Р Е Ш Е Н И Е
№ 261045 03.08.2021г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ
граждански състав
на осми юли две
хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при участието на секретаря Светлана Тонева
като разгледа докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 8029 по описа на БРС за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба
от ”Стаматови-ГСН Сие“ СД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.П.С.против
В.С.Б., ЕГН ********** *** за обявяване за окончателен сключеният между
страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.05.2015г.,
който имот представлява нива с № *** по КВС на землището на с.***, с площ от 10 дка, в м.*** *** и е с идентификатор ***и с площ от **** кв.м. по кадастралната карта.
Твърди се, че страните са сключили предварителен договор от 28.05.2015г.
за продажбата на посочения имот, собственост на ответника. Собствеността върху
имота следвало да се прехвърли на 01.06.2020г. Ищецът се задължил и съответно
заплатил продажна цена от 8000 лева. Независимо от това, ответникът не
прехвърлил собствеността върху имота на уговорената дата. Ищецът счита, че е
изпълнил задълженията си по предварителния договор и моли искът да се уважи.
Искът е по чл.19, ал.3 ЗЗД.
Ответникът чрез особения си представител е подал отговор, в който
заявява, че искът е основателен, но предварителният договор е сключен не на
16.05.2014г., а на 28.05.2015г., а написаното в исковата молба е техническа
грешка. Цената по договора е била заплатена, а владението е предадено на
купувача при подписването му. Страните са се задължили да сключат окончателен
договор на следващия ден, след отпадане на забраната за ответника, като
оземлен, да прехвърля земята – 01.06.2020г. Моли се решението да бъде
постановено при признание на иска.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна,
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното:
Искът
е основателен.
Сключен
е бил между В.С.Б. от една страна като продавач и СД“Стаматови-ГСН Сие“ като купувач предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 28.05.2015г. С този договор Б. се е задължил да продаде на
събирателното дружество собствения си недвижим имот, описан в решение № 13988/31.05.2010г. на
ОСЗГ ***,
представляващ нива, имот от държавния поземлен фонд с № *** по КВС на ***, с
площ от 10 дка, в м.“*** ***“. Владението на имота е било предадено на купувача още с
подписване на предварителния договор. Съгласно чл.3, продажната цена за имота е
8000 лева и е получена в деня на подписване на договора. Според чл.5 страните
са се задължили да сключат окончателен договор в нотариална форма на
01.06.2020г.
Съдът намира, че са налице условията да се обяви договорът за окончателен. Според чл.19, ал.1 ЗЗД предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма. Съгласно ал.2 предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор.
В случая предварителният договор е в писмена форма, т.е. той е действителен и е обвързал страните, които са го подписали. Подписите им са нотариално заверени, макар и да няма такова изискване в закона.
Спазен е и чл.19, ал.2 ЗЗД, като БРС намира, че предварителният договор включва в себе си съществените уговорки на бъдещия окончателен договор. В него е записана продажната цена, описан е имотът с номер, площ и граници, уговорено е кога трябва да се сключи окончателният договор. Продажната цена е записано, че е получена в деня на подписване на договора, т.е. купувачът е изпълнил задължението си.
От решение на ОСЗГ *** се установява, че ответникът Б. е бил оземлен с 10 дка от ДПФ, представляващи именно процесния имот. В решението се съдържа забрана земята да бъде прехвърляна за срок от 10 години от придобиването й, освен на държавата или общината. Решението е влязло в сила, като след това, на 29.09.2010г. Б. е бил въведен във владение на имота. Следователно най-късно до тази дата решението е влязло в сила и Б. е придобил собствеността върху имота. Десетгодишната забрана да се отчуждава имота е изтекла най-късно през септември 2020г. Уговорената в договора дата за сключване на окончателен договор – 01.06.2020г. вероятно попада в 10-годишния период на забрана, но това е без значение, тъй като към момента забраната вече не важи, докато задължението да се сключи окончателен договор не е отпаднало.
По
изложените съображения искът е основателен. Ответникът е собственик на имота
/чл.363 ГПК/, отделно са изпълнени всички условия по договора, платена е
цената, вече няма забрана имотът да се отчуждава.
Следва
решение, с което предварителният договор бъде обявен за окончателен.
Съгласно чл.364, ал.1 ГПК ищците дължат следващите се разноски по прехвърляне на имота, а именно - нотариална такса по сметка на БРС, съгласно чл. 85, ал. 2 вр. с чл. 87, определена по раздел II т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, съобразно материалния интерес, възлизаща на сумата 134.50 лева, както и местен данък съгласно Наредбата за определяне размера на местните данъци на Община *** за придобиване на имота по сметка на Община *** в размер на сумата 240 лева, /3% от стойността на имота/, съгласно чл.47, ал.2 ЗМДТ.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да заплати на ищеца разноски от 350 лева.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения на 28.05.2015г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който В.С.Б., ЕГН ********** *** в качеството на продавач продава на ”Стаматови-ГСН Сие“ СД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.П.С.в качеството му на купувач, собствения си недвижим имот, описан в решение № 13988/31.05.2010г. по заявление № 262/29.07.2002г. на ОСЗГ-***, нива, представляваща имот от държавния поземлен фонд с № *** по картата на възстановената собственост на ***, с площ от 10.000 дка, в местността *** ***, при граници: имот № ***, имот № ***, имот № *** и имот № *** и който имот съответства на поземлен имот с идентификатор ***по КККР, одобрени със заповед № ***г., няма данни за изменение на КККР, адрес на имота: местност *** ***, площ от *** кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, при съседи: ***, ***, ***, ***, за сумата от 8000 лева.
ОСЪЖДА ”Стаматови-ГСН Сие“ СД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.П.С.да заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 134.50 лева /сто тридесет и четири лева и петдесет стотинки/ държавна такса по прехвърляне на имота и в полза на Община *** сумата от 240 лева /двеста и четиридесет лева/ местен данък, за които суми служебно ДА СЕ ВПИШЕ възбрана върху имота на основание чл. 364, ал. 1 ГПК.
ДА НЕ СЕ ИЗДАВА препис от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота.
ОСЪЖДА В.С.Б., ЕГН ********** *** да заплати на ”Стаматови-ГСН Сие“ СД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.П.С.сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/
съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала: СТ РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)