Р Е Ш Е
Н И Е
гр. В., 22.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви състав,
в открито заседание на двдесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Районен съдия: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на секретар Ц. Ц.
като разгледа докладваното от съдията
н.а.х.д. №1316/2018 г. по описа на ВрРС
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Община В.срещу Наказателно постановление
№НЯСС-411/21.11.2018 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор, с което на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39
Закона за водите, на жалбоподателя е наложена административно наказание
имуществена санкция в размер на 1000 лева за неизпълнение на предписание по
чл.190а, ал.1, т.3 Закона за водите.
В подадената жалба се релевират оплаквания
за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което
било издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, така също в
нарушение на материалния закон, а също се твърди, че наложената с него
административна санкция е явно несправедлива. При това
се моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от юрк. В.,
която поддържа жалбата и формулира искане за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Пред първоинстанционния съд се събраха нови гласни
доказателства – разпитан е св. И. С..
Като прецени събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи,
Врачански районен съд
приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
На
21.02.2018 г., св. В. С. –
главен инспектор при ДМНТ, извършила проверка на язовир „Желязковец“, находящ се в поземлен имот №000360 в землището на с. Б.,
община В., Акт за общинска собственост №330/12.09.2001 г., собственост на Община
В.. С оглед установеното при проверката, на Община В.било дадено
предписание в срок до 31.05.2018 г. да
се възстанови експлоатационното състояние на основния изпускател.
Всичко било оформено в констативен протокол №03-01-12/21.02.2018
г.
На 23.07.2018 г. на основание чл.190, ал.4,
т.2 Закона за водите е извършена проверка на язовир „Желязковец“, находящ се в
поземлен имот №000360 в землището на с. Б., община В., Акт за общинска
собственост №330/12.09.2001 г., собственост на община В., за което е съставен
констативен протокол №03-01-58/24.07.2018 г. В следствие на проверката, чрез
обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея е установено, че
не е възстановено експлоатационното състояние на основния изпускател, тръбата
му откъм входната шахта намираща се в езерото е запушена и няма проводимост,
поради което е монтиран сифон ф.100 мм, т.е. че не са изпълнени от собственика
на язовир „Желязковец“ задължителните предписания, дадени в констативен
протокол №03-01-12/21.02.2018 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени
и съоръженията към тях“, а именно: Да се възстанови експлоатационното състояние
на основния изпускател, със срок за изпълнение 31.05.2018 г.
С оглед установеното, след отправена покана за съставяне на АУАН, в отсъствието на
нарушителя, на 05.09.2018 г. св. В. С. съставила АУАН
№03-04/05.09.2018 г., с който Община В.е обвинена в извършено по чл.190а, ал.1,
т.3 Закона за водите нарушение. АУАН е връчен на 18.09.2018 г.
На 21.11.2018 г., въз основа на съставения АУАН №03-04/05.09.2018 г., при идентично словесно описание на нарушението и субсумирнето
му под нормата на чл.190а, л.1, т.3 Закона за водите, на основание чл.201,
ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, на жалбоподателя е наложена
административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място
по–горе, както и от показанията на разпитаната в хода на съдебното производство
св. В. С.. Съдът кредитира показанията на свидетелката В. С., която разказва,
че е извършила проверките, установила е, че не са изпълнени предписанията,
дадени на 23.07.2018 г. и е съставил АУАН за неизпълнението им. Съдът кредитира и
писмените доказатества по делото, които са еднопосочни по отношение на времето,
мястото и начина на извършване на проверките, установеното в хода на същите и
съставените за тях протоколи за проверка. Доколкото обаче извеждащите се
въз основа на тези доказателства факти не се оспорват от страните, съдът намира
по-прецизното обсъждане на доказателствата за ненеобходимо.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от
легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу
наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява
процесуално допустима.
Разглеждайки жалбата по
същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от
посочените от жалбоподателя основания съдът изследва правилното приложение на
материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция
констатира, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа посочване на предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити.
Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установява липса на реквизитно съдържание, като описаното
нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата
при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и
точно е описана правната квалификация, която е възприета. АУАН и НП са
съставени в сроковете по чл.34 ЗАНН. Съдът обаче констатира, че е налице
неправилно възвеждане а нарушението под
нормата на чл.190а, ал.1 т.3 Закона за водите, като изводите му в тази насока
са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.190а, ал.1,
т.3 Закона за водите, Председателят на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор или оправомощените от
него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право да дават задължителни
предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях
съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и
действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация
на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение.
Според ал.3 на цитираната норма, собствениците, на които са дадени задължителни
предписания, уведомяват писмено председателя на Държавната агенция за метрологичен
и технически надзор за изпълнението им в определения за това срок. Според
чл.200, ал.1, т.39 Закона за водите, наказва се с глоба, съответно имуществена
санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или
юридическото лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.2 и
чл.190а, ал.1, т.3 – от 1000 до 20 000 лв. Задължението
за изпълнение на предписанието обаче не е уредено в чл.190а, ал.1, т.3 Закона
за водите – очевидно е, че текстът
урежда единстевно правомощията на Председателят на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор и не съдържа правило за поведение,
към всички трети лица -
адресати на закона и следователно няма как да бъде нарушен от тях. Като нарушена е следвало да бъде посочена
разпоредбата на чл.138в, ал.4 ЗВ, която е специално създадена и урежда
задължението на „Операторът на язовирна стена да предприеме действията от
своята компетентност за изпълнение на предписанията, дадени по реда на чл.138а, ал.3, т.2 и чл.190а, ал.1,
т.3 Закона за водите.
Следователно от текста на НП е видно, че
нарушената законова
разпоредба е посочена грешно, като вместо чл.138в, ал.4 ЗВ /който създава
задължение и съдържа правило за поведение/, е посочен чл.190а, ал.1, т.3 Закона за водите, който не съдържа правило за поведение. Така констатираното дава основание на
съда да приеме, че макар чисто практически жалбоподателятя да няма данни да е
изпълнил дадените му предписания в указания за това срок, е санкциониран за
нарушение, субсумирано под неправилната правна квалификция. Тази грешка на
наказващия орган е съществена, тъй като ограничава правото на защита на
санкционирания и е несанируема в хода на въззивното производство. Ето защо, НП
като неправилно и незаконосъоразно следва да се отмени, независимо от това
извършено ли е в действителност вмененото фактическо обвинение.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №НЯСС-411/21.11.2018 г. на председателя
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание
чл.83 от ЗАНН и чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, на
Община В.е наложена административно наказание имуществена санкция в размер на
1000 лева за неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.1, т.3 Закона за
водите.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. В.в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: