бруто тегло 386 гр. -
престъпление по чл.354а ал.1 изр.1 предл.1 и предл.4 от НК.
За престъплението по чл.354а ал.1 от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода от 2 до 8 години и глоба от 5 000 до 20 000 лева, т.е. това
престъпление е тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК.
Обвиняемият Я. е български гражданин, на 31 години, със средно
образование,неженен, работи, осъждан е за престъпления по чл.354а ал.1 и по
чл.354а ал.3 от НК. Последното му осъждане е с влязло в сила на 17.10.2022г.
споразумение по НОХД № 503/2022г. по описа на СлОС, за извършени от него
престъпления по чл.354а ал.1 изр.1 предл.4 алт.1 от НК и по чл.354а ал.1 изр.2,
вр. изр.1 от НК, за които му е определено едно общо наказание лишаване от
свобода за срок от една година и два месеца при първоначален строг режим. С
влязло в сила на 02.11.2022г. определение по същото дело, на основание чл.68
ал.1 от НК, е приведено в изпълнение наложеното му по НОХД № 618/2019г.
по описа на СлОС наказание лишаване от свобода за срок от една година при
първоначален строг режим. Наказанията са изтърпени на 18.03.2024г., като
няма неприключили наказателни производства. В приложената по делото
характеристична справка са налични лоши характеристични данни.
По досъдебното производство е извършено претърсване и изземване в
дома, обитаван от обв.Я., по предвидения в НПК ред, при които са иззети
веществени доказателства - прекурсори и материали за производство на
високорискови наркотични вещества, както и наркотични вещества, одобрен
от съда. Обвиняемият е дал обяснения на 18.12.2024г., в които отрича да се
занимава с производство на метамфетамин или на други наркотици;
намерените и иззети прекурсори и материали за производство на наркотични
вещества, твърди че са останали от предишните му занимания, за които бил
осъден и изтърпял наказанието си; всички намерени наркотици били на
приятелката му – свид.Заякова; намерената марихуана била осигурена от
приятелката му, с която съжителствал и с която двамата редовно пушели
марихуана. В разпита си от 07.02.2025г. вече заявява, че намерените в дома му
наркотични вещества са негови и на приятелката му, за лична употреба, и е
давал наркотици без пари на двама човека, като услуга. Относно намерената
парична сума в дома му твърди, че са събирани за ремонт на къщата от него и
приятелката му. Изразява желание за съдействие на органите на ДП и
съжаление за извършеното. Сочи, че желае да сключи споразумение с ОП
Сливен. По ДП са разпитани свидетелите Д.Ц.Ц., Г.Д.К., Д.Д.Д. и Г.Р.З.,
показанията на които са относими към разследваното престъпление. Те
свидетелстват за дейността на обвиняемия, свързана с разпространение на
наркотични вещества, след излизането му от затвора през настоящата година,
а не за предходен период от време. Събрани са писмени доказателства, а
3

именно справка за съдимост на обвиняемия, характеристична справка,
справка от Унифицираната информационна система на прокуратурата на
Република България за липса на неприключили наказателни производства,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние. Към
настоящия момент предстои предоставянето на заключението по назначената
на 30.12.2024г. съдебно-химическа експертиза и прецизиране на обвинението.
От изложеното и като взе предвид събраните доказателства, съдът
направи следните правни изводи:
Искането за изменение на взетата по отношение на обв.Я. мярка за
неотклонение от задържане под стража в по-лека е неоснователно, поради
което съдът потвърди взетата мярка за неотклонение.
Към настоящия момент аргументите на съда при първоначалното
вземане на мярката за неотклонение, касателно деянието, авторството,
личността на обвиняемия и другите относими обстоятелства, се споделят от
настоящия съдебен състав. По делото не е налице изменение на
обстоятелствата, което да налага изменение на мярката за неотклонение на
обв.Я. от задържане под стража в по-лека.
От събрания доказателствен материал, може да се направи едно разумно
предположение за възможността обв.Я. да е съпричастен към
осъществяването на вмененото му престъпление. В производството по чл.65
от НПК тази преценка съответства на стандарта на доказване на
предположението за авторството на деянието, като не е необходимо
категоричното му установяване, в какъвто смисъл са неоснователни
наведените доводи от защитата. Следва да се отбележи, че произнасянето на
съда по въпроса за мярката за неотклонение, която обвиняемият следва да
търпи на съответния етап от развитие на наказателното производство, няма
отношение към крайния съдебен акт, решаващ въпроса за вината на лицето.
По делото са налице достатъчно данни, включително надлежно събрани
доказателствени източници - показания на свидетелите, извършеното
претърсване и изземване, които подкрепят обоснованото предположение, че
обвиняемият е извършил разследваното деяние. Събраните до момента на
досъдебното производство доказателствени материали са достатъчни, за да се
аргументира извод за наличието на обосновано подозрение относно
авторството на деянието в лицето на обвиняемия. По разследването предстои
изготвянето на експертиза, чието заключение е необходимо за допълване на
доказателствената съвкупност по делото, след което предстои приключване,
като се прецизира обвинението на обвиняемия. Съдът е длъжен да подчертае,
че към настоящият момент, във връзка с производство за изменение на мярка
за неотклонение задържане под стража, не е необходимо наличието на
категорични, безспорни и несъмнени доказателства относно вината на
обвиненото лице и за категорична съпричастност на обвиняемия към
повдигнатото му обвинение.
Настоящата инстанция счита, че от датата на задържането на обвиняемия
4

до момента не са настъпили обстоятелства, които да обусловят изменение на
взетата най-тежка мярка за неотклонение в рамките на воденото срещу него
наказателно производство, както и не са настъпили нови обстоятелства,
имащи значение за вида на мярката за неотклонение. По делото са налични
гласни, писмени и веществени доказателства, които създават подозрение за
авторството на деянието относно обв.Януш Я.. В тази връзка окръжният съд
намира, че наведеното в искането за изменение на мярката за неотклонение, че
има изменение на обстоятелствата, водещи до изменение на мярката за
неотклонение на обвиняемия, е неоснователно. Твърдението на обвиняемия,
че намерените вещи в пристройката на къщата в гр.Нова Загора са негови от
предишното му занимание с производство на метамфетамин, а другите са
негови и на приятелката му, като само е давал на две лица за употреба, като
услуга, а не срещу заплащане, към настоящия момент е в процес на доказване,
както и разследването по делото не е приключило. Тези въпроси касаят
разглеждането на делото по същество и тяхната установеност или не, ще се
обсъждат при постановяване на крайния съдебен акт, но не и при разглеждане
на въпроса за изменение на мярката за неотклонение на обвиняемия, когато не
се изисква категоричен извод в тази насока.
Предвид изложените аргументи е неоснователно искането на обвиняемия
за изменение на мярката му за неотклонение в по-лека, като от данните по
делото е видно, че същият е лице със завишена степен на обществена
опасност, предвид предишните му осъждания, всички по чл.354а от НК,
поради което разследваната престъпна деятелност не е изолиран случай в
живота му. Повдигнатото и предявено обвинение е за деяние против
общественото здраве, от което застрашава здравето на множество, предимно
млади хора, поради което се характеризира с изключително висока степен на
обществена опасност. Действително обвиняемият има постоянен адрес, но
наличието на адрес не го е възпряло и мотивирало от извършване на
противоправни действия, както и не би го възпряло от извършване на
престъпление. Нещо повече, самата дейност обвиняемият е осъществявал в
жилището, където живее, и където е извършено претърсването, като в
повечето от случаите е подавал наркотика без да излиза от дома си (през
прозореца, в двора). Поради това вземането на мярка за неотклонение
домашен арест на адреса, където живее, не би възпряла обвиняемия от
извършването на престъпление. Настоящата инстанция намира, че не е налице
опасност от укриване на обвиняемия, предвид процесуалното му поведение.
Тези две опасности са дадени алтернативно и наличието и на едната е
достатъчна за обосноваване на мярка за неотклонение задържане под стража.
В подкрепа на реалната опасност обв.Я. да извърши престъпление е и факта,
че Я. е привлечен за деяние, като обвиняем по настоящото дело за тежко
умишлено престъпление.
Поради това и вземайки предвид спецификата на разследваната
престъпна дейност, мярка за неотклонение домашен арест или друга по-лека
мярка за неотклонение, не би препятствала възможността обвиняемият да
5

комуникира с други лица и не би обезпечила една от целите на мерките за
неотклонение, а именно да се попречи на обвиняемия да извърши
престъпление. Наличните по делото данни сочат, че съществува реална
опасност обвиняемият да извърши престъпление, ако се намира на свобода,
респ. с някоя от останалите мерки за неотклонение - гаранция или подписка.
От друга страна е налице и хипотезата на чл.63 ал.2 т.2 от НПК, тъй като
обвиняемият е привлечен за тежко умишлено престъпление и е осъждан за
друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода
не по-малко от една година ( 1 година и 2 месеца), поради което съдът намира,
че е налична презумпцията за съществуване на реална опасност обвиняемият
да извърши друго престъпление.
Обсъждайки данните по делото, имащи значение в преценката за
законност на задържането на обвиняемия, от гледна точка на
продължителността на същото, настоящият съд отчита фактическата сложност
на разследвания казус, обусловена от обективните характеристики на акта на
посегателство, обезпечаване на делото с доказателствен материал, а именно
предстои изготвяне на назначена химическа експертиза. Обосновано на това,
съдът възприема, че към момента продължителността на задържане на
обвиняемия, установена малко повече от три месеца, все още е в рамките на
разумен срок, съгласно чл.5 § 3 от ЕКПЧ и разпоредбата на чл.63 ал.4 от НПК.
Имайки предвид, че преценката за разумна продължителност на задържането
във всеки отделен случай е обвързана с конкретните данни за характера и
сложността на делото, причините за забавянето му, както и със
съотносимостта на срока на задържане към наказанието, което евентуално
може да бъде наложено, основателно може да се заключи, че в настоящия
случай задържането на обвиняемия не попада в хипотезата на прекомерност и
необоснованост.
В разглеждания случай, видно от материалите по делото, след
задържането на обвиняемия разследването не е забавило своя ход, а е
продължило извършването на процесуално-следствени действия с
необходимата ритмичност, като се изчаква заключението по назначената
експертиза. По този начин се обезпечава обективното, всестранно и пълно
разследване по делото, способстващо разкриването на обективната истина,
включително и гарантиране правото на защита на обвиняемия Я..
Сливенският окръжен съд намира, че е налице втората кумулативна
предпоставка по чл.63 ал.1 от НПК - реална опасност от извършване на
престъпление, както посочи по-горе. В конкретния случай продължава да е
налице със същия интензитет реалната опасност обв.Я. да извърши
престъпление, както към момента на първоначалното му задържане. Няма
новонастъпили обстоятелства, които да налагат изменение на мярката за
неотклонение на обвиняемия. Съдът изхожда и от конкретно проявените
особености и тежест на разследваната престъпност, поради което опасността
от извършване на престъпление към настоящия етап от разследване все още е
6

реална и не може да бъде възприето друго разбиране. Касае се за специфични
характеристики на разследваното деяние, указващи по-висока степен на
обществена опасност на конкретния случай от типичните такива, което налага
извод от следващо неправомерно поведение на дееца. Всяка мярка за
неотклонение, различна от задържане под стража, не би могла да препятства
възможността обвиняемият да комуникира с други лица, да го възпира от
извършване на престъпно деяние.
Съдът намира, че няма основания, обусловени от здравословното
състояние на обвиняемия или специфични ангажименти към семейство, които
да обуславят необходимостта от налагането на по-лека мярка за неотклонение.
Ето защо и отчитайки естеството на престъпната проява, за която е
повдигнато обвинение срещу обвиняемия, както и тежестта на предвидената в
закона санкция за него, съдът приема съществуването на опасност от риск за
предприемане от негова страна на друго, несъответно на закона поведение,
имащо за последица осуетяването на срочното и законосъобразно
приключване на разследването по делото. В този смисъл съдът съобрази
практиката на ЕСПЧ по делата „Жециус срещу Литва“, „Лижков срещу
България“, като намира, че е необходимо продължаване срока на задържане на
обвиняемия, тъй като по-лека мярка за неотклонение не би изпълнила
законовите цели по чл.57 от НПК и взетата мярка за неотклонение е
съобразена с изискванията на чл.56 ал.3 от НПК.
С оглед на всичко изложено до тук, Сливенският окръжен съд намира
искането на обвиняемия за изменение на мярката му за неотклонение
задържане под стража в по-лека, за неоснователно, поради което потвърди
взетата му мярка за неотклонение задържане под стража по ДП № 585/2024г.
по описа на РУ Нова Загора, вх.№ 2199/2024г., пор.№ 228/2024г. на Окръжна
прокуратура Сливен.
Ръководен от изложените мотиви, съдът постанови своя акт.

Съдия при Окръжен съд - Сливен:
7

Номер на акта:	116
Дата:	21 март 2025 г. (в сила от 25 март 2025 г.)
Съдия:	Мая Петрова Величкова

Дело:	20252200200149
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	18 март 2025 г.

Определение по дело №149/2025 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите