Решение по дело №232/2020 на Районен съд - Стара Загора

                                     Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                             24.03.2020 г.               Гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                         Трети граждански състав

На 25 февруари                                                    2020 г.

В публично заседание в следния състав: 

 

                                                                 Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар: Ди..Стоянова

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ Емилия Енчева

гр. дело № 232 по описа за 2020 година.

 

Предявен е иск за увеличаване на издръжка с правно основание чл. 150 от СК.

Ищцата В.В.И., действаща със съгласието на своят родител и законен представител А.К.И., твърди в исковата си молба, че с Решение № 87-III-32 на СРС, БК, 87 с-в от 07.03.2012 г. по гр.д. № 5471/2011 г. родителските права по отношение на малолетната ищца били предоставени на майката А.И., като бил определен режим на контакти с бащата В.В. и последния бил осъден да заплаща месечна издръжка за В.В.И., ЕГН **********, в размер на 140 лв.Твърди, че ответникът плащал тази сума със закъснение.

През изминалите повече от 7 години от определяне на първоначалната издръжка, се променили значително вида и размера на нуждите на детето, които следвало да задоволява. Определеният размер, дължим от ответника не отговарял на променените социални и икономически условия в страната, на цялостно поскъпналия живот и конкретните нужди на детето, както и на възможностите им. 

Твърди, че дъщеря им ходи на училище, посещава занималия и имала извънкласни занимания, което създавало допълнителна финансова тежест, свърз..с учебни помагала, дневни и др. разходи, които било редно да бъдат споделени и от бащата.

Моли съда да постанови решение, с което да измени размера на издръжката, определена с Решение № 87-III-32 на СРС, БК, 87 с-в от 07.03.2012 г. по гр.д. № 5471/ 2011г., като увеличи този размер с 200 лева и осъди ответника В.И.В. да заплаща на малолетната В.В.И., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител месечна издръжка в размер на 340 лв. месечно, считано от датата на подаване на настоящата искова молба, ведно със законната лихва върху всяка забавена вноска до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й. Претендира направените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В.И.В., в който твърди, че подадената искова молба за увеличение на издръжката е допустима, но неоснователна по отношение на претендираният размер на издръжката.

Счита, че така претендираната сума от още 200 лв., с която се иска да бъде осъден, е прекомерно завишена. Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК „Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. “

Тълкувайки цитираната правна норма следвало, че за да се определи размерът на издръжката, било необхоД.да бъдат установени нуждите на детето. От данните в исковата молба не ставало ясно, освен задължителните занимания на детето В., изразяващи се в посещаването на училище и задължителната занималия, какви били нейните извънкласни занимания, които били свързани с допълнителни разходи.

В исковата молба се казвало: „Дъщеря ни ходи на училище“, но умишлено или неволно не се казва в кой клас била, в кое училище учила и най-вече в кое населено място.Посочва, че детето живее от 2012 г. при родителите на майката, а именно в: гр. Плевен, ж.к. „Дружба“ блок № 319, вх. Б, ет. 1, ап. 2. Запис..в Начално училище „Христо Ботев“, гр. Плевен, ул. „Парашкев Цветков“ № 35, като в момента била в IV клас.

От друга страна, ищцата не представила никакви доказателства за това какви били твърдените от нея извънкласни занимания и какви средства били нужни за покриването на разходите по тях. Липсвали доказателства и за това, какви били действителните нужди на детето В., за да се установи какъв е размерът на ежемесечните разходи за издръжка. В исковата молба имало единствено изброяване на активности на детето, за които разходите следвало да се поемат и от двамата родители. Поради това обстоятелство не можел да се направи обоснован извод за средствата, които били необходими за покриване на издръжката на детето В., респективно да се направило заключение дали претендираната с исковата молба сума от 200 лв. допълнително към присъдените вече 140 лв. е основателна по размер.

Действително с Решение № 87-III-32/07.03.2012 г., постановено по гр. дело № 5471/2011 г. по описа на СРС, БК, 87 с-в бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на своята малолетна дъщеря В.И., чрез нейната майка и законен представител А.И. сумата в размер на 140 лв. (сто и четиридесет лева). Не оспорва факта, че от влизане в сила на този съдебен акт, изминал период от 7 (седем) години, в който нуждите на В.И. се увеличили. Не оспорва и факта, че както майката, така и бащата трябвали да участват в разходите по отглеждане на детето. В този ред на мисли, въпреки че ищцата не била споменала нищо в исковата молба, тя била трудово заета и получавала трудово възнаграждение. Следователно, издръжката на В.И. следвало да се поема освен от нейния баща и от нейната майка. Посочено било в края на исковата молба, че ще представи доказателства за доходите си.

Твърди, че за детето полагали пряко грижи родителите на майката, тъй като то живеело при тях, а не при майката, която живеела в гр. София от 2011 г. Ето защо, майката не полагала пряко грижи за детето им.

За справедлив и необходим ежемесечен размер на издръжката на детето В.И., с оглед на данните, които били представени с исковата молба, счита, че сумата от 360 лв. (триста и шестдесет лева), като взема в предвид и нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, която определяла минималният размер на издръжката да се определя на една четвърт от минималната работна заплата, която в момента била 560 лв. Счита, че от така определената издръжка, е способен да поеме половината и да заплаща ежемесечно на своята дъщеря, чрез майка й сумата от 180 лв. (сто и осемдесет лева). Приема за справедлив именно този вариант на разпределение на тежестта за поемане на издръжката на детето В., защото бил с ограничени финансови възможности и дължал издръжка и на друго свое малолетно дете, а и майката А.И. получавала трудови възнаграждения и била способна да поеме половината от необходимата ежемесечна издръжка на своята дъщеря.

Освен нуждите на детето, според чл. 142, ал. 1 от СК, за определяне размера на издръжката се вземало предвид и възможностите на този, който дължи издръжка. Твърди, че е едноличен собственик на капитала и управител на дружество „Валстрой ВВ“ ЕООД, гр. Стара Загора. Видно от издадена Служебна бележка с изх. № 002/15.11.2019 г. от „Валстрой ВВ“ ЕООД, ЕИК *********, за последната една година от м.11. 2018 г. до м. 10.2019 г. Сочи, че не е получавал никакво трудово възнаграждение. Това обстоятелство било така, защото предприятието, чийто собственик на капитала бил, е в огромно затруднение и не осъществявало дейност през последната една година, видно и от приложеното към настоящия отговор Заявление Г3 за обявяване на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, публикувано в Търговския регистър, както и видно от самата Декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. Дружеството не осъществявало дейност и през 2017г. видно от Декларация за липса на дейност подадена от В.В. пред Националния статистически институт, която била обявена по делото на „Валстрой ВВ“ ЕООД в Търговския регистър за 2017 г. От представените писмени доказателства и данните от тях ставало ясно, че бил с ограничени финансови възможности.

Отделно от това, имал още една дъщеря - ..В.И., ЕГН **********, за което представя Удостоверение за раждане № **********, издадено на 12.03.2016г. от Община Стара Загора. Видно от съдържанието на това удостоверение, детето е с майка Кристина Александровна Мухина, като за баща бил вписан В.И.В.. Детето ..И. било малолетно и като неин баща, също бил задължен да осигурява ежемесечна издръжка за покриване на нуждите й.

Съгласно утвърдената съдебна практика на ВКС - Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС; Постановление № 5/30.11.1981 г. на Пленума на ВС и др. по прилагане на тази разпоредба, възможностите на лицата, които дължат издръжка се определяли от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които имали право на издръжка се определяли съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземали предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Размерът на издръжката следвало да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеели заедно. При определяне размера на издръжката се отчитали нуждите и възможностите към момента, когато се постановявало решението, но тъй като издръжката се присъждала за задоволяване на бъдещи нужди, през периода, когато се изпълнявало решението било възможно да настъпят обстоятелства, които налагали нейното изменение. Изменението на обстоятелствата можело да се отнасят до здравословно състояние, трудоспособност, доходи, семейно положение и други, но за да се уважи иск за изменение на издръжката се изисквала трайна или съществена промяна в нуждата на търсещия издръжка и във възможностите на задълженото лице.

Според трайната съдебна практика нуждите на децата се предпоставяли от обективните условия на живот, като се вземали предвид възрастта, образованието и други конкретни обстоятелства. С исковата молба не се твърдяло, детето да има особени и специални нужди, налагащи ежемесечни разходи извън обичайните такива. За да бъде изменена присъдената издръжка било необхо..да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания. Поради липсата на конкретни доказателства в исковата молба намира същата за недоказ..в претендирания размер.

Моли съда да постанови решение, с което, на основание чл. 51, ал. 4, във вр. с чл. 150 от СК, да приеме, че 360 лв. (триста и шестдесет лева) са достатъчни за издръжката на детето В.И., както и да измени размера на присъдената издръжка, дължима на малолетното дете В.В.И., ЕГН **********, определен с Решение № 87-III-32/07.03.2012 г., постановено по гр. дело № 5471/2011г. по описа на СРС, БК, 87 състав, като я увеличи с още 40 лв. (четиридесет лева) и по този начин да осъди В.И.В., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, да заплаща на своята малолетна дъщеря В.В.И., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител А.К.И., ЕГН ********** ежемесечна издръжка в общ размер на 180 лв. (сто и осемдесет лева). Останалите 180 лв. (сто и осемдесет лева) да заплаща нейната майка и законен представител А.К.И., ЕГН **********, като до разликата над 40 лв. (четиридесет лева) до претендирания размер от 200 лв. (двеста лева), да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено следното:

Видно от приложеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт № 850 от 18.05.2009 г. малолетното дете В.В.И. е родено на *** г. от родители ..К.И. и В.И.В..

Не се спори по делото, а и от приложеното по делото решение по гр.д. № 5471/2011 г. е видно, че ответникът В.И.В. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка за детето В.В.И. в размер на 140 лв., считано от 02.05.2012 г.

От определяне на издръжката са изминали почти 8 години, през което време потребностите на детето, както и разноските по отглеждането му са се увеличили. Налице е и промяна в икономическите условия на страната, обусловени от ръста на инфлацията, както и промяна на минималната работна заплата за страната.

При преценка материалните възможности на майката, съдът се съобрази с представените удостоверения за получаваното брутно и нетно трудово възнаграждение е видно, че ..К.И., получава брутен месечен доход в размер средно на 300 лева, както и допълнителна сума на месец около 400-600 лева, за което е представена декларация от Милица И. и Никола Цветков. В социалния доклад е посочено, че госпожа И. реализира месечен доход в размер на 1500-2000 лева. Ищцата ..К.И. не е представила Декларация СИС, въпреки че същата е задължена да представи същата с доклада на съда.

При преценка материалните възможности на ответника В.И.В., съдът се съобрази с представената декларация СИС, от която е видно, че получава доходи от свободни професии в размер на 700 лева, къща, находяща се в гр. Стара Загора, ул. „Сърнена гора“ № 15; лек автомобил Пежо „Партнер“, както и лек автомобил БМВ. Видно от представените доказателства по делото, същият има и друго дете, за което полага грижи.

По делото са представени доказателства, че детето В.В.И. посещава частна занималня в гр. Плевен, за което са представени Разписки за получена сума, заплатени от Камелин Минков. Представена е Служебна бележка за лечение на Зъбно-челюстна деформация, за лечение през 2018 г.

По делото е представен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Стара Загора, в който се сочи, че за детето основни грижи полага майката в семейната среда на своите родители, с тяхната подкрепа. Госпожа ..И. се занимава с изработване на снимки по интернет във Фото "В." гр.Плевен, от която дейност реализира месечен доход в размер на 1500-2000лв. Също така г-жа И. има личен бизнес в гр.София /козметичен салон/, в който работи 3 пъти седмично по 2-3 часа. От направеното социално проучване и проведената среща-разговор с ..К.И. и детето В.В. Вълчева било установено, че майката е отговорен родител. Прави се заключението, че е в интерес на детето В.В. Вълчева е да се промени размера на издръжката, поради това, че с нарастване на възрастта й са се увеличили й потребностите. Отговорност и задължения за създаване на добри условия на живот, и задоволяване на потребностите на детето имат и двамата родители.

Детето В.В.И. е родено на *** г. и към настоящия момент е на почти 11 навършени години.

Съгласно разпоредбата на чл. 142 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и т.н., а възможностите на дължащия издръжка – според неговите доходи, имотно състояние и квалификация. Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата /610 лв. от 01.01.2020 г./. Разпоредбата на чл. 150 от СК предвижда възможност за изменение на издръжката при изменение на тези обстоятелства. При новата нормативна уредба, съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка, може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя. При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.

В настоящия случай, безспорно са се изменили социално - икономическите условия в страната с оглед на инфлационните процеси, както и нуждите на детето с нарастването на възрастта му - от определяне размера на издръжката са изминали около 8 години, което обуславя нарастването на нуждите, както и е налице изменение на минималната работна заплата в страната. Към настоящия момент, определената издръжка се явява такава около минимума, определен в чл. 142, ал. 2 от ГПК, което също е основание за увеличаване размера на издръжката.

Предвид изложеното съдът намира, че е налице безспорно трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, свързани с нарасналите нужди на детето. С оглед възможността на родителите да дават издръжка, възрастта, и нуждите му, както и с оглед социално - икономическите условия в страната, съдът приема, че бащата следва да осигурява ежемесечна издръжка в размер на 220 лв., като в останалата част предявеният иск до размера на 340 лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при баба си и дядо си по майчина линия, тоест полагат ежедневни грижи за него, ищцата ..К.И. и ответникът са освободени от полагането на лична грижа, а и от поддръжката на домакинството, в което живеят. Ангажиментът за това е поет изцяло от родителите на майката.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата не следва да се присъждат разноски, тъй като видно от представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие, адвокатската услуга е безплатна.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищцата следва да се присъдят направените от ответника разноски в размер на 195 лв., съразмерно отхвърлената част от иска.

 

Водим от горните съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка по гр.д. № 5471/2011 г. по описа на РС - София, както следва:

ОСЪЖДА В.И.В. с ЕГН **********, с адрес: *** /със съдебен адрес:*** – адв. ..Д./, да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното дете В.В.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез неговата майка и законен представител ..К.И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** /съдебен адрес:*** – адв. М. Козалиева/, в размер на 220 лв. /двеста и двадесет лева/, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 04.11.2019 г., до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до предявените 340 лв. като недоказан.

ОСЪЖДА ..К.И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплати на В.И.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 195 лв., съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА  В.И.В. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати ДТ върху увеличеният размер на присъдената издръжка в размер на 115,20 лв. в полза на Държавата по Бюджета на съда.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено, пред Окръжен съд – Стара Загора.

                                                                                                   

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :