Определение по дело №301/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. К. М., с ЕГН * от гр.Б., ж.к."З." бл.45, вх.Б, .1, ап.2 против определение № 495/18.01.2012 год. на Районен съд Б., с което Е ОСТАВЕН БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от него отрицателен установителен иск против Я. И. Г., с ЕГН *, с адрес: гр. Б., ул."М. К." № 5, .4, ап.5, като е разпоредено ВРЪЩАНЕ на исковата молба вх. № 168/10.01.2012г. и допълнителни молби от 16.01.2012 и 18.01.2012 г. и е ПРЕКРАТЕНО производството по гражданско дело № 68 по описа за 2012 г. на Районен съд Б. поради недопустимост на предявения иск. С атакуваното определение, първоинстанционният съд е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на обезпечение на предявения иск чрез спиране на производството по изп. дело № 642/2011 г. по описа на ЧСИ В. Т.

Жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено като незаконосъобразно.Навежда доводи, че предявеният иск с правно основание чл.424, ал.1 ГПК е допустим и съдът е следвало го разгледа по същество като анализира представените нови писмени доказателства с поправената искова молба.

На основание чл. 130, изр. 2 от ГПК, препис от постъпилата частна жалба не е връчван на ответника в първоинстанционното производство.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, поради следните съображения:

За да извърши проверка за законосъобразност на обжалваното определение на първоинстанционния съд съобразно компетентността си, въззивната инстанция намира за установено следното от фактическа страна:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба депозирана от А. К. М. против Я. И. Г. от гр. Б., със сочено от ищеца правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.

С разпореждане № 283/12.01.2012г. и разпореждане № 417/17.01.2011г. първоинстанционният съд е оставил депозираната искова молба без движение, като е дал указания на ищеца, че следва да прецизира изложението на обстоятелствата, на които основава исковата си претенция / чл.127, ал.1, т.4 от ГПК/ , както и да конкретизира - налице ли е някоя от хипотезите на чл.424 от ГПК.

На 18.01.2012 г. по делото е постъпила нова поправена искова молба, в която ищецът е посочил, че е налице една от хипотезите на чл.424, ал.1 от ГПК, а именно - наличието на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражението, като представил: решение по НАХД № 890/2011г., влязло в сила на 11.01.2012г. и протоколи от проведени открити съдебни заседания по същото това НАХД. Отправено е искане до съда, да бъде постановено решение на основание чл.424 от ГПК, с което да бъде признато за установено със силата на присъдено нещо по отношение на ответника Я. И. Г., че ищецът не му дължи сумите по изпълнителен лист, издаден по ч.гр. д. № 1403/2011г. по описа на РС Б., както следва : сумата от 200 лева, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 09.05.2011г. до окончателното изплащане на дължимото, както и сумата от 25 лв. държавна такса и сторени съдебно-деловодни разноски и такива за адвокат. Отправено е искане, първоинстанционният съд на основание чл. 389 ал.1 ГПК във вр. с чл.397, ал.1 ГПК да издаде обезпечителна заповед “СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО” по ИЗПЪЛНИТЕЛНО ДЕЛО № 642/2011 г. по описа на ЧСИ В. Т..

До М. са изпратени уведомление и покана за доброволно изпълнение по изп. дело № *0642 по описа на ЧСИ Виолина Тозева – с район на действие района на ОС Б., вписана под № 795 в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, образувано по изпълнителен лист от 04.08.2011 г., издаден по ч.гр.дело № 1403/2011 г. по описа на БлРС, във връзка с успешно проведено производство по чл. 410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение № 3699 от 10.05.2011 г. Издаден е изпълнителен лист в полза на заявителя Я. И. Г.. М. не отрича, че не е подал възражение в двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК.

Първоинстанционният съд, анализирайки постъпилата поправена искова молба приел, че пропускането от страна на М. на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК води до стабилизиране на издадената срещу него заповед за изпълнение, като същата поражда действие сходно с това на съдебното решение и разрешения с нея въпрос не може да бъде пререшаван. Направил извод и че това изрично следвало от разпоредбата на чл. 424 от ГПК, указваща, че длъжникът може да оспорва вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок, която е специална и изключваща прилагането на общата такава по чл. 124, ал. 1 от ГПК. Предвид на това, длъжникът в заповедното производство не би могъл след стабилизиране на заповедта за изпълнение да предяви отрицателен установителен иск по общия ред, с който да оспори съществуването на вземането. Такова оспорване било допустимо само в случаите, когато се касае за новооткрити обстоятелства или за нови писмени доказателства, които са съществували преди изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, тъй като всяко вземане на общо основание би могло да бъде оспорвано на основания, настъпили след постановяването на съдебния акт. Анализирайки новопредставените от ищеца писмени доказателства, първоинстанционният съд приел, че същите не могат да се квалифицират като новооткрити писмени доказателства по смисъла на чл. 424 от ГПК, които са от съществено значение за делото и които да направят допустим отрицателния установителен иск и прекратил образуваното пред него производство. Оставил и без уважение искането за допускане на обезпечение, чрез налагане на обезпечителна мярка - спиране на производството по изп. дело № 642/2011 г. по описа на ЧСИ В. Т., с мотив, че за да бъде допуснато обезпечение, предявеният иск следвало на първо място да бъде допустим.

Правни изводи:

Жалбоподателят М. твърди, че пред първоинстанционния съд е представил нови писмени доказателства, които не са му били известни по-рано и с които не е могъл да се снабди.

Настоящият съдебен състав приема, че в случай, че с ИМ по чл. 424, ал. 1 ГПК се въвеждат новооткрити обстоятелства или се представят нови писмени доказателства от съществено значение за делото, страната следва да обоснове по-късния момент на позоваването на тях, тъй като това са обстоятелства, които не са били известни на страната и тя не е могла да узнае за тях при полагане на нормално дължимата грижа, както и да се снабди с доказателства за тях или с други доказателства за факти, нерелевирането на които не се дължи на собствената и небрежност. В този случай, дали действително доказателствата и обстоятелствата са нови, дали те са от съществено значение за делото и променят ли дължимостта на вземането, съдът дължи произнасяне с решението, а не с определение по чл. 130 ГПК. / в т.см. и изводи с Определение № 924 от 14.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 826/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Д.П. /

В конкретния случай, обаче, преценката на първоинстанционния съд по допустимостта на иска е неправилна, тъй като, видно от съдържанието на ИМ, ищецът се е позовал на нови доказателства, характеризиращи специалния иск по чл. 424, ал. 1 ГПК и ги е представил. В определението си по чл. 129 ГПК, съдът е следвало да акцентира и даде указания в насока : страната да обоснове по-късния момент на позоваването на тях, касае ли се за обстоятелства, които не са и били известни и могла ли е да ги узнае при полагане на нормално дължимата грижа, доколкото желае и разпит на свидетели, за който следва да наведе подобни твърдения – обстоятелствата, които ще установява чрез този разпит, били ли са и известни и към кой момент.

Нередовностите на исковата молба по отношение на предявения иск не са основание за прекратяване на производството преди съдът да е дал съответни указания и възможност за изправяне на недостатъците. Едва след като се отстранят тези нередовности, първоинстанционният съд следва да прецени допустимостта на исковата молба, без да обсъжда дали действително доказателствата и обстоятелствата са нови, дали те са от съществено значение за делото и променят ли дължимостта на вземането и да се произнесе и по искането за обезпечение на предявения иск, доколкото и с атакуваното определение не са изложени съображения, касаещи неговата основателност.

Първоинстанционният съд е следвало да даде точни указания на ищеца за това, в какво се състои нередовността на исковата молба. Като не е изпълнил това свое служебно задължение и като е обосновал извод за недопустимост на иска, мотивирайки го от съображения, които е следвало да изложи при разглеждането му по същество, съдът е направил необоснован извод за недопустимост на иска, което е основание за отмяна на определението като неправилно, като постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 130 ГПК и да върне делото на РС Б. за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия на оставяне на исковата молба без движение за изправяне на нередовностите.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съставът на Окръжен съд Б.

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯопределение № 495/18.01.2012 год. на Районен съд Б., постановено по гражданско дело № 68 по описа за 2012 г. на Районен съд Б., с което Е ОСТАВЕН БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от А. К. М., с ЕГН * от гр.Б., ж.к."З." бл.45, вх.Б, .1, ап.2 отрицателен установителен иск против Я. И. Г., с ЕГН *, с адрес: гр. Б., ул."М. К." № 5, .4, ап.5; разпоредено е ВРЪЩАНЕ на исковата молба вх. № 168/10.01.2012г. и допълнителни молби от 16.01.2012 и 18.01.2012 г.; ПРЕКРАТЕНО е производството по делото поради недопустимост на предявения иск, както и е ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на обезпечение на предявения иск чрез спиране на производството по изп. дело № 642/2011 г. по описа на ЧСИ В. Т. – КАТО НЕПРАВИЛНО.

ВРЪЩА делото на Районен съд Б. за продължаване на съдопроизводствените действия по гражданско дело № 68 по описа за 2012 г. на Районен съд Б. от стадия след приемане на исковата молба и оставянето и без движение за изправяне на нередовности.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.