Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 01.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І- ви въззивен брачен състав, в публично заседание
на четвърти февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА ЕМИЛИЯ А.
при секретаря Кристина
Първанова, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно
гр. дело № 10350 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.
258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.В.К.
срещу решение № 47726/17 от 27.02.2017 г., постановено по гр.д. № 66319/2016 г.
на СРС, ІІІ ГО, 117 състав, в частта относно режима на лични отношения на
бащата А.Л.А. с детето В.А.А.. Счита, че решението в обжалваната му част е
неправилно, незаконосъобразно и не е в интерес на детето. Излага подробни
съображения. Моли да се отмени решението на районния съд в обжалваната част и
да се постанови друг режим на виждане на бащата с детето, който до навършване
на тригодишна възраст от детето да се осъществява в присъствие на майката.
Претендира присъждане на разноски.
А.Л.А. също е депозирал въззивна
жалба срещу решение № 47726/17 от 27.02.2017 г., постановено по гр.д. № 66319/2016
г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав, в частта относно режима на лични отношения на
бащата А.Л.А. с детето В.А.А., както и в частта относно размера на издръжката
за детето. Не излага съображения. На 09.05.2017 г. е подал допълнение към
въззивната му жалба.
С подаден от И.В.К. отговор на въззивната жалба същата
счита жалбата за неоснователна.
И.В.К. е подала и частна жалба срещу определение
№158820/29.06.2017 г., по гр.д. № 66319/2016 г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав,
постановено по реда на чл. 248 от ГПК.
В съдебно заседание въззивницата и
въззиваема страна и частен жалбоподател И.В.К. моли жалбите й да
бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък.
В съдебно заседание въззивника и въззиваема
страна А.Л.А.
моли въззивната му жалба да бъде уважена. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК
от страни, имащи правен интерес от обжалването и са срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено
следното:
С решение № 47726/17 от 27.02.2017 г.,
постановено по гр.д. № 66319/2016 г., СРС, ІІІ ГО, 117 състав е предоставил
упражняването на родителските права по отношение на детето В.А.А. на майката И.В.К.,
при която детето да живее и е определил на бащата А.Л.А. режим на лични
отношения с детето, както следва: да вижда детето в присъствието на майката
всяка първа и трета събота от месеца от 9 часа до 12 часа; след 01.08.2016 г.
същият ще има право да взема детето / и задължение да го връща/ всяка първа и
трета събота от месеца от 10 до 17 часа; след 27.02.2018 г. бащата ще има право
да взема детето с преспиване всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10 часа до 18 часа, както и за по две седмици през летата извън годишния отпуск
на майката. С решението съдът е осъдил А.Л.А. да заплаща на малолетното дете В.А.А.,
действащо чрез неговата майка и законен представител И.В.К. месечна издръжка в
размер на 250 лв., считано от 24.06.2016 г., като в останалите му части е отхвърлил
иска за издръжка.
С решение № 86282/07.04.2017 г. съдът е
поправил допусната очевидна фактическа грешка в решение № 47726/17 от
27.02.2017 г., постановено по гр.д. № 66319/2016 г., СРС, ІІІ ГО, 117 състав, като
в решението вместо „след 01.08.2016 г.“ да се чете „след 01.08.2017 г.“
С определение №158820/29.06.2017 г., постановено
по гр.д. № 66319/2016 г., СРС, ІІІ ГО, 117 състав е отказал изменение на
решение №47726/17 от 27.02.2017 г., постановено по гр.д. № 66319/2016 г., СРС, ІІІ
ГО, 117 състав, в частта за разноските.
Пред настоящата инстанция са събрани доказателства за трудовата
ангажираност и доходите на страните, а страните са изслушани на основание чл.
59, ал. 6 от СК.
Изслушана в съдебното заседание на 14.05.2018 г., майката заявява, че работи
в БАКБ. Живее с детето на първия етаж от къща, собственост на родителите й,
състоящ се от хол, кухня, стая и обща баня. От 23 юни, когато детето е било на три месеца, са се преместили при
родителите й и от тогава с детето са неразделни. Бащата е ходил да вижда детето
няколко пъти. Детето не познава бащата. Желае, първоначално режима на лични
контакти на бащата с детето да бъде в нейно присъствие, като не може да каже
какъв да е периода на адаптация. Мисли, че детето е все още малко, за да го
пусне с непознат човек. Детето се храни и спи в нейно присъствие, много е
привързано към нея, което счита за нормално, тъй като тя е единствения човек,
който се грижи за детето вече две години. Не е съгласна с решението на СРС
бащата да взима детето с преспиване, тъй като детето има режим- спи от 14 часа
до 16 часа, храни се в определен час и това се случва в дома на майката. Режима
на първоинстанционния съд за адаптация на детето не е бил спазен. Съгласна е
бащата да се вижда с детето от 9 часа до 12 часа, първа и трета събота от
месеца.
Изслушан в същото съдебното
заседание, бащата заявява, че семейството им се е изпепелило. От две години
водят безсмислени дела. Страхува се да
отиде на адреса, тъй като майката непрекъснато го дебне и пуска жалби,
завежда дела за насилие, като неговите свидетели са доказали, че насилие не е
имало. Иска да направи всичко за това дете и пазарлъци с майката няма да прави.
Иска да си вижда детето самостоятелно,
без присъствие на майката. Иска максимален режим за виждане с детето. Работи
като началник на приемен кабинет в МВР болница, с работно време от 8,30 часа до
17 часа. Грижи се за родителите си. Живее в къща с майка си, има и апартамент. Медицинското
му образование ще му позволи да се грижи за детето. Не му е било съобщено, че
детето е в критично състояние. Няма никакви контакти с майката на детето. В
момента е застрашен тя да не му образува наказателно дело. Той е по-добрия
родител. Има постоянна работа. Майката е сменила 5 работни места, не може да
изкара изпитателния срок.
С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на ненавършилите
пълнолетие деца на страните при произнасянето по въпросите по чл. 59, ал. 2 и
ал. 3 от СК, въззивният съд е допуснал изготвянето на съдебно-психологична
експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда.
Вещото лице установява каква е емоционалната
привързаност на детето към всеки един от родителите му, емоционалното състояние
на детето, наличието при детето на конфликт на лоялност по отношение на всеки
от родителите, родителския капацитет на всеки един от родителите, наличието на
синдром на родителско отчуждение при детето и предлага подходящ режим на лични
отношения на детето с всеки един от родителите му.
Експертът установява, че В. е силно
привързана към майка си, с която е живяла от раждането си до момента.
Отношението на детето към майката е изцяло положително, то очаква от нея
внимание, ласки, емоционална топлина и адекватен отговор на потребностите й. Психологът
установява съществуването на известна несигурност у детето по отношение на
присъствието на майката, изразяваща се в тревожност при нейното излизане, което
е типично поведение при деца, които са свръхобгрижени от майката, и при които
самата майка с поведението си допринася за формиране на симбиотична свързаност
с детето. По отношение на бащата липсва привързаност поради реалната липса на
контакти между него и детето. Отношението на детето към бащата няма как да бъде
установено по същите причини. Но отчитайки възрастта на детето и латентната му
потребност от двама родители, вещото лице приема наличието на шанс при правилен
подход от страна и на двамата родители такава емоционална привързаност да бъде
изградена, което ще бъде само от полза за детето.
Относно емоционалното състояние на В.,
експертът установява, че тя е добре развито физически и умствено за възрастта
си дете, с известни особености в емоционално-социалното развитие и задръжка в
експресивната реч и реакцията й в присъствие на непознати. Нормално е децата на
тази възраст в началото при среща с непознат да се държат резервирано, да наблюдават
и преценяват, след което да проявяват любопитство и желание да си покажат
играчките, или какво могат да правят. При В. това не се е получило дори и след
насърчаване от майката. При двете излизания на майката от стаята, детето се е разплакало
- признак на несигурност и тревожност. Като цяло В. е в добро за възрастта си
емоционално състояние, но вероятно поради ограничен социален опит и наличната
симбиотична свързаност с майката демонстрира неувереност и забавена адаптация в
нови за нея ситуации.
Вещото лице е дало
заключение, че възрастта на детето и степента на съзряването му не позволяват
формиране на чувство на лоялност; Детето е привързано към майката; Не познава бащата;
Не говори, за да може да изрази чувствата си, показва ги почти изцяло
невербално.
Като основен минус в
родителския капацитет и на двамата родители психологът посочва, че са допуснали
да имат дете при една краткотрайна и неукрепнала връзка, в която всеки е имал
своите резерви към другия. Майката споделя общоприетите схващания за отглеждане
на малко дете. След раждането на детето отношенията на родителите не са се
променили в положителна посока и в резултат още от първите месеци майката го
отглежда сама. Това е причина майката да насочи цялата си обич към детето,
което само по себе си е нормално, но в конкретния случай се е стигнало до
формиране на една симбиотична и в известна степен несигурна привързаност, която
затруднява развитието на автономност при детето. През първите две години
действително всяко дете се нуждае от постоянна обгрижваща фигура, но през
третата година вече е необходимо детето да започне да разширява кръга на
социалните си контакти с деца и възрастни, да овладява социални норми на общуване
и съвместна игра. Свръхобгрижването и прекалената зависимост на детето само от
единия родител в тази възраст затруднява неговата социализация и формирането на
адекватно самочувствие. По отношение образа на бащата, който майката би
поддържала у детето , психологът установява, че за едно дете е много опасно да
се чувства нежелано и изоставено от единия си родител- това може да има
дългосрочни негативни последици в неговото емоционално-социално развитие.
Експертът не е могъл
да изследва родителския капацитет на А.А. на база практически опит. Бащата е споделил
достатъчно премислени схващания относно грижите за малко дете и възпитанието
му. Вещото лице установява, че въпреки почти пълната липса на свободни контакти
с детето, бащата изразява точни наблюдения и притеснения относно развитието му.
Заявява силното си желание да може да вижда и да се грижи за В. спокойно, без
да се страхува от обвинения за домашно насилие. В дома му са налице достатъчно
добри условия за отглеждане на детето в рамките на режим за лични отношения -
жилищна площ, уреди, обзавеждане, хигиена. Посещението в детската ясла, където
е записана В., проведените разговори, също е израз на неговата заинтересованост
за детето.
Относно поставената задача
да предложи подходящ режим на лични отношения с детето, вещото лице установява
необходимост от преходен период, през който В. да опознае баща си, като за
целта той трябва да прояви постоянство, търпение и подходящ подход, а майката
освен да не препятства срещите, би трябвало да подготви детето за тях. Преходния
период следва да е от един месец, в който бащата да се вижда с детето в
неговата обичайна среда в дома на майката, като в зависимост от времето срещите
да се провеждат вътре или навън, в сутрешния режим от 10 до 12 часа всяка
събота или неделя; отначало в присъствие на майката, като постепенно детето да
може да остава и само с бащата отначало за кратко, после за по-дълго. Втория
месец срещите да се провеждат извън дома на майката, като майката заема по-пасивна
позиция и постепенно оставя детето да бъде с бащата, а тя да бъде встрани от
тях; отново всяка седмица, защото интервал от две седмици е твърде дълъг за
дете на 3 години. При изразено добро желание и подходящ подход В. и баща й ще
могат да свикнат един с друг и ще може да се премине към гостуване в дома на
баща й. Ще бъде необходим още поне един месец, през който детето да посещава
дома на баща си, за да опознае средата там, да свикне да играе там, да се
храни, и едва след това да остава и с преспиване. След това може да се премине
към стандартния режим с преспиване: отначало събота и неделя, през седмица;
после, ако детето посещава редовно детска градина е възможно бащата да го взема
в петък от детската градина и да го води в понеделник на градина, отново през
седмица. По отношение на празниците, които не съвпадат с режима, вещото лице
предлага да се редуват на четна и нечетна година. Празнуването на рождения ден
на детето е добре да бъде с участието на двамата родители; При добро развитие
на контактите психологът не вижда пречка да се предвиди и период от две седмици
през лятото, за да може детето да бъде заведено на почивка и от двамата си
родители.
Страните са споделили
пред вещото лице, че вече са изморени и изнервени от продължаващите дела. В
същото време няма никакво развитие по отношение на контактите на детето с
бащата, като двамата изтъкват противоречиви причини за това. Общоприет факт е,
че всяко дете има потребност и право да познава и да поддържа контакти с
двамата си родители. Майката отглежда сама В., но А.А. заявява категорично
желание да бъде неин баща и да присъства в живота й.
Експертът заключава,
че в интерес на нормалното хармонично развитие на В. е необходимо двамата й
родители да положат адекватни усилия да преодолеят негативните си чувства един
към друг и да се насочат към конкретни действия за включване на неотглеждащия
родител в живота й. При необходимост /особено за преодоляване на съществуващите
страхове и притеснения у майката/ може да се помисли и за насочване към
консултация със специалист.
Установи се по делото, че страните са се разделили на
23.06.2016 г.- с кредитираните свидетелски показания- на св. К., ангажирани в първа инстанция,
както и на св. К., разпитана във въззивното производство, като съдът кредитира
същите в частта им, в която свидетелката установява обстоятелства, за които има
непосредствени впечатления, тъй като са дадени под страх от наказателна
отговорност, вътрешно непротиворечиви са и са в унисон с останалите, събрани по
делото доказателства. След съобразяване
и на разпоредбата на чл. 172 от ГПК, с тях се установява, че след раздялата
бащата е ходил няколко пъти да вижда детето, като го е виждал в присъствие на
майката, в дома й, за около час, като на 01.04.2017 г., когато детето е било в
количка, не го е вземал на ръце; свидетелката е чула, че детето плаче; за
последно бащата е ходил да види детето през месец август 2018 г., като преди
това идванията му са се броили на пръсти- на 01.04.2017 г. и на 23.06.2016 г.-
последната дата- когато ги е докарал; всяка първа и трета събота, майката си е
вкъщи; бащата е дошъл с адвокат, с майка си и някаква дама; отказали са да
влязат вкъщи, след покана за това; бащата е казал, че ще седи в колата и ще
чака да му занесат детето, седнал е на пейка на съседната къща; майката му е
занесла детето и му го е дала в скута; държал е детето с гръб към себе си;
детето се е разплакало; бащата е изпратил по ЕКОНТ детска количка, детска
кошарка и един батут; винаги всяка първа и трета събота са съобразявали да са
вкъщи; дори и през останалото време са вкъщи, тъй като съпругът на свидетелката
е с инсулт;(св. К.). Настоящия съдебен състав, през призмата на чл. 172 от ГПК,
кредитира показанията на разпитаната във въззивната инстанция свидетелка А., че
синът й живее в нейната къща, която е на два етажа, с по три стаи на етаж, като
на долния етаж има детска стая. Когато страните са се разделили, синът й е
ходил събота и неделя при детето, докато майката не е прекратила връзките; два
пъти е ходила до жилището на майката, съгласно регламента за виждане с детето и
там са били посрещнати от полиция и са нямали достъп до детето; когато са били
при детето в рамките на регламента, най- неочаквано е дошла полиция; това е
предизвикало травма у сина й, защото той обича детето и е искал да го вижда и
да му помага, но това е възпрепятствало по-нататъшните му посещения, тъй като
той е имал предупреждения и не е смеел да прави опити да вижда детето при тази
създала се обстановка на омраза и негативизъм; свидетелката е склонна да помага
на сина си, когато той взима детето; винаги е била със сина си, когато е правил
опити да взема детето си; на последното виждане с детето на 18.08.2018 г.
майката е отказала на свидетелката да отидат до една градинка, да види детето,
да го прегърне, не са могли да направят там на място най- елементарен контакт с
детето; майката е била много притеснена и това настроение се е предало на
детето, то се е разплакало; синът й е настоявал да гушне детето и майката го е
хвърлила върху коленете му, детето се е разплакало; майката грубо е хвърлила
детето върху гърдите на баща му; при първото им посещение, когато са си
тръгвали, е дошла полицейска кола, писали са протоколи; освен в СДВР, от време
на време, синът й е работел, където го извикат, някой център; освен в СДВР няма
друга основна функция; (св. А.).
Към материалите по първоинстанционото дело е приобщен
социален доклад, изготвен от ДСП-Оборище, отразяващ, че майката и В. живеят
заедно с бабата и дядото по майчина линия в двуетажна къща. Обитаваният от
майката и детето първи етаж се състои от стая, хол, санитарен възел и сервизни
помещения. За детето има лично пространство, обзаведено и подредено според
потребностите и възрастта му, създадени са необходимите условия за правилното
му развитие. Заключава се, че за детето са полагани адекватни грижи от страна
на майката. Няма данни детето да е неглижирано и да не са задоволени базисните
му потребности. Налице е развита емоционална връзка дете- майка.
В двата социални доклада, изготвени за въззивната инстанция АСП- Д
„СП“- Оборище излага, че не са настъпили промени от предходното социално
проучване.
В
приложения в настоящата инстанция социален доклад на АСП- Д „СП“- Красно село е
отразено, че бащата обитава първия етаж
от двуетажна къща, съсобствена между него, майка му и сестра му. Жилището,
ползвано от бащата се състои от две спални, кухня, два санитарни възела, като
за детето е обособена самостоятелна стая, обзаведена с всичко необходимо,
съобразно възрастта и индивидуалните му потребности. Посочено е, че бащата не
полага непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на В.. Заключава се,
че бащата е в състояние да задоволи потребностите на детето от покрив, храна,
облекло, здравни грижи и емоционален комфорт.
При определяне режима на лични отношения между бащата и детето последното е
било на единадесет месеца и с оглед възрастта му тогава определеният режим на контакти с
бащата е бил в негов интерес. Сега детето е на три години и четири месеца и детето не поддържа контакти с неговия баща. Детето следва да поддържа контакти и с двамата си родители, за да не
настъпи отчуждение към родителя, при когото не живее. От доказателствата по
делото, вкл. и гласните, събрани при
първоначалното и при новото разглеждане на делото от въззивния съд, се
установява, че първоначално бащата не е имал възможност да
контактува с детето за по-продължително време и да бъде с него насаме, винаги
при контактите му с детето е имало и други хора, освен майката, и че тези
контакти са се осъществявали извън дома на майката. Между страните липсва спор, че детето В. е прекъснало контактите с баща си за
продължително време. В този смисъл са изявленията и на двете страни и събраните
кредитирани гласни доказателства и в двете инстанции. Настоящия съдебен състав
счита, че контактите между баща и дете трябва да се възстановят плавно, с
период на адаптация. Такова е и заключението на СПЕ.
Предвид
установените факти и съобразявайки критериите, залегнали в разпоредбата на чл.
59, ал. 4 от СК, и напълно възприемайки заключението на вещото лице,
което не е оспорено от страните, и което съдът счита за безпристрастно, компетентно
изготвено и обективно, настоящата инстанция приема следното: Бащата има сравнително добър родителски капацитет, установен със
заключението на допуснатата експертиза (при изследване на родителския капацитет
вещото лице не е установило обстоятелства, изключващи възможността на бащата да
изгради емоционална и доверителна връзка с неговата дъщеря), има желание да
осъществява лични отношения с детето си (твърденията на същия, свидетелските
показания на А. и заключението на СПЕ), може да разчита за отглеждането и
възпитанието на детето на своята майка, с която живеят в една къща на различни
етажи, и има нейната подкрепа в грижите за детето, докато последното ще бъде
при него (показанията на св. А., заключението на СПЕ и социалния доклад на
АСП- Д „СП“- Красно село), разполага с подходящи жилищни и социално-битови
условия и необходимите финасови възможности (социален доклад на
АСП- Д „СП“- Красно село, декларация от същия, както и с оглед местоработата и
квалификацията му).
В гореизложения смисъл решението на
първоинстанционния съд в частта относно
определения режим на лични отношения на бащата с детето следва да бъде
отменено. Контактите между бащата и детето са прекъснати, поради което следва
да бъдат възстановени. За изграждане на емоционална и доверителна връзка между детето и неговия баща, за което
вещото лице е установило потенциал, на интересите на малолетната В., които са
да има пълноценна връзка и с двамата си родители (конкретно- с нейния баща) е
необходимо бащата, притежаващ добър родителски капацитет, да има следния режим
на лични контакти, съобразно заключението на СПЕ, което съдът намира за напълно
разумно и съответстващо на интересите на малолетната В., а именно: В продължение на един месец бащата да има право да вижда детето всяка
събота от месеца, за времето от 10 часа до 12.00 часа, в дома на майката, в
нейно присъствие. След изтичане на този
период, в продължение на един месец бащата да има право да вижда детето всяка събота от месеца, за времето
от 10 часа до 14.00 часа, извън дома на
майката, в нейно присъствие. След изтичане на този период, в продължение
на един месец бащата да има
право да вижда и взема детето всяка събота от месеца, за времето от 10 часа до 14
часа. След изтичане на този период, бащата да има право да вижда и взема детето всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота, до 17 часа в
неделя, с преспиване, както и за 20 дни през лятото, несъвпадащи с платения
годишен отпуск на майката. Бащата да има право да взима детето на всяка четна
година на рождения ден на детето, за времето от 10 часа до 19 часа. В
последствие, след като между бащата и детето бъде установена емоционална и
доверителна връзка, режимът на лични отношения може да бъде разширен в нарочно
производство.
Предвид така изложеното, настоящият съд намира, че следва
да се уважи въззивната жалба на бащата и да се определи посоченият режим, като
решението на първоинстанционния съд в тази му част бъде отменено.
Относно въззивната жалба на А.Л.А. срещу
решение № 47726/17 от 27.02.2017 г., постановено по гр.д. № 66319/2016 г. на
СРС, ІІІ ГО, 117 състав, в частта относно размера на издръжката за детето:
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В настоящия случай във въззивната жалба няма наведени доводи за
неправилност на решението в обжалваната му част. Жалбата е бланкетна – в нея не са
посочени допуснати нарушения от първостепенния съд. При постановяване на
първоинстанционното решение в обжалваната част не са нарушени императивни материалноправни норми. В настоящия
случай интереса на ненавършилото пълнолетие дете на страните, за който съдът е
длъжен да следи служебно, защото законът му е възложил това, не предполага
намаляване на определената за него от неотглеждащия го родител издръжка, а съдът
се произнася съобразно сезиращата жалба и в съответствие с диспозитивното и
състезателното начало на гражданския процес. Допълнението към
въззивната жалба на А.Л.А. е подадено след изтичане на срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК.
Съобразно изложеното, въззивният съд следва да остави в сила първоинстанционното
решение в обжалваната му част относно месечната издръжка за детето.
По частната жалба на И.В.К. срещу определение №158820/29.06.2017 г., по
гр.д. № 66319/2016 г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав, постановено по реда на чл.
248 от ГПК, настоящия съдебен състав намира следното:
Частната жалба е
подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, представило списък на разноските си по чл. 80 от ГПК и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, поради следнитесъображения:
В настоящия случай страните нямат право на разноски. Производството по
делото е такова на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно режим на лични отношения,
предпоставен от невъзможност родителите да постигнат споразумение. Съдебното
решение се постановява за защита по най-добрия начин на интересите на
малолетното им дете, ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да
понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. Поради
изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Гореизложеното обосновава и
неоснователност на исканията на страните за присъждане на деловодни разноски,
направени във въззивната инстанция и съдът ги оставя без уважение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 47726/17 от 27.02.2017 г., постановено по
гр.д. № 66319/2016 г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав, в частта относно режима на
лични отношения на бащата А.Л.А., с ЕГН********** с детето В.А.А., с ЕГН**********,
и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на
лични отношения между бащата А.Л.А., с ЕГН********** и малолетното дете В.А.А.,
с ЕГН**********, както следва: В продължение на един месец бащата да има
право да вижда детето всяка събота от месеца, за времето от 10 часа до 12.00
часа, в дома на майката, в нейно присъствие. След изтичане на този период, в продължение на един месец бащата да има право да вижда детето
всяка събота от месеца, за времето от 10 часа до 14.00 часа, извън дома на
майката, в нейно присъствие. След изтичане на този период, в продължение
на един месец бащата да има
право да вижда и взема детето всяка събота от месеца, за времето от 10 часа до 14
часа. След изтичане на този период, бащата да има право да вижда и взема детето всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота, до 17 часа в
неделя, с преспиване, както и за 20 дни през лятото, несъвпадащи с платения
годишен отпуск на майката. Бащата да има право да взима детето на всяка четна
година на рождения ден на детето, за времето от 10 часа до 19 часа.
ПОТВЪРЖДАВА решение №47726/17 от 27.02.2017 г., постановено по гр.д. № 66319/2016 г.
на СРС, ІІІ ГО, 117 състав в останалата обжалвана част.
ПОТВЪРЖДАВА определение №158820/29.06.2017 г.,
по гр.д. № 66319/2016 г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО, в частта му относно режима на лични отношения подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, а в
частта му относно издръжката и в частта му, в която се потвърждава
определението на СРС, е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ1. 2.