О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.
Кюстендил, 17.09.2020 г.
Кюстендилският окръжен съд, в
закрито съдебно заседание
на седемнадесети септември
през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
като разгледа
докладваното от съдия Ваня Богоева в. ч. гр. д. № 380
по описа на съда
за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 - 279 ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена
от К.К.Т., ЕГН ********** и „***“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано и управлявано от К.К.Т.,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, против определение № 740 от 21.05.2020 г.,
постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 2017 по описа на съда за 2019 г., с
което производството по делото е прекратено като недопустимо и е върната
подадената искова молба.
Жалбоподателите обжалват постановеното
определение релевирайки доводи за неговата неправилност, изразяваща се в
непълнотата, немотивираността и постановяването му при нарушение на материалния
и процесуалния закон. Изложените от частните жалбоподатели доводи не касаят
материалната незаконосъобразност на обжалвания акт, а са свързани със сочени от
същите процесуални нарушения по движение на производството. Твърди се, че от
атакуваното определение не ставало ясно проведено ли е открито съдебно заседание
на дата 14.05.2020 г., за когато страните са били редовно уведомени, защо не са
докладвани депозираните от ищците във връзка хода на делото молби, както и
поради каква причина е постановено обжалваното определение. Сочи се също така,
че не ставало ясно как делото е разпределено от един съдебен състав на друг,
имало ли е ново разпределение, респективно има ли съдебен акт, с който делото
се прекратява пред първия съдебен състав и се разпределя на нов такъв.
Акцентира се, че визирайки изложените доводи, е налице грубо процесуално
нарушение, засягащо правата им като страна в процеса. По същество молят за
отмяна на атакуваното определение и връщане делото на друг съдебен състав за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по
чл.276, ал.1 ГПК ответникът в производството – „***“
АД, действаща чрез пълномощника юрк. Н. К.е депозирал отговор по частната жалба. Частната
жалба се приема за процесуално допустимо, но по същество – неоснователна, като
се моли за оставянето й без уважение. Твърди се, че всички извършени от
съдебния състав процесуални действия по администриране и водене на делото са
осъществени при пълно съобразяване на действащите процесуални правила. По
същество постановеното определение се приема за обосновано и правилно, като се
поддържа тезата за процесуална недопустимост на производството. Изтъква се довод за погрешно избран от ищците
ред за защита с иск по чл.49 ЗЗД, вместо чл.441 ГПК, насочено против съдебния
изпълнител, алтернативно обжалване действията по принудително изпълнение по
реда на чл.435 и сл. ГПК. Мотива на пръвонистнационния съд за постановяване на
обжалвания акт се аргументира с нормата на чл.130 ГПК, задължаваща съда по
всяко време на производството да следи за неговата процесуална допустимост.
Моли се за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе
предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
При служебна
проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен
състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При
служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя
отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1,
2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл.
278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в
обжалваната му част. Според чл. 278, ал. 2 от ГПК, ако отмени обжалваното
определение, съдът сам решава въпроса по жалбата.
Производството
по гр.д. № 2017/2019 г. по описа на РС – Кюстендил е образувано по исковата
молба на К.К.Т., ЕГН ********** и „***“ ЕООД, ЕИК *********, срещу „***“
АД, с адрес: гр. **, с искане да
бъде осъдена ответната страна да заплати сумата от 2500 евро, представляваща
частично предявен иск от цялата сума в размер на 300 000 евро,
представляващи претърпени от ищците имуществени вреди, изразяващи се в
разликата в пазарната цена на имота и тази, на която същият е продаден, при
реализирана публична продан на процесния недвижим имот по изп.дело №20097430400196 по описа на
ЧСИ Елица Христова, рег. №743, район на действие – Окръжен съд – Кюстендил.
От
обстоятелствената част на исковата молба се установява, че предмет на обжалване
са действията на ЧСИ Христова твърдейки, че същите са извършени в нарушение на
материалните и процесуалните правила.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, с който исковата
претенция е оспорена като недопустима поради липсата на надлежна пасивна
процесуална легитимация на ответната страна. Заявено е искане за оставяне
исковата молба без разглеждане и прекратяване на производството поради
процесуалната му недопустимост. С отговора е направено възражение за местна
подсъдност, като е поискано делото да бъде изпратено за разглеждане на Софийски
районен съд с оглед седалището на ответната страна.
Производството
по делото се е развило пред районния съд – I – ви
състав, който е насрочил делото за разглеждане о.с.з., като с протоколно
определение от 14.05.2020 г. съдът е уважил искането на ищците за отвод на
съдебния състав. След докладване делото на председателя на КнРС същото е
преразпределено на друг съдия – докладчик чрез принципа на случайно разпределение
на делата.
Новият съдия –
докладчик запознавайки се с депозираната искова молба и приложения към същата
отговор е постановил обжалваното в настоящото производство определение, по
силата на което е прекратил производството като недопустимо и е върнал исковата
молба. Приел е, че доколкото ищцовата страна претендира обезщетяване на вреди,
настъпили в резултат на твърдяно незаконосъобразно проведено изпълнително
производство, то защитата би следвало да се реализира по реда на чл.435 и сл. ГПК, алтернативно с иск по чл.441 ГПК, насочен срещу съдебния изпълнител, а не
взискателя в производството.
На първо място
настоящият състав на въззивната инстанция не споделя довада на частните
жалбоподатели за извършени процесуални нарушения от районният съд във връзка с
администрирането на исковата молба. С протоколно определение от 14.05.2020 г.
съдията – докладчик се е отвел от разглеждането на спора. След докладване
делото на Председателя на КнРС същото е преразпределено на друг съдия –
докладчик чрез принципа на случайно разпределение на делата, т.е. спазен
- 2 -
е законоустановения за това ред и
не е налице визираното от жалбоподателите процесуално нарушение.
По съществото на
спора, Кюстендилският окръжен съд намира така постановеното определение за
незаконосъобразно, тъй е постановено по нередовна искова молба. Същата не е
отговаряла на изискванията по чл. 127 ГПК, тъй като е налице противоречие в изложените
обстоятелства, на които се основава иска и заявения петитум. В
обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за
незаконосъобразност на извършени от съдебния изпълнител действия във връзка с
насрочена и проведена публична продан на собствен на длъжниците недвижим имот,
като се оспорва материалноправната незаконосъобразност на изпълнителното
производство, каквито възражения биха могли да се навеждат в едно инстанцинно
производство по реда на чл.435 и сл. ГПК, респективно исково токова по реда на
чл.441 ГПК. В същото време като ответник по иска е посочена банката - взискател
в производството, в качеството й на ипотекарен кредитор, като е формулирания
петитум, в разрез с изложените в обстоятелствената част на исковата молба
доводи, а също така и не става ясно /
поради липса на изложение на фактически основания за това/защо искането за
заплащане на претендираното обезщетение за понесени от същите имуществени вреди
във връзка с незаконосъобразно проведена публична продан. Е насочено към
ответното ТД От изложението на иска не
става ясно на какво основание се претендират търсените вреди от конституирания
ответник, от кои негови действия, респективно бездействия същите са породени,
по какъв начин банката, в качеството й на взискател в изпълнителното
производство, е нанесла сочените вреди.
От друга страна съдът, с оглед
разпоредбата на чл. 101 ГПК има задължението служебно да следи за надлежното
извършване на процесуалните действия. Тъй като процесуалната легитимация е абсолютна
процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск съдът следи за
съществуването й, т.е дали по делото са
конституирани надлежни по спора страни. Когато при проверка редовността на
исковата молба, респективно при преценка допустимостта на иска, съдът
констатира , че искът е предявен срещу лице, което е чуждо на правния спор,
така както е индивидуализиран с основанието и петитума на иска, той е длъжен да
укаже на ищеца да насочи иска си срещу надлежен ответник. Съдебната практика,
намерила отражение в Определение № 46/13.02.2017 по дело №38/2017 на ВКС, ГК,
III г.о.,е в смисъл, че „легитимирани /надлежни/ страни в исковия процес са
тези, които претендират, че са притежатели на материалните права, засегнати от
правния спор. Заявеното от ищеца спорно право обуславя и определя не само
процесуалната легитимация на ищеца, но и тази на ответника, като предопределя
страните в спора. Правното твърдение на ищеца, заявено в предявената искова
молба определя процесуалната легитимация на ответника. Процесуалната
легитимация е абсолютна процесуална предпоставка и при липсата й /не е налице
право на иск/, съдът няма право да разгледа и реши спора по същество, а е
длъжен да прекрати делото. Да се разглежда и решава делото, при участие на
ненадлежна страна, е безцелно /решението ще има сила на присъдено нещо спрямо
ненадлежен ответник и спорът няма да е разрешен/. Когато съдът проверява – дали
искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото,
което се претендира, индивидуализирано от основанието и петитума на исковата
молба. Когато при служебната си проверка, съдът констатира, че исковете са
предявени срещу ненадлежен ответник, той следва да укаже на ищеца да отстрани в
определен срок констатираната нередовност чрез предприемане на действия по
конституиране на надлежния ответник и само при неизпълнение на указанието,
производството следва да бъде прекратено /аргумент от ТР № 1 от 30.03.2010г. по
т.д. № 1/2010г. на ОСГК на ВКС/“.
Несъответствието с изискванията на чл.
127 и чл. 128 ГПК правят исковата молба нередовна, при което настъпват
посочените в чл. 129 ГПК последици – производството по делото се оставя без
движение и на ищеца се съобщава да отстрани допуснатите нередовности. При
неизпълнение на дадените от съда указания за отстраняване на нередовностите,
исковата молба се връща, респективно производството по образуваното по нея дело
се прекратява и то на основание чл. 129, ал.3 ГПК. Докато не се отстранят
нередовностите по реда на чл. 129, ал.2 ГПК, становище по допустимостта на иска
не може да се вземе, тъй като допустим, респективно недопустим може да бъде
само иск, който е предявен с редовна искова молба, т.е. такава, която отговаря
на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Разграничението между двата института
е видно и от самия закон – в разпоредбите на чл. 129, ал.3 ГПК и чл. 130 ГПК е
предвидено връщането на исковата молба като различни способи за правомерен
отказ от правосъдие. Така, в първия случай исковата молба се връща, когато не е
надлежно предявена и указанията на съда за поправянето й не са изпълнени, при
което връщането е функция на неизпълнение на задълженията на ищеца, а във
втория случай – молбата се връща, когато липсва процесуална предпоставка,
обуславяща съществуването на правото на иск, при което съдът изначално не
разполага с правото и задължението да разгледа поставения с исковата молба
въпрос. Ето защо, за да се пристъпи към проверка на допустимостта на иска по
смисъла на чл. 130 ГПК, съдът първо трябва да извърши преценка на редовността
на исковата молба и едва след извършването й, съответно – след предприемане на
надлежни действия по отстраняването на нередовностите, може да се приложи чл.
129, ал.3 ГПК или да пристъпи към проверка на допустимостта на иска по чл. 130 ГПК.
В конкретния случай районният съд е следвало
да остави исковата молба без движение и да даде указания за отстраняване на
констатирани по същата нередовности – или чрез излагане на обстоятелства,
предопределящи пасивната процесуалноправна легитимация на конституирания
ответник, или чрез конституиране на надлежен ответник, с оглед изложените в
обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства, като преди всичко се
отстрани явното несъответствие между обстоятелствена част и петитум .
Настоящият състав на въззивнта инстанция
намира за нужно да отбележи, че ответникът с отговора на исковата молба е
направил възражение за местна неподсъдност на спора и е поискал делото да се
изпрати за разглеждане на Софийски районен съд. По това възражение обаче липсва
произнасяне, а разрешаването на въпроса относно подсъдността на делото
предхожда разрешаването на останалите
въпроси, включително и посочените по-горе относно редовността на исковата
молба..
Предвид
изложеното, като е приел, че искът е недопустим и е прекратил производството по
делото на основание чл. 130 ГПК, преди да е изпълнил задължението си по чл.
129, ал.2 ГПК за предприемане на действия по отстраняване на нередовностите на
исковата молба, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен съдебен
акт. Ето защо, определението на районният съд следва да се отмени като
неправилно, а делото да се върне на КнРС за продължаване на
съдопроизводствените действия съобразно дадените по-горе указания.
Воден от
горното, Кюстендилският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №740 от 21.05.2020 г.
постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 2017 2019 г. по описа на същия съд, с
което производството по делото е прекратено като недопустимо и е върната
подадената искова молба.
- 3 -
ВРЪЩА делото на
Районен съд – Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия,
съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: